Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
09.03.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
09.02. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Ралица Димитрова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело
номер |
1430 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001835/21.10.2020
г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на
А.А.А. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят А.А.А. твърди, че изведеното в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не
отговаряло на действителната фактическа обстановка. Не бил извършил нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и неправилно бил санкциониран. Не знаел на какво
основание и въз основа на какви доказателства контролните органи достигнали до
изведеното в акта, но той не бил осъществил процесното нарушение.
Жалбоподателят сочи, че действително бил участник в ПТП на посоченото място,
дата и час, но не е осъществил нарушението по ЗДвП. След лек сблъсък с
отразения в наказателното постановление автобус, той спрял и огледал щетите по
автомобила си и по МПС-то на другия участник в ПТП. Установил, че щетите били
незначителни за двете МПС-та и след като шофьорът на автобуса му махнал с ръка,
останал с впечатление, че нямал претенции към него. Качил се на автомобила си,
извел го от кръговото движение и отново спрял и изчакал около минута. След като
никой не дошъл, жалбоподателят продължил пътуването си към гр.Хасково. По-късно
в дома му в гр.Хасково дошли органи на полицията, които му заявили, че след като
имало ПТП, трябвало да му бъде съставен АУАН. Впоследствие се явил в
гр.Кърджали, където му бил връчен съставения акт. От друга страна, наложеното
на жалбоподателя наказание било в максимален размер. Той през цялото време
съдействал на органите на КАТ и дал обяснения по настъпилото ПТП. Като
правоспособен водач не бил санкциониран за тежки нарушения на ЗДвП, а
извършените в минал период нарушения били несъществени. Тези обстоятелства не
били взети предвид при налагане на наказанието. Жалбоподателят моли за отмяна
на наказателното постановление в атакуваната част относно нарушението по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Алтернативно настоява за намаляване на наказанието
до минимално предвидения по закон размер.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, представлява
се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че формално
погледнато в случая настъпило едно съвсем леко произшествие, без видими щети и
без сила на удара в кръгово движение, където имало изключително интензивно
движение. Жалбоподателят не потърсил органите, за да съобщи за произшествие,
тъй като според него не е имало такова. Същото сторил и шофьора на другото МПС
– автобусът. В тази ситуация наложеното наказание в максимален размер било явно
несправедливо. Затова защитата моли за решение, с което наказанието да бъде
намалено до минимума.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба,
в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2020 г. свидетелите В.Т. и Р.Д. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа съгласно утвърден график. Около 10.45
часа на същата дата служител от ОДЧ ги уведомил за настъпило ПТП в гр.Кърджали,
до автогара „21 век“. Свидетелите Т. и Д. посетили мястото на произшествието,
където установили, че ПТП настъпило малко по-рано, около 10.25 часа, но
участниците вече го били напуснали. Те извършили оглед на място, прегледали и
записите от камерите за видеонаблюдение на автогара „21 век“. Междувременно
единият от участниците в произшествието сам сигнализирал полицейските органи,
макар и със закъснение. Това бил Р.Х.Х., който бил шофьор на автобус с рег.№ К
3353 ВА. Контролните органи изяснили механизма на настъпилото ПТП, след като
изслушали и него. Констатирали, че на 05.10.2020 г., около 10.25 часа, водачът
на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ го управлявал в кръстовище на кръговото
движение до автогара „21 век“, като в крайна лява пътна лента предприел и
извършил маневра излизане от нея. Този водач навлязъл от кръговото движение към
бул.„Беломорски“, без да пропусне движещият се попътно в дясна пътна лента
автобус „Сетра С315НФ“ с рег.№ К 3353 ВА, управляван от свидетеля Р.Х.Х..
Вследствие на това настъпило ПТП с леки материални щети по моторните превозни
средства. И двамата водачи не спрели на място и напуснали произшествието. По-късно
същия ден били установени данните за нарушителя и управлявания от него
автомобил, който станал причина за ПТП –
жалбоподателят А.А.А. ***, собственик и водач на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег.№ Х 8119 КС. Той бил призован и на 07.10.2020 г. се явил в сектор
ПП-Кърджали. Там свидетелят В.Т. съставил и връчил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение по чл.25, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. Акт за нарушение по ЗДвП бил съставен
и на водача Р.Х.Х., тъй като той също напуснал ПТП. На 21.10.2020 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което наложил на А.А.А. административни
наказания: по т.1.- „глоба” в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 вр.
чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП, по
т.2.- „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
гласните доказателства – показания на свидетелите В.Т., Р.Д. и Р.Х., както и от
писмените доказателства, приети по делото – Акт за установяване на
административно нарушение от 07.10.2020 г., който като редовно съставен се
ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка
от 06.10.2020 г.; Докладна записка от 05.10.2020
г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 05.10.2020 г.; План-схема за ПТП от 05.10.2020 г.; Справка
собственост на МПС; Заповед Рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР,
установяваща компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
При така приетото за установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН.
На жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че А.А.А. е осъществил така вмененото му административно
нарушение. На процесната датата той е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ Х 8119 КС, при което не е спазил правилата
за предимство и така е причинил ПТП в района на кръстовището на кръговото
движение до автогара „21 век“ гр.Кърджали. Жалбоподателят е бил водач –
участник в пътнотранспортното
произшествие, но е напуснал същото. Той не е изпълнил задължението си,
а именно без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да констатира какви са последиците от
произшествието. Установено е, че водачът А. изобщо не е спрял на
мястото след настъпване на ПТП, напротив, напуснал е района, а даже и града. Това
прави неговото поведение съставомерно по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Правилно
нарушението на посочената норма е подведено под състава на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ да се наказва с „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 1 до 6 месеца и с „глоба” от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие. Настоящата инстанция намира
обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил
принципите на чл.27 от ЗАНН – и лишаването от правоуправление и глобата са
определени в максималния предвиден в закона размер. Така наложеното наказание
на жалбоподателя е явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало
да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая се касае
за водач, който не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата.
От произшествието не са настъпили сериозни вреди, извършеното деяние се
отличава с ниска степен на обществена опасност. Ето защо, съдът намира, че
следва да измени наказателното постановление в обжалвана част, като срока на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 6 месеца на 1
месец, а размера на наказанието „глоба” се намали от 200 лв. на 50 лв. Такова
наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената
опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние, на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция
констатира, че АУАН и наказателното постановление в частта относно нарушението
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП са съставени правилно и законосъобразно, отговарят
на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. Нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението се явява напълно доказано от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, а също и от съставения акт, чиято доказателствена сила не
бе оборена по никакъв начин.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Наказателното постановление в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по
25, ал.2 от ЗДвП, не е оспорено. Затова и настоящата инстанция не коментира
неговата законосъобразност.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001835/21.10.2020 г.,
издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на А.А.А.
***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания „глоба” в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 200 лв. на 50 лв. и
срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 1
месец.
ОСЪЖДА А.А.А. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: