Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди
и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 17239 по
описа на състава за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени главен иск иск с
правно основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ и вр. чл. 2в от ЗОДОВ, със съединени
с него при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, както и с иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – дружеството „Е.Е.Т.“ ООД с ЕИК ********твърди,
че е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
като управлява и експлоатира съоръженията на вятърна електрическа централа
„ВяЕЦ Черкезка падина“, въведена с експлоатация по силата на Разрешение за
ползване № ДК-07-Вр-12/24.02.2012г. В споменатото качество, ищецът сключил с третото
лице „ЧЕЗ Електро България“ АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 185
от 09.03.2012г. С влизане в сила на §6,
т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г.,
чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, била нормативно
въведена нова такса в размер на 20%, която следвало да бъде начислена върху
приходите от продажба на произведена електроенергия от възобновяеми енергийни
източници слънчеви и вятърни електроцентрали. С последващо Решение №13 от
31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд, посочените законови
разпоредби били обявени за противоконституционни, като решението било
обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло в сила на
10.08.2014г. През периода на действие на обявените за противоконституционни
законови разпоредби т.е. 01.01.2014г. - 10.08.2014г., ищецът бил обложен със
споменатата такса по чл. 35б от ЗЕВИ, тъй като получил плащания за цената на
произведената от него електроенергия, които били редуцирани с 20% съгласно установената
от чл.35б от ЗЕВИ такса, които крайният снабдител внасял в държавния бюджет.
Според твърденията на ищеца, размера на удържаните от него суми от дължимата
цена на произведената
електроенергия на основание чл. 35б от ЗЕВИ, в периода от
01.01.2014г. до 10.08.2014г. бил общо в размер на 35 443,115 лева, а
крайният снабдител „ЧЕЗ Електро България“ АД превел тези сума по сметката на
КЕВР която впоследствие постъпила в Държавния бюджет. При описаната фактическа
обстановка, ищецът твърди наличието на противоправно бездействие от страна на
Народно събрание на РБ, което в качеството си на законодателен орган – нарушило
чл.22, ал.4 от ЗКС и чл.88 от Правилника за организацията и дейността на 44-то
Народното събрание, като не уредило в предвидения двумесечен срок, от влизане в
сила на решението за Конституционни съд - възникналите при действието на
прогласените за противоконституционни разпоредби правоотношения.
Неупражняването на правомощията на законодателния орган довело до възникването
на вредоносни последици за ищеца, изразяващи се в нереализирана печалба от
продажбата на произведената през процесния период електрическа енергия в пълен
размер. Същевременно действията на ответника –Държавата, чрез нейния
законодателен орган, по въвеждане на такса в размер на 20%, начисляема върху
приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи,
съставлявали нарушение на Директива 2009/72/ЕО, Директива 2009/28/ЕО относно
задължението на държавите- членки да стимулират производството на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници и нарушението било достатъчно
съществено. Позовавайки се съдебна практика на СЕС ищецът обосновава
възможността за ангажиране на отговорността на Държавата за произтеклите от
нормативни актове, приети от националния законодателен орган в нарушение на
общностното право, вредоносни последици в правната сфера на частни лица. Според
ищеца, приемането на чл.35б от ЗЕВИ от законодателния орган на Държавата и
последвалото противоправно бездействие по уреждане на правните последици от
обявените за противоконституционни разпоредби на закона, довели до настъпване
на вредоносни последици в имуществената сфера на ищеца, с пряка причинно-следствена връзка между
описаното противоправно поведение и настъпилите имуществени вреди. При
условията на евентуалност, ищецът твърди, че ответника – Държавата се обогатила
неоснователно с удържаната такса, при наличие на отпаднало правно основание,
след влизане в сила на Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г. на КС.
По тази причина, ако искът за обезщетение за вреди бъде отхвърлен, като
неоснователен, ищецът поддържа тезата, че Държавата му дължи обезщетение за неоснователно обогатяване, равняващо
се на начислените такси по чл.35б от ЗЕВИ, в периода 01.07.2014г. – 31.08.2014г.
При условията на евентуалност, ако искът за изплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради получаване на таксите на отпаднало основание
бъде отхвърлен, ищецът твърди, че ответника – Държавата му дължи обезщетение за
неоснователното имуществено разместване обогатяване на нейния бюджет, което било
настъпило за сметка обедняване в имуществената сфера на ищеца, равняващо се на
начислените такси в периода 01.07.2014г. – 31.07.2014г. след влизане в сила на
Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд.
При всички изложени фактически твърдения, ищецът
претендира за осъждане на ответника:
Да заплати обезщетение
за имуществени вреди в общ размер на
сумата от 35 443,15 лева, представляващо равностойността на
нереализирана печалба от цената на произведената от „ВяЕЦ Черкезка падина“
електроенергия,
през периода от 01.01.2014г.
до 31.08.2014г., вследствие на начисляването на 20- процентна държавна
такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на
Република България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73,
ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни съгласно Решение №13
от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., ведно със законната лихва върху посочените
суми на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до
окончателното плащане.
При условията на евентуалност, ако посочения главен иск
бъде отхвърлен, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване,
поради получена при наличие на отпаднало
правно основание сума от 4 153,60 лева, представляваща удържаната такса
върху платимата цена за произведена от „ВяЕЦ Черкезка падина“ електроенергия, през периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми на главницата, изчислена за
периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.
При условията на евентуалност, ако горните искове бъдат
отхвърлени, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване
поради необосновано имуществено разместване, в размер на сумата от 4 153,60
лева, представляващо общия размер на платените такси върху цената на
произведената от „ВяЕЦ Черкезка падина“ електроенергия през периода от
01.07.2014г. до 10.08.2014г., ведно със законната лихва върху посочените суми
на главницата, за периода от датата на предявяването на иска до окончателното
плащане. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса, ищецът моли за
осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски за настоящото
производство.
Предявените по исков ред съдебни претенции на ищеца, са
оспорени от ответника - Държавата, която в настоящия процес е представлявана от
М.НА Ф., на основание чл.31, ал.2 от ГПК.
Ответникът оспорва преди всичко допустимостта на
предявените главни искове, като излага доводи за неподведомственост на спора на
гражданския съд и неприложимост на гражданското съдопроизводство, при
разглеждане и разрешаване на спорове възникнали във връзка с дейността на
законодателния орган. В своето становище,
представителят на Държавата защитава становище за липса на пасивна материална и
процесуална легитимация на Държавата, предвид самостоятелната правосубектност
на Народното събрание, доводи относими към тезата за неприложимост на чл.7 от
КРБ към законодателните актове и отсъствие на възлагане от Държавата- към
законодателния орган, за приема противоконституционни разпоредби в законите.
Оспорва като неоснователни твърденията за осъществено противоправно бездействие
от страна на държавния законодателен орган, поддържайки тезата, че решението на
Конституционния съд, с което е била обявена противоконституционността на
посочените законови разпоредби има действие за напред, следователно, до
постановяване на решението, тези разпоредби са били задължителни и са
обвързвани правните субекти да ги прилагат. Поддържа становище, че
правоотношенията, които възникнали вследствие на приложението на посочените
разпоредби от ЗЕВИ, се били развили законосъобразно и в съответствие с
Конституцията и законите, осигурявайки на правна сигурност и стабилност.
Ответникът оспорва твърденията да осъществено нарушение на нормите и принципите
на общностното право. Вследствие на прогласената противоконституционност, не били
възникнали имуществени правни последици, които да налагат преуреждането на
висящите правоотношения с изричен акт на Народното събрание по смисъла на
чл.22, ал.4 от ЗКС. Законодателният орган разполагал с дискреционна власт да
прецени дали възникналите правоотношение при приложението на обявените за противоконституционни
разпоредби налагат предприемане на действия за уреждането им. На следващо място
се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното от ищеца
противоправно поведение на законодателния орган и настъпилите имуществени
вреди, представляващи нереализирани печалби. Релевира възражение за изтекъл
срок на погасителна давност по отношение на претендираните вземания,
произтичащи от осъществен деликтен състав, считан от датата на приемането на
противоконституционните разпоредби - 04.12.2013г. По отношение на предявените евентуални искове –
ответникът излага съображения за тяхната неоснователност поради необоснованост
и недоказаност на юридическите факти, включени в състава на неоснователното
обогатяване. Действието на решението с което се прогласява
противоконституционност на закон не обосновавало извод за липса на основание
при възникването на правоотношението във връзка със заплащането на процесните
такси по ЗЕВИ. Внесените такси след 10.08.2014г. били дължимо удържани от ищеца, предвид факта
на възникване на задължението за заплащане преди влизане в сила на решението за
прогласяване на противоконституционност на относимите разпоредби. Ответникът спорва
предявените искове и като недоказани по размер, като посочва, че ищецът не е
доказал твърденията си за осъществяване на факта на удържане и постъпване на
процесните суми в държавния бюджет, конкретните размери на сумите на месечна
база и за целия исков период и обстоятелството, че дружеството не е получило
вземанията си по представените фактури в пълен размер. Ответникът спорва иска
за присъждане на законна лихва като неоснователен. При благоприятен изход на
процеса, ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят помежду си, а съдържанието на приетото като
доказателство Разрешение за ползване № ДК-07-Вр-12/24.02.2012г. установява
твърдението на ищеца, че той експлоатира вятърна електроцентрала –
ветрогенератор 1, 5 Мвт, електрозахранваща линия през полски пътища 20 Кв,
намиращи се в м. Черкезка падина, с. Остров, община Оряхово, обл. Варна.
Съдържанието на приетия като доказателство Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 185 от 09.03.2012г. мотивира извода, че то
обективира постигнатото съгласие между ищеца и „Чез електро България“ АД, за да
се изкупува произведеното количество електрическа определена в договора цена.
Приетите като доказателство по делото фактури /стр.25-32/ от делото сочат
произведеното от ищеца количество електроенергия, която е била измерена и
отчетена, както и нейната единична и обща стойност.
Приетите като доказателство документи - Протоколи за отчет на произведена
електроенергия, фактури и преписи от Удостоверения за удържана такса по чл.
35Б, ал.1 от ЗЕВИ /стр.25 - 48 от делото/, установяват твърденията на ищеца, че
в процесния период - издателят им : дружеството „ЧЕЗ Електро България“ АД е
удържало от платимата на ищеца цена за произведена и изкупена електроенергия таксата,
която е нормативно определена в размер
по чл.35а от ЗЕВИ върху изкупената от „ВяЕЦ Черкезка
падина“ електроенергия.
Приетата като доказателство счетоводна справка, издадена
от КЕВР /стр. 129-130 от делото/ мотивира извода, че общия размер на таксата,
която е начислена върху стойността на изкупената от „ВяЕЦ Черкезка падина“
електроенергия за периода: 01.07.2014г. – 31.08.2014г. възлиза на 35 443, 14 лева.
Заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, мотивира
извода, че начислената и удържана от „ЧЕЗ Електро България“ АД, сума върху платимата на ищеца цена за изкупена
електроенергия е била преведена в държавния бюджет.
Съдът приема за установени следните общоизвестните факти:
С
параграф 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на ЗДБ за 2014г., с които са създадени чл. 35а,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ, чл. 356, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, чл. 35,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ и чл. 73, an. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, считано
от 01.01.2014г. се въвежда събирането на такса за производството на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, изчислявана по формулата на
чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ /ТЛЕЕ - ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за
производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал.
1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена
електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл.
31, ал. 5 ЗЕВИ. Като задължени лица
за таксата с нормата на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ са определени производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Предвидено е таксата по чл.
35а да се удържа от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, и да
се внася в държавния бюджет.
С
Решение
№ 13 от 31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65
от 06.08.2014г./ са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от
заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109
от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и
4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници. На
основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни след
обнародването му, или решение № 13/31.07. 2014г. по к.д. 1/2014г. е в сила от
10.08.2014г.
Правните
последици от решенията на Конституционния съд, в хипотезата, когато се обяви за
противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, с оглед на чл. 151,
ал. 2, изр. 3 от Конституцията, са разяснени в Решение № 22 от 31.10.1995 г. по
конст. д. № 25/ 1995г. (обн.ДВ, бр. 105 от 1995г.): „Когато Конституционният
съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ
закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или
изменението от влизане в сила на решението на съда.“
С Решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, беше прието, че „обявените
за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл,
решения на Народното събрание и укази на Президента
– са невалидни от момента на приемането или издаването им. По отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание урежда правните
последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението
на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се
обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.”
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
По въпроса за
допустимостта на предявения главен иск:
Искът е предявен
срещу надлежен ответник- процесуален субституент на Държавата, в качеството й
на субект на гражданското право.
Твърдението за
процесуална недопустимост на предявения иск за отговорност на Държавата за
вреди, поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища е
неоснователно, като съображения в подкрепа на този извод са изложени в редица
съдебни актове, постановени от различни състави на касационната инстанция.
Приетата след
предявяването на иска разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ изрично регламентира
възможността, да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди,
произтичащи от нарушаване на правото на ЕС. Константната практика на ВКС на РБ,
формирана още преди приемането на споменатата разпоредба, също беше приела
становището, че дори когато отговорността на Държавата за вредите, причинени от
незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, не може да
бъде реализирана по реда на специалния закон уреждащ отговорността на държавата
при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални
субституенти – то отговорността за вреди на Държавата може да се реализира на
основание чл. 7 от Конституцията във вр. с чл. 4, пар.3 ДЕС. Такъв иск е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан, като въпросът за неговата основателност касае съществото на спора (виж
напр. Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/ 2014 г. на ВКС III г.о.)
Неоснователно е и
възражението на ответника, че в обхвата на актовете, за които Държавата носи
отговорност, не попадат актовете на законодателната дейност на Народното
събрание, защото българската правна система не допускала възможност друг орган,
освен Конституционния съд, включително и гражданският съд, да се произнася
пряко или косвено по претенции за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди, произтичащи от законодателната дейност на Народното събрание. Аргументи
срещу това становище са изложени в Решение № 71 от 6.04.2020 г. по гр. д. №
3804/2019 г. на ВКС, IV г. о., които настоящият съдебен състав споделя изцяло.
Според становището на ВКС в цитираното решение, по отношение на законите,
приети при действието на настоящата Конституция - след 13.07.1991 г., съдът не
разполага с правомощието да установява противоречието им с Конституцията от
1991 г., тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 на Конституцията компетентен да
установи и обяви това е Конституционният съд. Уреденото в чл. 5, ал. 2 от Конституцията непосредствено нейно действие обаче, оправомощава съда да прилага
разпоредбите й, без да е необходимо това да бъде опосредствано от закон, който
да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява ред за
упражняване на признатите от Конституцията права. „Съдът не може да откаже да
приложи закон по причина, че той противоречи на Конституцията, той може да
тълкува закона в съответствие с Конституцията, т. е. при възможни различни
тълкувания, съдът избира това, което съответства в най-голяма степен на
Конституцията.“
По въпроса за основателността
на главния иск:
Като обсъди внимателно събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства,
настоящият състав на съда намира за основателен предявения от „Е.Е.Т.“ ООД
срещу Държавата, представлявана от М.НА Ф. главен иск с правно основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ и във вр. чл. 2в от ЗОДОВ.
Процесуаалните тези на страните в настоящия процес
мотивира извод, че помежду си те не спорят по фактите, които бяха установени
без всяко противоречие в хода на съдебното дирене, а спорът се поражда от различните
тези на страните по приложението на правото.
По
съществото си, спорът между страните в настоящия процес е концентриран относно
правните последици на обявяването за противоконституционни на точки 2 и 3 от §
6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ,
бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал.
1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ, за
противоконституционен с Решение № 13/31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на КС, и как
последното рефлектира върху правната сфера на ищеца предвид заплатените в
изпълнение на противоконституционния закон такси по чл. 35а ЗЕВИ.
По
този въпрос обаче, е постановено споменатото по- горе Решение № 3 от
28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е
задължително за съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Именно това
решение следва да се приложи и при разрешаването на настоящия спор.
Зачитайки правните последици от споменатото решение,
настоящият състав на съда приема, че е било реализирано противоправно поведение, от страна на законодателния орган на
Държавата- Народното събрание.
Това е така, доколкото прилагането
на обявения за противоконституционен закон, осъществява
правно действие, което се намира в противоречие с принципа на
върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 от Конституцията: Никой закон не може да противоречи на
Конституцията, а ако противоречи - той не е част от правната система, а следователно не е
приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни
спорове. Спрямо правоотношения, предмет ца висящи съдебни производства,
обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се осуети
постановяване на съдебни решения в противоречие, с решението на Конституционния
съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията. Противното
разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното
непосредствено действие, с духа, както и
с принципите на правовата държава.
С чл. 22, ал. 4 ЗКС
изрично е предвидено правомощието на Народното събрание, като орган, който е
издал противоконституционния закон - да предприеме предвидените в закона свои
правомощия, като уреди възникналите и развилите се отношения до датата на
влизане в сила на решението на КС за обявяването му за противоконституционен.
Противно доводите по отговора на ответника - всяко уредено в закон правомощие
на държавен орган, имплицитно включва и задължение за същия държавния орган да
упражнява ефективно и в съответствие със закона задълженията си по закон. В
конкретния случай, очевидно НС на РБ не е изпълнило задълженията си по чл. 22,
ал. 4 ЗКС, понеже не е приело закон, който да урежда последиците от развилите
се преди обявяване на закона за противоконституционен отношения при
съобразяване с решението на КС, което бездействие и съобразно разясненията,
дадени с цитираното решение № 3/28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. на КС, е
противоправно и има за последица ангажиране отговорността на Държавата на
основание чл. 7 от Конституцията на Република България за вреди, причинени от
незаконните действия и бездействия на държавния орган Народно събрание на РБ.
В последния смисъл
са и постановените по реда на чл. 290 ГПК по аналогични спорове решение №
71/06.04.2019г. по гр.д. 3804/2019г., ГК, IV ГО на ВКС и № 72/21.04.2019г. по
гр.д. 2377/2019г., ГК, IV ГО на ВКС. С решенията, постановени преди решението
на КС, е възприет за правилен същия правен извод, че за противоправните
действия на НС, изразяващи се в приемане на противоконституционен закон,
Държавата носи отговорността по чл. 7 КРБ и дължи обезвреда за причинените с
противоконституционния закон вреди, изразяващи се в събрани въз основа на
закона такси за периода преди обявяването му за противоконституционен.
Като кредитира преимуществено заключението на приетата
без оспорване съдебно- икономическа експетиза, която е изготвена въз основа на
приетите като доказателство по делото счетоводни документи - съдът приема, че в конкретния случай е причинена имуществена
вреда за ищеца, изразяваща се в загубата на паричната сума от 35443, 15 лева. Това
е така, защото през периода на действие на обявените
за противоконституционни законови разпоредби т.е. 01.01.2014г. - 10.08.2014г.,
ищецът бил обложен със въведената от противоконституционните разпоредби на ЗЕВИ
такса, вместо да получи пълния размер на цената на произведената от него
електроенергия, която е била изкупена.
Налице е и необходимата за реализиране на деликтната
отговорност пряка причинно- следствена
връзка между противоправното поведение на законодателния орган на Държавата и
причинената вреда, тъй като само по изложената по- горе причина на
бездействие на законодателния орган, да упражни правомощията си - ищецът не е
получил дължими плащания за цената на
произведената от него електроенергия, които са били редуцирани с 20% съгласно
установената от противоконституционните разпоредби на ЗЕВИ такса. Споменатата сума е била внесена в държавния
бюджет.
Релевираното от ответника възражение за изтекъл срок на
погасителна давност на задължението за изплащане на обезщетение е
неоснователно, като се отчита началния момент на давностния срок – установен от
обявяването на противоконституционност на процесните разпоредби на ЗЕВИ /Решение
№ 13 от 31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65
от 06.08.2014г./ и датата на предявяването на иска, което води до
прекъсването на давностния срок.
По изложените по- горе съображения, ответникът-
Държавата, следва да бъде осъдена, да заплати обезщетение за имуществени вреди в общ размер на сумата от
35 443,15 лева, представляващо равностойността на нереализирана печалба от
цената на произведената от „ВяЕЦ Черкезка падина“ електроенергия, през периода от 01.01.2014г. до
31.08.2014г., вследствие на начисляването на 20- процентна държавна такса
на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от
ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни съгласно Решение №13 от
31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., ведно със законната лихва върху посочените
суми на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до
окончателното плащане.
Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи
прознасяне по същество, по предявените при условията на евентуалност
/ако бъде отхвърлен главния иск/ искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД
и с правно основание чл. 59 от ЗЗД с които е сезиран.
По претенциите
за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените съдебни разноски.
Списък на разноските от страна на ищеца сочи, че тези разноски възлизат
общо на 3781, 73 лева. При това
съдът счита, че разноските в действителност са били извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. ********, да заплати на „Е.Е.Т.“
ООД с ЕИК ********и седалище-***, на
основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7
КРБ и вр. чл. 2в
от ЗОДОВ - сумата от
35 443, 15 лева /тридесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и три
лева и 15 ст./, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в неполучена част от цената на произведената електроенергия от „ВяЕЦ Черкезка падина“, през периода от 01.01.2014г. до
31.08.2014г., вследствие на начисляването на 20- процентна държавна такса
на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от
ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г.
по к.д.№1 от 2014г., както и да заплати законната лихва върху посочената сума на
обезщетението, изчислена за период: считано от датата на предявяването на иска на
27.12.2018г. до деня на окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „Е.Е.Т.“
ООД с ЕИК ********и седалище-*** срещу Държавата, представлявана от М.НА Ф., с
адрес – гр. София, ул. ******** иск с
правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради получена при наличие на отпаднало правно
основание сума от 4 153,60 лева,
представляваща удържаната такса върху платимата цена за произведена от „ВяЕЦ
Черкезка падина“ електроенергия, през
периода от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., ведно със законната лихва върху
посочените суми на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването
на иска до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „Е.Е.Т.“
ООД с ЕИК ********и седалище-*** срещу Държавата, представлявана от М.НА Ф., с
адрес – гр. София, ул. ******** иск с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД - обезщетение за неоснователно обогатяване поради
необосновано имуществено разместване, в размер на
сумата от 4 153,60 лева, представляващо общия размер на платените такси върху
цената на произведената от „ВяЕЦ Черкезка падина“ електроенергия през периода
от 01.07.2014г. до 10.08.2014г., ведно със законната лихва върху посочените
суми на главницата, за периода от датата на предявяването на иска до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Държавата,
представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. ********, да заплати на „Е.Е.Т.“
ООД с ЕИК ********и седалище-***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 3781, 73 лева (три хиляди седемстотин осемдесет и един лева и 73
ст.), представляващи съдебни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба,
която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: