Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.03.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1123 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 57, ал. 3
ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ.
Ищецът твърди, че на
03.07.2013 г. в „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ е постъпило искане от „Б.Г.“ АД за
отпускане на банков кредит в размер на 30 000 000 евро. На същия ден
е изготвено становище от Е.С., служител в Дирекция „Анализ и обработка на
кредитни сделки“ при ЦУ на „КТБ“ АД с определени параметри, като в същото
изрично е отбелязано, че дружеството е новообразувано с вписване от 27.02.2013
г. На 03.07.2013 г. било изготвено и становище от В.С., длъжностно лице към
Дирекция „Кредитен риск“ за нивата на риск, а на 05.07.2013 г. – правно
становище от юрисконсулт Г. Г., в което е отбелязана липсата на представени от
кредитоискателя необходими документи за извършване на действителен правен
анализ, като формата за извършването му по образец съгласно Приложение № 2а от
Правилника за кредитна дейност на банката не е надлежно попълнена, а единствено
подписана от юрисконсулта.
Посочва, че на 05.07.2013 г.
между „КТБ“ АД, представлявана от изпълнителните директори Г.П.Х. и А.М.П. и „Б.Г.“
АД бил сключен договор за банков кредит, с който банката е поела задължение да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 000 евро,
като средствата по кредита са предназначени за инвестиционни цели във връзка с
извършване на съвместна дейност със „С.ф.за с.“ АД, Република Сърбия, по
изграждане на нова технологична мощност на производствени площадки на завода. В
договора са уговорени срок за усвояване на кредита – 05.07.2014 г.; заплащането
на годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%;
краен срок за погасяване на кредита – 05.07.2019 г. и какви обезпечения следва
да бъдат учредени – особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя по негови настоящи и бъдещи сметки в банката и в срок до
25.08.2013 г. допълнително уточнени между страните ипотека и/или залог. За
обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит на 05.07.2013 г.
дружеството е учредило особен залог на всички свои настоящи и бъдещи вземания,
произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката, който е
вписан в Централния регистър на особените залози на 15.07.2013 г. Предвиденото
обезпечение – залог и/или ипотека по уговорка на страните не е учредено в
уговорения срок.
Твърди, че във връзка с
искане на „Б.Г.“ АД, с анекс № 1 от 19.02.2014 г., подписан от Г.Х. и А.П., в
качеството им на изпълнителни директори на банката, страните се договорили за
изменение на договора, съгласно което банката се задължава да отпусне на
кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на 8 000 000
евро, с което общият размер на банковия кредит да стане 38 000 000
евро, като издължаването на главницата
по кредита следва да се осъществи на 60 броя ежемесечни погасителни вноски,
първата от които в размер на 633 353 евро, дължима на 05.08.2014 г., а
останалите 59 – всяка в размер на 633 333 евро – платима на всяко 5-то
число на съответния месец, считано от 05.09.2014 г. до 05.07.2019 г. Предвидено
е и учредяването от страна на кредитополучателя на ипотека и/или залог,
обезпечаващи вземанията на банката по договора и анексите към него, в срок до
25.07.2014 г.
Посочва, че на проведено на
28.02.2014 г. заседание на управителния съвет на „КТБ“ АД, с присъстващи
членове О.Р., Г.Х. и А.П., са взети решения да се сключи анекс за увеличаване
на кредита с 8 000 000 евро и да се учредят обезпечения, като по този
начин се формира голяма експозиция към контрагента с балансова/отчетна стойност
от 74 142 хил. лева, което представлява 10,77% от капиталовата база на
банката и експозицията за регулиране в размер на 74 142 хил. лева, което
представлява 10,77% от капиталовата база на банката. На проведено на 24.04.2014
г. заседание на управителния съвет на „КТБ“ АД, с присъстващи членове О.Р., И.З.,
Г.Х. и А.П. са взети решения да се сключи анекс към договора за увеличение на
действащия кредит с 11 700 000 евро без промяна в датата на падежа и
на обезпеченията, което представлява 12,73% от
капиталовата база на банката.
Твърди, че с анекс № 2 от
24.04.2014 г. към договора за банков кредит от 05.07.2013 г., подписан от Г.Х.
и А.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, страните се
договорили за изменение на договора, съгласно което банката се задължила да
отпусне на кредитополучателя допълнителен банков кредит в размер на
11 700 000 лева, с което общият размер на банковия кредит станал
49 700 000 евро, като издължаването на главницата по кредита следвало да се
осъществи на 60 броя ежемесечни погасителни вноски, първата от които в размер
на 828 353 евро, дължима на 05.08.2014 г., а останалите 59 – всяка в
размер на 828 333 евро – платима на всяко 5-то число на съответния месец,
считано от 05.09.2014 г. до 05.07.2019 г. Аналогично на посоченото в анекс № 1
от 19.02.2014 г., било предвидено в срок до 25.07.2014 г. учредяването от
страна на кредитополучателя на ипотека и/или залог, обезпечаващи вземанията на
банката по договора и анексите към него. Уговорен бил и план за усвояване на
допълнително отпусканите кредитни средства. Твърди, че обезпечението – залог
и/или ипотека не е учредено в уговорения срок.
Посочва, че банката е изпълнила
задължението си да предостави на кредитополучателя уговорения кредит, като
размерът на усвоената главница възлиза на общо 43 950 000 евро.
Кредитополучателят не е изпълнил изискуеми задължения по договора за банков
кредит, а също така не е учредил договорените обезпечения в уговорения срок. На
25.06.2014 г. е извършено последно плащане по договора за банков кредит. На
14.11.2014 г. „КТБ“ АД е отправило изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора.
На 05.08.2015 г. по ч.гр.д.
№ 44879/2015 г. на СРС, 48 състав съдът е издал заповед за изпълнение за
дължимите от „Б.Г.“ АД суми по договора за кредит от 05.07.2013 г., в това
число и за непогасената главница в размер на 43 950 000 евро. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1066/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я., който е извършил пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, но не е открил никакво имущество.
Твърди че ответниците имат качеството на администратори по смисъла на
§ 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и § 1, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като са членове на
управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и изпълнителни директори. Посочва,
че като членове на управителния съвет са длъжни да изпълняват функциите си с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери,
съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ, като отговарят солидарно за вредите, които са
причинили виновно на дружеството, на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ. Твърди, че на
15.12.2008 г. ответникът Г.П.Х. е сключил с банката договор за управление,
съгласно който изпълнителният директор се задължава при изпълнение на функциите
си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката
всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички
възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване на
нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. А.М.П. е
сключил с банката договор за управление на 18.10.2012 г., изменен с анекс от
19.10.2012 г., чиито клаузи са идентични с тези на договора за управление,
сключен с ответника Х.. Отношенията между банката и ответника И.А.З., в
качеството му на член на управителния съвет и изпълнителен директор, били
уредени в договор за възлагане на управление, сключен на 21.07.2003 г., изменен
с анекс от 26.09.2005 г. и с анекс от 25.01.2007 г., като клаузите му, отнасящи
се до задълженията на изпълнителния директор, са идентични с тези, посочени в
договора за управление на Г.Х. и на А.П.. Отношенията между банката и О.Н.Р., в
качеството му на член на управителния съвет и изпълнителен директор, били
уредени в договор за възлагане на управление, сключен на 21.07.2003 г., изменен
с анекс от 26.09.2005 г. и с анекс от 25.01.2007 г. и задълженията са му същите
като на останалите членове на управителния съвет и изпълнителни директори.
Посочва, че задълженията на ответниците са
регламентирани както в закона, устава на банката, договорите за управление, в
Правилника за кредитната дейност на „КТБ“
АД, който урежда условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление,
отчет и контрол на кредитните сделки в банката.
Твърди, че ответниците Г.П.Х. и А.М.П. са сключили процесния
договор за кредит от 05.07.2013 г. в нарушение на закона, договорите за
управление и уредената в Правилника за кредитната дейност на банката процедура
по проучване на кредита, обсъждане и вземане на решение за сключване на договор
за банков кредит, като не са изпълнили задълженията си като членове на
управителния съвет на банката и изпълнителни директори. От кредитополучателя не
са представени необходимите документи, изискуеми съгласно Правилника за
кредитна дейност на „КТБ“ АД, въз основа на които се установява финансовото му
състояние, предмета и целта на кредитната сделка, извършва се анализ и оценката
на обезпеченията, оценката на кредитоспособността,
определя се кредитния рейтинг, нивата на риск и други обстоятелства, които
следва да бъдат взети предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит.
Счита за показателно обстоятелството, че искането на „Б.Г.“ АД за предоставяне
на кредит е направено на 03.07.2013 г., като само в рамките на два дни то е
разгледано и е взето решение за сключване на предлаганата сделка. Твърди, че ответниците Г.П.Х. и А.М.П. са допуснали предоставянето на
кредит в посочения размер от 30 000 000 евро без реална възможност за
изясняване на въпросите, касаещи кредитоспособността на кредитополучателя „Б.Г.“
АД. В договора не е предвидено задължение на кредитополучателя да учреди
обезпечения преди усвояването на кредита, поради което кредитът е усвоен, а
вземанията на банката са необезпечени, в резултат на което са несъбираеми, тъй
като кредитополучателят няма имущество, от което банката да се удовлетвори.
Посочва, че при вземане на решение и при подписване на анекс № 1 от 19.02.2014
г. към договора за кредит от 05.07.2013 г. ответниците
Г. П.Х. и А.М.П. са допуснали грубо нарушение на вътрешните правила на банката,
на договорите за управление и на закона, тъй като не са отчели изразеното
становище от 18.02.2014 г. на експерт В.С., че исканото от кредитополучателя
увеличение на кредита с 8 000 000 евро е от компетентността на
управителния съвет. Сключили са анекса, с който кредитополучателят получава
исканата сума, без да отнесат въпроса за това към управителния съвет на „КТБ“
АД. По-късно взетото решение на заседание на управителния съвет на банката от
28.02.2014 г., на което са присъствали и подписалите анекс № 1 от 19.02.2014 г.
ответници, не може да санира
извършеното нарушение. Посочва, че договорът за кредит от 05.07.2013 г. и анекс
№ 1 от 19.02.2014 г. към него е сключен при липса на уговорена в него
обвързаност между правото на кредитополучателя да усвоява отпуснатия кредит и
задължението на същия за учредяване на предвидените в договора обезпечения,
гарантиращи правата на банката при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за погасяване на кредита. Счита, че вземанията по договора за
кредит и анекса към него са необезпечени, като ответниците
не са осъществили необходимия контрол по изпълнението на договора, като са
допуснали средствата по кредита да бъдат напълно усвоявани, без да са учредени
предвидените обезпечения. Твърди, че четиримата ответници
са взели решение за сключване на анекс № 2 от 24.04.2014 г. към договора за
кредит от 05.07.2013 г. в нарушение на закона, договорите за управление и
учредената в Правилника за кредитна дейност на банката процедура по проучване
на кредита, обсъждане на вземане на решение за сключването на договора за
банков кредит, като не са изпълнили задълженията си като членове на
управителния съвет на банката и изпълнителни директори. Ответниците
са допуснали допълнително предоставяне на средства по кредита в размер на
11 700 000 евро без ясна представа за кредитоспособността на
кредитополучателя и рисковете за банката от значителното увеличение на
кредитната експозиция към него при липса на учредени обезпечения към датата на
заседанието на 24.04.2014 г., на което е взето обсъжданото решение.
Счита, че в резултат на
виновното противоправно поведение на ответниците банката е претърпяла имуществени вреди в размер
на 43 950 000 евро, представляващи непогасена главница по процесния договор. С посочената сума е намалял патримониумът на банката, тъй като вземанията й към „Б.Г.“
АД са необезпечени и несъбираеми, с оглед липсата на каквото и да било
имущество на кредитополучателя, от което да се удовлетвори „КТБ“ АД. Сочи, че
претърпените от банката вреди са в пряка непосредствена причинна връзка с
действията на ответниците, тъй като са в резултат на
неизпълнението на техните законови и договорни задължения.
Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се осъдят Г.П.Х. и А.М.П. да заплатят
солидарно на „КТБ“ АД сумата в размер на 37 543 000 евро, представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на
законовите задължения на ответниците в качеството им
на бивши администратори на „КТБ“ АД при сключване на договор за банков кредит
от 05.07.2013 г. между „КТБ“ АД и „Б.Г.“ АД, както и анекс № 1 от 19.02.2014 г
към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност, в случай, че се
отхвърли предявения главен иск, иска да се осъдят Г.П.Х. и А.М.П., да заплатят
сумата 37 543 000 евро като обезщетение от неизпълнение на
договорните им задължения в качеството им на бивши администратори на банката
като членове на управителния съвет и изпълнителни директори. При условията на
евентуалност иска да бъдат осъдени двамата ответниците
да заплатят исковата сума разделно – всеки от по 18 771 500 евро.
Претендират да бъдат осъдени четиримата ответници Г.П.Х.,
О.Н.Р., И.А.З. и А.М.П. да заплатят солидарно на „КТБ“ АД сумата 6 407 000
евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на законовите задължения на ответниците
в качеството им на бивши администратори на банката при вземане на решение и
сключване на анекс № 2 от 24.04.2014 г. към процесния
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност претендира
сумата от 6 407 000 евро поради неизпълнение на договорните
задължения на ответниците. Претендира разноски.
С отговор на исковата молба
ответникът О.Н.Р. счита исковете за недопустими, тъй като синдиците са без
представителна власт, а на следващо място защото е освободен от отговорност с
решение на общото събрание на акционерите на основание чл. 221, ал. 1, т. 10 ТЗ. По същество твърди, че сключването на договори за кредит, целевото
усвояване на отпуснатите парични суми, учредяването на обезпеченията,
както и последващия контрол върху плащанията на
вноските по кредита не са били преки негови задължения, поради което твърдените
от ищеца нарушения, не могат да бъдат възприети като извършен от него
управленски деликт.
С допълнителна искова молба,
по отговора на ответника О.Н.Р., ищецът оспорва възражението за липса на
решение за избор на синдиците и за нищожност на решението на управителния съвет
на ФГВБ за назначаване на квесторите и синдиците на банката като неоснователни.
Поддържа, че искът по чл. 57, ал. 3 ЗБН е специален и различен от общия иск за
вреди. Посочва, че отговорността на ответника е за взетите с негово участие
решения на заседания на управителния съвет на „КТБ“ АД за увеличаване на
главницата по договора за кредит от 05.07.2013 г. с 11 700 000 евро
при определени условия, довели впоследствие до вредите за банката, изразяващи
се в предоставения, но непогасен кредит. Сключването на анекс № 2 от 24.04.2014
г. към договора за кредит от 05.07.2013 г. е в изпълнение на решението на ответниците, в качеството им на членове на управителния
съвет на банката, във вземането на което е участвал ответникът О.Н.Р..
С писмен отговор ответникът И.А.З.,
чрез назначения му особен представител адв. К., счита
исковата молба за неоснователна, тъй като твърди, че е изпълнил всички свои
законови задължения във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Счита, че неизпълнение на негови задължения в случая не е налице, нито вреди,
които да могат да му бъдат вменени във вина по какъвто и да е начин. Оспорва
твърдението, че предвидените в процесния договор за
кредит и анекс обезпечения не са учредени. Счита, че след като ответниците са отстранени от длъжност преди изтичане на
срока за допълнителни обезпечения и по тази причина не са били в състояние да
изискват и реализират правомощията си като администратори, поради което липсва
елементът противоправност и причинна връзка между
деянието /в случая неучредяването на допълнителни обезпечения – залог и/или
ипотека/ и възможността на ответниците по иска да
влияят върху поведението на обезпечаваната банка, доколкото същите вече не я
управляват и представляват след 20.06.2014 г. Посочва, че се констатира
сериозно забавяне на действията и усилията на квесторите и синдиците на „КТБ“
АД в провеждането на необходимата кореспонденция с длъжника и техни инициативи
пред съда, защото между месеците ноември 2015 г. /когато е издадената заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК от съда/ и април 2016 г. /общо 5 месеца забавяне/
реално нито кредиторът „КТБ“ АД, нито съдът са направили така, че имуществото
на неизправния длъжник „Б.Г.“ АД да бъде запорирано
или възбранено. Счита, че твърдейки отрицателни факти
за липсата на едни или други документи или действия, ищецът злоупотребява с
правото си да не доказва отрицателни факти, при условие, че държи кредитното
досие и пълната счетоводна, финансова и правна документация на тези сложни
търговски отношения, които се формират при един или повече банкови кредити.
Счита, че няма норма, нито предписание на надзорен орган, което императивно да предпоставя усвояването на кредита да става само след
учредяване на обезпечения. Твърди, че през целия период на срока за усвояване
на кредита има ритмични усвоявания и плащания, съгласно целта на кредита.
Посочва, че не са налице обстоятелства, които да доказват основание за
ангажиране на отговорността му.
С допълнителна искова молба,
по отговора на И.А.З., ищецът заявява, че поддържа всички предявени искове по
основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения в отговора на
исковата молба. Пояснява, че отговорността на ответника И.З. е във връзка с
причинени на банката вреди с вземането на решението за сключване и със
сключването на анекс № 2 от 24.04.2014 г. към договора за банков кредит от
05.07.2013 г. Поддържа, че несъбраната и несъбираема главница по кредита е в
резултат от и е в причинно-следствена връзка с поведението на ответниците при вземане на решенията за сключване на
договора за банков кредит от 05.07.2013 г., на анекс № 1 от 19.02.2014 г. и на
анекс № 2 от 24.04.2014 г. и не се дължи на предприетите впоследствие действия
по събиране на вземанията към банката.
С отговор на исковата молба
ответникът Г.П.Х. счита предявените искове за недопустими, а по същество за
неоснователни и недоказани. Твърди, че всякакви твърдения, основани на факти,
настъпили до края на отчетния период, а и разкритите като съществени след края
на този период – до провеждането на последното общо събрание на акционерите, с
което членовете на съветите са освободени от отговорност за дейността си през
2013 г., са преклудирани и искът не може да се
основава на такива факти поради наличието на решение за освобождаване на
членовете на управителния съвет от отговорност. Поддържа, че вредите следва да
се причинени /т.е. настъпили и определени по размер/ по време на заеманите от
съответните администратори длъжности в банката, и да се вследствие на конкретни
техни виновни действия, а не да са имагинерни и/или дължащи се на неправомерни
действия на синдиците на банката, на техни процесуални действия или
бездействия. Твърди, че не е имал конкретни задължения нито по силата на закон,
нито по силата на вътрешно-банков нормативен акт, нито по силата на друга
регулативна правна норма на Наредба на БНБ, например, относно това дали именно
той да изследва или проверява извършена работа и дейности от оторизирани
длъжностни лица, преди да бъде взето решение да бъде отпуснат поискания кредит.
По същество излага съображения за липса на основание за носене на отговорност и
нарушаване на конкретни нормативни и/или договорни задължения. Прави искане за
привличане в процеса на трети лица помагачи.
С допълнителна искова молба,
по отговора на ответника Г.П.Х., ищецът счита изложените в него твърдения за
неоснователни. Прави пояснения и допълнения на исковата молба, свързани с
ангажиране отговорността на Г.П.Х..
Ответникът А.М.П. не подава
отговор на исковата молба. В съдебно заседание заявява, че оспорва изцяло
предявените искове.
Ответникът И.А.З. не подава
допълнителен отговор на допълнителната искова молба.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът Г.П.Х. поддържа изложените от него
доводи и оспорва твърденията на ищеца.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразявайки
изложените твърдения в исковата молба, допълнителните уточнения и формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че предмет на
разглеждане са предявени искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ. Ищецът търси ангажиране на имуществената
отговорност от ответниците за причинени вреди на
банката при извършване на действия по вземане на решение за сключване на процесния договор за кредит и анекси към него, осъществени
в качеството им на бивши администратори на банката. Разграничението направено
от ищеца на претендирани вреди от нарушаване на
законови и на такива от договорни разпоредби, не представлява предявяване на
отделни искове. Страните не са възразили по дадената правна квалификация на
спора, като изготвеният проектодоклад е обявен за
окончателен.
Съгласно
чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в двугодишен срок от
встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни
за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване
на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение
на вредите срещу виновните лица.
В
§ 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено определение по смисъла на закона на
„администратор“ и това е член на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банка; длъжностно лице с ръководни
функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго
лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответниците за
недопустимост на производството поради липса на решение за избор на синдиците;
за нищожност на решението на управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките за назначаване на квесторите и синдиците на банката, за
освобождаване на ответниците от отговорност като
членове на управителния съвет и за липса на легитимация на ищеца поради
прехвърляне на вземанията по процесния договор за
банков кредит. Исковете са предявени в законоустановения
двугодишен срок по чл. 57, ал. 3 ЗБН, от лица вписани като синдици на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/. Изложените обстоятелства за нищожност на решението за
назначаване на синдиците не касаят валидността на акта. Наличието на взето решение
за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет няма
отношение към допустимостта на спора. Също така прехвърлянето на вземането по
договора за кредит, извършено в хода на процеса, дори и да е налице, няма за
последица отпадане на процесуалната легитимация на ищеца.
Видно
е от приетите доказателства и извършените вписвания в търговския регистър, че
към датите, когато се твърди извършени неправомерни действия от ответниците – сключване на процесния
договор за кредит 05.07.2013 г. и анексите към него от 19.02.2014 г. и
24.04.2014 г., Г.П.Х., А.М.П., О.Н.Р. и И.А.З. са били вписани като членове на
управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/. Следователно ответниците
имат качеството на администратори по смисъла на
чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с § 1, т. 2 от ДР на
ЗБН. За да бъде ангажиране отговорността им, следва да се установи, при
условията на пълно и главно доказване, че са допуснали неизпълнение на
законовите и договорните си задължения като членове на управителния съвет,
наличието на вреда за банката, както и причинна връзка между вредата и тяхното
поведение.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на
03.07.2013 г. „Б.Г.“ АД е подало до „КТБ“ АД искане за отпускане на кредит в
размер на 30 000 000 евро, за инвестиционни цели във връзка с
извършване на съвместна дейност със „С.ф.за с.“ АД, Република Сърбия по
изграждане на нова технологична мощност /ванна пещ за
производство на стъклени изделия/ на производствени площадки на завода, със
срок за ползване на кредита до 05.07.2014 г. и краен срок за погасяване на
кредита – до 05.07.2019 г. На 03.07.2013 г. е изготвено становище за нива на
риск от В.С. от Дирекция „Кредитен риск“, в което е посочено, че „Б.Г.“ АД е
новообразувано и кредитоискателят е нов клиент на банката. Описани са
параметрите на искането, предлаганите обезпечения, нивата на риск и спазването
на вътрешните лимити и като крайно заключение е предложено на представляващите
банката да разгледат искането за кредит на дружеството. На 03.07.2013 г. е
изготвено становище от Е.С., Управление „Кредитиране“ относно депозираната
молба за предоставяне на кредит от „Б.Г.“ АД. Представен е образец по
Приложение № 2а към Правилник за кредитната дейност – Форма за извършен правен
анализ – правно становище от 05.07.2013 г., който съдържа положен подпис за
юрисконсулт със становище, че са представени необходимите документи относно
правния статут на кредитополучателя и за учредяване на обезпечението.
Видно
е, че на 05.07.2013 г. между „КТБ“ АД и „Б.Г.“ АД е сключен договор за кредит,
с който банката е отпуснала на дружеството банков кредит в размер на
30 000 000 евро. Уговорено е, че средствата по кредита са
предназначени за инвестиционни цели във връзка с извършване на съвместна
дейност със „С.ф.за с.“ АД, Република Сърбия по изграждане на нова технологична
мощност /ванна пещ за производство на стъклени
изделия/ на производствени площадки на завода. Уговорено е, че крайният срок за
ползване /усвояване/ на кредита е 05.07.2014 г. За ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните
суми по кредита в размер на 9%, а съгласно чл. 17 крайният срок за погасяване
на кредита от кредитополучателя е 05.07.2019 г. С чл. 18.1. страните се
договарят издължаването на главницата по кредита в размер на
30 000 000 евро да се осъществи чрез 60 броя равни ежемесечни
погасителни вноски, всяка една от които в размер на 500 000 евро и платими
на всяко 5-то число на месеца, считано от 05.08.2014 г. до 05.07.2019 г. В чл.
31 е предвидено, че за обезпечаване на всички вземания на банката към
кредитополучателя, възникнали на основание договора, банката приема като
обезпечение за общия размер на кредита, а кредитополучателят се задължава да
осигури учредяването в полза на баката на следните обезпечения: а/ особен залог
по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя,
произтичащи от договори по конкретно посочени разплащателни сметки, сключени с
банката и б/ в срок до 25.08.2013 г. кредитополучателят се задължава да осигури
учредяването в полза на банката на ипотека и/или залог допълнително уточнени
между страните, обезпечаващи вземанията на банката по договора. За „КТБ“ АД
договорът е подписан от двама от изпълнителните директори – ответниците
Г.Х. и А.П..
Установява
се, че на 05.07.2013 г. е сключен между банката и дружеството договор за
учредяване на особен залог на вземания, който е изменен с анекс № 1 от
19.02.2014 г. и анекс № 2 от 24.04.2014 г.
Не
се спори между страните, а същото се установява и от представеното удостоверение
за вписвания на името на „Б.Г.“ АД в Централния регистър на особените залози, че
е налице вписване от 15.07.2013 г. под № 2013071501147 за първоначално вписване
на договор за залог в полза на „К.т.б.“ АД на всички настоящи и бъдещи
вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката. На
25.03.2014 г. е извършено допълнително вписване на договор за залог под №
2014032501636, както и на 09.06.2014 г. под № 2014060900121.
С
молба от 18.02.2014 г. „Б.Г.“ АД е поискало от „КТБ“ АД да бъде увеличен
отпуснатия инвестиционен кредит с 8 000 000 евро. Представени са
становища от 18.02.2014 г. от Е.С., Управление „Кредитиране“ и от В.С. –
Дирекция „Кредитен риск“, като в последното е посочено, че разрешаването на
исканото увеличение е от компетентността на управителния съвет на банката.
Видно
е, че на 19.02.2014 г. е подписан анекс № 1 към договора за кредит между „КТБ“
АД, представлявано от изпълнителните директори Г.Х. и А.П. и „Б.Г.“ АД, с който
е отпуснат на дружеството допълнителен банков кредит в размер на
8 000 000 евро, с което общият размер на банковия кредит става
38 000 000 евро. Запазва се връщането на главницата да се осъществи
чрез 60 броя ежемесечни погасителни вноски, но в различен размер и в периода от
05.09.2014 г. до 05.07.2019 г. С § 3 е уговорено в срок до 25.07.2014 г.
кредитополучателят да осигури учредяването в полза на банката на ипотека и/или
залог, обезпечаващи вземанията на банката по договора и анекса към него.
Представен
е протокол от 28.02.2014 г. /относно датата ответниците
твърдят, че е налице техническа грешка и вярната дата е 18.02.2014 г./ на
заседание на управителния съвет на „К.т.б.“ АД, подписан от О.Р., Г.Х. и А.П.,
съгласно който са взети решения да се сключи Анекс към договор за кредитна
линия с „Б.Г.“ АД от 05.07.2013 г. за увеличаване на кредита с
8 000 000 евро. Общият размер на кредита става 38 000 000 евро,
с левова равностойност към текуща дата – 74 321 540 лева. Дата на
падеж – 06.10.2019 г. В т. 2 са предвидени обезпечения – залог на вземания по
сметки и в срок до 25.07.2014 г. кредитополучателят да се задължи за
допълнително обезпечение – учредяване на ипотека и/или залог, обезпечаващи
вземанията на Банката по договора за кредит и анексите към него. Посочено е, че
в резултат от решението по т. 1 се формира голяма експозиция към контрагента с
балансова/отчетна стойност от 74 142 хил. лева, което представлява 10,77%
от Капиталовата база на Банката и експозиция за регулиране в размер на
74 142 хил. лева, което представлява 10,77% от Капиталовата база на
Банката.
Видно
е, че на 01.04.2014 г. „Б.Г.“ АД е поискало от „КТБ“ АД да бъде увеличена кредитната
линия с 11 700 000 евро, като усвояването на средствата да бъде,
както следва: 1. Април 2014 – 1 700 000 евро; 2. Май 2014 –
850 000 евро и 3. Юни 2014 – 9 150 000 евро. Представено е
изготвено на 02.04.2014 г. становище от Е.С., Управление „Кредитиране“ във
връзка с поисканото увеличение на кредита с 11 700 000 евро.
Представен
е протокол от управителния съвет на „КТБ“ АД от 24.04.2014 г., подписан от ответниците О.Р., И.З., Г.Х. и А.П., на което са взети
решения да се сключи анекс към договора за банков кредит от 05.07.2013 г. с „Б.Г.“
АД, с увеличаване на действащия кредит с 11 700 000 евро, с което
общият размер на банковия кредит става 49 700 000 евро. Посочено е,
че в резултат на решението се формира голяма експозиция към контрагента с
балансова/отчетна стойност от 96 542 хил. лева, което представлява 12,73%
от Капиталовата база на банката.
Видно
е, че на 24.04.2014 г. е подписан анекс № 2 към договора за банков кредит от
05.07.2013 г., съгласно който банката отпуска на кредитополучателя „Б.Г.“ АД
допълнителен банков кредит в размер на 11 700 000 евро. Уговорени са
месечните траншове, период на издължаване на главницата и осигуряване
учредяване в полза на банката на ипотека и/или залог до 25.07.2014 г.
По
делото е представен Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД, действащ към
датата на сключване на процесния договор и анексите
към него.
С
чл. 1, ал. 1 е предвидено, че правилникът определя условията и реда на
проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в „К.т.б.“ АД /наричано „Банката“/.
Съгласно
чл. 14, ал. 1, политиката на Банката при осъществяване на кредитната дейност се
основава на принципите на доходност, ликвидност и сигурност. Кредитната дейност
се основава и на принципа на икономичност, разделност
на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола
върху кредитните сделки, с цел минимизиране на кредитния риск /чл. 14, ал. 2/.
В
чл. 15, ал. 1 е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при
сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е
обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл.
15, ал. 2/. Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко
време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15,
ал. 3/.
Съгласно
чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към
корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други
кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е
предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и пасивите
на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация,
клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на
клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име.
В
глава Втора, раздел II. Органи на управление на кредитен
риск, в чл. 24 е разписано, че органи и структурни звена за управление на
кредитния риск са: 1. Кредитен комитет; 2. Управление „Кредитиране“; 3.
Управление „Правно“; 4. Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол
на риска“. Процесът на проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки се извършва от служителите в Управление „Кредитиране“ в Централно
управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на
Банката. Юрисконсулт от Управление „Правно“ извършва правен анализ по реда на
Методиката за извършване на правен анализ /Приложение № 2/ и изготвя писмено
становище за правните аспекти на предлаганите кредитни сделки и обезпечения,
като попълва Форма за извършен правен анализ, по образец /Приложение № 2а/.
В
глава Трета са разписани кредитните процедури, които включват проучване на
искания за кредит и сключване на кредитни сделки; ред за усвояване и
издължаване на кредита и издаване на банкови гаранции. Установя се, че искането
за кредит се проучва от кредитен специалист, на когото е възложена обработката
на кредитното искане. За всяка кредитна сделка, съгласно чл. 35, ал. 1,
юрисконсултът извършва правен анализ като документира констатациите и
препоръките си в писмено правно становище, което представя на кредитния
специалист. Кредитният специалист анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя, като за резултатите изготвя писмено становище /чл. 36, ал. 2/.
Писмено становище се изготвя и от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който
анализира предоставените документи и събраните сведения. В чл. 43 е предвидено,
че след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит,
съответния кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ
и становищата, изготвени от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“
на ресорния изпълнителен директор. Съгласно чл. 45, ал. 1, проекто-договорите
по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на управление „Кредитиране“
се предават на представляващите Банката лица за вземане на решение. Когато
вземането на решение е от компетенциите на Управителния съвет, изпълнителните
директори внасят предложението за разглеждане чрез Председателя на Управителния
съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с взетото от него
решение по кредитното искане се предоставя на Управление „Кредитиране“ за
предприемане на съответни действия /чл. 45, ал. 3/.
В
глава Четвърта от правилника са разписани правилата относно текущият контрол по
предоставените кредити, текущата оценка на рисковите експозиции, текущото
отчитане на операциите по кредитните сделки, доброволното и принудително
събиране на вземанията на Банката и текущото отчитане и контрол на съдебните и
извънсъдебни производства. Контролът се осъществява от кредитни специалисти от
различните дирекции.
По
отношение ответниците А.М.П. и Г.П.Х., ищецът твърди,
че договорът за кредит от 05.07.2013 г. и Анекс № 1 към него са сключени в
нарушение на законовата разпоредба на чл. 237, ал. 2 ТЗ и приложимите правила
на Правилника за кредитна дейност. Съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ, членовете на
съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в
интерес на дружеството и на всички акционери.
Според
ищецът, неположената грижа от ответниците при
сключване на договора за кредит на 05.07.2013 г. и анексите към него се изразява в допускане
сключването му, без да се проучи кредитоспособността на кредитополучателя и без
да се извърши оценка на предлаганите обезпечения; допускане сключване на
договора с клаузи във вреда на банката, усвояване на средства преди учредяване
и дори без въобще учредяване на договорените обезпечения в договорения срок, а
и след него, както и с клаузи, формиращи по най-общ начин обезпеченията,
без същите да бъдат ясно, точно и конкретно индивидуализирани и да бъдат
предварително оценени.
Съдът
намира, че от приетите доказателства не се доказа да са допуснати цитираните
нарушения от двамата ответници при сключване на
договора за кредит на 05.07.2013 г. Установи се по делото, че договорът за
кредит е сключен след спазване на предвидената процедура в цитирания по-горе правилник
като е отправено искане от кредитополучателя, към което са представени изискуемите
документи; изготвени са становища от специалист от Дирекция „Кредитен риск“ и
Управление „Кредитиране“, които са положителни и договорът е подписан от двама
от изпълнителните членове на банката. Предвидени са обезпечения, като първото
по чл. 31 от договора – особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи
вземания на кредитополучателя, произтичащи от договори за конкретно посочени
разплащателни сметки, сключени с банката, е учредено, а за второто е даден
срок, който е след сключване на договора за кредит. Следователно при сключване
на договора за кредит на 05.07.2013 г. не се установи ответниците
А.М.П. и Г.П. да не са извършили действие, което е трябвало да осъществят по
закон, но не са предприели. Сключването на договор за кредит се предхожда от
разписани процедури по проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки, които са възложени на служители на банката, а не пряко на ответниците. В случая тези етапи при сключването на
договора за кредит са спазени. Изрично е разписано, че кредитополучателят е нов
правен субект. Посочена е инвестиционна цел, която е подкрепена с ангажирани от
дружеството договори, сключени с трети лица. Конкретно са разписани размер,
срок и начин на погасяване, както и са предвидени обезпечения, които да служат
за покриване на евентуалните задължения на кредотоискателя.
Не се доказа, също така, ответниците А.П. и Г.П. да
не са се съобразили със становищата на лицата, ангажирани с проучване на
кредитоискателя, които са положителни, нито да са сключили договора за кредит
на 05.07.2013 г. в нарушение на конкретно предписана норма от Правилника за
кредитната дейност на „КТБ“ АД. Обезпечението чрез залог на вземания е
учредено, а по отношение на второто е предвиден срок, който е след сключване на
договора. Нито в закона, нито в договора се съдържа изискване за предварително
обезпечаване при сключване на договора за кредит, а в случая натоварените с
проверката лица са изразили становище, че предвидените обезпечения са
достатъчни за отпускане на сумата. Липсват и данни, че към момента на сключване
на договора са налице обстоятелства, които да водят до увеличаване на кредитния
риск, за да се приеме, че изначално с действието си по сключване на договора за
кредит ответниците са поставили банката в риск или в
невъзможност да събере бъдещи вземания.
По
отношение сключения към договора Анекс № 1 от 19.02.2014 г., подписан от ответниците А.М.П. и Г.П.Х., не се спори по делото, че увеличеният
размер на кредита е след подадено искане от кредитополучателя „Б.Г.“ АД.
Представени са също изготвени становища от кредитните специалисти. Не се спори,
че с допълнителния кредит се формира голяма експозиция, представляваща 10,77%
от Капиталовата база на Банката. В чл. 44, ал. 4 от Закона за кредитните
институции, в приложимата редакция към датата на анекса, е предвидено, че
решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния
съвет /съвета на директорите/, а когато експозицията надхвърля 15 на сто
решението се взема с единодушие. В разглеждания случай протокол за взето
решение от трима от членовете на управителния съвет – О.Р., Г.Х. и А.П. е
представен. Същият е с дата 28.02.2014 г., но датата е оспорена от ответниците, които твърдят, че вярната такава е 18.02.2014
г. Независимо дали датата е 18.02.2014 г. или 28.02.2014 г. е видно, че
параметрите заложени в решението на управителния съвет на „КТБ“ АД са
възпроизведени в сключения анекс, подписан на 19.02.2014 г. Следователно
формално е налице решение, което да е взето от управителния съвет в
съответствие с чл. 44, ал. 4 ЗКИ. В становищата е застъпено, че новият размер
на кредита ще бъде обезпечен чрез залог на вземания, което е учредено, и чрез
учредяване на ипотека и/или залог до 25.07.2014 г., към която дата ответниците вече са били отстранени от длъжност. От друга
страна обаче липсват доказателства за извършен правен анализ и оценка на риска,
доколкото анексът, с който се отпуска допълнителен размер на кредита, е след
сключен договор за кредит с нововъзникнал субект,
които са били необходими, за да могат ответниците да
формират решение относно кредитния риск. Не е спазено и изискването на чл. 45,
ал. 1 от Правилника за кредитна дейност да са представят проекто-договори.
Наред с това, при сключване на анекса не е положена от ответниците
А.М.П. и Г.П.Х. грижата на добрия търговец в общия смисъл на чл. 237, ал. 2 ТЗ,
тъй като няма доказателства преди взетото решение да е направена конкретна
оценка на обезпечения с цел да се защитят в пълна степен интересите на банката
и на нейните вложители, още повече, че в срока по чл. 31 от договора не е
учредено второто обезпечение, а се разрешава допълнителен размер на кредита.
Ето защо и с оглед липсата на всички необходими документи така, както са
предвидени в Правилника за кредитна дейност и липсата на данни за полагане на
дължимата грижа при сключване на Анекс № 1 от 19.02.2014 г., следва да се
приеме, че са допуснати нарушения от ответниците А.М.П. и Г.П.Х.. За да бъде ангажирана
отговорността им обаче, трябва да са налице и останалите предпоставки от
фактическия състав на чл. 240, ал. 2 ТЗ, които ще бъдат разгледани в решението.
По
отношение ответниците А.М.П., Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З.
се твърди извършване на нарушение при вземане на решение за сключване на Анекс
№ 2 от 24.04.2014 г. към договора за кредит от 05.07.2013 г. От събраните
доказателства се установи, че при спазване правилото на чл. 44, ал. 4 ЗКИ ответниците са взели единодушно решение да се сключи анекс
към процесния договор за кредит и да се отпусне
допълнителен кредит в размер на 11 700 000 евро. Следователно спазено
е изискването на чл. 44, ал. 4 ЗКИ. От друга страна, е представено само
становище от специалист към Управление „Кредитиране“, но не и такова от
останалите дирекции и от юрисконсулт, както е разписано в Правилника за кредитната
дейност. Не е представен и проекто-договор, нито има
доказателства, че е обсъден кредитният риск и че е спазен възприетият в чл. 15,
ал. 1 принцип на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения. Ето защо
следва да се приеме, че при сключване на втория анекс ответниците
не са проявили достатъчно грижа по смисъла на чл. 237, ал. 2 ТЗ и са взели
решение за сключване на втория анекс при непълнота на доказателствата, в
нарушение на някои от разпоредбите на Правилника за кредитната дейност на „КТБ“
АД.
Въпреки
наличието на допуснати нарушения от ответниците при
сключване на двата анекса към договора за кредит, доколкото не са положили
изцяло грижата на добрия търговец и не са изискали за преценка всички
документи, които са необходими според Правилника за кредитната дейност на „КТБ“
АД преди тяхното произнасяне, не се доказа по делото да са налице останалите
предпоставки за ангажиране отговорността им, а именно: вреда в претендирания с исковата молба размер, както и причинна
връзка между поведението на ответниците и настъпилата
вреда.
Ищецът
не доказа какъв е размерът на настъпилата за него вреда по сключения договор за
кредит. По делото са събрани данни – съобщение за продажби чрез търгове с тайно
наддаване, че има възлагане на трето лице на остатъчно вземане на банката от „Б.Г.“
АД по процесния договор за кредит, както и че през
месец ноември 2017 г. е проведена процедура за продажба на имуществени права на
банката по реда на чл. 85 и сл. ЗБН. Ето защо не може да се направи извод от
наличните доказателства, че вредата за банката от сключения договор за кредит е
в претендирания с исковата молба размер, както и че
вземането е несъбираемо.
Не
са доказа в процеса и наличие на причинна връзка между поведението на ответниците при сключване на договора за кредит и анексите,
и претендираната имуществена вреда. Не се спори между
страните, а същото се установява и от ангажираните доказателства, че просрочието по договора за кредит е след поставяне на
банката под специален надзор. Последното извършено плащане от кредитополучателя
е на 25.06.2014 г. на договорна лихва, като връщането на първата вноска по
договора за кредит за главница, съгласно последният подписан между банката и
кредитополучателя анекс № 2, е уговорено да се извърши до 05.09.2014 г., а последната
вноска за главница е с падеж до 05.07.2019 г. Ето защо следва да се приеме, че
след сключване на договора за кредит и анексите към него са настъпили
обстоятелства по поставяне на банката под особен надзор, отстраняване на ответниците от длъжност след 20.06.2014 г., които не са във
връзка с предприето поведение от бившите администратори на банката по сключване
на договора за кредит и анексите към него. Впоследствие настъпилите вреди за
банката са вследствие и от забавени действия на отговорните по събиране на
вземанията по просрочените кредити лица. Ищецът е предприел съдебни действия
срещу кредитополучателя едва през 2015 г., когато е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като заповедта за изпълнение е
издадена по ч.гр.д. № 44879/2015 г. на СРС, 48 състав в полза на „КТБ“ АД срещу
„Б.Г.“ АД за дължими суми по договор за банков кредит от 05.07.2013 г. и анекси
към него, в това число и за непогасена главница в размер на
43 950 000 евро и въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 1066/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я.. Следователно
предприетите действия по принудително събиране на вземанията по кредита са след
поставяне на банката под особен надзор, поради което не може да се направи
извод, че единствено процедурата по проверка и оценка на риска при сключване на
договора и анексите, и съответно допуснато сключване на анексите при недостатъчен
набор от документи, е водело до несъбираемост на вземанията впоследствие.
Съдът
намира, че с факта на отпускане на кредитните средства не може да се приеме, че
е настъпила вреда за банката, доколкото средствата са отпуснати на съществуващ
правен субект и за осъществяване на конкретно посочена и обоснована търговска
дейност. Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън
поведението на ответниците, както и извън
темпоралното проявление на тяхната отговорност като администратори на банката
до 20.06.2014 г., поради което не се доказа, че поведението им е в пряка
причинна връзка с твърдяната от ищеца вреда.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се доказа по делото да са налице предпоставките
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ за
ангажиране отговорността на ответниците, поради което
исковете подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 57, ал. 6 ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика. С оглед изхода на спора, ищецът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 3 438 349,14 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, с адрес:
гр. София, ул. ******, срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, А.М.
П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, О.Н.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и И.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ, за
заплащане от Г.П.Х. и А.М.П. на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност или при разделност, на сумата в размер на 37 543 000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от
неизпълнение на задължения на ответниците в
качеството им на бивши администратори на банката, допуснати при сключване между
„КТБ“ АД и „Б.Г.“ АД на договор за банков кредит от 05.07.2013 г., както и анекс
№ 1 от 19.02.2014 г. към него, както и за заплащане от Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З.
и А.М.П. на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, при условията на
солидарност, на сумата в размер на 6 407 000 евро, представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на
задължения на ответниците в качеството им на бивши
администратори на банката при вземане на решение и сключване на анекс № 2 от
24.04.2014 г. към процесния договор за кредит, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 57,
ал. 6 ЗБН, „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. ******, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 3 438 349,14 лева /три милиона четиристотин тридесет и
осем хиляди триста четиридесет и девет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: