Р Е
Ш Е Н
И Е № 431
гр.
Пловдив, 09.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7729/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-1030-009618/15.11.2019г. на Началник група към
ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К.Н.Й., ЕГН:**********,
на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС
за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/
лева
за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното
постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, с искане за
неговата отмяна. По същество оспорва фактическата обстановка и навежда довод за
нарушение при изписване длъжността на актосъставителя в АУАН и НП. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния му представител – адв.Т., който
поддържа направеното в жалбата искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в
жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок
за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.11.2019г., около 14:50ч. в град Пловдив,
на ул. „Вратцата“ пред №17, *** при *** – свид. К.К.К., подал сигнал със стоп
палка на водач на лек автомобил „Порше Панамеро Турбо“ с рег. № ***, с оглед
извършване на проверка. Въпреки подадения сигнал, водачът не спрял плавно в
дясната част на пътното платно, а продължил движението си. Свид.К. и неговия
колега последвали със служебен автомобил водача на лекия автомобил и го спрели
в близост до моста на „Адата“. Установено било, че водач на горепосоченото МПС е
жалбоподателят К.Й.. След извършена справка от страна на полицейския служител,
било установено, че водачът не е заплатил глоба по фиш № Н/808471 от
08.10.2019г.
Изложените обстоятелства били квалифицирани от актосъставителя
като нарушения на чл.103 и чл.190, ал.3 от ЗДвП, за което съставил Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков №216052/02.11.2019г.
срещу К.Н.Й.. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал,
като вписал, че няма възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя Й. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя К.К.К., разпитан в качеството
на свидетел, както и от събрани по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, обективни и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява осъществено от жалбоподателят нарушение на разпоредбата на чл.103
от ЗДвП, тъй като на 02.11.2019г. на посоченото в акта и НП място, при
своевременно и ясно подаден от униформен полицейски служител сигнал за спиране със
стоп палка по образец тип МВР, Й. като водач на пътно превозно средство, не
спрял най-вдясно на пътното платно и продължил движението на управлявания от
него лек автомобил, с което не е изпълнил нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението. Видно от показанията на свид. К., на жалбоподателят е
бил подаден сигнал за спиране по реда на чл.170, ал.3 от ЗДвП, своевременно възприет
от нарушителя. Въпреки това Й. не е изпълнил указанията на контролните органи,
което принудило полицейските служители да го последват и спрат принудително. С
оглед изложеното съдът намира, че е налице от обективна и субективна страна
извършено от жалбоподателя нарушение на задължението му по
чл.103 от ЗДвП.
Съответна на нарушената разпоредба е
санкционната такава на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се налагат
наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1
до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. В случая с оглед вида и
тежестта на нарушението, начина на осъществяването му, както и предвид
приложената по делото справка за нарушител/водач, от която се установяват данните
за предходно налагани наказания за нарушения по ЗДвП /за нарушения, извършени в
един кратък период от време от момента, в който жалбоподателят е придобил
правоспособност/, съдът намира за правилно и законосъобразно наложените
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са
налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай.
Според настоящата инстанция ангажираната административна
отговорност спрямо К.Й. за административното нарушение с правна квалификация по
чл.190, ал.3 от ЗДВП следва да отпадне, поради липса на изложени обстоятелства
от значение за правната съставомерност на деянието като административно
нарушение, което съставлява неизпълнение на задължение на актосъставителя и административнонаказващия орган по чл.42, т.4
и чл.5, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание
„глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване. За съставомерността на деянието като нарушение по смисъла на чл.190,
ал.3 от ЗДвП от към обективната му страна се изисква спрямо нарушителя да има
влязло в сила наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение
или определение на съда при обжалване, да е наложено с него наказание глоба и да
е минал едномесечен срок от влизането в сила. В случая нито в акта, нито в
обжалваното НП е посочено кога е влязъл в сила фиш № Н/808471/08.10.2019г., с
който на жалбоподателя е наложена глоба, посочена като незаплатена от него в
законоустановения срок. Несъмнено според доказателствата по делото /справка за
нарушител/водач/ спрямо жалбоподателя Й. е имало издаден фиш с горепосочения
номер, издаден на 08.10.2018г. и с него
е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, за който е посочено, че е влязъл в сила, но липсват данни за датата на
влизането на фиша в сила, за да се прецени извършено ли е или не вмененото
нарушение. Неизлагането на обстоятелства като елементи от обективната страна на
състав на административно нарушение съставлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице. От своя страна
посочената нередовност препятства съда при осъществяване на правомощието му за
преценка наличието на обстоятелствата по чл.6 от ЗАНН. Допуснатото нарушение е
неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и налага отмяна на
наказателното постановление в тази му част.
Съдебният състав прие, че в хода на
административното производство, както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на НП, не са допуснати други процесуални нарушения, извън
коментираното, които да са от категорията на съществените такива, водещи до
засягане и ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.
Във връзка с горното, съдът счита за
неоснователно наведеното от жалбоподателя възражение по отношение на
констатирано разминаване между длъжността на актосъставителя, вписана в АУАН и
в НП. Доколкото в АУАН е посочено правилното към датата на съставяне на акта наименование
на длъжността на актосъставителя К. /„***“ ***/, съдът приема, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване
правото на защита на санкционираното лице. Обстоятелството, че в НП е вписана
предходното длъжностно наименование на свид.К., не се отразява върху
законосъобразното съставяне на АУАН от компетентно за това лице. В процесния
случай компетентността на актосъставителя да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП е доказана по делото от представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. В този смисъл съдът
намира за безспорно установена заеманата от актосъставителя длъжност и
принадлежността му към службите за
контрол, което води и до категоричен извод за притежавана от свид.К.
компетентност да осъществява контролна дейност по ЗДвП и да съставя актове за
установяване на административни нарушения по същия закон, а оттам и за
законосъобразност на издадения от него административен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по т.1
от същото и отменено като незаконосъобразно по т.2 от НП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-009618/15.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К.Н.Й., ЕГН:**********, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на
чл.103 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-1030-009618/15.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на К.Н.Й., ЕГН:**********,
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ