Р Е Ш Е Н И Е
№
225
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 19.04.2017 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при
секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията т. д. № 606 по описа за 2015 г., намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на
02.09.2015 год. от „Лайт Кредит” ООД против „Сомат” АД, „Марджи транс” ООД и
Р.Г.Д.. Предявени са обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове
/главен и евентуален/ за присъждане на сумата 133 617,51 лв.
I. Исковата молба се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 23.04.2010 год. между ищеца „Лайт Кредит” ООД /към този
момент с наименование „Джи Ес Финанси” ООД/ от една страна, в качеството на
фактор, „Марджи транс” ООД, в качеството на доставчик и Р.Д., като солидарен
длъжник, е сключен договор за изкупуване на вземания по търговски фактури
/вътрешен факторинг с цялостно управление на вземанията/. По силата на договора
„Марджи транс” ООД прехвърлял на ищеца паричните си вземания си по търговски
фактури, произтичащи от доставка на стоки или услуги при условията на отложено
плащане. Кредитният лимит към „Сомат” АД /платец и получател на доставките по
фактурите, издавани от „Марджи транс” ООД/ бил 100 000 лв., който
впоследствие бил увеличен на 250 000 лв.
С писмо от 07.04.2010 год. „Марджи транс” ООД уведомило „Сомат” АД, че в
резултат на постигнатите договорености с ищеца, всички вземания на „Марджи
транс” ООД, които са възникнали или ще възникнат по отношение на „Сомат” АД,
следва да бъдат плащани от „Сомат” АД на „Лайт кредит” ООД, тъй като са
цедирани в негова полза. С писмо от същата дата „Сомат” АД потвърдил пред „Лайт
кредит” ООД изричното си съгласие да извършва плащанията по фактурите
директно към фактора.
В изпълнение на поетите задължения ищцовото дружество заплатило в полза
на „Марджи транс” ООД сума в общ размер на 405 001,78 лв., представляваща
вземанията на „Марджи транс” ООД по фактури, издадени на името на получателя
„Сомат” АД по договори за транспортни услуги. Тези плащания били по издадени
фактури в периода от 01.04.2010 год. /фактура № 234/ до 05.05.2011 год.
/фактура № 420/. „Сомат” АД от своя страна до определен момент извършвал
плащания на дължимите по фактурите суми, като превеждал в полза на ищеца суми в
общ размер на 271 384,51 лв., след което преустановил плащанията и останал
задължен към ищеца за сумата 133 617,27 лв. Тази сума била дължима по подробно
описаните в исковата молба 20 фактури, издадени от „Марджи транс” ООД в периода
от 01.12.2010 год. /фактура № 308/01.12.2010 год./ до 05.05.2011 год. /фактура
№ 420/05.05.2011 год./. Сумите по тези фактури били заплатени изцяло /100 %/ от
ищеца на „Марджи транс” ООД чрез разходни касови ордери и преводни нареждания
по описания в уточняващата молба от 12.10.2015 год. начин и дати. При
извършване на плащанията от ищеца към всеки един момент бил съблюдаван
договореният лимит от 250 000 лв.
Ищецът отправил покана до „Сомат” АД за заплащането на сумата, но
реакция от страна на дружеството не последвала.
Впоследствие ищецът разбрал, че между „Марджи транс” ООД и „Сомат” АД са
сключени две споразумения - 23.03.2011 год. и от 29.04.2011 год., с които са
извършени прихващания на насрещни вземания на страните, в т.ч. и с процесните
вземания по описаните 20 фактури. Със сключването на споразуменията „Марджи
транс” ООД нарушил задълженията си по договора – да не допуска действия, които
могат да доведат до погасяване, намаляване на размера на прехвърленото вземане
или да затруднят събирането му; както и да прехвърли получените по сметката си
средства, в случай че вместо по сметката на фактора, платецът извърши плащане
на задълженията си по цедираните вземания по сметка на доставчика. С
неизпълнението на задълженията си по договора вторият и третият ответник
причинили вреда на ищеца, съизмерима с размера на сумите по фактурите от 133 617,27
лв.
Предвид изложените фактически обстоятелства са предявени следните
обективно съединени при условията на евентуалност искове:
1.
Да бъде осъден „СОМАТ” АД да заплати на „Лайт
кредит” ООД сумата 133 617,51 лв., дължима по описаните в исковата молба
20 фактури, издадени в периода от 01.12.2010 год. до 05.05.2011 год., с номера 260, 291, 308 и 344 от 2010 год. и
номера 318, 322, 323, 324, 328, 329, 354, 355, 356, 378, 379, 380, 358, 359,
436, 420 от 2011 год., с издател „Марджи транс” ООД, издадени на името на
получателя на доставките на транспортни услуги - „Сомат” АД, вземанията по
които са придобити от ищеца „Лайт кредит” ООД по силата на договор за
изкупуване на вземанията по търговски фактури, сключен на 23.04.2010 год.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
2.
В случай, че главните искове, предявени спрямо
„Сомат” АД, бъдат отхвърлени, да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност евентуалните
ответници „МАРДЖИ ТРАНС” ООД и Р.Г.Д. да заплатят на „Лайт кредит” ООД сумата
133 617,51 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от
ищеца, вследствие на виновното неизпълнение на задълженията на тези ответници
по договора от 23.04.2010 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Главният иск е с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 99 ЗЗД. Евентуалните искове
са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 82, вр. чл. 121 ЗЗД.
II.1. С отговора на исковата молба
ответникът „СОМАТ” АД оспорва предявените спрямо него искове. Оспорва се твърдението „Сомат” АД да е давал писмено съгласие от
07.04.2010 год. да извършва плащанията по фактурите, издавани от „Марджи транс”
ООД на ищеца /с предишно наименование „Джи Ес финанси” ООД/. Представеното с
исковата молба писмо не носело подписа на оправомощен представител на „Сомат” АД
и липсвало валидно съгласие за плащане към фактора – ищец.
Твърди се, че в „Сомат” АД не са получавани седем от процесните фактури,
а именно фактури с номера: № 260 от 15.06.2010 год. за 24 000 лв.; фактура
№ 354 /14.02.2011 год. за сумата 3 246 лв.; фактура № 378/24.02.2011 год. за
сумата 6 690; фактура № 380/24.02.2011 год. за сумата 8 400 лв.; фактура №
355/15.02.2011 год. за сумата 3724; фактура № 356/15.02.2011 год. за сумата
2058 лв. и фактура 420/05.05.2011 год. Последните три от изброените от ответника
фактури не били издадени към „Сомат” АД, а към трети за спора лица. Описаните
от ответника седем фактури не са приемани в „Сомат” АД, не са осчетоводявани и
по тях плащане не било дължимо от ответното дружество. Оспорва се „Марджи
транс” ООД да е имал вземания към „Сомат” АД по процесните фактури и вземанията
по тях да са можели да бъдат цедирани валидно на ищеца.
Акцентира се, че е налице разминаване между датите на издаване на
фактурите, представени с исковата молба и тези, които са били представени при
„Сомат” АД, което мотивира ответника да ги оспори.
Твърди се, че никога в „Сомат” АД не са постъпвали фактури, по отношение
на които да е спазено изискването на чл. 17.5. от договора за изкупуване на
вземания – към фактурите да е било прикрепено уведомление за прехвърляне на вземането по образец – приложение № 1
към договора на фактора. Поради това ответното дружество не е имало информация
дали вземанията по тези фактури са прехвърлени от „Марджи транс” ООД на ищеца и
дали плащането следва да се извърши на „Лайт Кредит” ООД. Не било спазено и
изискването от договора платецът да подпише нарочно потвърждение по чл. 19, б. „б” и „в” от договора – по нито една от
фактурите не е било давано потвърждение от „Сомат” АД, поради което не е
възниквало валидно основание за ищеца да изкупи вземанията по тези фактури. Не
било изпълнено и изискването на т. 17.2. и т. 20, изр. 2 от договора вземанията
да не са просрочени и фактурите да са представени в петдневен срок. Срокът за
плащане на фактурите, издадени от „Марджи транс” ООД, бил 30-дневен, същите
следвало да се представят пред ищеца в петдневен срок от издаването им, поради
което ищецът не следвало да ги приема за плащане. Ищецът не упражнил правата си
по т. 18.4, т. 27.2., т. 27.3. и т. 31 от договора.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е извършвал плащания към „Марджи
транс” ООД в изпълнение на сключения договор от 23.04.2010 год. Оспорва се
истинността на представените с исковата молба РКО. Акцентира се, че посоченото
в тях основание за плащане е заем; липсвали необходимите реквизити; надхвърлен
е лимита, договорен в договора. Оспорват се и представените платежни
нареждания, с довод, че сумите по тях са превеждани по сметка на „Марджи транс”
ООД, различна от посочената в договора.
Прави се и възражение, основавано на твърдението, че между „Сомат” АД и
„Марджи транс” ООД са били налице насрещни вземания, поради което през 2011
год. са подписани описаните протоколи за прихващане, а според т. 24.6 от
договора е налице изискване към момента на цесията платецът да няма насрещни
вземания, с които може да се направи прихващане. Описаните са фактурите,
задълженията по които са погасени чрез прихващане.
Ако се приеме, че ищецът е извършил надлежни плащания към „Марджи транс”
ООД по силата на договора за факторинг, то следвало, че „Марджи транс” ООД е
получил двойно плащане – веднъж от ищеца и втори път чрез прихващането с втория
ответник, поради което следвало да бъде отхвърлен иска спрямо „Сомат” АД и да
бъде уважен евентуалния иск.
II.2. Ответникът ”МАРДЖИ ТРАНС” ООД оспорва иска
по основание и размер. Липсвало договорно установена отговорност, според която
доставчикът по договора за факторинг да дължи плащания на ищеца във връзка с
вече прехвърлени вземания. Позовава се на чл. 26.1 от договора, според който
ако платецът е извършил плащания във връзка със своите задължения по цедираните
вземания, то факторът не е обвързан от това плащане към доставчика, а платецът
не се освобождава от задълженията си да погаси вземането. Дори да се приемело,
че с извършените прихващания „Сомат” АД е извършил недължимо плащане към
„Марджи транс” ООД, то правата на ищеца били гарантирани от чл. 26.1. и
платецът не бил освободен да извърши плащането на лицето, на което са цедирани
вземанията.
Дори да се установяла твърдяната от ищеца „вреда”, настъпила с оглед
извършените прихващания, тя би следвало да бъде определена в размера на
намалената част от дълга на „Сомат” АД, а не в размер, идентичен на сбора от
стойностите на фактурите.
Ответното дружество счита, че описаните в исковата молба два протокола
за прихващане не касаят вземанията, предмет на договора за цесия, а
нововъзникнали задължения на „Сомат” АД.
Твърди се също, че „Марджи транс” ООД е извършвал множество плащания
директно към ищеца, като по този начин изпълнявал задълженията си, произтичащи
от чл. 26.1, предл. първо от договора.
През 2014 год. било постигнато съгласие между ищеца и „Марджи транс”
ООД, че непогасената част от сумите, представляващи възстановяване на
неправилно погасени не към ищеца суми ще бъдат заплатени на няколко вноски.
II.3. Ответникът Р.Г.Д.
оспорва предявения спрямо него иск, като счита, че липсват основания за
ангажиране на солидарната му отговорност наред с „Марджи транс” ООД. В договора
от 23.04.2010 год. Д. бил вписан като солидарен длъжник, но от съдържанието на
договора не била налице яснота спрямо кое поето от „Марджи транс” ООД
задължение това физическо лице е поело солидарна отговорност. Като се позовава
на чл. 29.1. от договора, Д. счита, че солидарна отговорност е поета само за незастраховани
вземания от страна на фактора. Акцентира, че в качеството си на физическо лице
не е страна по споразуменията за прихващане и твърди, че не са му известни
естеството и предмета на насрещните вземания на двете ответни дружества, поради
което заявява че ще се ползва от всички възражения на „Марджи транс” ООД.
Оспорва ищецът да е претърпял описаните вреди.
III. В допълнителната искова молба ищецът
поддържа твърденията и доводите, заявени с първоначалната искова молба.
Във връзка с възраженията на „Сомат” АД се акцентира, че писмото от
07.04.2010 год. носи подпис от името на ответника и печат на дружеството. Дори
да е подписано от лице без представителна власт, приложима е нормата на чл. 301 ТЗ. В случая, не само че липсвали данни за противопоставяне на ответника, но
били налице многократни плащания от страна на „Сомат” АД в полза на ищеца на
суми в общ размер на 271 384,51 лв., в изпълнение на договора за
факторинг.
Във връзка с възражението за липса на уведомление по чл. 17.5. ищецът се
позовава на установената между страните практика по заплащане на сумите по
фактури и на търговския обичай по чл. 288 ТЗ. Във връзка с възраженията за
разминаване в датите на шест фактури, се сочи, че това обстоятелство също е
било изненадващо за ищеца. Но се акцентира, че фактурите са издавани от „Марджи
транс” ООД и на „Лайт Кредит” ООД са били представяни във вида, в който те са
представени по делото и по тези фактури ищецът е извършвал плащания в полза на
„Марджи транс” ООД в пълен размер.
Във връзка с отговорите на „Марджи транс” ООД и Р.Д. ищецът заявява, че
счита възраженията им за изцяло неоснователни. Отговорността на ответната
страна е договорна и произтичала от договора за факторинг. Допуснато е грубо
неизпълнение на договорните задължения, което е довело до вреда за ищеца, за
чието „овъзмездяване” се претендира. Извършените прихващания между „Марджи
транс” ООД и „Сомат” АД са в пълно противоречие с договора и са проява на
неизпълнение. Отговорността на Д. е солидарна по силата на самия договор.
Твърди се, че Д. е бил в течение с правоотношенията с „Марджи транс” ООД, тъй
като е съдружник в дружеството и е осъществил всички действия по реализацията
на договора, носел е в офиса на ищеца издадените фактури, както и двата
протокола за прихващане.
IV.1. В отговора на допълнителната
искова молба ответниците „Марджи транс” ООД и Р.Д. поддържат доводите,
изложени в първоначалните отговори. Признава се като
очевидно различието във фактурираните вземания, но това е въпрос, който ще
желае да бъде изяснен чрез поисканата счетоводна експертиза.
IV.2. В отговора на допълнителната
искова молба „Сомат” АД поддържа първоначалния отговор. Оспорва позоваването на нормата на чл. 301 ТЗ. Акцентира се, че всички
извършени от „Сомат” АД плащания са били в полза на „Марджи транс” ООД, което
доказвало, че „Сомат” АД не е бил уведомен и не е знаел, че следва да извършва
плащанията на „Джи ес финанси” ООД. В писмото от 07.04.2010 год. липсвало име
на конкретно лице, което е подписало писмото, поради което не можело да се
говори за действия на лице без представителна власт. Печатът сам по себе си не
удостоверявал верността на документа и неговото съдържание. Такова писмо не
било получавано в „Сомат” АД.
Окръжен съд – Пловдив, като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Приет по делото като писмено доказателство е договор за изкупуване на вземания по
търговски фактури /вътрешен факторинг с цялостно управление на вземанията/,
сключен в гр. Пловдив на 23.04.2010 год.
Страна по договора в качеството на фактор е „Джи Ес Финанси“ ООД, представлявано от Ж.И.. Това
дружество през 2014 год. е променило фирменото си наименование на „Лайт Кредит“
ООД.
Страни по договора са и „Марджи транс“ ООД,
представлявано от М.Д., в качеството на доставчик, както и физическото лице
Р.Г.Д., в качеството му на солидарен длъжник. От вписванията в Търговския
регистър по партидата на „Марджи транс“ ООД се установява твърдението на ищеца,
че Р.Д. е съдружник в „Марджи транс“ ООД, както към момента на сключването на
договора, така и понастоящем. Договорът е влязъл в сила в деня на подписването
му и е безсрочен.
По силата на договора факторът е приел да предоставя на
доставчика услуги по факторинг с цялостно управление на вземанията, като
дефиницията е дадена в чл. 37.9. от договора – сключеният договор се определя
като факторингова сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични
вземания по търговски фактури, произтичащи от доставка на стоки или
предоставяне на услуги при условията на отложено плащане. Посочен е номерът на
разплащателната банкова сметка на доставчика в „Юробанк и Еф Джи България“,
както и сметката на фактора в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по която следва да
бъдат извършвани всички разплащания по договора, според чл. 6.2. Посочено е и
наименованието на платеца, вземанията по отношение на който се прехвърлят от
доставчика „Марджи Транс“ ООД на фактора – това е „Сомат“ АД. Понятието платец
е дефинирано в чл. 37.6 – това е дружество, задължено да плати стойността на
издадената му фактура от доставчика. Размерът на кредитния лимит е 100 000
лв., а максималният размер на аванс за всяка фактура – 90 %.
Според чл. 3 доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични
вземания по търговски фактури с отложено плащане във връзка с доставка на
стоки и/или извършването на услуги, издадени срещу платеца и отговарящи на
останалите изисквания по договора. Според чл. 5 факторът одобрява за изкупуване
вземания по търговски фактури ако съответната фактура е приета от платеца. В чл. 6 е посочено, че погасяването на всички
прехвърлени вземания следва да бъде извършвано от платците, но същевременно в
чл. 7 е предвидено следното - в случай, че който и да е от платците не се издължи в крайния срок за плащане
на вземанията по цедираните фактури, доставчикът и солидарният длъжник дават
съгласието си и се задължават да погасят
авансираната сума, която не е погасена от застрахователя.
При представяне на всяка фактура за изкупуване
доставчикът е длъжен да посочи в съответното искане за изкупуване на вземания и
авансиране конкретния краен срок за плащане към фактора. За образеца, в
съответствие с който следва да бъде оформено искането, договорът препраща към
приложение № 3, каквото страните по договора твърдят/признават, че напрактика
не е съставяно. В раздел „Г“ от договора е уредена процедурата по изкупуване на
вземания по търговски фактури. Описани са условията, на които следва да
отговарят вземанията, сред които са вземанията да са възникнали, да са с
отложен платеж повече от 15 дни от датата на представянето им за покупка, да са
удостоверени надлежно във фактури и документи, удостоверяващи изпълнението от
страна на доставчика. В чл. 18 са предвидени и условията, при които факторът
може да откаже изкупуването на вземанията по търговски фактури.
В чл. 19 е отразено съгласието на доставчика преди
подаването на първото искане за изкупуване на вземания и авансиране, да уведоми
всеки един платец, както и да осигури от всеки платец да подпише потвърждение, като представянето на надлежно входираните и подписаните от съответния платец
потвърждения е предварително условие за изкупуването на вземанията по
фактурите. Доставчикът се е задължил да предлага за покупка на фактора всички
вземания, които са фактурирани след датата на договора.
Чл. 21 предвижда, че прехвърлянето
на вземанията по търговските фактури се осъществява със самото сключване на договора /относно всички вече съществуващи
вземания/ и съответно от момента на
възникването на всяко и всички бъдещи вземания, одобрени от фактора /по
отношение на които е извършено приемане на цесията от страна на фактора и след
представянето на описаните в договора документи/. Сред задължително
необходимите документи, според чл. 21.2.3., е прикрепено към всяка фактура уведомление за прехвърляне на вземането,
с което поясни на платците, че вземането е прехвърлено в полза на фактора и
изрично упомене, че единствено валидно освобождаване от задълженията ще бъде
чрез плащане в полза на фактора. Съобразно чл. 21.5. доставчикът прехвърля на
фактора всичките си бъдещи вземания по търговски фактури, възникнали след
датата на подписването на договора, считано от датата на възникването им, а
приемането на цесията на вземанията се осъществява чрез частичното авансово
плащане на сумата по представените фактури.
В глава „Д“ са предвидени задълженията на доставчика. С
всяко подаване на искане за изкупуване се счита, че доставчикът е декларирал и гарантирал, че към момента на цесията
платецът няма към доставчика насрещни вземания, с които може да направи прихващане, че в полза на който и да е
от платците не е възникнало право на прихващане. До окончателното погасяване на
задълженията към фактора, доставчикът се е задължил, да не допуска действия,
които могат да доведат до погасяване, намаляване на размера на прехвърленото
вземане или да затруднят събирането му или по друг начин да увредят интересите
на фактора. Според чл. 26.1. ако вместо по сметка на фактора платецът извърши
плащане във връзка със свои задължения по цедирани вземания по банкова сметка
на доставчика, последният е длъжен да прехвърли получените средства по сметката
на фактора, като посочи в основанието за превода името на платеца на вземането
и по коя фактура е плащането. Съобразно чл. 27.2 ако платецът не е платил дължимото вземане при изтичането на крайния
срок за плащане, факторът уведомява доставчика за липсата на плащане, като в
този случай факторът има право да упражни
правата си, произтичащи от солидарната отговорност на доставчика за
незастрахованата част от щетата.
Доставчикът е поел риска и носи отговорност за собствената си добросъвестност като кредитор по
вземането, за частта от щетата, която не подлежи на застраховане от
застрахователя; ако платецът откаже да направи цялостно плащане, в това число
поради „насрещен иск по фактурата“ или поради това, че поетите от доставчика
гаранции за липса на насрещни вземания не са изпълнени.
В чл. 29.4. е предвидено, че доставчикът и солидарния длъжник отговарят за изпълнението на всяко
задължение на доставчика при условията на солидарна отговорност. Вземанията
на фактора по отношение на доставчика могат да бъдат събирани изцяло от всеки
един от тях при условията на пасивна солидарност.
В чл. 49 е посочено, че неразделна част от договора са
приложение № 1 – уведомление за факторинг и потвърждение от платеца; приложение
№ 2 – образец на фактури и приложение № 3 – търговски договори между доставчика
и платеца. Въпреки описването им като неразделна част от договора, следва да се
приеме, че такива приложения напрактика липсват, изобщо не са съставяни нито
при подписването му, нито впоследствие – изявление в тази посока е направено от
ищеца в писмената му молба от 12.03.2016 год., а другата страна по договора –
Марджи транс“ ООД в първото по делото с.з. също заявява изрично, че не твърди
при подписването на договора да е имало подобни приложения, не разполага с тях
и не ги представя. В договора е посочено също така, че застраховател по
имуществената засраховка, предвидена в договора, е дружеството “Euler Hermes Magyar Hitelbiztoshty Zrt.“. Но в същата
молба от 12.03.2016 год. ищецът заявява, че застрахователен договор за
застраховка на кредитния риск не е сключван, вписването на застраховател в
договора за факторинг е плод на техническа грешка, пренесена от друг договор,
ползван като бланка /„мостра“/. Застрахователен договор не е представен по
делото. От експертизата се установи, че по сметката на ищеца не са постъпвали
каквито и да е плащания от унгарското застрахователно дружество.
На 01.09.2010 год. договорът за факторинг е изменен по
съгласие на страните, като е променен одобрения лимит по отношение на „Сомат“
АД от 100 000 лв. а 250 000 лв.
В сроковете за размяна на книжа ответниците „Марджи
транс“ ООД и Р.Д. не са заявили правоизключващи възражения срещу валидността на договора за факторинг. За
първи път в представената по делото писмена защита се развива довод, че
договорът е нищожен /“дали процесният договор за факторинг е валиден от гледна
точка на правомощията на ищеца да сключва такива договори, които са с финансов
характер и се регламентират от специални правни норми“/. В обосновката на този
довод евентуалните ответници се позовават на отдавна отменените Закон за
банките и кредитното дело и Закона за банките.
Възражението срещу валидността на договора е преклудирано
според нормата на чл. 370 ГПК и по правило не подлежи на обсъждане. Но според
създадената задължителна за съдилищата съдебна практика /в т.ч. решение № 93 /
19.03.2012 год. по г.д. № 1057 / 2011 год. на второ г.о.; решение № 124 /
11.07.2016 год. по г.д. № 6220 / 2015 год. на ВКС/, съдът следи служебно за
противоречието на договора с императивни норми на закона, предвидени в
обществен интерес, ако това противоречие е очевидно, произтича от самото
съдържание на договора и се установява без да е необходимо събирането на
доказателства.
В тази връзка и с оглед задължението на съда да извърши
служебна проверка относно това дали договорът влиза в противоречие с
императивни правни норми, съдът отчете следното.
Договорът за факторинг не е регламентиран в ТЗ. Но същият
несъмнено е търговска сделка, когато е сключен между търговци, в кръга на
тяхната дейност /чл. 286, ал. 1 ТЗ/. Макар и неуреден в ТЗ, договорът не е
ненаименован, плод единствено на свободата на договаряне и на търговския
обичай. Дефиниция на договора за факторинг е дадена в т. 11 на пар. 1 от ЗКПО,
според който факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични
парични вземания, произтичащи от доставка на стоки и предоставяне на услуги,
независимо от това дали лицето, придобило вземанията /фактор/, поема риска от
събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Тази дефиниция напълно
кореспондира с дефиницията на факторинга, която самите страни са дали в т.
37.9. от допълнителните клаузи. Освен това в чл. 2, ал. 2, т. 12, вр. чл. 3а от
ЗКИ /който през 2007 год. е отменил ЗБ, на който ответникът се позовава в
писмената си защита/, при изброяване на банковите сделки, е предвидено, че
банка и небанкова финансова институция може да извършва дейност по финансиране
по занятие, в т.ч. факторинг, а факторингът най-общо е уреден като договор за
покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на
услуги. Небанкова финансова институция може да извършва описаните в чл. 2 от
ЗКИ банкови „дейности“ ако бъде вписана в публичния регистър на БНБ и ако някоя
от описаните в чл. 2 и чл. 3 от ЗКИ дейности е съществена за нея.
В тази връзка, от представеното с исковата молба
удостоверение от БНБ и от справката в публичния регистър на БНБ се установява,
че ищецът е вписан като финансова институция в регистъра по ЗКИ, считано от
март 2010 год. /преди сключването на процесния договор/, с основен предмет на
дейност - отпускане на заеми със
средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Липсва вписване на дейност по придобиване на вземания, произтичащи от
доставка на стоки или предоставяне на услуги /факторинг/.
Но от една страна, на вписване
в регистъра на кредитните институции подлежат само съществените за институцията дейности по чл. 3а, ал. 1.
Съществеността на дейността се определя от Наредба № 26 / 23.04.2009 год. на
БНБ, като според чл. 13 от тази наредба, съществена е тази дейност на
финансовата институция, когато относителният дял на дейностите по чл. 3а, ал. 1
ЗКИ, изчислен по който и да е от начините по ал. 2, е не по-малко от 30 на сто
от общата дейност на юридическото лице, съгласно финансовите отчети. Очевидно
е, че без събирането на доказателства в подобна насока, съдът не може да
формира извод относно това дали дейността по придобиване на вземания,
произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги /факторинг/, е
съществена за „Лайт кредит“ ООД и съответно дали се изисква от закона
вписването ѝ в нарочния регистър. Оттам, невписването на тази
дейност, не може да обоснове извод за очевидно противоречие на договора с
императивни норми на закона. Освен това, по аргумент от ал. 9 на чл. 3а ЗКИ, не
подлежи на регистрация лице, което извършва дадена дейност като спомагателна,
наред с друга дейност, за която вече е лицензирано. А и изискванията за
вписването в регистъра на БНБ на небанковите финансови институции са идентични
за всички небанкови финансови институции, независимо от заявените видове
съществени дейности /една или множество по чл. 3а, ал. 1 ЗКИ/. Следователно с
проверката, направена от БНБ във връзка с вписването на ищеца в регистъра, е
извършена и проверката, която би била направена, ако ищецът бе заявил, че съществена негова
дейност е и сключването на договори за факторинг. Поради това, невписването на
дейността в регистъра не е накърнила обществения интерес по начин, че това да
има за последица нищожност на договора за факторинг.
Но независимо от това дали за
ищеца е възникнало или не задължение да заяви за вписване дейността си по
придобиване на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на
услуги /факторинг/, в регистъра на БНБ,
липсата на вписване в публичния регистър би довело единствено до възникване на
административно-наказателна отговорност на лицето по реда на чл. 152 ЗКИ за
неизпълнение на административните му задължения, но категорично по никакъв
начин не рефлектира върху валидността на договора за факторинг.
Ето защо, при служебната
проверка за наличието на предпоставки да
се приеме за нищожен договора, като противоречащ на императивни норми на
закона, предвидени в обществен интерес, не установиха факти, водещи до неговата
недействителност. Горното обосновава извод, че договорът за факторинг е валиден
и обвързва страните, като има силата на закон за тези, които са го сключили /чл.
20а, ал. 1 ЗЗД/.
Макар че договорът за
факторинг е споменат в няколко закона, правната му уредба е бегла и
неизчерпателна. Според формираната съдебна практика договорът за факторинг
съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за цесия,
уреден в ЗЗД, доколкото се касае до договори с предмет вземания на една от
страните към трети лица - длъжници на прехвърлителя. Следователно, при празнина
в закона относно правните последици на договора за факторинг, следва да се
приложат по аналогия на закона правните норми, уреждащи цесията по общото
гражданско право. Спецификата на факторинга се възприема в това, че за разлика
от цесията, вземането, предмет на прехвърляне с договора за факторинг, може да
бъде и най-често е бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика към
датата на сключването на договора за факторинг или такова с ненастъпил падеж.
Поради това се отрича разбирането, че досежно бъдещите вземания факторингът има
характер единствено на рамков договор, без транслативен ефект, а вземането по
всяка бъдеща доставка да се нуждае от отделно цедиране. В този смисъл решение №
94 / 10.07.2014 год. по т.д. № 3643 / 2013 год. на ВКС, ТК, второ т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Според приложимия по аналогия
чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая вземанията на
„Марджи транс“ ООД спрямо „Сомат“ АД са парични, произтичат от предоставени на
„Сомат“ АД превозни услуги и нито законът, нито естеството им са пречка за
тяхното прехвърляне. Не се установи и по съгласие между главния и евентуалния
ответник вземанията на „Марджи транс“ ООД да са установени като непрехвърлими.
Договорът за факторинг е
консенсуален, поради което следва да се приеме, че със сключването му „Марджи
транс“ ООД е прехвърлило всички свои съществуващи /възникнали след 01.04.2010
год./ и бъдещи вземания спрямо „Сомат“ АД. Транслативният ефект на договора
досежно бъдещите вземания е настъпил с факта на приемането им за изкупуване от
фактора, което е в пълно съответствие с волята на страните, изразена в чл. 21
от договора. Без конкретно правно значение за прехвърлителния ефект на договора
е дали за изкупуването на вземането е отправено нарочно писмено искане от
доставчика, дали е оформяно изрично одобрение от фактора, дали е спазван
кредитирния лимит /който е предвиден като основание за упражняване на правото
на фактора да откаже да изплати стойността на фактурата/ и дали остатъчният
срок за плащане по фактурата от страна на платеца отговаря на заложените в
договора критерии.
При договора за цесия, а по
аналогия и при договора за факторинг, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Според ал. 4
прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Само след надлежното
съобщаване на прехвърлянето, то е противопоставимо на длъжника, който следва да
съобрази изпълнението си с факта, че кредиторът му е променен.
Същественият по делото въпрос
е именно проблемът със съобщаването на факта на прехвърлянето, изходящо от
„Марджи транс“ ООД /предишния кредитор/ на „Сомат“ АД.
Представени с исковата молба
са три писма с дата 07.04.2010 год. /повече от две седмици преди сключването на
договора за факторинг/. В писмо от „Марджи транс“ ООД до ищеца е посочено, че
„Марджи транс“ ООД цедира на ищеца всички вземания, които са възникнали или ще
възникнат от вече подписани договори или договори, които ще бъдат подписани със
„Сомат“ АД за неговите доставки на стоки и/или услуги. Това ще започне от
фактури № 234 / 01.04.2010 год., като трябва да се смятат цедирани от този
момент и всички вземания, отнасящи се до доставките, които ще извършат на
платеца. Декларирано е, че всички вземания са реални, платими и прехвърляеми.
Липсват преки доказателства това писмо да е постъпило в „Джи Ес финанси“ ООД,
но същото се представя по делото именно от ищеца, поради което е еднозначен
извода, че е достигнало до неговото знание. Писмото има ролята на потвърждение
за станалото прехвърляне по см. на чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД.
Представено е и писмо от
„Марджи транс“ ООД, адресирано до „Сомат“ АД, с което “Марджи транс“ ООД
/предишния кредитор/ уведомява адресата „Сомат“ АД, че е решил да ползва факторинг услугите на „Джи Ес Финанси“ ООД и в тази
връзка всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече
подписани договори, или от договорите, които ще подпишат със „Сомат“ АД за
доставка на стоки/услуги, са били цедирани на „Джи Ес Финанси“ ООД, считано от
фактура № 234 / 01.04.2010 год. Цесията се определя като неотменяема и за да
бъдат действителни и с погасителен ефект, съответните плащания следва да бъдат
осъществени единствено в полза на „Джи Ес Финанси“ ООД. Посочена е банковата
сметка на ищеца в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както и това, че в платежния
документ изрично следва да се посочи номера на фактурата и наименованието на
издателя. Посочено е също, че „Сомат“ АД ще получи специално уведомление за
извършените цесии, но плащането следва да се извърши в полза на ищеца дори при
липса на такова уведомление. Поискано е при запознаване със съдържанието на
писмото, да се изготви потвърждение по съответен формуляр. Липсват
доказателства за достигането на това писмо до адресата „Сомат“ АД – липсва
входящ номер или подпис на лице, потвърждаващо получаването му.
Представено е писмо, формално
изходящо от „Сомат“ АД, адресирано до „Джи Ес Финанси“ ООД, „относно“ „Марджи
транс“ ООД. В него е посочено, че „Сомат“ АД е получил от доставчика си „Марджи
транс“ ООД писмо, като е възпроизведено съдържанието на описаното по-горе
писмо. С това писмо на „Сомат“ АД до ищеца е потвърдено изричното съгласие на
платеца да извършва плащания на суми във връзка с вземания, прехвърлени
директно в полза на „Джи Ес Финанси“ ООД, в тяхна полза по посочената сметка в
„Райфайзенбак /България/“ ЕАД. В писмото е положен подпис и печат от името на
„Сомат“ АД.
Истинността на подписа,
положен от името на „Сомат“ АД е оспорена от главния ответник. В процедурата по
оспорване, ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорения документ, като счита
подписа, положен от името на „Сомат“ АД за положен от лице, което представлява
дружеството по силата на закона. С протоколно определение от 14.04.2016 год. е
открито производство по реда на чл. 193 ГПК досежно истинността на подписите,
положени от името на „Сомат“ АД. Представен
е оригиналът на оспорения документ, приложен на л. 370 от делото.
От справка в Търговския
регистър по партидата на „Сомат“ АД се установява, че към датата на писмото –
07.04.2010 год. дружеството е представлявано от две лица – от И.Х.П. и от
прокуриста П.Д.М. – заедно и поотделно. В Търговския регистър са обявени
образци от техните подписи /спесимени/, като наред с това предпочитаният
ответник е представил и свободни образци от подписите на тези лица, за да бъдат
използвани те от допуснатата съдебно-графологична експертиза.
От заключението по
съдебно-графологичната експертиза, неоспорено от страните, се установява по
категоричен и еднозначен начин, че подписът в писмото от 07.04.2010 год. не е
изпълнен от законните представители на „Сомат“ АД - И.Х.П. и П.Д.М.. Печатът на
едно дружество не е установява авторството на едно изявление, направено от
негово име. Ето защо, въз основа на събраните доказателства следва да бъде
прието, че оспорването на истинността на документа бе успешно доказано от
„Сомат“ АД и документът, предназначен да установи уведомяването на „Сомат“ АД
за прехвърлянето на вземанията, е неистински.
Не се установи по делото кой е
положил подписа в писмото от името на „Сомат“ АД. Спорът остава на плоскостта
на чл. 301 ТЗ, на който се позовава ищцовата страна, а именно дали действието
от името на „Сомат“ АД от лице без представителна власт /независимо кое е то/,
е потвърдено с факта на непротивопоставянето на търговеца веднага след
узнаването. Систематичното място на чл. 301 ТЗ е в раздел втори на част трета
от ТЗ – сключване на търговска сделка. Несъмнено е, че узнаването на цесията от
страна на длъжника не е търговска сделка и не е елемент от сключването й, но
според формираната съдебна практика /решение № 151 / 18.03.2011 год. по т.д. №
609 / 2011 год. на ТК на ВКС, първо т.о./, презумпцията на чл. 301 ТЗ има проявление
не само към
диспозитивните /разпореждащи/
документи, каквито представляват различните писмени правни сделки, но и към
удостоверителните такива като стокови разписки,
товарителници и пр., т.е. приложима е и към доказателството,
установяващо съобщаването за прехвърлянето на вземането на длъжника.
Приложимостта на чл. 301 ТЗ ще бъде обсъдена по-долу в мотивите на решението, с
оглед останалите доказателства по делото.
По делото са представени и приети множество счетоводни
документи – фактури, платежни нареждания. Приети са и протоколи за прихващане,
подписани от „Марджи транс“ ООД и „Сомат“ АД. Два от тях /от 23.03.2011 год. и
от 29.04.2011 год./, които са били известни на ищеца, са представени от него. От своя страна „Сомат“ АД представя и други
протоколи за прихващане на насрещни вземания между „Сомат“ АД и „Марджи транс“
АД – от 17.02.2011 год., от 10.03.2011 год., от 17.07.2013 год./. Този изобилен
доказателствен материал не следва да бъдат коментирани самостоятелно, тъй като
е предмет на подробно изследване и обобщаване от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза – основна
и допълнителна, заключенията по която съдът кредитира като обективни,
безпристрастни и компетентни.
Вещото лице Д.Й. е направил проверка в счетоводствата и в
трите дружества, страни по делото. Определя отношенията между трите дружества
като организирани така, че „Сомат“ АД и „Лайт Кредит“ ООД са отразявали
подадената от „Марджи транс“ ООД информация, без да имат система на контрол
върху този процес. Взаимоотношенията между „Марджи транс“ ООД и всяко от
дружествата „Сомат“ АД и „Лайт Кредит“ ООД се определят от вещото лице като
многопластови, а не базирани единствено на процесния договор за факторинг. Това
е така, тъй като „Сомат“ АД освен клиент, получаващ превозни услуги от „Марджи
транс“ ООД, е бил и негов доставчик и страните са имали насрещни задължения. От
друга страна „Лайт кредит“ ООД е финансирало дейността на „Марджи транс“ ООД не
само чрез договора за факторинг, изкупувайки вземанията му от „Сомат“ АД, но и
по силата на договори за заем, които не са предмет на настоящия спор
/представени по настояване на „Сомат“ АД от ищцовата страна – сключени през
2010 и 2011 год./. Предвид дълготрайността на отношенията, между страните е
съществувало доверие. Повечето парични преводи са осъществявани в закръглени
суми и без посочване на прецизно основание. При „Лайт кредит“ ООД са пристигали
фактури от „Марджи транс“ ООД, които кредитиращото дружество е заплащало,
разчитайки на коректността на евентуалния ответник. „Сомат“ АД е имало ролята и на доставчик и на клиент на
„Марджи транс“ АД и позицията на „Лайт кредит“ ООД като страна по договора за
факторинг е била „пренебрегвана“ от „Сомат АД.
Според счетоводните
данни на „Лайт кредит“ ООД общата сума на предоставените на „Марджи транс“
ООД финансови средства конкретно по договора за факторинг от 23.04.2010 год. за
календарните 2010 и 2011 год. са 583 633,87 лв. Част от сумата е платена
по банков път, а част – в брой с РКО. Така предоставените суми са във връзка с
финансирани доставки на „Марджи транс“ ООД към три дружества, едно от които е
„Сомат“ АД. В рамките на тази сума, сумата, предоставена на „Марджи транс“ ООД
по договора за факторинг, във връзка с доставките към „Сомат“ АД, са в размер
на 393 436,78 лв. В тази сума не фигурират плащанията, които „Лайт Кредит“
ООД е направило, за да осребри вземанията на „Марджи транс“ ООД по три фактури,
които са предмет на исковата претенция - № 355 / 15.02.2011 год., № 356 /
15.02.2011 год. и № 420 / 05.05.2011 год., тъй като тези фактури са издадени от
„Марджи транс“ ООД към трето за спора лице /“Вили Бетц Германия“/, а не към
„Сомат“ АД. Поради това от осчетоводените при „Лайт кредит“ ООД като
финансирания, свързани с доставките към „Сомат“ АД, в размер на 405 001,78
лв., е извадена сумата по тези три фактури в размер на 11 565 лв.
Съобразявайки се със заключението по делото, в хода по същество ищецът заявява,
че поддържа иска си до остатъчен размер, след приспадането на сумата
11 565 лв. по трите фактури, издадени към чуждо на спора лице.
Установи се достоверността на възражението на „Сомат“ АД,
че част от фактурите, които са предмет на исковата претенция, а именно фактури
с номера 260 / 15.06. 2010 год. за сумата 24 000 лв. /л. 139/; фактура №
354 / 14.02.2011 год. за сумата 3 246 лв./л.141/; фактура № 378 / 24.02.2011
год. на стойност 6 690 лв. /л.144/ и фактура № 380 / 24.02.2011 год. на
стойност 8400 лв. /л.146/, издадени от „Марджи транс“ ООД, подписани от
управителя М.Д., с получател на услугата „Сомат“ АД, са били представени от
„Марджи транс“ ООД пред ищеца с искане за осребряване и пълната стойност по тях
е била заплатена от ищеца на „Марджи транс“ ООД, но не са били представени и
осчетоводени в „Сомат“ АД. Нещо повече, вземанията по тези фактури не са били
осчетоводени и от самия издател на
фактурите – „Марджи транс“ ООД /вж. стр. 11 от първоначалното заключение/.
Вещото лице е отбелязало, че в счетоводните регистри на „Марджи транс“ ООД не е
констатирал издадени фактури към „Сомат“ АД с горните номера. Следователно
„Марджи транс“ ООД е получил от ищеца авансиране на вземания, които сам не
осчетоводил като съществуващи.
В счетоводството на
„Сомат“ АД не са били осчетоводени и фактури с номера 267, 283, 300, 309,
332, на обща стойност 37 718,12 лв., които са били представени от „Марджи
транс“ ООД на „Лайт кредит“ ООД с искане за финансирането им. В счетоводните
регистри на „Марджи транс“ ООД тези фактури също не са осчетоводени. Тези 5
фактури обаче, представени от „Марджи транс“ ООД пред ищеца са осчетоводени от
„Лайт кредит“ ООД и са платени изцяло от фактора в полза на „Марджи транс“ ООД
в пълната им стойност. Вземанията по тези фактури не са предмет на исковата
претенция по настоящото дело,тъй като при „Лайт Кредит“ ООД същите са отразени
като платени – таблицата на стр. последна от първоначалното заключение.
Посочените пет фактури имат значение единствено досежно извода за общия размер
на отпуснатите на „Марджи транс“ ООД суми по договора за факторинг.
Според данните в „Сомат“ АД в процесния период
дружеството е получило 41 фактури от „Марджи транс“ ООД за доставени му
транспортни услуги на обща стойност 336 268,63 лв. /считано от фактура №
234 / 01.04.2010 год. до фактура № 523 / 17.08.2011 год./. Отново, според
счетоводните данни в „Сомат“ АД задълженията по описаните фактури са изцяло погасени от „Сомат“ АД, чрез: 1./
банкови преводи по разплащателни сметки, чиито действителни титуляри са „Марджи
транс“ ООД и „Лайт кредит“ ООД и 2./ чрез прихващания по протоколите, приети по
делото, подписани от „Сомат“ АД и „Марджи транс“ ООД. В частност - сумата,
платена от „Сомат“ АД по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ АД, чийто
действителен титуляр е „Лайт кредит“ ООД, е 197 790,51 лв.; общата сума,
платена от „Сомат“ АД по банкова сметка с титуляр „Марджи транс“ ООД е 30
414,52 лв.; а общото задължение, на „Сомат“ АД, погасено чрез протоколите за
прихващане, е 108 063 лв. В съдебно заседание вещото лице дава отговор, че
всички платежни нареждания, по които „Сомат“ АД е превеждал суми по банкова
сметка с IBAN ***, е посочвал,
че получател на всяко от плащанията е „Марджи транс“ ООД, но напрактика сумите
са постъпвали в патримониума на титуляра на сметката с посочения IBAN, който е „Лайт
Кредит“ ООД – това обстоятелство се установява и от представените с исковата
молба преводни нареждания; съответно в нито едно от преводните нареждания на
„Сомат“ АД не е нареждало на обслужващата го банка да се плати /в графата „име
на получателя“/ – „Лайт кредит“ ООД /“Джи Ес финанси“ ООД, каквото е било
наименованието към периода на преводите/.
При проверка в счетоводството
на „Марджи транс“ ООД вещото лице е установило, че и двете форми на
финансиране на „Марджи транс“ ООД от „Лайт кредит“ ООД – факторинг и два
договора за заем /доказателствата за сключването им са представени от ищеца по
настояване на „Сомат“ АД и това са договор за заем от 16.06.2010 год. и договор
за заем от 12.04.2011 год./ се водят в обща счетоводна сметка, което не
позволява да се отделят получените плащания по основание и съответно наредените
от „Марджи транс“ ООД плащания по основание. Според наличните документи,
плащанията, извършени от „Марджи транс“ ООД към „Лайт кредит“ ООД, които по
някакъв признак /основание/ биха могли да се отнесат към процесния договор за
факторинг, са три плащания в брой и четири плащания по банков път, в общ размер
на 40 094 лв. Освен тях, на три дати – 01.08.2011 год., 02.08.2011 год. и
10.08.2011 год. са направени няколко банкови преводи от „Марджи транс“ ООД по
сметка на „Лайт кредит“ ООД с посочено основание „грешно преведена сума“, като
тези преводи са в общ размер на 33 500 лв. Тези плащания с основание
„грешно преведена сума“ са отнесени при „Лайт кредит“ ООД като плащане по
договора за факторинг. Вещото лице не може да обвърже основанието „грешно
преведена сума“ с конкретно основание за плащане от страна на „Марджи транс“
ООД, тъй като преводите с това основание в общ размер на 33 500 лв. не
могат да се свържат нито по дати, нито по размер с погрешно получена по негова
сметка сума. Но доколкото посочените преводи с това основание са направени в
периода след като „Марджи транс“ ООД вече е практикувало прихващането на своите
вземания със задълженията си към „Сомат“ АД, като същевременно са се натрупвали
задължения към „Лайт кредит“ ООД, вещото лице изразява предположение, че
плащанията са направени именно във връзка с договора за факторинг, поради
повишената настоятелност на кредитора, предвид нарасналия размер на отпуснатите
средства. Така или иначе, доколкото ищецът е отнесъл преводите за частичното
погасяване на вземанията си по договора за факторинг, това отразяване е
неблагоприятно за „Лайт кредит“ ООД и с благоприятни последици за ответниците,
поради което следва да бъде възприето като едностранно изявление с
доказателствена стойност, а именно, че с плащанията в размер на 33 500 лв.
„Марджи транс“ ООД е намален размера на дълга, свързан с процесния договор.
Така общият размер на плащанията, извършени от „Марджи транс“ ООД в полза на
„Лайт кредит“ ООД по договора за факторинг е 73 594 лв.
Във връзка с посоченото в договора за факторинг, свързано
със сключването на договор за застраховка със застраховател, дефиниран в т.
37.1. от допълнителните клаузи на договора и изявлението на ищеца, че такъв
договор не е сключван изобщо, а фигурирането на застраховател е плод на
техническа грешка, по делото е допуснато изготвяне на заключение. Вещото лице
не е установено постъпило плащане по сметките на „Лайт кредит“ ООД от
унгарското застрахователно дружество със седалище в гр. Будапеща на каквото и
да е основание от сключването на договора за факторинг през 2010 год. до 2016
год. При липсата на доказателства за сключването на договор за застраховка
следва да се приеме, че действително такъв не е сключван и че ищецът не е
получил обезщетение по имуществена застраховка, свързана с поетия от фактора
кредитиен риск.
Според представеното споразумение
с нотариална заверка на подписите, постигнато между „Лайт Кредит“ ООД и „Марджи транс“ ООД, към
16.12.2014 год. „Марджи транс“ ООД има задължение към „Лайт Кредит“ ООД по
договора за факторинг от 23.04.2010 год. в размер на главница от
181 340,87 лв. и 32 909,41 лв. лихви. Установява се, че след
подписването му нови плащания за погасяване на задълженията по договора не са
постъпвали в „Лайт кредит“ ООД. А вземането по договора за факторинг е в
по-голям размер от размера на исковата претенция, тъй като в общия дълг по
договора за факторинг са включени и задълженията на „Марджи транс“ ООД,
свързани с финансирането от страна на ищеца на доставки от други две дружества,
в т.ч. и от „Алпина“ ЕООД, посочено в т. 2 от Анекс № 1 към договора като
платец. Валидността на споразумението не е оспорена от ответната страна. В него
се съдържа признание за размер на задължението по договора за факторинг,
по-голямо от претендираното. Отразената в споразумението воля на „Марджи транс“
ООД кореспондира със заключението на вещото лице за остатъчния размер на дълга.
На всяка от страните е допуснат по един свидетел за
установяване на обстоятелствата, свързани с участието на Р.Д. във фактическите
действия по изпълнението на договора. Евентуалните ответници впоследствие са се
отказали от допуснатия им свидетел и като свидетел е разпитана единствено И.Г.,
доведена от ищцовата страна. От 2011 год. и понастоящем тя е работела по трудов
договор за „Лайт Комерс” ООД, което дружество към 2011 год. е имало има същия
адрес на управление като ищеца – гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1. Във функциите на
свидетелката било включено да приема документи за различни фирми и да ги
разпределя за счетоводството и за изпращане, където трябва, по направление.
Познава Р.Г.Д., който идвал многократно в офиса и носел документи, които
свидетелката разпределяла по фирмите и изпращала за счетоводството. Р.Д.
най-често идвал с баща си – Г.Д., двамата чакали управителя Ж.И., а и също са й
предоставяли счетоводни документи, в т.ч. фактури, които са оставяли за Ж.Г.И..
През пролетта на 2011 г. донесли протоколи за прихващане, които предали на г-н
И. и по този повод възникнал проблем. И. много се ядосал, реагирал бурно,
защото с тези протоколи били ощетени интересите на фирмата, която нямало да
може да си вземе парите, които трябвало да получи. Свидетелката не
познава лично управителя на „Марджи транс“ ООД М.Т.Д., познава единствено Р.Д. и
баща му Г.Д., които са идвали
да говорят с управителя и да представят документи от името на „Марджи Транс” ООД.
Въз основа на така събраните доказателства, съдът достига
до следните фактически и правни изводи:
Между ищеца и „Марджи транс“ ООД е сключен валиден
договор за факторинг. По силата на договора евентуалният ответник се е съгласил
и е прехвърлил на „Лайт Кредит“ ООД собствеността върху всички свои
съществуващи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за доставка на услуги,
сключени със „Сомат“ АД. Договорът предвижда изисквания доставчикът да отправя
искане към фактора за изкупуване на вземането по фактурата, факторът да провери
искането и при преценка на обстоятелствата, предвидени в договора, да приеме
фактурата за изкупуване или не. Тази формална процедура не е спазвана от страните
в нито един етап от развитието на правоотношенията. Искането на „Марджи транс“
ООД да бъде приета фактура за изкупуване е осъществявано чрез конклудентни
действия – представянето на фактурата пред „Марджи транс“ ООД, а приемането й
за изкупуване също е ставало чрез конклудентни действия – осребряването на
фактурата от страна на „Лайт кредит“ ООД.
От писмените доказателства и счетоводната експертиза се
установи, че в процесния период – от м. 04.2010 год. до м. май 2011 год.
„Марджи транс“ ООД е представил на „Лайт кредит“ ООД фактури, издадени към
„Сомат“ АД на обща стойност 393 436,78 лв. /формирана от всички описани от
ищеца фактури на обща стойност 405 001,78 лв. след приспадане на трите
фактури, издадени към трето за спора лице – „Инренационале Спед Вили Бетц
Германия“ на стойност 11 565 лв./. Всички фактури са били одобрени за
изкупуване от ищеца, видно от конклудентните му действия – 100 % от стойността
им е изплатена на „Марджи транс“ ООД. По този начин е завършен фактическия
състав по прехвърлянето на собствеността върху вземанията.
Съобщението до длъжника за прехвърлянето не е елемент от
фактическия състав, който поражда действието на цесията между страните по нея.
Но прехвърлянето на вземанията има действие спрямо длъжника (спрямо който прехвърлителят/цедентът/доставчикът има
парично вземане) от момента на
получаването на съобщението от страна на длъжника, че негов кредитор е
факторът. До получаването на съобщението от длъжника, негов кредитор остава
цедентът/доставчикът. Поради това и до момента на съобщаването длъжникът се
освобождава от задължението си ако изпълни на цедента. Прехвърлянето на
вземанията до момента на съобщаването му на длъжника има значението на res inter alios
acta – цесията нито го ползва, нито му вреди. Едва след
уведомлението за извършеното прехвърляне цедентът изгубва качеството си на
кредитор за длъжника.
Въз основа на доказателствата по делото съдът приема за
установено, че уведомлението от „Марджи транс“ ООД за прехвърлянето на
вземанията му в полза на „Лайт кредит“ ООД не е достигнало до длъжника „Сомат“
АД.
Върху него не е положен входящ номер, в съответствие с
изричното изискване на чл. чл. 19, б. „б“ от договора. Не са налице
доказателства за достигането му до канцеларията на дружеството, каквото би
съставлявала евентуална обратна разписка за доставянето му на адреса на
управление или с нотариална покана. Разпоредбата на чл. 19, б. „б“ изисква и
подписването на потвърждението от самия платец, а доколкото той е юридическо
лице – от органния му представител или от лице, изрично и надлежно упълномощено
от него. Оспореното писмо, предназначено да установи знанието на „Сомат“ АД за
това, че има нов кредитор, заместил „Марджи транс“ ООД, не изхожда от неговите
законни представители, което се установи по категоричен начин от графологичната
експертиза.
Писмото е подписано от неизвестно лице, действащо от
името на „Сомат“ АД, без да има представителна власт.
Съдът приема за неприложима и презумпцията на чл. 301 ТЗ,
на която се позовава ищецът, тъй като не се установи „Сомат“ АД са е узнало за
прехвърлянето на вземанията. Не се установи „Сомат“ АД да осчетоводявало
задълженията си по фактурите, по които доставчик му е „Марджи транс“ ООД, като
задължения към „Лайт Кредит“ ООД. Осчетоводявало е самите фактури с издател
„Марджи транс“ ООД. А всички суми, които
„Сомат“ АД е плащало през 2010 и 2011 год. по банков път в изпълнение на
паричните си задължения по процесните фактури, „Сомат“ АД е изплащало по една
банкова сметка - IBAN
***.
Тази сметка фактически е с титуляр „Лайт Кредит“ ООД и преводите, наредени от
„Сомат“ АД в общ размер на 197 790,51 лв. са били получени от ищеца. Но
въз основа на този факт не може да се съди за знанието и непротивопоставянето
на „Сомат“ АД на действието по получаване на уведомлението, тъй като във всички
преводни нареждания, скоито „Сомат“ АД е плащало по фактурите, е посочено, че
сумата, предмет на превода, следва да се
плати на „Марджи транс“ ООД /„платете на - име на получателя“/. При това
съдържание на нарежданията за плащане, за съда се налага извода, че „Сомат“ АД
е извършвал плащания по процесните фактури, считайки че плаща на първоначалния
си кредитор.
Тук следва да се посочи, във връзка с доводите на
ответната страна, съдържащи се във въпросите й към вещото лице, отправени в
съдебно заседание, че банката, изпълняваща платежните нареждания, не е длъжна
да прави съпоставка и да установява дали посочената в един банков превод
банкова сметка действително принадлежи на изписания получател на сумата. Според
чл. 67 от Закона за платежните услуги и платежните системи /в сила от
01.11.2009 год., преди процесните плащания/, когато платежното нареждане е
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор /IBAN/, нареждането се
смята за точно изпълнено по отношение на получателя, идентифициран не по име, а
с посочения уникален идентификатор. Според ал. 2 доставчикът на платежни услуги
не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на платежната
операция при неточност на посочения идентификатор. Банката, като доставчик на
платежни услуги, не е била длъжна нито да проследи и установи неточността
/разминаването между име и идентификатор/, нито да уведоми „Сомат“ АД, че
нареждайки преводи на суми в общ размер на 197 790,51 лв., същите не са
получени от „Марджи транс“ ООД, посочен като получател, а от трето лице, чието
име не фигурира изобщо в платежните.
Не се доказа, а и не се твърди в процеса, че „Марджи
транс“ ООД е изпълнявало задълженията си, произтичащи от чл. 21.2.3. от
договора за факторинг, всички фактури, издадени от доставчика към платеца, да
бъдат изпращани на получателя на услугата със съответното уведомление за
прехвърляне. А според посочената разпоредба задължение именно на доставчика е
било да прикрепи и подпише ясно и четливо уведомление за прехвърляне на
вземането върху всяка една фактура, като поясни на платеца, че вземането е
прехвърлено в полза на фактора и изрично упомене, че единственото валидно
освобождаване от задължения ще бъде плащането в полза на фактора. Подобни
уведомления не само че биха съставлява стриктно изпълнение на задълженията по
договора, но биха преодолели липсата на общо достигнало до длъжника
първоначално уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД за прехвърлянето на всички
настоящи и бъдещи вземания на „Марджи транс“ АД от „Сомат“ АД и биха
съставлявали на собствено основание достатъчни, за да породи договора за
факторинг действие не само между страните, но и спрямо длъжника.
След като прехвърлянето на вземанията на „Марджи транс“
ООД спрямо „Сомат“ АД не е било надлежно съобщено на длъжника и не се установи
по позитивен начин той да е узнал за него впоследствие, всички плащания и
погасявания, които са извършени от „Сомат“ АД в полза на първоначалния
кредитор, са били надлежни и са го освободили от отговорност.
Установи се, че в „Сомат“ АД са осчетоводени фактури,
издадени от „Марджи транс“ ООД, на обща стойност 336 268,63 лв. Цялото
задължение на „Сомат“ АД към „Марджи транс“ ООД е погасено. Част от него, в
размер на 197 790,51 лв., е погасено чрез превод по банков път от „Сомат“
АД по банковата сметка в „Райфайзенбанк“ АД, чийто титуляр е „Лайт кредит“ ООД.
Това плащане обективно е било в полза на новия кредитор, титуляр на вземанията
и е имало погасителен ефект. Сумата 30 414,52 лв. е платена от „Сомат“ АД по
банкова сметка, чийто титуляр е „Марджи транс“ ООД. А сумата 108 063,60
лв. е погасена чрез прихващане на насрещни задължения между „Сомат“ АД и „Марджи транс“ ООД с протоколите за
прихващане до размера на по-малкото. Прихващанията са имали погасителен ефект,
тъй като при липса на знание за прехвърлянето на вземанията, за „Сомат“ АД
действителният кредитор е бил „Марджи транс“ ООД и главният ответник е можел да
прави валидни изявления по чл. 103 ЗЗД. Трите вида погасявания формират точно
сумата 336 268,63 лв.
Може да се приеме, че едва с връчването на преписа от
исковата молба и доказателствата в хода на настоящия процес „Сомат“ АД е узнал
за прехвърлянето на вземанията от „Марджи транс“ АД на „Лайт кредит“ АД.
Подобно узнаване би произвело действие по отношение на третото лице и би
следвало да се зачете по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, ако вземанията все още
съществуваха. Но още от 2013 год., от когато датира последният протокол за
прихващане, всички задължения на „Сомат“ АД са били погасени.
За разликата над погасената от „Сомат“ АД сума в размер
на 336 268,63 лв., до пълния размер на финансираните от „Лайт Кредит“ ООД
вземания от 393 436,78 лв. /57 168,15 лв./ плащания не са извършвани от
„Сомат“ АД. Но не се и установи такива задължения да са възникнали реално, тъй
като нито при получателя на доставката „Сомат“ АД, нито при доставчика „Марджи
транс“ ООД са осчетоводявани някои от осребрените от „Лайт Кредит“ ООД фактури,
съответно с номера 260, 354, 378, 380, 267, 283, 300, 309.
След като вземанията, придобити от „Лайт Кредит“ ООД по
силата на договора за факторинг, са били погасени от „Сомат“ АД преди
съобщаването за прехвърлянето им, това погасяване е освободило предпочитания
ответник от отговорност към приобретателя на вземанията. Ето защо, съдът намира
главният иск, предявен от „Лайт кредит“ АД спрямо „Сомат“ АД за неоснователен.
Като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат
разгледани евентуалните искове,
предявени спрямо „Марджи транс“ ООД и Р.Д..
Според общото правило на чл. 100 от ЗЗД, когато
прехвърлянето на вземането е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването
на вземането. В случая вземанията са прехвърлени възмездно - в глава „В“ са
уговорени дължимите на фактора лихви, които съставляват възнаграждението за
фактора за авансовото плащане на цената по фактурите. Освен това, с клаузите на
договора доставчикът изрично е декларирал и гарантирал пред фактора, че
предложените за прехвърляне вземания съществуват в полза на доставчика, че са
надлежно възникнали – чл. 24.1. За разликата над съществуващите вземания от
336 268,63 лв., до пълния размер на финансираните от „Лайт Кредит“ ООД
вземания от 393 436,78 лв. тази декларация се е оказала обективно невярна.
Според клаузите на договора, с подаването на всяко искане
за изкупуване на вземане, доставчикът и солидарният длъжник са декларирали
също, че към момента на цесията платецът няма насрещни вземания към доставчика,
с които може да направи прихващане. До окончателното погасяване на задълженията
доставчикът се е задължил да не допуска действия, които могат да доведат до
погасяване, намаляване на размера на прехвърленото вземане или по друг начин да
увредят интересите на кредитора. Доставчикът е поел риска и носи отговорност за
собствената си добросъвестност като кредитор. Изрично е предвидено в чл. 29 е,
че доставчикът поема солидарна отговорност с платеца по прехвърлените вземания
спрямо фактора за частта от щетата, която не е застрахована, а застрахователен
договор се установи, че не е сключен и по такъв от страна на фактора не е
получавано обезщетение. Както доставчикът, така и солидарните длъжници са поели
отговорност за изпълнението на всяко/всички задължения на доставчика по
договора при условията на солидарна отговорност; когато доставчикът е
недобросъвестна страна, която не е изпълнила поетите задължения по договора с
платеца, факторът не носи отговорност за събирането на вземанията. Въз основа
на съвкупния анализ на клаузите по договора, се налага извода, че както
доставчикът, така и солидарно задълженият с него, носят отговорност пред ищеца
както за съществуването на вземането, така и за неизпълнението на задълженията
си по договора и за недобросъвестните си действия, които препятстват
възможността на фактора да събере придобитите вземания.
Наред с горното, според отразеното в чл. 7 от договора
изрично съгласие, доставчикът и солидарния длъжник, са се задължили пред
фактора, в случай че който и да е от платците не се издължи до крайния срок за
плащане на вземанията по цедираните фактури, да погасят авансираната сума.
Доставчикът „Марджи транс“ ООД е допуснал ред нарушения
на задълженията си по договора: не е изпълнил задължението си като предишен
кредитор, в съответствие с изискванията на сделката, писмено да уведоми платеца
„Сомат“ АД за прехвърлянето на вземанията, като се погрижи уведомлението да
бъде получено с входящ номер и да бъде подписано от лице, което надлежно
представлява дружеството; не е придружавал всяка фактура, издадена към „Сомат“
АД, с придружаващо уведомление за прехвърлянето на вземането и името на новия
кредитор; нарушило е както декларацията си, че няма насрещни задължения към
платеца, така и задълженията си да не се разпорежда със вземанията и да не
извършва действия, с които да доведе до погасяването им – подписвало е
протоколи за прихващане, с което придобити от „Лайт Кредит“ ООД вземания в общ
размер на 108 063,60 лв. са погасени чрез прихващане с насрещните задължения на
„Марджи Транс“ ООД към „Сомат“ АД; представяло е на „Лайт кредит“ ООД за
изкупуване и несъществуващи вземания по фактури – вземания, които нито „Марджи
транс“ ООД, нито „Сомат“ АД са осчетоводявали.
Всички тези нарушения на поети с договора задължения,
според изрично предвиденото в сделката, са основания за ангажиране на
договраната отговорност на „Марджи транс“ ООД към фактора да обезщети
причинените му вреди. Вредите се съизмеряват с несъбраните/несъбираемите
вземания, придобити от „Лайт Кредит“ ООД спрямо „Сомат“ АД. Вредите са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на „Марджи транс“
ООД и несъмнено са могли да бъдат предвидени, към момента на пораждането на
задължението - чл. 82 ЗЗД.
Вредата на „Лайт кредит“ ООД е в размер на разликата
между изплатените от ищеца на „Марджи транс“ ООД суми по фактурите, издадени
към „Сомат“ АД в размер на 393 436,78 лв. и получените от „Лайт Кредит“
ООД суми чрез банковите преводи от „Сомат“ АД и плащанията от „Марджи транс“
ООД в брой и по банков път, в т.ч. плащанията с основание „грешен превод“. Тази
разлика съставлява сумата 122 052,27 лв., която ищецът не може да събере
от „Сомат“ АД или по причина, че е погасена чрез прихващане, или по причина, че
вземането изобщо не е съществувало.
Отговорност за тази вреда за ищеца носи доставчикът
„Марджи транс“ ООД, а заедно с него солидарна отговорност носи и физическото
лице Р.Д.. Независимо от установеното от гласните доказателства, че Р.Д., като
съдружник в „Марджи транс“ ООД, е бил в течение с изпълнението на договора, с
представянето на фактури пред фактора, с разрива в отношенията между страните
по повод извършените прихващания, неговата отговорност произтича директно от
самия договор, като е следствие от възникналата отговорност на „Марджи транс“
ООД и е независима от знанието му за последващата недобросъвестност на
доставчика и от това дали собственото му поведение е виновно и противоправно.
Без значение е обстоятелството, че Д. не е страна по споразуменията за
прихващане. Неговата отговорност не е деликтна, не е отговорност за лични
противоправни действия, а е обусловена, производна е от факта на възникване на
отговорност за доставчика. Тя има гаранционно-обезпечителен характер и е
отговорност за чуждо противоправно /несъобразено с договора/ поведение. Д. е
приел по силата на договора да носи солидарна отговорност за неизпълнението на
задълженията на „Марджи Транс“ ООД. Солидарността според чл. 121 ЗЗД възниква
освен по силата на закона и когато е уговорена. В настоящия случай солидарната
отговорност на Р.Д. е уговорена, поради което и искането на ищеца за
ангажирането на тази отговорност е основателно.
Ето защо исковете спрямо „Марджи транс“ ООД и спрямо Р.Д.
за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение на ищеца за неизпълнение на
задълженията по договора за факторинг, е доказан по основание, а по размер – до
сумата 122 052,27 лв. За разликата над този размер до пълния претендиран размер
от 133 617,27 лв., която разлика се дължи на трите фактури, осребрени от
ищеца, но издадени от „Марджи транс“ ООД към трето, неучастващо в спора лице,
искът следва да се отхвърли. Главницата следва да се присъди ведно със законната
лихва, смитано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане.
По
въпроса за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на
главния иск, основателно се явява искането на ответника „Сомат“ АД за
присъждане на сторените по делото разноски. За разноските си ответникът
представя списък по чл. 80 ГПК. Разноските му са в размер на 202 лв.
първоначален депозит за ССЕ плюс 102 лв. допълнителен депозит; 202 лв. за
графологичната експертиза; 21,60 лв. такса за нотариална заверка на документи.
Всички тези разноски са установени като сторени по делото със съответните
платежни документи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв. Същото е определено в съответствие с Наредбата за заплащането на правната
помощ – делото е с материален интерес и предвид обстоятелството, че се характеризира с фактическа и правна
сложност, разглеждането му е продължило повече от три съдебни заседания, налице
са основания за определянето му в размер на 450 лв. Претендират се и пътни
разноски. Несъмнено такива са сторени, предвид обстоятелството, че „Сомат“ АД е
със седалище в гр. София, но същите не са доказани по размер, поради което и
разноски по това перо не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на „Сомат“ АД следва да се присъдят
разноски в размер на 977,60 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца и в
тежест на евентуалните ответници, следва да бъдат присъдени разноски,
пропорционално на уважената част от исковете. За разноските си ищецът представя
списък. Според него разноските са в размер на 5344,70 лв. държавна такса по
евентуалния иск, 500 лв. за първоначална и допълнителна експертиза и 4539 лв.
договорено адвокатско възнаграждение. Всички разноски са реално сторени, като
доказателствата за извършването им са налични по делото, в това число и досежно
разноските за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. От ответната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Същото е неоснователно. За предявения за защита материален интерес минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 МРАВ в приложимата й редакция към момента на сключването на
договора – 01.09.2015 год. /л. 170/, е 4 538,51 лв. Именно в този размер е
договорено и изплатено възнаграждението, поради което не е прекомерно. От
разноските в общ размер на 10 383,70 лв., в полза на ищеца следва да се
присъдят 9 484,96 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Пловдив
Р Е Ш И :
О Т Х В Ъ
Р Л Я иска,
предявен от „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201 015 391, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4003, район Северен, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от управителя Ж.Д.И., против „СОМАТ“ АД, ЕИК 831 635 144,
със седалище и адрес на управление гр. София 1138, община Столична, район
Младост, ж.к. „Горубляне“, ул. „Самоковско шосе“ № 1, представлявано от В.Г.И.,
за присъждане на сумата 133 617,27
лева, дължима по описаните в исковата молба 20 фактури,
издадени в периода от 01.12.2010 год. до 05.05.2011 год., с номера 260, 291, 308 и 344 от 2010 год. и
номера 318, 322, 323, 324, 328, 329, 354, 355, 356, 378, 379, 380, 358, 359,
436, 420 от 2011 год., с издател „Марджи транс” ООД и получател на доставките
на транспортни услуги - „Сомат” АД, вземанията по които са придобити от ищеца
„Лайт кредит” ООД по силата на договор за изкупуване на вземанията по търговски
фактури /вътрешен факторинг с цялостно управление на вземанията/, сключен на
23.04.2010 год., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201 015 391, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4003, район Северен, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от управителя Ж.Д.И., ДА ЗАПЛАТИ НА „СОМАТ“ АД, ЕИК 831 635
144, със седалище и адрес на управление гр. София 1138, община Столична, район
Младост, ж.к. „Горубляне“, ул. „Самоковско шосе“ № 1, представлявано от В.Г.И.,
сумата 977,60 лева разноски по делото.
О С Ъ Ж Д
А
„МАРДЖИ ТРАНС“ ООД, ЕИК 160 125 365, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4023, ЖК „Тракия“ бл. 319, вх. Б, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя М.Т.Д. и физическото лице Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** солидарно да заплатят на
„ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201 015 391, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив 4003, район Северен, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от
управителя Ж.Д.И., сумата
122 052,27 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от
„Лайт Кредит“ ООД, вследствие на виновното неизпълнение на задълженията на
ответника „Марджи транс“ ООД по договор за изкупуване на вземанията по
търговски фактури /вътрешен факторинг с цялостно управление на вземанията/,
сключен на 23.04.2010 год., по който солидарен длъжник е Р.Д., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 02.09.2015
год. до окончателното плащане,
като за разликата
над присъдения размер от 122 052,27 лв. до пълния претендиран размер от
133 617,27 лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК „МАРДЖИ ТРАНС“ ООД, ЕИК 160 125 365, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив 4023, ЖК „Тракия“ бл. 319, вх. Б, ет. 3, ап. 7,
представлявано от управителя М.Т.Д. и физическото лице Р.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес *** солидарно да заплатят на
„ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК 201 015 391, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив 4003, район Северен, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от
управителя Ж.Д.И., сумата 9484,96 лева
разноски по делото, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението е неокончателно и подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: …………………………………………