№ 54
гр. Г., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20214200100205 по описа за 2021 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба
от „Агенция за събиране на вземания„ЕАД, подадена чрез пълномощника
юрк.Г. срещу П. Д. В. за заплащане на исковите суми.
В исковата молба се излагат твърдения ,че на 20.05.2020 г. е
подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 г„ сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по
силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
срещу П. Д. В., произтичащо от договор за потребителски кредит №
1721860/21.01.2015 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на
дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането и
настъпилата предсрочна изискуемост с Уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ/1721860 от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Й И . per. № 735
КЧСИ, на който „Агенция за събиране на вземания" ЕАД са възложили
правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Приложение № 1/20.05.2020 г. към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания е представено само с данните на
ответника тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2. т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,
1
2, 3. във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Съгласно договора за цесия от 02.11.2018 г. „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до
длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване на длъжниците по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по
реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/1721860 от
дата 02.06.2020 г„ с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. В
случай на оспорване на това връчване от ответника, ищецът се позовава на
връчване, което ще се извърши на представено към исковата молба копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. №
УПЦ-Г1- УКФ/1721860 от дата 02.06.2020 г., ведно с връчването на
ответника на исковата молба и приложенията към нея. Сочи практика на
ВКС , съгласно която ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения ,че на 21.01.2015 г. П. Д. В.
в качеството на кредитополучател е сключил договор за потребителски
паричен кредит № 1721860 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
предоставя потребителски кредити ,които Общи условия са неразделна част
от договора за кредит. С факта на подписването на Договора
кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е
екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора за потребителски паричен кредит,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен
кредит в размер на 45000 лева. От отпуснатата сума 10581.02 лв. са преведени
по сметка на заемополучателят, а с останалата сума в размер на 34418.98 лв. е
рефинансирано задължение на кредитополучателя към „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по договор № 1459676.
Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че
главницата или общия размер на кредита е 46350 лв.. който представлява
сборът от чистата стойност на кредита 45000 лв. и такса за разглеждане на
кредита 1350 лв., като таксата за разглеждане на кредита кредитополучателят
се е задължил да заплати на кредитора на 120 броя равни части, които са
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните
са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова
застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 16,66
лв., за което кредитополучателят е подписал декларация за приемане на
2
застраховане. Застрахователната премия е разделена на 120 броя месечни
плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни
вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на
текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който
ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия
застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за
периода считано от 21.10.2019 г. по задължението не са начислявани месечни
застрахователни премии.
Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил
да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на
отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита, комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
23421.09 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне
при сключване на договора за кредит ,е в размер на 69771,09 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 581,43 лева, като първата
погасителна вноска е дължима на 21.02.2015 г., а последната е с падеж на
21.01.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за
кредит, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
21.01.2025 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12. ал. 2, б. „а" от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът
има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при
неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и
лихва/. От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
УКФ/1721860. ,с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора, всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 05.01.2021 г. /датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Уведомителното
писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Й И И. per. № 735 КЧСИ, на
3
когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията
по чл. 18. ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено на длъжника на 05.01.2021 г.
Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит
Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължи на Кредитодателя. освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
956.63 лв. за периода от 22.10.2019 г. до датата на входиране на задължението
в съда.
Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството, с оглед на което за Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК ********* възниква правен интерес за предявяване на претенциите по
съдебен ред като претендира от П. Д. В., като кредитополучател по договор за
потребителски паричен кредит № 1721860, сключен на 21.01.2015 г., да
заплати: главница от 29042.91 лв., възнаградителна лихва от 1394.69 лв. и
обезщетение за забава в размер на 956.63 лв. или сума в общ размер на
31394.23 лева.
В исковата молба се прави искане да бъде приложена разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с дадените указания в т. 9 от TP
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да вземе под внимание
всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение
за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235. ал. 3 от ГПК / сочи се
Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г„ IV г. о., ГК и
Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на I-во г.о. на ВКС/.
В исковата молба е направено изявление от ищеца същата да се
счита за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на
непадежиралите към 01.05.2021г. главници по вноски по кредита от №57 до
№120 – общо сумата от 29042,91лв. , претендирана главница / при
направеното уточнение с молбата от 03.06.2021г./.
Съгласно заявения петитум на исковата молба ,искането е да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответникът П. Д. В. да заплати
на ищеца „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********
неизплатени по процесния договор за потребителски паричен кредит суми
,както следва :
- 29042.91 лева - главница за периода от 21.10.2019 г. до 21.01.2025
г., по отношение на които на основание чл. 12. ал. 2, б. .,а" от ОУ към
Договора е обявена предсрочна изискуемост преди входирането на исковата
молба в съда;
- 1394.69 лева - възнаградителна лихва за периода 21.10.2019 г. до
20.05.2020 г.;
- 956.63 лева - обезщетение за забава за периода от 22.10.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда - до 12.05.2021г. За периода
4
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
- законна лихва върху главницата ,считано от подаване на молбата
до окончателното изплащане на задължението,
както и да се присъдят на ищеца разноските по делото.
В депозирания от ответника писмен отговор искът се оспорва като
неоснователен и недоказан. Излагат се твърдения ,че доколкото ответникът си
спомня, оригинала на договора, който е подписал ,е бил с различно
съдържание от това на преписа, представен от ищеца по делото. Предвид
изложеното ответника оспорва представения препис от Договор за кредит.
Твърди се ,че от исковата молба не става ясно и какво точно е погасено с
платените през банковата сметка на ответника суми на праводателя на ищеца.
Договорът за кредит не е написан по ясен и разбираем начин, поради което е
налице хипотезата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В частност от
договора не става ясно каква точно сума следва да получи ответника / дали 45
000 или 46 350 лева или друга сума / . Не става ясно каква е тази такса за
разглеждане на кредита и как се плаща . Не става ясно каква точно сума си е
удържал ищецът и за какво е удържана. Не става ясно с кого ответникът е
сключил договора . В началото на Договора за кредитор е посочен „
Уникредит Кънсъмьр Файненсинг" ЕАД, а в края на договора има данните на
„ Уникредит Булбанк" АД - филиал Г. ,включително печата на АД и неговия
ЕИК, а не печата u ЕИК на ЕАД, които са различни ЮЛ . Не става ясно защо
,след като в договора е предвидено цялата договорена сума да бъде преведена
по банковата сметка на ответника, по нея са преведени само 10581.02 лева .
Позовава се на недействителност на договора и за приложение чл. 23 от ЗПК.
Сочи чл. 10, ал. 1 от ЗПК ,който предвижда всички елементи на договора да
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-
малък от 12. Навеждат се доводи, че част от шрифта на представения Договор
и елементите от него / Общи условия, Погасителен план, Декларация,
Сертификат за застраховка и Общи условия за застрахователна програма / е
по-малък от 12, а освен това вида и формата на използваните в тях шрифтове
е различен. При това положение е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК и
Договора се явява недействителен. В Договора е предвидено да се заплащат
такси / в частност такси за разглеждане на кредита /, плащането на които е
недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Въпреки това такива такси са
били начислени от кредитора в нарушение на цитираната разпоредба от ЗПК,
която предвижда, че такива такси трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за кредит / в случая липса яснота /. В Договора за потребителски
кредит има уговорки за заплащане на най-различни видове такси, надбавки,
лихви и обезщетения, макар съгласно чл. 33, an. 1 от ЗПК - при забава на
потребителя, кредитора да има право само на лихва върху неплатената сума. В
Договора са посочени ГПР и ЛП, но така и не е посочено, какви са основните
данни, послужили за тяхното изчисляване. При това положение е налице
нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП предвидено в чл.
11, ал. 1, т. 9 , 9а и 10 от ЗПК, поради което отново е налице хипотезата на чл.
22 от ЗПК. В Договора има неравноправни клаузи, които са били наложени на
ответника посредством условия ,на които той не е имал възможност да влияе
- онези за най- различни такси, лихви и др., които е предвидено да се плащат в
5
Договора за потребителски кредит. Същите не са позволили на ответника да
прецени икономическите последици от сключването на договора. По тази
причина тези клаузи са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП.
Освен това ,видно от застраховката / доколкото може да се прочете / -
ответникът е бил застрахован за риска нежелана безработица, а през периода
до 12.03.2020 година ответникът е бил безработен и е получавал обезщетение
за безработица. Следователно ищеца / евентуално неговия праводател / е
получил всичко онова , което сега претендира от ответника. Твърди се, че в
банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк" АД, откъдето са
превеждани суми на „Уникредит Кънсъмър Файненсинг" ЕАД ,е имало
достатъчно средства, от които е следвало да се превеждат съответните
месечни вноски. Вместо това банката погрешно е превеждала суми по други
договори на ответника, по които още не е бил настъпил падежа / в частност по
договор за овърдрафт /.Впоследствие от същата банка „ Уникредит Булбанк"
АД неправомерно са удържали сумите по обезщетението за безработица,
което ответникът е получавал от НОИ / което обезщетение е несеквестируемо
/ и са ги превеждали на праводателя на ищеца.
Оспорена е истинността на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания .Твърди се, че не е подписан от лицата ,за които е посочено, че
са го подписали, поради което Рамковия договор не е произвел никакво
действие. Оспорва се и като абсолютно симулативен, поради което и на това
основание същият не е породил никакво действие. Говори се едновременно за
продажба и прехвърляне на вземания, като не става ясно за какво точно става
дума. На копието, което ответника е получил, има заличени текстове от
съдържанието на договора / примерно в & 3.1. и 3.2 /.Твърди се, че
цесионерът не е платил нищо на цедента, поради което не е придобил и нито
едно от вземанията по този договор. Оспорва се и истинността на
индивидуалния договор. Твърди ,се , че същият не е подписан от лицата, за
които е посочено, че са го подписали, поради което този договор също не е
произвел никакво действие. Освен това е абсолютно симулативен, поради
което и на това основание същият не е породил никакво действие.
Едновременно се говори за продажба и прехвърляне на вземания. На
копието, което ответникът е получил, има заличени текстове от съдържанието
на договора / примерно в т. 2.1.1. и в т. 2.1.2. /. Твърди се, че цесионерът не е
платил нищо на цедента, поради което не е придобил и нито едно от
вземанията по този договор. Оспорва се истинността и на представеното
Потвърждение. Твърди се, че не е подписано от лицето, за което е посочено,
че го е подписало и че въпросният документ се отнася до симулативен
договор / който е нищожен /, поради което не може да има никакъв
релевантен правен ефект. С него не могат да се установяват отразените
обстоятелства. Става дума за частен документ, който има само формална, но
не и материална доказателствена сила. Оспорва се истинността на
представеното Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания - че не е подписано от лицата ,за които е посочено,
че са го подписали, поради което не е произвело никакво действие.
Документът е по Договор, който е абсолютно симулативен и не е породил
никакво действие. Купувачът не е платил нищо на продавача, поради което не
е придобил и нищо по това Приложение. В Приложението са заличени
6
съществени елементи от неговото съдържание, поради което не може да се
разбере дори това за каква сума е „прехвърлено" процесното вземане.
Оспорва се истинността на представеното Пълномощно - че не е подписано от
лицето, за което е посочено, че го е подписало. Твърди се,че се отнася до
симулативен договор / който е нищожен / поради което не може да има
никакъв релевантен правен ефект. С не могат да се установяват отразените
обстоятелства. Става дума за частен документ, който има само формална, но
не и материална доказателствена сила. В Пълномощното са заличени
съществени елементи от неговото съдържание, поради което не може да се
разбере какво отношение има същото по отношение на ответника и изобщо на
казуса. Оспорва се ответникът да е подписвал Уведомителното писмо и
приложенията към него и да ги е получавал. За Справката за движение по
кредита, Лихвения лист и Справката за дължима сума, се сочи, че не са
документи, които да могат да бъдат противопоставени на ответника. Част от
тях не са подписани, други са подписани от лица без представителна власт, а
като частни документи не могат да докажат нищо от това, което ищеца се
опитва да докаже с тях , тъй като имат само формална, но не и материална
доказателствена сила . Излагат се твърдения ,че ответникът не дължи нищо
на ищеца, тъй като Рамковият договор не е произвел никакво действие и
ищеца няма никакви права да претендира от ответника сумата посочена в
исковата молба. При евентуалност ,се сочи ,че дължимото от ответника е
само непогасената част от получената главница / предвид разпоредбите на чл.
21, 22 и 23 от ЗПК /, но в никакъв случай не дължи всички суми
,претендирани с исковата молба.
С писмения отговор от ответника е заявено и възражение за прихващане
със сумата от 7560,13лв. , за която се твърди ,че неправомерно е била
преведена на праводателя на ищеца от банка „Уникредит Булбанк" АД
вследствие на удръжки от обезщетението за безработица. Твърди се , че
сумите по това обезщетение са несеквестируеми, поради което праводателят
на ищеца не е имал право да получи същите.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
изложените от страните твърдения, прие за установено следното:
Представените от ищеца писмени доказателства го легитимират като
цесионер по сключен на 20.05.2020г. Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г„ с цедент „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД срещу П. Д. В., произтичащо от договор за потребителски кредит №
1721860, е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството -
кредитор.
За да породи цесията действие по отношение на длъжника – в случая по
отношение на ответника П. Д. В., следва да му бъде съобщена от предишния
кредитор.Съгласно §4,т.4.3 от рамковия договор от 02.11.2018г. цесионерът
е упълномощен от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да
извърши от негово име уведомяването по чл.99,ал.3 ЗЗД . Не се установява
приложеното към исковата молба уведомление да е достигнало до адресата
7
П. Д. В. съгласно удостоверения начин на връчване. Предвид установената
съдебна практика, съдът приема ,че е извършено надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия лично на ответника, с връчването на
02.07.2021г. на преписа от исковата молба с приложенията към нея , едно от
които е и уведомителното писмо по чл.99,ал.3 ЗЗД. Същото е породило
правно действие за длъжника от този момент и като релевантен за спорното
право факт, настъпил след предявяване на иска ,на основание чл.235, ал.3
ГПК следва да бъде взет предвид.
От представените писмени доказателства се установява, че
ответникът П. Д. В. ,в качеството на кредитополучател, е сключил договор за
потребителски паричен кредит №1721860 с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД при Общи условия като неразделна част от договора за
кредит ,с приложен към него погасителен план, подписани на 22.01.2015г.
Съгласно клаузите на договора кредиторът е предоставил на
кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 45000 лева. От
отпуснатата сума, на 22.01.2015г. са преведени по сметка на
заемополучателя 10581,02лв., а с останалата сума в размер на 34418.98 лв. е
рефинансирано задължение на кредитополучателя по друг договор / отразено
и в ССчЕ/. В процесния договор е посочена като чиста стойност на кредита
сумата от 45000лв. и като общ размер на кредита сумата от 46350 лв., която
представлява сбор от чистата стойност на кредита 45000 лв. и таксата за
разглеждане на кредита от 1350 лв. Посочен е ГЛП от 7,99% и ГПР 9,75%.
Договорено е кредитополучателят да ползва застраховка, със застрахователна
премия в размер на 16,66 лв., за което кредитополучателят е подписал
декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия е
разделена на 120 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на
съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на
съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя едномесечен
гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по
застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява
автоматично. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит , е в размер на 69771,09 лв.,
платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 581,43 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 21.02.2015 г., а
последната е с падеж на 21.01.2025 г. ,включени в погасителния план към
договора. В чл.12,ал.6 от ОУ към договора изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърля правата си по договора за кредит на
трети лица.
От представената към исковата молба справка за движение по
кредита по договор №1721860 /л.56-62 / се установява, че към 27.04.2021г.
общо внесените суми са 32151,75лв., от които 137,68лв. лихва за просрочие,
като в табличен вид са отразени погасените със съответните суми
компоненти за всеки месец, считано от 21.02.2015г. до 21.09.2019г., за
съответните главница ,възнаградителна лихва, месечна застраховка и лихва
за просрочие .
От заключението на ССчЕ се установява ,че по процесния договор за
кредит размерът на неплатената главница е 29266,59 лв.; размерът на
8
непогасената договорна лихва е 3061,78 лв. за периода 21.10.2019г.-
20.05.2020г., а лихвата за забава съгласно счетоводните документи на ищеца ,
е 956,63 лв. Общата сума на обезщетението за безработица, преведено по
банковата сметка на ответника е 7085,51 лв. От тази сума за погасителни
вноски по процесния Договор за кредит са преведени суми общо от
2432,95лв. В табличен вид са отразени извършените плащания ,с които са
погасявани главницата и възнаградителната лихва по процесния договор за
кредит, като последната погасена вноска за главница и договорна лихва е от
21.09.2019г. ,както е отразено в таблица №2 и №4 от заключението. За
дължимите след 21.09.2019г. няма погасени вноски по кредита, като техният
размер за главница и договорна лихва е отразен в таблица №3 и №5 от
заключението.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем ,в случая е извършено
на 02.07.2021г. с връчване на ответника на препис от исковата молба ,в която
е инкорпорирано това изявление на ищеца. Уведомителното писмо ,на което
се е позовал ищецът , че с него е обявена предсрочната изискуемост на
длъжника на 05.01.2021г., не е достигнало до адресата съгласно
удостоверения начин на връчване, предвид на което следва да се приеме за
неоснователно това твърдение.
За процесния договор за потребителски кредит са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Ответникът е навел възражения за недействителност на договора,
позовавайки се на чл.22 ЗПК с конкретно посочване на отделни хипотези,
както и за липсата на валидно възникнало правоотношение по него ,поради
подписване на договора от лице без доказана представителна власт за
кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД.
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният договор за
кредит е сключен с лице, което не е установено да е представител на
кредитора , действайки без представителна власт.
В ОУ към договора, над положения подпис на кредитния посредник е
посочена фирма „Уникредит Булбанк“АД /поставен и печат/, което
обстоятелство не сочи на липсата на представителна власт доколкото това
ЮЛ е едноличен собственик на капитала на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД съгласно обявените данни в ТР. Последващите действия на
посочения в договора кредитор с извършената цесия, сочат на осъществяване
и на хипотезата на чл.301 ТЗ, ако се приеме, че са извършвани действия без
представителна власт /което не може да се обоснове от данните по делото
/.Също така ,при дадените разяснения в ТР по т.д.№5/2014г. на ОСГТК- т.2
относно това кой може да се позовава на недействителността по чл.42,ал.2
ЗЗД, то ответникът не се явява такова лице , тъй като оспорва
представителната власт на насрещната страна по договора, от който
произтича претендираното от ищеца вземане.
В разпоредбата на чл.22 ЗПК се визира, че когато не са спазени
изискванията на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на
процесния договор поради нарушаване на чл.10,ал.1 ЗПК относно
9
изискването да бъде на ясен и разбираем език и с шрифт не по -малък от 12.
По дело C‑535/20 съдът се е произнесъл по преюдициалното запитване
по тълкуването на член 10, параграф 2 и на член 22, параграф 1 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66), като е приел,че чл.10,
параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12.
В мотивите се сочи ,че член 10, параграф 1 от Директива 2008/48 предвижда
единствено договорите за кредит да се изготвят на хартиен или друг траен
носител и всяка от страните по договора да получава екземпляр от тях.
Член 10, параграф 2 от Директивата изброява информацията, която трябва да
се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така че, както се
уточнява в съображение 31 от посочената директива, потребителят да може
да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор. Доколкото
в Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника
при сключването на договор за потребителски кредит, държавите членки
остават по принцип компетентни да установят правила както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин.
С разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК се цели да се гарантира правото на
потребителя да се запознае с правата и задълженията си по процесния
договор, като изрично е посочено, че въведеното изискване относно шрифта
касае елементите на договора. В случая клаузите на процесния договор за
кредит с погасителния план към него, видимо не съдържат изписвания с
различен по големина шрифт , който поради своя по-малък размер от шрифт
12, да затруднява възприемането на изписаната информация за елементите на
договора. Изписване с по-малък шрифт има в края на ОУ , непосредствено
над подписите на страните, но то е след съдържанието на клаузите от
договора и по същество представлява декларативни изявления на двете
страни, а не елементи от договора за потребителски паричен кредит. Предвид
на това не може да се приеме ,че това е съставна част от предоставената
договорна информация ,за която не са спазени изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК
за размера на шрифта. Изписването в началото на договора на името на
кредитора с по-малък шрифт, при наличие на същата информация, изписана в
ОУ към договора с главни букви, също не сочи на неизпълнение на
изискването на чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като договорът следва да се цени в
неговата цялост и информацията ,която се предоставя с него на потребителя.
В случая тя е на ясен и разбираем език и няма пасажи от процесни договор с
ОУ и погасителния план, които като елементи от договора да са нечетливи
или трудно четливи поради изписване с шрифт под 12. Видно е ,че
10
представените декларация, сертификат за сключена застраховка „Кредитна
протекция плюс“ и ОУ към застраховката ,са на различен по-малък от
договора за протребителски кредит шрифт, за установяването на което не е
необходимо ползването на експертиза. Тъй като договорът за застраховка и
ОУ към него не са част от договора за потребителски кредит, а касаят
отношенията на кредитополучателя със застрахователното дружество по
повод сключената застраховка, за тях не е приложима разпоредбата на чл.10
ал.1 ЗПК. По изложените съображения следва да се приеме, че процесният
договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК
Съдът намира за основателно възражението на ответника относно
нарушаване на изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да
направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано
изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като
касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но
същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на „заблуждаваща
търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.
В процесния договор е посочено единствено ГПР като конкретен %,
при липсата на ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 9,75%.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Общият размер на
кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по
кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. В процесния
договор за кредит тези изисквания не са спазени. Таксата за разглеждане на
кредита от 1350лв. е включена към размера на кредита – към сумата от
45000лв.,което изрично е посочено в договора относно общия размер на
кредита – 46350лв. Тази такса е разход по кредита и следва да бъде включена
към общите разходи по кредита,а не към общия размер на кредита. Налице е
заобикаляне на правилото за изчисляване размера на ГПР- част от общите
разходи по процесния кредит са включени неправилно в сумата по кредита /
таксата за разглеждане на кредита от 1350лв./.Това води до представяне на
по-нисък от реалния ГПР. Неточният размер на ГПР води до
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на
основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК. По тези съображения
11
съдът приема, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен. Предвид на това не следва да бъде обсъждана
основателността на останалите релевирани от ответника възражения досежно
валидността му- чл.10а,ал.4 ЗПК,чл.11,ал.1,т.9,т.9а ЗПК и чл.146,ал.1 и ал.2
ЗЗП, тъй като не биха довели до промяна на извода за неговата
недействителност на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита. В тази хипотеза на
недействителност на договора отговорността на кредитополучателя не следва
да отпадне изцяло, а се запазва само по отношение на главницата по договора
за кредит.
Съдът споделя пратиката,съгласно която когато кредиторът се е позовал
на договорно неизпълнение и по делото е установено основанието по чл.23
ЗПК, не се касае за непредявено основание и при наличие на установен
размер на непогасена главница, искът следва да се уважи за този размер.
Касае се за особена недействителност на договора,предвидена в чл.23
ЗПК,спрямо ЗЗД, при която отговорността на длъжника не отпада изцяло,
като той дължи в размер само на чистата стойност на кредита , т.е.
главницата продължава да се дължи.
Доколкото в настоящото производство ищецът се позовава на
неизпълнение на договорни задължения на ответника по процесния договор за
потребителски кредит и част от предмета на исковата претенция е заплащане
на неизплатената главница по него , то в тази част същата се явява
основателна до размер на сумата от 12848,25лв, която представлява разликата
между отпуснатия кредит от 45000лв. и внесените суми в общ размер на 32
151,75лв. съгласно представената справка към исковата молба , която не е
опровергана от останалите доказателства. Не е установено по делото да са
извършвани погасявания по кредита след 21.09.2019г. За раликата над
сумата от 12 848,25лв. до претендираната главница от 29042,91лв. – искът
следва да се отхвърли като недоказан.
С иковата молба е претендирана и законна лихва върху главницата,
считано от образуване на производството за събиране на вземането ,като в
случая върху сумата от 12848,25лв следва да се присъди от подаване на
исковата молба – 12.05.2021г. ,тъй като не се е развило заповедно
производство и не е налице хипотезата на чл.422, ал.1 ГПК, при която искът
се счита предявен от момента на подаване на заявлението до районния съд.
Относно претендираната договорна лихва от 1394,69лв. и обезщетение за
забава от 956,63лв. ,същите са недължими от ответника на основание чл.23
ЗПК и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
Направеното от ответника възражение за прихващане е неоснователно и
следва да се отхвърли . Самият ответник е дал изрично съгласи с
постъпващите суми да се погасява задължението по кредита, видно от
приложеното по делото съгласие за директен дебит на л.133.
Несеквестируемостта по чл.446а ГПК касае изпълнителното производство и е
в защита на длъжника при предприето принудително изпълнение срещу него.
В случая спорът е с друг предмет и произтича от облигационно
12
правоотношение, по което има изрично дадено съгласие от
кредитополучателя за начина на погасяване на задължението му към банката-
кредитор. Не е доказано сумата ,за която е заявено възражението за
прихващане да е получена в този размер от ответника като обезщетение от
НОИ. От заключението на ССчЕ се установява ,че постъпилите суми от НОИ
са в размер на 7085,51лв. , а усвоената от тези средства сума за погасяване на
задължения по процесния кредит е само в размер на 2432,95лв. Със същата
няма основание да се извършва прихващане с непогасената главница по
процесния договор по изложените по-горе съображения. С оглед на това
следва да се отхвърли изцяло направеното от ответника възражението за
прихващане със сумата от 7560,13лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на всяка от страните
следва да се присъдят разноски съразмерно уважената и отхвърлена част на
исковата претенция.
Направените от ищеца са общо 1617,52лв./ включващи д.т. и
възнаграждение за вещо лице/, като съразмерно уважената част от иска следва
да му се присъдят в размер на 662лв. и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.25,ал.1 Наредбата за
заплащане на правната помощ - общо сумата от 762лв.
Направените от ответника разноски ,включени в представения списък
по чл.80 ГПК ,са общо в размер на 1535лв., включващи заплатени такси ,
разноски за депозит за вещо лице и за заплатено адвокатско възнаграждение
на процесуалния представител на страната. Неоснователно е възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е в размер
на 1470лв. и е в минимално предвидения размер по чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/2004г. Съразмерно отхвърлената част на иска и на основание чл.78,ал.3
ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 907лв.
Неоснователно е възражението на ответника,че не следва да се
присъждат разноски на ищеца поради липсата на списък ,в който да е посочен
конкретния размер. Както съгласно ГПК, така и установената съдебна
практика, присъждането на разноски в исковото производство не е
обосновано от представянето на списък, а от това да има своевременно
направено искане за тяхното присъждане, каквото в случая е заявено от
ищеца в настоящото производство. Наличието или липсата на списък по чл.80
ГПК е относимо единствено към производството по чл.248 ГПК.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. В., ЕГН**********, от гр.Г.,ул.“З.“№* да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление , гр.София,Столична община ,район Люлин,
бул.“Д-р Петър Дертлев“№25, офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, сумата от
12 848,25лв. - дължима главница по договор за потребителски паричен кредит
№1721860/22.01.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на иска
12.05.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 762лв.- разноски
13
по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на ответника П. Д. В.,
ЕГН**********, от гр.Г.,ул.“З.“№** за извършване на прихващане със сумата
от 7560,13лв. като неправомерно преведена на праводателя на ищеца от банка
„Уникредит Булбанк“АД вследствие на удръжки от обезщетението за
безработица ,които суми са несеквестируеми и праводателят на ищеца не е
имал правото да ги получи.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ,
гр.София,Столична община ,район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлев“№25,
офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4 срещу П. Д. В., ЕГН**********, от
гр.Г.,ул.“З.“ №*** иск в останалата част - за заплащане като дължими по
договор за потребителски паричен кредит №1721860/22.01.2015г. : сумата
над 12 848,25лв. до размер на 29042,91лв. главница; на сумата от 1394.69
лева възнаградителна лихва за периода 21.10.2019 г. до 20.05.2020 г. и на
сумата от 956.63 лева обезщетение за забава за периода от 22.10.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2021г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление , гр.София, Столична
община , район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлев“№25, офис сграда
Лабиринт,ет.2,офис 4 да заплати на П. Д. В., ЕГН**********, от
гр.Г.,ул.“З.“№**, на основание чл.78,ал.3 ГПК , сумата от 907лв. разноски по
делото.
Банковата сметка,по която да се преведат присъдените суми на ищеца,
е посочена в исковата молба, препис от която е връчен на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Г.: _______________________
14