РЕШЕНИЕ
№ 2916
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110115670 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр.София против М. Т. А., ЕГН ********** от гр. Варна за
заплащане на сумата от 1000 лева-главница по договор за кредит №
**********/07.02.2017г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземА.я № BGF-2018-
033/23.11.2018г., на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-
28.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, евентуално за присъждане на
сумата като дадена при начална липса на основА.е, на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен договор за кредит №
**********/07.02.2017г., по реда на чл. 6 от ЗПФУР с „4финанс“ ЕООД на ответника е
предоставена в заем сумата от 1000 лева, отпусната на няколко транша, като при всеки
следващ транш договорът е бил изменян чрез подписване на ново споразумение, но при
съхраняване на първоначалните условия. Така на 07.02.2017г. е отпусната сумата от 120,00
лева с уговорен срок на връщане до 07.02.2017г., а на 13.02.2017г. e отпусната сумата от
сумата от 220 лева, платима на първоначално уговорения падеж. На 15.02.2017г. и
ответникът е получил нов заем при същите условия за сумата от 660 лева. Така с последното
изменение на договора кредитополучателят се е задължил да заплати общо сумата от
1169,32 лева, от които 1000 лева главница. Сумите са преведени на длъжника посредством
системата на „Изипей“ АД. Твърди се, че крайният срок на издължаване на сумата е
уговорен до 24.02.2017г. На посочения падеж задължението не е погасено. Ищецът се
позовава се, че между „4финанс“ ЕООД и ищеца е сключен договор за цесия № BGF-2018-
033/23.11.2018г.по силата на който вземА.ята по договор за кредит №
**********/07.02.2017г., са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на
учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно правото да
1
уведомява длъжника за извършената цесия. Позовава се, че е изпратил уведомление до
цедирА.я длъжник, което е останало непотърсено. В случай на отхвърляне на предявения
главен иск, се претендира сумата като дадена при начална липса на основА.е.
Ответникът оспорва иска. Оспорва наличие на валидно договорно правоотношение.
Оспорва действителността на договора за цесия по съображения, че не е уведомен за
прехвърлянето. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседА.е ищецът не изпраща представител. С нарочна молба поддържа
така предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседА.е:
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД извежда материалната си легитимация по
спора от качеството на цесионер по договор за прехвърляне на № BGF-2018-
033/23.11.2018г.сключен с „4финанс“ ЕООД - страна по материалното отношение с
ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Видно от текста на от цитираното
споразумение ответникът е придобил пакет от вземА.я, индивидуализирА. в приложение №
1 към договора. В приложение № 1 /л. 9 и сл./ е посочено името, ЕГН-то на длъжника и
датата на договора.
По възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията преди образуване на
производството следва да се посочи, че целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да
позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди
узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес
(Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). След като ответникът не
възразява за извършено погасяване преди датата на завеждане на спора, следва настоящата
искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделното от това
по делото са налице доказателства за представителната власт на ищеца да извършва
действия по уведомяването за цесията.Относно връчването на уведомлението по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД в практиката трайно е възприето разбирането, че връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В този смисъл
решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС, ТК.
Неуведомяването на цедирА.я длъжник няма отношение към действителност на
цесията, поради което възражението в този смисъл на ответника е необосновано, а този факт
единствено има за последица, че длъжникът може да противопостави на новия кредитор
плащане, извършено в полза на цедента преди уведомяване на цесията. Настоящият случай,
обаче не е такъв.
По делото е представен договор за кредит № **********/07.02.2017г., съгл. който
„4финанс“ ЕООД е отпуснало на М. Т. А. паричен кредит в размер на 120 лева със срок на
издължаване до 24.02.2017г. и последващи договори със същия номер но от 13.02.2017г. и
15.02.2017г., с които на ответника са предоставени съответно 340 и 1000 лева. Срокът на
издължаване е останал непроменен.
Процесният договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Видно от
текста на споразумението и приложените Общи условия, кандидатстването на потребителя
за предлагА.те от цесионера „4финанс“ ЕООД финансови услуги се извършва чрез средства
за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез
2
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Тъй като по действителността на облигационното правоотношение е повдигнат спор,
в тежест на ищцовата страна е възложено да установи в условията на пълно и главно
доказване, сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно уредбата уредбата на ОУ към процесния договор за кредит при
сключването на договора потребителят следва да попълни форма за кандидатстване по
електронен път на уеб стрА.ца-www.vivus.bg/1.1/.След попълването на формуляра се
създава профил, а след регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на хартиен носител. Кредитополучателят следва да прочете договора за
кредит, и ако приема, да подпише същия електронно, като натисне бутон „Подпиши“ /1.8 от
ОУ/. Съгласно същата разпоредба договора се предоставя на клиента на хартиен носител в
офис от партньорската мрежа на кредитора, като в този случай се подписва от
кредитополучателя на всяка стрА.ца. С потвърждаването на кредита, кредитополучателят се
съгласява да бъде заверена сметката му с отпуснатата сума.
От заключението на назначената СТЕ се установява, че на 19.06.2016г. М. А. се е
регистрирала в системата на Вивус-БГ,като всички нейни влизА.я и кА.датствА.я за заем за
извършени с точен IP Address чрез ел. поща *********@*****.***. Ответницата е получила
потребителски достъп под номер 9911351. Заявлението за отпускане на кредит от разстояние
е направено от профила на ответницата. Установява се, че бланката на стандартения
европейски формуляр е включена в стъпките при регистрация на потребителя, който следва
да декларира чрез маркиране на отметка в ел. формуляр, че е прочел и се е запознал с
условията на договора. Искането се финализира с натискане на бутона „подпис“.
Съгласно чл. 18, ал.2 ЗПФУР за доказване на електронни изявления е приложим
ЗЕДЕП. В последния закон е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се
приравнява на подписан с материален такъв. В случая, ищецът посредством приобщената
СТЕ е доказал сключване на договора, като волята на кредитополучателя за това е
обективирна чрез положен електронен подпис. Според чл. 2 ЗЕДЕП "електронен подпис"
означава данни в електронна форма, които се добавят към или са логически свързА. с други
електронни данни, и които се използват като метод за удостоверяване. Именно чрез
натискане на определения за целта бутон (който представлява данни в електронна форма,
подлежаща на установяване) кредитополучателят е потвърдил съдържА.ето на договора, а
оттам се е обвързал с правните му последици.
Дори да не се сподели довода за валидно възникнала облигационна връзка,
постигната посредством електронно изявление, от заключението на допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено установява, че чрез системата на
Easy pay в полза на ответника е извършен превод посредством общо три транзакции на
сумата от 1000 лева. За всеки от преводите има издадена разписка за извършено плащане, в
която като основА.е за транзакцията са посочени имената и единния граждански номер на
ответника. Всички суми са наредени от „4Финанс“ ЕООД и са получени от ответника.
Сумите са отразени в счетоводството на „Изипей“ АД. При тези данни за реално
предоставяне на сумата, следва да се приеме за доказано възникналото между стрА.те
кредитно правоотношение.
Доколкото ответникът не твърди и не доказва да в погасил задължението на
уговорения падеж или по-късно, следва да е приеме, че в полза на ищеца съществува
притезА.е за сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит №
**********/07.02.2017г.
В заключение предпоставките за възникване на вземането се явяват доказА..
3
По възражението за давност:
По отношение на главницата приложима е петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Вземането не изпълнява критериите за периодичност на плащА.ята, въведени в чл.111, б.”в”
от ЗЗД. С оглед датата на уговорения падеж-24.02.2017г. към датата на сезирането на съда-
28.10.2021г. не е изтекъл петгодишен период, за да може да се направи извод за изсрочване
на вземането по давност.
Искът е основателен и следва да се уважи.
Поради несбъдване на вътрешно процесуално условие, съдът не следва да разгледа и
да се произнася по съединения в евентуалност иск.
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца
в размер на 120 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на исковете, броя на проведените съдебни заседА.я и
процесуалната активност на представителя. Към това следва да се прибавят разноските за
държавна такса ( 100 лева) и за експертизи ( 700 лева).
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София 1000 лева-главница по договор за кредит №
**********/07.02.2017г., сключен между ответника и „4финанс“ ЕООД, което вземане е
придобито от ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземА.я № BGF-2018-
033/23.11.2018г. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 28.10.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД и сумата от 920 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на ответника М. Т. А., че присъдените с настоящото решение суми могат да
бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД, посочена в
исковата молба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от стрА.те, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4