Решение по дело №1430/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260071
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140201430
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   09.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

09.02.

                                                Година

2021

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ралица Димитрова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1430

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001835/21.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на А.А.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А.А.А. твърди, че изведеното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Не бил извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и неправилно бил санкциониран. Не знаел на какво основание и въз основа на какви доказателства контролните органи достигнали до изведеното в акта, но той не бил осъществил процесното нарушение. Жалбоподателят сочи, че действително бил участник в ПТП на посоченото място, дата и час, но не е осъществил нарушението по ЗДвП. След лек сблъсък с отразения в наказателното постановление автобус, той спрял и огледал щетите по автомобила си и по МПС-то на другия участник в ПТП. Установил, че щетите били незначителни за двете МПС-та и след като шофьорът на автобуса му махнал с ръка, останал с впечатление, че нямал претенции към него. Качил се на автомобила си, извел го от кръговото движение и отново спрял и изчакал около минута. След като никой не дошъл, жалбоподателят продължил пътуването си към гр.Хасково. По-късно в дома му в гр.Хасково дошли органи на полицията, които му заявили, че след като имало ПТП, трябвало да му бъде съставен АУАН. Впоследствие се явил в гр.Кърджали, където му бил връчен съставения акт. От друга страна, наложеното на жалбоподателя наказание било в максимален размер. Той през цялото време съдействал на органите на КАТ и дал обяснения по настъпилото ПТП. Като правоспособен водач не бил санкциониран за тежки нарушения на ЗДвП, а извършените в минал период нарушения били несъществени. Тези обстоятелства не били взети предвид при налагане на наказанието. Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление в атакуваната част относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Алтернативно настоява за намаляване на наказанието до минимално предвидения по закон размер.       

Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че формално погледнато в случая настъпило едно съвсем леко произшествие, без видими щети и без сила на удара в кръгово движение, където имало изключително интензивно движение. Жалбоподателят не потърсил органите, за да съобщи за произшествие, тъй като според него не е имало такова. Същото сторил и шофьора на другото МПС – автобусът. В тази ситуация наложеното наказание в максимален размер било явно несправедливо. Затова защитата моли за решение, с което наказанието да бъде намалено до минимума.    

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:   

На 05.10.2020 г. свидетелите В.Т. и Р.Д. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа съгласно утвърден график. Около 10.45 часа на същата дата служител от ОДЧ ги уведомил за настъпило ПТП в гр.Кърджали, до автогара „21 век“. Свидетелите Т. и Д. посетили мястото на произшествието, където установили, че ПТП настъпило малко по-рано, около 10.25 часа, но участниците вече го били напуснали. Те извършили оглед на място, прегледали и записите от камерите за видеонаблюдение на автогара „21 век“. Междувременно единият от участниците в произшествието сам сигнализирал полицейските органи, макар и със закъснение. Това бил Р.Х.Х., който бил шофьор на автобус с рег.№ К 3353 ВА. Контролните органи изяснили механизма на настъпилото ПТП, след като изслушали и него. Констатирали, че на 05.10.2020 г., около 10.25 часа, водачът на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ го управлявал в кръстовище на кръговото движение до автогара „21 век“, като в крайна лява пътна лента предприел и извършил маневра излизане от нея. Този водач навлязъл от кръговото движение към бул.„Беломорски“, без да пропусне движещият се попътно в дясна пътна лента автобус „Сетра С315НФ“ с рег.№ К 3353 ВА, управляван от свидетеля Р.Х.Х.. Вследствие на това настъпило ПТП с леки материални щети по моторните превозни средства. И двамата водачи не спрели на място и напуснали произшествието. По-късно същия ден били установени данните за нарушителя и управлявания от него автомобил,  който станал причина за ПТП – жалбоподателят А.А.А. ***, собственик и водач на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ Х 8119 КС. Той бил призован и на 07.10.2020 г. се явил в сектор ПП-Кърджали. Там свидетелят В.Т. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.25, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. Акт за нарушение по ЗДвП бил съставен и на водача Р.Х.Х., тъй като той също напуснал ПТП. На 21.10.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на А.А.А. административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, по т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на гласните доказателства – показания на свидетелите В.Т., Р.Д. и Р.Х., както и от писмените доказателства, приети по делото – Акт за установяване на административно нарушение от 07.10.2020 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 06.10.2020 г.;  Докладна записка от 05.10.2020 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 05.10.2020 г.; План-схема за ПТП от 05.10.2020 г.; Справка собственост на МПС; Заповед Рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.

На жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От доказателствата по делото безспорно се установи, че А.А.А. е осъществил така вмененото му административно нарушение. На процесната датата той е управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ Х 8119 КС, при което не е спазил правилата за предимство и така е причинил ПТП в района на кръстовището на кръговото движение до автогара „21 век“ гр.Кърджали. Жалбоподателят е бил водач – участник в пътнотранспортното произшествие, но е напуснал същото. Той не е изпълнил задължението си, а именно без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да констатира какви са последиците от произшествието. Установено е, че водачът А. изобщо не е спрял на мястото след настъпване на ПТП, напротив, напуснал е района, а даже и града. Това прави неговото поведение съставомерно по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилно нарушението на посочената норма е подведено под състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН – и лишаването от правоуправление и глобата са определени в максималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая се касае за водач, който не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата. От произшествието не са настъпили сериозни вреди, извършеното деяние се отличава с ниска степен на обществена опасност. Ето защо, съдът намира, че следва да измени наказателното постановление в обжалвана част, като срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 6 месеца на 1 месец, а размера на наказанието „глоба” се намали от 200 лв. на 50 лв. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението се явява напълно доказано от показанията на всички разпитани по делото свидетели, а също и от  съставения акт, чиято доказателствена сила не бе оборена по никакъв начин.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по 25, ал.2 от ЗДвП, не е оспорено. Затова и настоящата инстанция не коментира неговата законосъобразност. 

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001835/21.10.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на А.А.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 200 лв. на 50 лв. и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 1 месец.

ОСЪЖДА А.А.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

 

 

                                                  Районен съдия: