Решение по дело №2092/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2056
Дата: 13 ноември 2020 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20207180702092
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е № 2056

гр. Пловдив,13.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на тринадесети  октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ 

ЧЛЕНОВЕ:           ЙОРДАН РУСЕВ 

                 СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Дичев КАНД № 2092 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на  ТД на НАП - Пловдив против Решение № 1127  от  14.07.2020 г. по АНД № 1465/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно.  Моли се съда да  отмени решението и да потвърди НП. В СЗ жалбодателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

         Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Неправилно в случая е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, доколкото ответното дружество е в качеството на получател на парични суми, а не е платец на същите. Фактическите действия по приемане /получаване/  на извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл. 3 от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престация, извършена в нарушение на чл. 3 от ЗОПБ, не е субект на отговорността по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ.  Административнонаказателният състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ. Чл. 3 от ЗОПБ съответно императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Изхождайки от разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва извод, че субектът на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари, е субект /адресат/ и на административното задължение по чл. 3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административното нарушение по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, се свързва с неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, е и субект на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1 предл. първо от ЗОПБ е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл. 3 ЗОПБ. Това плащане в случая не е осъществено от ответното дружество, поради което и незаконосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В допълнение на изложените мотиви следва да се отбележи, че в представения НА е вписана цялата действителна сума на сделката – 500 000 лв., а  разликата от  400 000 лв. е платена по банков път. По този начин цената на сделката е афиширана пред всички трети лица, в това число и пред всички държавни органи, при което е безспорно, че страните не са имали за цел изпиране на пари,  финансирането на тероризма и други нелегитимни цели, които попадат в обхвата, защитаван от ЗОПБ. При това положение случаят следва да бъде приет и за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.  

При  извършената служебна проверка на решението  съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена НАП – София да заплати на „Европейски проектен център“ ООД  разноски в размер на 2000 лв.  Възражението за прекомерност е неоснователно, както предвид фактическата и правна сложност на делото, така и поради факта, че същото е уговорено и платено под минимума по НМРАВ.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив,  ХХ състав

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1127  от  14.07.2020 г. по АНД № 1465/ 2020 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „Европейски проектен център“ ООД  разноски в размер на 2000 лв.

         Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

 

                        2.