Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1090/14.11.2019г.

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на единадесети ноември 2019 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 876/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени евентуално съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и ревандикационни с правно основание чл. 108 от ЗС.

 

Искова молба, от пълномощник на СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – *** срещу „***„***““, ЕИК : ***, с адрес – *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ и чл. 108 от ЗС. 

Ищецът сочи, че бил собственик на следните недвижими имоти :

 

1.     Имот № 027019 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 137,899 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(56,374) и трета(81,525), при граници и съседи - № 000146; 027025; 000147.

2.     Имот № 027021 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 173,881 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(162,467) и трета(11,414), при граници и съседи - № 000146; 000147; 000353; 000147; 027029; 027028; 027027; 027026; 027025.

Ответниците сключили на 30.08.2017г. договор за аренда на собствените му имоти, които се намирали във владение на втория ответник – арендатор по договора. Считайки договора за аренда нищожен, поради липса на съгласие, евентуално поради липса на представителна власт, иска това да се признае за установена, по отношение двамата ответници, а по отношение втория, че е собственик на имотите и той, да се осъди, да му предаде владението им.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени, подават отговори. Считат исковете допустими и неоснователни. Твърдят, че щом продажбата на чужда вещ, не е нищожна то и отдаването под наем на такава, също не е, а вторият ответник сочи, че държи веща на правно основание – договор. Искат отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговорите.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни евентуалния за недействителност и ревандикационните, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че ищецът е собственик на процесните земеделски земи. Били му възстановени с Решения № 4В/25.101994г. и № 4-П31/10.02.1999г. на Поземлена комисия, в Община Венец. На заседание на съвета на настоятелите, при ищцовото училище, от 24.08.2017г., било взето решение, за упълномощаване председателя на съвета на настоятелите, да сключи договор, за аренда на земеделски земи, собственост на училището, с втория ответник, за 20 години, при арендно плащане от 35 лева на декар. Договора бил сключен на 30.08.2017г., между двамата ответници, при посочените параметри. Според свидетелските показания, съвпадащи с ответните твърдения, земите се ползвали от втория ответник, като през изминалата стопанска година били засети със слънчоглед.  

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

По иска за нищожност на сделката на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД – липса на съгласие : изложеното от ищеца, за този порок на сделките съвпада с преобладаващото в теорията и практиката, за него, до приемане на ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК ВКС, с т. 2 от което е прието, че сделките сключени от пълномощник, без представителна власт, не са нищожни. Така, независимо, че е доказано, че председателя на съвета на настоятелите е подписал договора за аренда, без да има представителна власт от собственика, това основание, не би било налично. Изтъкнатия порок предполага съзнавана липса на съгласие, което да е налично именно у страната по сделката. Участието на трето лице в процесната сделка, в случая втория ответник, изключва липса на съгласие у ищеца, като порок на волята. Затова иска е неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв.

По иска за недействителност на сделката на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД : Както се посочи, съдът приема за установено, че представителят на първия ответник е сключил договора за аренда с втория, без представителна власт от ищеца. Представените писмени доказателства опровергават ответните твърдения, че на педагогически съвет било взето решение училищното настоятелство да отдава под аренда земите на училището. В представените протоколи, за посочения период 2001 – 2017г., няма заседание с дневен ред включващ такава точка. Дори и да съществуваше такова решение, предвид правомощията на Педагогическия съвет, посочени в чл. 263 от Закон за предучилищното и училищното образование, той, не би могъл да упълномощи валидно представител на училищното настоятелство, да сключи процесната сделка. Не е в правомощията и на самото настоятелство да сключва такива. Училището, според чл. 304 от ЗПУО е собственик на възстановените му имоти, и тъй като директорът, съобразно чл. 257 и 258 от с.з., управлява и представлява институцията, в случая училището, то само той, може да сключи сам, или да упълномощи трето лице, да сключи сделка като процесната. Предвид липсата на такова упълномощаване сделката е сключена без представителна власт, и предвид настоящото позоваване на тази и недействителност от представлявания, иска за това е основателен и следва да се уважи.     

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС – Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесната вещ, че тя се владее именно от ответника, и че последният я владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените се доказаха – ищецът е собственик на вещта, съобразно посочения законов текст; имотите се намират във владение на ответника, които го владее, без правно основание, предвид посочения изход по спора за недействителността.

С оглед на горните обстоятелства съдът намира, че исковете с правно основание чл. 108 от ЗС са доказани, и следва да се уважат.

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 2168,92 лева разноски в производството, представляваща 468,92 лева държавна такса и 1700 лева адвокатско възнаграждение, съответно първият ответник – 722,97 лева, а вторият – 1445,95 лева, съобразно броя на уважените искове срещу всеки. Ответното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималното такова, само за ревандикационните искове възлиза на сумата от 2317 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заявената претенция, по всички искове е 1700 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – *** срещу „***„***““, ЕИК : ***, с адрес – *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, да се признае за установено, че договор за аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в Служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № 2749/2017г., е нищожен, поради липса на съгласие, като неоснователен.  

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***„***““, ЕИК : ***, с адрес – *** и „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, че договор за аренда на земеделска земя от 30.08.2017г., вписан в служба по вписванията – Шумен – акт 70, том 5, дело № 2749/2017г., е недействителен, поради сключването му от лице действало като представител, без да има представителна власт.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, че СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – ***, е собственик на Имот № 027019 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 137,899 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(56,374) и трета(81,525), при граници и съседи - № 000146; 027025; 000147 и Имот № 027021 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 173,881 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(162,467) и трета(11,414), при граници и съседи - № 000146; 000147; 000353; 000147; 027029; 027028; 027027; 027026; 027025, като ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да предадат владението на Имот № 027019 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 137,899 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(56,374) и трета(81,525), при граници и съседи - № 000146; 027025; 000147 и Имот № 027021 в землището на с. Венец, местност „***“, с площ от 173,881 дка, начин на трайно ползване – нива, категория на земята  - четвърта(162,467) и трета(11,414), при граници и съседи - № 000146; 000147; 000353; 000147; 027029; 027028; 027027; 027026; 027025, на СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – ***.

 

ОСЪЖДА „***„***““, ЕИК : ***, с адрес – ***, да заплати на СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 722,97 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на СУ „***“, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 1445,95 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: