№ 420
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502873 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ВЛ. ХР. Д.,
К. ХР. Д., ХР. Д. ХР., тримата от гр. Варна ,ул. „К.“, № 13 ет. 4, ап. 9 против решение №
262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на 48-ми състав на ВРС, с което е оставена без
уважение молба вх. № 295674/03.08.2021г., уточнена с молба вх. № 296252/13.08.2021г. от
ВЛ. ХР. Д., с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното
по делото решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа
грешка, на основание чл. 247 от ГПК и е оставена без уважение молба вх.
297285/31.08.2021г. от К. ХР. Д. с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на
допуснатата в постановеното по делото решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г.
на ВРС очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 от ГПК.
Още с отговора на исковата молба са представени по делото и приети без възражения
регистрирания през 2015г. отказ от В.Д. от наследството, останало след смъртта на на ЦВ.В.
Х.а, но в диспозитива фигурира и В.Д..
Освен това, с предявяването от ищеца СТ. СТ. П. на иск с правно осн. чл. 109 от ЗС,
следва да докаже, че е собственик на имот № 3225 по ПНИ 2002г. на м. Зеленика. Ищецът е
представил две решения на ПК-Варна, но без скица. Няма скица за имот № 3225 от СГКК,
която да е на името на ищеца СТ. СТ. П., а има иск по чл. 109 от ЗС. Не е представил
доказателства, че му е възстановен имот № 3225 и е записан на негово име в КР и ИР в
1
Сл.по вписванията. По стари планове от 1959г. имот № 441 е записан като кариера за пясък,
а имот № 445-мера-фондово, а не ниви. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ неземеделските земи са
изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ. Решението на ПК-Варна за такива земи е
нищожно. Допускането на гражданско дело по чл. 109 от ЗС е ОФГ, т.к. ищецът няма правен
интерес гр.д. № 318/2017г. на ВРС е по недопустим иск за несобствен имот № 3225 и делото
следва да се прекрати на това основание.
Молят се за отмяна на обжалваното решени и за допускане на ОФГ.
В срока по чл. 263, ал. 1 писмен отговор от СТ. СТ. П. не е постъпил.
Въззивната жалба е допустима по отношение на подалите молба по чл. 247 от ГПК
лица- ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д.. Съдът не е сезиран с молба от ХР. Д. ХР. и дори да изказва
становище в отговор на връчените му от ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д. молби, той няма качеството
на молител и подадената от него жалба е недопустима. Производството по отношение на
ХР. Д. ХР. следва да бъде прекратено.
В останалата си част въззивната жалба е допустима и съдът дължи произнасяне по
съществото.
В двете молби с правно осн. чл. 247 от ГПК се твърди допускането на очевидни
фактически грешки в решение № 4081/15.10.2018г. и се иска отстраняването й.
За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива
на постановения съдебен акт. Решението е единство от мотиви и диспозитив, като мотивите
са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова
диспозитивът трябва да бъде логически извод от мотивите.
В постановеното от Варненския окръжен съд решение, не е налице несъответствие
между изложените мотиви и постановения диспозитив.
От една страна, в решението, по отношение на което се твърди ,че е допусната
очевидна фактическа грешка е отменено по реда на инстанционния контрол, от друга страна
с решение № 774/11.04.2013г. по в.гр.д. № 3014/:2012г. на ВОС, влязло в сила на
30.07.2013г. съдът се е произнесъл по въпроса за собствеността на имота, върху който са
построени спорните постройки, посочен като ПИ № 3225 по ПНИ на м. „Зеленика“ 2002г.
По-важното е, че в производство по чл. 247 от ГПК молителите целят произнасяне на съда
по съществото на спора и съответно ревизия на влязлото в сила решение, което не е в техен
интерес.
Следва да се приеме, че молбата за поправка на допусната очевидна фактическа
грешка е неоснователна, както и подадената въззивна жалба.
Обжалваното решение на ВРС следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на 48-ми
състав на ВРС, с което е оставена без уважение молба вх. № 295674/03.08.2021г., уточнена с
молба вх. № 296252/13.08.2021г. от ВЛ. ХР. Д., с искане за поправка по реда на чл. 247 от
ГПК на допуснатата в постановеното решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на
ВРС очевидна фактическа грешка и е оставена без уважение молба вх. 297285/31.08.2021г.
от К. ХР. Д. с искане за поправка по реда на чл. 247 от ГПК на допуснатата в постановеното
решение № 4081/15.10.2018г. по гр.д. № 3118/2017г. на ВРС очевидна фактическа грешка.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по подадена от ХР. Д. ХР. въззивна жалба
вх. № 300499/19.10.2021г., против решение № 262550/30.09.2021. по гр.д. № 3118/2017г. на
48-ми състав на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от
съобщението до ХР. Д. ХР. в прекратителната част, а в останалата си част подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
ВЛ. ХР. Д. и К. ХР. Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3