РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 161/22.3.2023г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 1320 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните
1. Производството е по реда на Глава Х, Раздел І от
АПК, във връзка с чл. 4б от Закона за държавните такси.
2. Производството по делото е образувано по Жалба на „Тандем
– СН“, ЕООД (в
несъстоятелност), ЕИК ….,
със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов“, № 15, с
посочен съдебен адрес гр. София, бул. „Ген. Е. Тотлебен“, № 85, чрез синдика Т.
Д. И., срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията
за възстановяване недължимо платена държавна такса по Заявление вх. № 66-00-314
от 16.06.2020 г. подадено от дружеството.
С Молба от
30.01.2023 г. жалбоподателя е конкретизирал, че предмет на оспорването на
дружеството е Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., на Директора на Дирекция
„Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по вписванията, София.
3. Счита се, че административния орган неправилно и
незаконосъобразно не е издал административния акт, съобразно отправеното до
него искане.
Сочи се, че дружеството е поискало от Служба по
вписванията Пловдив да бъде вписано Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено
по т.д № 750 по описа за 2014 г. на
Окръжен съд Пловдив, ХХ състав, като с Определение № 148 от 16.04.2019 г. на
съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, вписано в Служба по
вписванията гр. Пловдив с акт №148, том
1, рег. № 10450 от 16.04.2019 г., е отказано вписването на влязло в сила
Решение № 174 от 15.04.2016 г. постановено по т.д № 750 по описа на Окръжен съд
Пловдив за 2014 г. При това положение според жалбоподателя, след като исканата
услуга не е предоставена, внесената държавна такса в размер 1049,32лв. е
недължимо платена и следва да бъде върната на дружеството.
Във връзка с мотивите изложени във въпросното
определение се поддържа, че в случая размерът на събраната държавна такса е определен
неправилно, доколкото ако действително не може да се индивидуализира исковата
молба, към която следва да се отбележи решението, то това означава, че не може
да се изчисли правилно и дължимата държавна такса.
Според жалбоподателя, заплатената държавна такса в
размер на 1049,32 лв. следва да бъде върната на дружеството, тъй като същата е
заплатена недължимо или при условията на евентуалност, да бъде върната
разликата до 1049,32лв., изчислена съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните
такси събирани от Агенция по вписванията.
В писмена молба от 22.02.2023 г. се възразява, че
оспорения отказ, обективиран в Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., на Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“
към Агенция по вписванията е постановен от некомпетентен орган.
4. Ответния по жалбата Директор на Дирекция
„Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по вписванията, в писмена молба
от 22.02.2023 г., заявява, че поддържа представения по делото писмен отговор на
Изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, тоест е на становище, че
жалбата е недопустима. Счита се, че с оглед правилото на чл. 162, ал. 1, т. 3
от ДОПК, въпросната държавна такса е публично държавно вземане, поради което на
основание чл. 127, ал. 9, във връзка с
чл. 152, ал. 1, във връзка с чл. 156, ал. 3 от ДОПК, отказа да бъде
възстановена на вносителя, подлежи на обжалване по административен ред, в
14-дневен срок от съобщаването му. При това положение се поддържа, че с оглед
правилото на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, издадения акт, не може да се обжалва по
съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.
Сочи се също така, че по заявлението на дружеството е
постановен изричен отказ от 07.07.2020 г. на Главния директора на Главна
дирекция „Регистри“ към Агенция по вписванията, за който дружеството е
уведомено с Писмо изх. № 66-00-314 от
13.07.2020г., в което е посочено, че исканата сума не може да бъде
възстановена, тъй като производството по вписване в имотния регистър е
охранително и разноските, направени в него са за сметка на молителя, съобразно
правилото на чл. 541 от ГПК. Твърди се, че въпросното писмо е получено от
адресата на 16.07.2020 г. В този смисъл, се счита, че жалбата е подадена след
изтичане на установения процесуален срок за това.
По същество се поддържа, че постановения изричен отказ
на Главния
директора на Главна дирекция „Регистри“ към Агенция по вписванията е правилен и
законосъобразен.
Иска се производството по делото бъде прекратено, респективно
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Иска се да бъдат присъдени
сторените разноски по производството.
ІІ. За допустимостта :
5. По делото не са представени данни относно
връчването на процесното писмо на жалбоподателя. Единствения приложен документ
в тази насока е „Пратки за доставка на адрес ( Опис 242Е)“ върху който е
положено датно пощенско клеймо от 16.07.2020 г.(л.65 по а.д. №7668/2020), но от същия не става ясно, какво писмо или документ
и от кого е било изпратено на Т. И., в какво качество същият е бил посочен като адресат. Към
въпросния опис не е приложено известие за доставяне на пратката, от което
евентуално е възможно да бъдат
установени тези данни.
При това положение, ще следва да се приеме, че жалбата
е подадена в срок и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Неспорно е, че „Тандем – СН“, ЕООД (в
несъстоятелност) е подало искане до Служба по вписванията Пловдив да бъде отбелязано
Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750 по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив,
ХХ състав, с което са отхвърлени предявените от Б. М., в качеството му на
синдик на „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и от „Пластиринт ЕООД, в качеството
му на кредитор в производството по несъстоятелност на „Неси 5“ ООД, искове
против „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и „Тандем СН“ ЕООД, да бъде обявен за
недействителен по отношение на кредиторите на „Неси 5“ ООД сключеният на
26.04,2013 г. между „Неси 5“ ООД и „Тандем СН“ ЕООД договор за покупко-продажба
на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 141, том 1, peг. № 2566,
дело № 141/2013 г. на нотариус С. Й., с район на действие Районен съд Пловдив,
по силата на който „Неси 5“ ООД прехвърля на „Тандем СН“ ЕООД собствеността
върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.504.736 по КК
и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 2, с плот от
2451 кв.м, ведно с изградените в имота сгради: сграда с идентификатор
56784.504.736.1 със застроена площ от 791 кв.м, сграда с идентификатор
56784.504.736.2 със застроена площ от 156 кв.м, сграда с идентификатор …. със
застроена площ от 7 кв.м и сграда с идентификатор 56784.504.736.4 със застроена
площ от 72 кв.м.
6. Към искането са били приложени вписана в Искова
молба на Б. М., в качеството му на синдик на „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност),
ЕИК ….., със седалище и адрес на управление гр. ….; вписана Искова молба „Пластиринт
ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление с. Ягодово, ул. Черноризец
Храбър, № 14; Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750 по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив,
ХХ състав; платежно нареждане от „Тандем
– СН“, ЕООД (в несъстоятелност) за внесени по сметка на агенция по приходите
1049,32лв. държавна такса
7. С Определение № 148 от 16.04.2019 г. на съдия по
вписванията при Районен съд Пловдив, вписано в Служба по вписванията гр. Пловдив с акт №148, том 1, рег. № 10450
от 16.04.2019 г., е отказано вписването на влязло в сила Решение № 174 от
15.04.2016 г. постановено по т.д № 750 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2014
г. Основните съображения на съда са били, че след извършена служебна справка в
регистрите на службата по вписванията град Пловдив е констатирано, че има
вписани две искови молби: искова молба, вписана в СВ-Пловдив като акт № 6, том
1 от 06.01.2015 год., със страни ищец Б. М. в качеството му на синдик на „Неси
5“ ООД в несъстоятелност и ответници „Неси 5“ ООД в несъстоятелност и „Тандем
СН“ ЕООД и искова молба, вписана в СП-Пловдив като акт 92, том 12 от
27.07.2015г. със страни ищец „ПЛАСТПРИНТ“ ЕООД и ответници „Неси 5“ ООД в
несъстоятелност и „Тандем СН“ ЕООД, като и двете искови молби са били с правно
основание чл. 647, ал. 1. т. 3 от ТЗ и с тях е искано да бъде обявен за
недействителен по отношение кредиторите на „Неси 5“ ООД сключения на
26.04.2013г. между „Неси 5“ ООД и „Тандем СН" ЕООД договор за
покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нот. акт № 141, том 1,
рег. № 2566, дело № 141/ 2013 на нотариус С. Й. с район на действие района на
ПР-Пловдив. Вписаните искови молби, не съдържали данни относно делото, което е
образувано въз основа на тях, а съдържали само входящите номера на Окръжен съд,
Пловдив, което затруднявало налагането на категоричен извод за идентичност
между производството образувано по вписаните искови молби и представеното
съдебно решение по т.д. № 750 по описа за 2014г. на Окръжен съд, Пловдив.
8. При това положение със Заявление вх. № 66-00-314 от
16.06.2020 г., адресирано до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
гр. София от страна на жалбоподателя е поискано да бъде възстановена недължимо
платената държавна такса в размер на 1 049,32лв. Приложени са копие от преводно
нареждане са сумата и Определение № 763 от 24.10.2018 г., постановено по т.д. №
87 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2013 г., с което Т. И. е назначен за
синдик на „Тандем СН“ ЕООД.
9. Във връзка със Заявление с вх.№ 66-00-314 от 16.06.2020
г. е изготвено Становище от 23.06.2020 г. от Л. И., на длъжност главен
специалист в Служба по вписвания Пазарджик към Регионална дирекция Пловдив
според което, след извършената проверка е установено, само едно вписване по
партидата па „Тандем СН“ ЕООД, ЕИК …., а именно - налагане на обща възбрана № 4,
том 1, дв.вх.р.№ 28 от 07.01. 2016г. на
19.06.2019г. по търговско дело №87/2013г. на Окръжен съд Пазарджик. След това
вписване по партидата на дружеството няма извършени други такива.
10. Изготвено е било и Становище от 01.07.2020 г. от Валерия
Ильова, на длъжност старши юрисконсулт в отдел „Анализ, методология и
организация“. Посочено в същото е, че справка по лице в цялата страна в система
ИКАР е извършена по партидата на задълженото лице „ Тандем СН” ЕООД, ЕИК ….,
като е установено, че за периода 11.04.2019 до 01.07.2020 г. в системата има един вписван отказ
148 от 16.04.2019 г. в Служба по вписванията Пловдив, който не е обжалван.
Счетено при това положение е, че доколкото става дума за охранително
производство, то държавната такса но него не се възстановява независимо от
съдържанието на крайния акт по него, като въпреки, че по подаденото заявление е
постановен отказ за вписване от съдията по вписванията е налице произнасяне. Прието
е, че в конкретния случай е постановен отказ за издаване на охранителен акт,
следователно приложима е разпоредбата на чл. 541 ГПК, съгласно която разноските
по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от съдържанието
на постановения по тях краен акт.
В становището са изложени още съображения за това, че според
константната съдебна практика, на възстановяване подлежат такси по които
исковото или охранителното производство не е било образувано, или таксите са били
събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и
надвзетите такси. Посочено е още, че съобразно постановения отказ от съдията по
вписванията, не може да бъде определено към коя искова молба желае да бъде
отбелязано влязлото в сила решение, тъй като в Служба по вписвания Пловдив има
вписани две искови молби, като поради това не може да бъде определен и размера
на държавната такса, тъй като според чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенция по вписванията, дължимата държавна такса за исканото
отбелязване е в размер на половината от събраната такса за вписване на исковата
молба. При това положение е формиран извода, че на този етап не може да се
прецени дали има надвнесена сума, като пълният размер на преведената сума не
следва да бъде възстановен.
11. В тази рамките на тази хронология е съставено
Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., адресирано до „Тандем–СН“(в
несъстоятелност), в което Директора на Дирекция „Длъжностни лица по
регистрация” в Агенция по вписванията е информирал дружеството и синдика
Иванов, като е заявил че производството
по вписване е охранително производство, като в конкретния случай е постановен
отказ за издаване на охранителен акт и следователно приложима е разпоредбата на
чл. 541 ГПК, според която разноските по охранителните производства са за сметка
на молителя, независимо от съдържанието на постановения по тях краен акт. Посочено
е още, че според константната съдебна практика, на възстановяване подлежат
такси, по които исковото или охранителното производство не е било образувано,
или таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането
им. както и надвзетите такси.
12. По делото е представена
Заповед № РД-01-9 от 14.01.2019г., на изпълнителния директора на Агенция по
вписванията с която на К. Ч., директор на дирекция „ДЛР“ е възложено да
осъществява следните функции и правомощия: Въз основа на изразените становища
да постави резолюция върху оригинала на заявлението да бъде възстановена
недължимата сума и в какъв размер, съответно мотивите за невъзстановяването ѝ
изцяло или частично.
ІV. За правото
:
13.
Съобразно чл. 4б от Закона за държавните такси, недължимо платени такси се
връщат по искане на заинтересованата страна.
Според чл.
128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни
осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
Явно е, че
държавната такса, която е събрана на основание чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, събирани от Агенцията по вписванията (обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г.,
в сила от 25.11.2005 г.), не е от категорията на тези, предвидени в хипотезата
на чл. 128, ал. 1 от ДОПК.
В случая не
е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, според която органът по
приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила
съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т.
2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с
акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за
неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени,
събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено
указание или становище; незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.
Това ще
рече, че в случая, редът по Глава ХVІ, Раздел І от ДОПК е неприложим, поради
което обжалването по административен ред на отказа за връщане на внесената
държавна такса е факултативно, съобразно общото правило на чл. 81, ал. 1 от АПК.
14. Според
чл. 14, изр. първо от Правилника за вписванията, влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл.
12, по представен препис от решението. В този случай решението трябва да
отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника.
Според чл.
12, ал. 2, изр. първо от Правилника за вписванията, вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на
исковата молба по съответната персонална партида.
В чл. 3 от
Закона за държавните такси е предвидено, че държавната такса се заплаща при
предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на
документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата.
Съобразно
чл. 6 от Закона за държавните такси, отговорните частни и длъжностни лица за
неплатени по тяхна вина такси или платени в по-малко се задължават да платят
същите и се наказват с глоба до троен размер. В тази насока, в чл. 7, ал. 1 от
Закона за държавните такси е предвидено, че контролът по правилното определяне
и събирането на таксите се провежда от ръководителите на съответните държавни
органи и бюджетни организации и съдилищата.
15. В
контекста на цитираните норми, трябва да се посочи, че на основание чл. 4б от
Закона за държавните такси, със Заповед № РД-01-304 от 4.07.2012 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по вписванията са приети Вътрешни правила
за реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси, събирани за
действия и услуги по Правилника за вписванията.
Според чл. 2
от същите, лицата на които са вменени функции по извършването на проверка и
констатиране наличието или отсъствието на основание за възстановяване на
недължимо платени държавни такси се определят със заповед на изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията. Съобразно чл. 10 от Правилата, изпълнителният
директор разпределя постъпилото заявление с резолюция на главния директор на
Главна дирекция „Регистри“, който организира разглеждането на заявлението и
извършването на проверка за наличието или липсата на основание за
възстановяване на сумата.
Според чл.
11 от Правилата, разпределеното заявление първоначално се насочва по
компетентност на директора на регионалната дирекция, ръководещ съответната
служба по вписванията, чийто служител е осъществил фактическите действия и е
извършил предоставянето на услугата по Правилника за вписванията, като след извършването
на проверка в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър
(ИИСКИР) и съпоставяне с приложените към заявлението платежни документи,
служителят изготвя становище дали е извършено съответното действие или услуга,
включени в обхвата на Раздел I от Тарифата за държавните такси, събирани от
Агенцията по вписванията и дали е налице основанието за възстановяване на
сумата, посочено от заявителя.
Най-сетне,
според чл. 15, ал. 1 от Правилата, при установяване на неоснователност на искането,
на заявителя се изпраща писмен отговор, съдържащ мотивите за отказ от
възстановяване, изготвен от главния директор на Главна дирекция „Регистри“ и се
съгласува с директора на дирекция „ФСДУС
В конкретния
случай, описаните в предходния раздел на решението данни, налагат да се приеме,
че редът за приемане, извършване на проверка и произнасяне по искането за
възстановяване на недължимо внесена държавна такса от „Тандем–СН“(в
несъстоятелност) са спазени впълнота, като отказа да бъде възстановена исканата
такса е разпореден от снабдения с правомощията за тава административен орган.
Волеизявлението е облечено в нормативно установената форма.
16. Според чл. 541 от ГПК, разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. Тази правна норма,
съотнесена с цитираните текстове на чл. 3 и чл. 4б от ЗДТ, налага да се приеме,
че недължимо платени такси са тези по които исковото или охранителното
производство не е било образувано, или таксите са били събрани въпреки, че
ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси. Според чл.
3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията,
за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника
за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината
от събраната такса за вписване. Внасянето на установената в нормативния текст
такса е дължимо предварително при предявяване на искането за извършване на
действието, което ще рече че тя не е резултативна, тоест нормотвореца не е поставил заплащането на
таксата в зависимост от изхода на производството – дали искането за вписване ще
бъде уважено или пък по него ще бъде постановен отказ, както е в процесния
случай( в този
смисъл Определение № 269 от 10.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2175/2014 г.,
III г. о., ГК; Определение № 5 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2013
г., II г. о., ГК и др.).
17. Както се
посочи, по преписката са представени:
- вписана в
Искова молба на Боривой Миланов, в качеството му на синдик на „Неси 5“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК …., против „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и „Тандем СН“
ЕООД, да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Неси 5“
ООД, сключеният на 26.04.2013 г. между „Неси 5“ ООД и „Тандем СН“ ЕООД договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Според изричното отбелязване върху исковата
молба, за вписването е била заплатена държавна такса в размер на 1251,15лв. ;
- вписана
Искова молба от „Пластпринт“ ЕООД, ЕИК …, против „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност)
и „Тандем СН“ ЕООД, да бъде обявен за недействителен по отношение на
кредиторите на „Неси 5“ ООД, същият сключен на 26.04,2013 г. между „Неси 5“ ООД
и „Тандем СН“ ЕООД договор за покупко-продажба на същият недвижим имот. Според
отбелязването, за вписването на тази искова молба е внесена държавна такса в
размер на 1245,00лв.
Според
обстоятелствената част на Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д №
750 по описа за 2014 г. на Окръжен съд
Пловдив, ХХ състав, което е искано да бъде вписано, производството по
търговското дело е било образувано и с диспозитива е са били отхвърлени предявените(тоест
повече от един) от Б. М., в качеството му на синдик на „Неси 5“ ООД
(в несъстоятелност) и от „Пластпринт ЕООД, в качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност на „Неси 5“ ООД, искове(
тоест повече от един) против „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и „Тандем СН“
ЕООД, да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Неси 5“
ООД сключеният на 26.04,2013 г. между „Неси 5“ ООД и „Тандем СН“ ЕООД договор
за покупко-продажба на недвижим имот.
Очевидно,
съдът е разгледал в едно производство и с решението си се е произнесъл по двете
заявени искови молби. При това положение, дължимата такса за вписване на
съдебния акт по двете искови молби, надхвърля внесената от жалбоподателя сума
от 1049,32лв.
При
неспорното по делото обстоятелство, че жалбоподателя не е уточнил по коя от
двете искови молби или пък и по двете е искането му да бъде вписан посочения
съдебен акт, правилен е извода на ответния административен орган, че в случая
не се констатира наличие на надвнесена държавна такса.
Крайният
извод при това положение е, че обжалвания отказ е съответен на материалния
закон, като при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните
правила.
V. За
разноските.
Констатираната
неоснователност на жалбата, предполага на администрацията да се присъди
юрисконсулско възнаграждение, което съобразно правилата на чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК се определи в размер на 150,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСТХВЪРЛЯ оспорването на „Тандем
– СН“, ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК …., със седалище и адрес на управление,
гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов“, № 15, чрез синдика Т. Д. И., срещу изричен
отказ за възстановяване на държавна такса, обективиран в Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., на
Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“ към Агенция по
вписванията.
ОСЪЖДА „Тандем –
СН“, ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК …., със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „Иван Соколов“, № 15, да заплати на Агенция по вписванията,
София, сумата от 150,00лв. (сто и петдесет лева), представляваща възнаграждение
зае осъществена юрисконсулска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните..
Административен
съдия : /п/