Р Е Ш Е Н И Е № 243
гр. МОНТАНА, 26
май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание
на 20 май 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 186 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на П.Т.В. ***
против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0996-000093/29.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата твърди, че издадената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е в нарушение на чл. 146, т.
2 от АПК, тъй като липсват задължителните реквизити, т.е. не са посочени
фактическите основания за нейното издаване. Не става ясно с каква концентрация
на алкохол в кръвта е „извършила нарушението" и дали концентрацията
надвишава над 0,5 на хиляда за да се касае за нарушение на закона, което е
нарушение на чл. 59 от АПК, при издаването на заповедта. Не е отказала да бъда
тествана с техническо средство Алкотест, поради което не е налице основание за
издаване на ПАМ. Не става ясно и за какъв срок е отнето СУМПС - не повече от 18
месеца, но за такова нарушение законодателят по реда на чл.174 от ЗДвП е
регламентирал отнемане за срок от 12 месеца, не и 18 месеца, което се явява
нарушение на чл. 59 от АПК и потвърждава факта, че заповедта не отговаря на
установената по закон форма и не са спазени задължителните реквизити. Позовава
се на Решение № 8414/21.06.2018 г. по адм. д. №7854/17 г. и моли да й се уважи
претенцията и да й се присъдят направените разноски. В проведеното открито
съдебно заседание поддържа жалбата.
Ответната страна Началник Сектор Пътна
Полиция към ОДМВР Монтана, в писмо от 26 04 2021 г. на Адм съд Монтана моли
жалбата да се приеме за неоснователна, а обжалваната Заповед да бъде потвърдена.
При евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане от 10.05.2021 г.
настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като
при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени
допълнителни указания.
Сьс Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0996-000093/29.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана, на оспорващата временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена затова, че на
28.03.2021 г. в 22:55 часа в град Монтана, улица „Н*** Б*** ” срещу номер *, посока на движение от ул. „И*** ” към ул. С*** . „П*** Е*** ”, управлява
личният си лек автомобил П*** * с рег. номер М*** след
употребата на алкохол над 0.50 промила на хиляда. Пробата е извършена на
мястото на спирането с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер
ARDM-0228, което отчете 1.01 промила на хиляда алкохол в издишаният от водача
въздух. На водача е издаден талон за изследване с номер 0063168, в който същият
е записал, че приема показанията на техническото средство и отказва да бъде
тестван с доказателствен анализатор.
Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г.
на Министъра на МВР ОД на МВР Монтана
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.
Съгласно Заповед № 301з-1411 от
07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на РУ Лом при
ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени оспорените заповеди.
По делото са представени още справка за
нарушител, АУАН № GA304497 от 28 03 2021
г., Талон за изследване № 0063168, доказателства за годността на техническото
средство, жалба подадена до Началник С-р ППП Монтана, с оплаквания от
служителите констатирали нарушението, позволили да бъде заснимана от свидетел.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, същият е връчен на дата 06 04 2021
г. /л. 3/, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок по
административен ред пред по-горестоящия административен орган или пред
Административен съд Монтана. Жалба против издадената Заповед, в случая е
подадена до Административен съд Монтана на дата 15 04 2021 г. /л. 2/, което е в
законоустановения 14 дневен срок, същата е от лице с правен интерес - адресата
на акта, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.
Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, изр.
първо, предл. първо от ЗДвП - За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Наложената принудителна административна
мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл. 171, т.
1, б. „б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца, с която са отнети свидетелството за управление на МПС и контролният
талон, е наложена за това, че на посочената дата и час, оспорващата управлява
МПС поради установена концентрация на алкохол в кръвта над допустимия законов
минимум. По своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено
нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния
институт. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така
и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността
на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни
нарушения.
В случая оспорващата не спори по
обстоятелството на констатираното нарушение, а именно: че на 28.03.2021 г. в
22:55 часа в град М***, улица „Н*** Б*** ”
срещу номер 63, посока на движение от ул. „И*** ” към ул. С*** . „П*** Е*** ”,
управлява личният си лек автомобил П*** * с рег. номер М*** след употребата на алкохол над 0.50 промила на хиляда,
установено с техническо средство Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM-0228,
което отчита 1.01 промила на хиляда алкохол в издишаният от водача въздух.
Възраженията й касаят допускането на съществени
процесуални нарушения, поради които Заповедта се явява незаконосъобразна.
Неоснователно в тази връзка е възражението, че не са посочени фактическите
основания, тъй като не става ясно с каква концентрация на алкохол в кръвта е
„извършила нарушението" и дали концентрацията надвишава над 0,5 на хиляда.
В обстоятелствената част на издадената Заповед изрично е записано, че при
извършената проверка за употреба на алкохол, техническото средство е отчело
1.01 промила на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. При така
записаните конкретни данни, съдът не може да си обясни кое точно е неясно за
оспорващата. Същевременно в Заповедта са посочени всички реквизити предвидени в
чл. 59 от АПК, в т.ч. и фактическите и правни основания за издаване на акта, а
това са мястото, датата, часа на извършеното нарушение, вид и рег. номер на
МПС, с което същото е извършено, респ. какво е констатирано при извършената
проверка и с кое техническо средство.
Възражението, че не е отказала да бъда
тествана с техническо средство Алкотест е неотносимо, тъй като в оспорената
Заповед такова констатирано обстоятелство, не е описано. Посочено е, че е
направен отказ от даване на кръвна проба и тестване с доказателствен анализатор,
които способи са различни от тестването с техническо средство Алкотест.
Същевременно отказът от даване на кръвна проба и тестване с доказателствен
анализатор е изрично направен в Талона за изследване, в който оспорващата
собственоръчно е записала, че отказва тези тестове, както и че приема
показанията на техническото средство, за което е положила своя подпис.
Неоснователно е и възражението, че от
Заповедта не става ясно точно за какъв срок й е отнето СУМПС, респ. че същата е
в нарушение на чл. 174 от ЗДвП. Налагането на принудителна мярка, от вида на
наложената, е въпрос уреден императивно от законодателя при установяване на
визираните в нормата фактически обстоятелства, а именно установяването на
определено количество на алкохол в крьвта, каквото в случая е установено по
съответния надлежен ред и със съответното техническо средство. Тази мярка е в
съответствие, както с материалния закон, така и с неговата цел. Същата
предвижда два алтернативно посочени срока, а именно: до решаване на вьпроса за
отговорността и за не повече от 18 месеца, каквито крайни срокове са предвидени
и в закона, а именно: чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, последната разпоредба е и
основание за издаване на настоящата ПАМ. Административният орган не може да
предполага кога ще бьде решен вьпросьт за отговорността, поради което не може
да посочи конкретна дата за действие на наложената от него ПАМ, затова обвьрзва
действието й сьс сбьдването на конкретно обстоятелство – решаване на вьпроса за
отговорността, което определя и крайният срок. Вторият срок е алтернативен, в
случай че вьпросът за отговорността не се реши в период от 18 месеца или след
тяхното изтичане наложената ПАМ прекратява своето действие по силата на закона,
т.е. 18 месеца е окончателният срок за нейното действие.
Текстът на нормата на чл. 174 от ЗДвП,
на който се позовава оспорващата, където е предвиден максимален срок от 12 месеца
за лишаване от право да управлява моторно превозно средство, е неотносим и
неприложим, тъй като тази норма регламентира реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицата и налагането на административни наказания, докато ПАМ не
е наказание, а временна мярка, която се реализира в административно
производство, което е различно от административнонаказателното и с което се
цели предотвратяване на административните нарушения, респ. осигуряване на
безопасността на движението по пътищата. С оглед на изложеното възражението, че
АО е постановил срок, който надвишава законният се явява несъстоятелно, респ.
неоснователно. При горните съображения съдът счита за неоснователни и
възраженията за тенденциозност при издаване на заповедта.
Мотивиран от горните съображения и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния
закон.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.Т.В.
*** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
21-0996-000093/29.03.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :