РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 12.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
дванадесети септември две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Мария Николова, сложи за разглеждане докладваното
от съдията Паралеева АНД № 144 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление /НП/
№ 18-0347-000422/08.05.2018 г., издадено от началника на РУ-Пирдоп към
ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и по чл.183, ал.4, т.7, предл.2 ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП (превозвал е пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан, а именно: малолетното си дете),
извършено при управление МПС лична собственост- лек автомобил „Опел Фронтера Спорт 2.0И“ с ДК. № СО 4013
ВН.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че отразеното в акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ не отговаря на обективната истина, тъй като лекият
автомобил не е бил в движение при извършване на проверката, а детето тъкмо се е
качвало в автомобила и освен това е било с гипсова фиксация на ръката. Сочи
още, че при съставяне на АУАН е бил лишен от възможността да напише възражения
по АУАН, с което грубо е нарушено правото му на защита. Моли за отмяна на
обжалваното НП като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В първото съдебно заседание по разглеждане на делото жалбоподателят се явява
лично и с упълномощения адв.Н.З. от САК. Поддържат жалбата, като фактите, на
които акцентира адвоката са, че автомобилът не е бил в движение и детето не се
е било качило все още в него при проверката, а освен това физическото състояние
на детето не е позволявало поставяне на предпазен колан. Жалбоподателят и сам
взима становище по фактите, като обяснява пред съда, че когато е видял
патрулната кола да се движи срещу него е бил пред училището на детето и го е
чакал да се качи, но полицаите със служебния си автомобил започнали да го
притискат и трябвало да върне назад, което и сторил щом дъщеря му се качила в
автомобила и си сложила колана. Тогава му пуснали буркана на патрулната кола,
спрели го и започнали да го проверяват и след като дълго време двамата полицаи
го държали на мястото, смели се и чели закона му обяснили, че му съставят акт
за това, че детето е било без колан, срещу който факт той възразил, а те му
казали, че няма как да го докаже. Твърди, че подписал акта и си тръгнал.
Заявява, че с актосъставителя живеят един до друг и от няколко години имат
личен конфликт, поради което той му е съставял множество актове.
В последното съдебно заседание се явява само процесуалният представител
адв.З., който в хода по същество на делото моли отново за цялостна отмяна на
обжалваното НП с мотив, че при съставяне на АУАН има допуснати съществени
процесуални нарушения, а именно: в АУАН, който е електронен, актосъставителят е
написал, че нарушителят няма възражения и при връчване на акта е казал на
лицето, че не може да драска вътре. Освен това сочи, че не било доказано по
категоричен начин, че детето е било без колан, а и била представена медицинска
документация, че то е било с шинирана ръка.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп не изпраща представител в
съдебните заседания и не ангажира становище.
Съдът, след като
подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а
именно: АУАН серия Д, № 506699/04.05.2018 г., епикриза от „Скин Системс“ ЕООД
за Ивон Джурова, заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач на името на С.Г.Д., свидетелски показания на
лицата И.П. и С.В., че административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя Д. е образувано със съставения срещу него АУАН от 04.05.2018 г.,
съдържащ констатации, че на 04.05.2018г., в 14.45 часа в гр.Пирдоп, на
кръстовището на ул. „Опълченска“ и ул. „Спас Соколов“, управлява лек автомобил
„Опел Фронтера Спорт 2.0И“, с ДК№ СО4013ВН, лична собственост, като водачът превозва
малолетното си дете Ивон Славчова Джурова на задната седалка, което дете не
изпълнява задължението си за използване на предпазен колан, а МПС е от
категория М1G и е оборудвано с предпазен
колан, с което е нарушил чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН
впоследствие е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
описанието на нарушението е пренесено текстово от АУАН, запазена е
квалификацията от АУАН- нарушение на чл.183, ал.4, т.7 и същата разпоредба е
посочена и като санкционна, но прецизирана, доколкото в цитираната законова
точка се съдържат няколко алтернативи. Наложено му е наказание „глоба“ в размер
на 50 лв., без отнемане на контролни точки.
Установи се от събраните доказателства, че автомобилът на жалбоподателя С.Д.
е бил в движение към момента, в който е бил забелязан от полицейския патрул в
състав свидетелите П. и В.,***, на която не е имало възможност за разминаване
на две превозни средства поради спрелите на платното коли, като виждайки
патрулния автомобил жалбоподателят Д. е потеглил на заден ход с управлявания от
него автомобил „Опел Фронтера Спорт 2.0И“ и на кръстовището с ул. „Спас Соколов“
е бил спрян по регламентирания ред за проверка от полицейските служители, които
още докато се движили срещу Д. видели, че на задната седалка има дете, което се
показвало между двете предни седалки и очевидно било без предпазен колан, който
да го придържа назад. Установено било, че детето е 8-годишната Ивон Джурова –
дъщеря на С.Д., която не е сваляна от автомобила, но е била с гипсова
имобилизация на лявата ръка, което служителите на МВР не са констатирали.
Твърденията на двамата свидетели И.П. и С.В. са еднопосочни и съдът ги
кредитира изцяло, независимо от твърдението на жалбоподателя за личен конфликт
между него и актосъставителя, който факт не се доказва, доколкото липсват
индиции за предубеденост на свидетеля П., а и неговите показания не се
разминават с останалите данни по делото, изведени от доказателствата. Според
свидетеля П., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ-Пирдоп и поддържащ с
категоричност констатациите в АУАН, автомобилът на С.Д. е бил в движение и
преди с колегата му В. да извършат проверката е връщал 200 м. назад по улицата,
при което ясно са видели, че детето е без предпазен колан. Според свидетеля В.
движението на автомобила на Д. е било срещу тях и когато видял, че те свиват по
улицата спрял, включил задна скорост и
потеглил назад, а спирането му е било само за превключване на скоростите.
Свидетелят В. е видял между двете предни седалки, но седящо отзад в автомобила,
да се подава малко момиче. Твърди, че след като спрели водача за проверка, той
заявил, че детето е негова дъщеря, а на въпроса защо детето е без предпазен
колан родителят-водач отговорил, че не и го е сложил, поради което служителите
на полицията пристъпили към съставяне на АУАН. Свидетелите са категорични, че
проверяваното лице не е заявявало пред тях детето да има някакъв здравословен
проблем, който да не позволява поставянето на предпазен колан и не са видели то
да е с гипсирана или шинирана ръка. Свидетелят В. сочи, че детето не е слизало
от колата, а други пътници в автомобила не е имало, нито други лица, които да
наблюдават проверката, като същите са твърденията и на свидетеля И.П..
Свидетелят П. сочи, че са установили на колко години е детето по неговото ЕГН. Сочи
още, че лично той лично е съставил АУАН на Д., връчил е екземпляр на нарушителя
и на място последния не е направил възражения, а е заявил, че ще направи такива
по-късно, тъй като не може да пише в акта, защото е бланков. Свидетелят В. не
си спомня дали в конкретния случай Д. е имал възражения, макар да са му
съставяни и други актове и винаги да излага възражения. Принципът при съставяне
на актове обаче бил колегата му П. да изисква възраженията, за да може да ги
впише в акта. Смята, че в конкретния случай лицето не е имало възражения,
защото дори не е искал да слезе от колата.
Видно от представената заедно с преписката епикриза от „Скин Системс“ ЕООД,
отделение по ортопедия и травматология, Ивон Славчова Джурова, с ЕГН: **********,
е постъпила на 27.04.2018г. и е изписана на същата дата с контузия на лява
китка /счупване на ляв радиус/ и е оперирана, като и е извършена закрита
репозиция и гипсова фиксация на постигнатото. Според епикризата детето е
изписано в добро общо състояние, с насрочен контролен преглед на 04.05.2018г.
Не са направени препоръки за начина на превозване на детето в автомобил и
неговото обезопасяване.
От изисканата справка за нарушител/водач на името на С.Г.Д.
се установява, че същият има множество налагани наказания за нарушения по ЗДвП,
като част от наказателните постановления са отменени от съда, поради което не
са влезли в сила. Значителна част от налаганите на Д. наказания са за нарушения
на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП, по която разпоредба в квалифицирано и процесното
нарушение.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в
законоустановения срок чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 04.06.2018 г., а
жалбата е подадена на 06.06.2018 г.).
Съдът, в контекста на правомощията си на
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на
акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление,
без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че същите страдат от пороци от формално естество, които
водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като са
съществени и рефлектират в правната сфера на наказаното лице по начин,
накърняващ правото му на защита и непозволяващ категоричен извод за характера
на нарушението.
Компетентността на актосъставителя и на издаващия
наказателното постановление началник на РУ-Пирдоп се извежда от изричен акт на
министъра на вътрешните работи- Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г., с която е
определено кои лица имат правомощия да издават АУАН по ЗДвП и да издават НП по
ЗДвП.
Посоченото за свидетел в акта лице е било и очевидец на установяване на
нарушението, поради което фактът, че свидетелят е само един не влияе върху
законосъобразността на акта, като необходимостта от двама свидетели законово
съществува единствено ако те са свидетели само на съставяне на акта.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН,
поради което образуването на административнонаказателно производство е било
допустимо. Спазен е предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за
произнасяне от страна на наказващия орган, който се е произнесъл след като е
изчакал изтичане на тридневния срок за възражения от страна на нарушителя,
закрепен в чл.44, ал.1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 04.05.2018 г., а НП е
от дата 08.05.2018 г.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя и неговия
процесуален представител, че правата на лицето са нарушени поради
непредоставяне на възможност за вписване на възражения в АУАН. От свидетелските
показания, се установява, че жалбоподателят не е имал възражения в момента на
проверката, които да изиска от актосъставителя да бъдат вписани в АУАН. Този
факт се потвърждава и от невъзползване от страна на Д. от предвидения в чл.44,
ал.1 ЗАНН допълнителен 3-дневен срок за възражения.
При издаване на наказателното постановление в настоящия случай съдът
установява, че само формално са били спазени изискванията на чл.57 ЗАНН и чл.42 ЗАНН, закрепващи необходимите реквизити на НП и АУАН, като посочените като нарушена и санкционна
разпоредба са били неправилно определени от актосъставителя и
административнонаказващия орган, което обстоятелство всякога представлява
съществено процесуално нарушение, макар наложеното наказание и предвиденото в
приложимата разпоредба такова да са идентични като размер. Това е така, тъй
като квалификацията на нарушението е пряко свързана с възможността на
санкционираното лице да разбере по един несъмнен начин какво нарушение е
допуснало и от друга страна- с правото му да не бъде наказван за друго нарушение,
различно от допуснатото. В конкретния случай, на С.Д. е наложена „глоба“ за
това, че е превозвал пътник, който не е изпълнил задължението си за използване
на предпазен колан, която санкция е предвидена в чл.183, ал.4, т.7, предл.2 ЗДвП. Неправилно обаче актосъставителят, а и издалият наказателното
постановление началник на РУ-Пирдоп са извършили преценка, че именно това е
нарушението, за което следва да предприемат действия по ангажиране
административнонаказателната отговорност на С.Д.. Последният в действителност е
превозвал пътник и то без обезопасителен колан, за който факт съдът не намира
основание да се усъмни в истинността на свидетелските показания. Пътникът обаче
е дете и то малолетно, което не може да формира воля, а от там не може да има
вменени за самото него задължения, включително задължението да използва
обезопасителен колан и следователно няма как нарушението да се подведе под
нормативното правило на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП. Задължението в такива хипотези
е на родителят, който следва да обезопаси превозваното от него дете и санкция
може да му бъде наложена за това, че превозва дете в нарушение на изискванията
на глава II, раздел XXV от ЗДвП /чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП/. Тази разпоредба обаче е бланкетна и макар и да съдържа законова забрана,
органът е длъжен да посочи кое е нарушеното от административно-привлеченото
лице правило за поведение. Правилата за поведение, свързани с обезопасителните
системи и към които препраща приложимата, но неприложена разпоредба на чл.183,
ал.4, т.10 ЗДвП, са предвидени в чл.137а-137е ЗДвП, а никоя от тези разпоредби
не е упомената нито в АУАН, нито в НП. В конкретния случай поради липса на
установяване от полицейските органи на част от относимите факти, не може да
бъде направена преценка дори от страна на съда кое е нарушеното правило за
поведение. Чл.137а, ал.1 ЗДвП предвижда общото правило, че водачите и пътниците
в МПС-та от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани,
но разпоредбата на чл.137б ЗДвП е тази, която класифицира системите за обезопасяване на деца, като групите са
разпределени според килограмите на детето. С вида на изискуемата система за
обезопасяване е следвало да се обвържат констатациите на проверяващия орган, а
в случай че детето е над килограмите, посочени в обособените в чл.137б ЗДвП
групи, едва тогава органът е могъл да стигне до извода, че на детето е следвало
да се постави обезопасителен колан за възрастни. Полицейските служители е
следвало да установят и опишат какъв вид обезопасителна система се е очаквало
от родителя-водач да осигури за детето си, като за целта е следвало да съберат
информация за теглото на детето, което те не са сторили. Същите не са изискали
от детето да слезе от автомобила, с което са препятствали и своята възможност
да преценят физиката на детето, като именно и поради това не са възприели
факта, че детето е с шинирана ръка. Тук следва да се отбележи, че чл.137а,
ал.2, т.2 ЗДвП допуска да не използват обезопасителен колан лицата, чието
физическо състояние не го позволява, като обаче се изисква конкретна преценка
за всеки конкретен случай. В този конкретен случай превозваното от водача дете
е било в по-особено физическо състояние, но родителят не е съобщил за него на
полицейските служители, а и противопоказност на използването на обезопасителен
колан не е описана в издадената на детето епикриза. В този смисъл, няма събрани
доказателства дали здравословното състояние на Ивон Славчова предопределя
приложимост на изключението на чл.137а, ал.2, т.2 ЗДвП. Въпреки това,
доказателствената тежест за извършване на нарушение лежи върху
административнонаказващия орган, който е длъжен да проучи и събере
доказателства за всички относими факти. Такъв относим факт е здравословното
състояние на детето-пътник, във връзка с чието превозване е вмененото на С.Д.
нарушение, и извършващите проверката представители на МВР, в случай че бяха
извършили задълбочено същата, безспорно са щели да забележат шинираната ръка на
детето, което пък би задължило издаващия наказателното постановление началник
на РУ-Пирдоп, да събере доказателства /като разпита лекуващия лекар или се
сдобие с експертно заключение/ дали здравословното състояние на детето не
изключва използването от негова страна на обезопасителен колан.
В светлината на гореизложеното, може да бъде обобщено, че
в процесния случай са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
неустановяване на относими за конкретиката на случая факти, рефлектирали върху
правилната квалификация на нарушението и върху правната сфера на сочения за
нарушител. Липсва цифрово и словесно описание /както в АУАН, така и в НП/ на
нарушеното правило за поведение, като неправилно е определена и санкционната
разпоредба на ЗДвП, която вместо приложената и закрепена в чл.183, ал.4, т.7,
пр.2 ЗДвП е следвало да бъде чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП, която последна разпоредба
обаче е бланкетна и задължително следва да се обвърже с някоя от разпоредбите,
към които препраща, за които обаче преценка изобщо не е била извършвана. Няма
спор в практиката на административните съдилища на територията на Република
България, че в хипотези като настоящата, приложимата санкционна, а и
материалноправна норма, е тази на чл.183, ал.4, т.10 ЗДвП. От тук се формира и
извода на съда за неправилна квалификация на нарушението, който порок на АУАН и
НП не би могъл да бъде отстранен от съда в съдебната фаза на процеса.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0347-000422,
издадено от Началника на РУ-Пирдоп на 08.05.2018 г., с което на основание
чл. 53 ЗАНН, чл.183, ал.4, т.7, предл.2 ЗДвП на С.Г.Д., ЕГН: **********, с
адрес ***, е наложена ГЛОБА в размер 50 лв. за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: