№ 16712
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110129947 по описа за 2022 година
Ищецът С. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., чрез адв. Д. М., със служебен адрес: гр.
С....., е предявил срещу „С“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ш....., иск за следното:
Иска се съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвидена в чл. 27 от договор за
паричен заем № .../28.02.2022 г., сключен между „С“ АД като заемодател и С. С. Х. като
заемополучател, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение от заемополучателя, в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума на ден,
поради противоречие със закона, добрите нрави и неравноправност на същата.
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, предявени
от С. С. Х. срещу „С“ АД.
Ищецът извежда съдебно предявените права при твърдения, че на 28.02.2022г. е сключил с
ответника договор за потребителски кредит от разстояние № ..., по силата на който му е
отпуснат заем в размер на 1200,00 лв., платими на 4 месечни погасителни вноски, при
годишен лихвен процент (ГЛП) 36% и годишен процент на разходите (ГРП) 42,58%, като
общата сума която следвало да върне била в размер на 1297,31 лв. Твърди се, че в чл. 17, ал.
1 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ или банкова гаранция в полза
заемодателя. В чл. 27 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 17 от договора, заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като неустойката била платима
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска. Сочи, че поради непредоставяне в срок на
1
посоченото в договора обезпечение му била начислена неустойка в общ размер на 479,06
лв., а общата сума, която следвало да върне възлизала на 1776,36 лв. Счита, че така
уговорената неустоечна клауза в чл. 27 от процесния договор е нищожна, тъй като същата
противоречи на добрите нрави и е сключена в нарушение чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и
на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. В тази връзка излага твърдения, че задължение на заемодателя е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключване на договора. С процесната неустоечна клауза на
заемополучателя се вменявало задължение да предостави обезпечение едва след като
кредитът е отпуснат, като при непредоставянето му дългът нараствал и опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличавала. Отделно от това, счита, че процесната неустойка за
неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено неоснователно
обогатяване. С процесната клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичали
вреди. Счита, че процесната неустойка обезпечава вредите от забава на длъжника, които се
обезщетяват и чрез мораторната лихва, като подобно кумулиране било недопустимо. На
следващо място, счита, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, както и че клаузата не е индивидуално уговорена.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Депозира
писмено становище за съдебно заседание. Твърди, че договорът за потребителски кредит №
... от 28.02.2022г. е валидно сключен между страните по делото, както и че заемната сума в
размер на 1200 лв. е преведена от кредиторът по сметка на кредитополучателя чрез
платежната система „И“ на 28.02.2022г. Твърди, че ищецът не е погасил задължението си
съгласно договора и предоставеният му потребителски кредит не е погасен. Сочи, че сумите,
посочени в погасителния план като неустойка не са включени при определяне на ГПР
поради изричното разпореждане на нормата на чл. 19, ал.3, пр.1 от ЗПК. Тези разходи
произтичат от неизпълнение на договорни задължения и не се включват при изчисляването
на ГПР по кредита. Твърди се, че оценка на кредитоспособността на ищеца при сключване
на договора е била извършена чрез проверка на кредитната му задлъжнялост и
осигурителният доход. Твърди се, че макар страните да са договорили неустойка за
непредставяне на обезпечение, ответникът не е бил длъжен и не е начислил такава
неустойка, а доколкото ищецът не е извършил плащане за погасяване на задължението си,
то той не е извършил каквото и да е било плащане по поетото задължение за заплащане на
неустойка. Затова моли предявения иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан,
претендира разноски.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното във фактическо
2
отношение:
Между ищеца по делото - С. Х. като потребител и ответника „С“ АД като кредитор на
28.02.2022г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..., по силата на
който /чл.1, т.1/ е отпуснат кредит в размер на 1200,00 лв., платими на 4 месечни
погасителни вноски /съгласно изготвения погасителен план/, при годишен лихвен процент
(ГЛП) 36% и годишен процент на разходите (ГРП) 42,58% - чл.1, т.3 и 4. Съгласно чл.1, т.5
от договора общо дължимата сума към момента на сключването му е в размер на 1297,31 лв.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора, в случай на уговорено обезпечение, потребителят трябва
в 3-дневен срок от сключването му да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. от ЗЗД в полза на
кредитора, с което третото лице се задължава да отговоря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора, вкл. за погасяването на главница, лихви, неустойки
и други обезпечения, и такси или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на
потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най – малко 30 дни след
падежа на последната вноска по договора. Съгласно чл. 27, ал.1 и ал.2 от договора, в случай,
че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 от договора, същият дължи на
кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Потребителят е уговорено да
заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. Като
доказателство по делото е приет и погасителния план към процесния договор, от който се
установява, че при хипотезата на чл. 46 от общите условия, към четирите месечни
погасителни вноски е начислена и неустойка, чийто общ размер е 479, 07 лв. и която при
тази хипотеза е част от месечната вноска в общ размер на 444, 09 лв.
При установеното във фактическо отношение, предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, поради следното:
Уговорената в чл. 27 от договора клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на същата
на основание чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави, тъй като, от една страна, се стига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, а от друга страна, поради
прекомерност на размера на неустойката, което противоречи на принципа за
добросъвестност и справедливост. Тази клауза прехвърляла риска от неизпълнение на
задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. С начина, по който е уговорена в чл. 27, ал.2, във
вр. с чл. 17, ал. 1 от процесния договор, неустойката излиза извън присъщите й функции –
3
обезпечителна, обезщетителна и санкционна и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване на кредитора. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. С тази
неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение. По съществото си неустойката представлявала добавък към възнаградителната
лихва, поради което представлявала сигурна печалба за кредитора, която би увеличила
стойността на договора. Така уговорената неустойка довежда до увеличаване на
подлежащата на връщане сума допълнително с още проценти, извън уговорените лихви
върху предоставената главница. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите, което не
е сторено. По този начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с
което се заобикаля изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер
на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправна клауза е и тази, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, както е и в
разглеждания казус. По силата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По делото не се представиха
доказателства и не се установи клаузите за неустойка да са уговорени индивидуално с
потребителя, поради което и изложените по – горе мотиви, те са нищожни.
Именно по изложените съображения, клаузата на чл. 27 от договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № .../28.02.2022г., сключен между страните по делото, е
нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сума в размер на 50 лв., представляваща платена държавна такса. На пълномощника
на ищеца – адв. Д. М. М. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА за оказана безплатна
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с
вкл. ДДС.
Мотивиран от посоченото, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл. 146, във
вр. с чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП, предявен от С. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., чрез
адв. Д. М. като пълномощник, със служебен адрес: гр. С..... срещу „С“ АД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш....., нищожността на клаузата,
предвидена в чл. 27 от договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
.../28.02.2022г., сключен между „С“ АД като кредитор и С. С. Х. като потребител,
предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение от
потребителят, в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение, поради противоречие със закона,
добрите нрави и неравноправност на същата.
ОСЪЖДА „С“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш....., да
заплати на С. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 50 лв., представляваща заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „С“ АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш....., да
заплати на адв. Д. М. М., със служебен адрес: гр. С....., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2 от ЗА сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5