Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…………..………10.12.2019
година…………..…..…..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД……...........….Гражданско
отделение
На………единадесети ноември…..…..…………………....……..Година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Белослава К.………..……………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като разгледа докладваното от……….…………………съдията
Св. ЖЕКОВ
гражданско дело номер 401……по описа за………….….………2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците М.Я. и Й.Р. твърдят, че били съсобственици на
недвижим имот представляващ дворно място заедно с постройките в него
съставляващо УПИ VI-242,
находящо се в с. Априлово, Община Гълъбово, както и на поземлен имот извън
регулацията на селото представляващ имот с планоснимачен номер 242. Ищците
поддържат, че по делото правният спор обхваща единствено поземления имот с
планоснимачен номер 242 с площ от 1590 кв. м., тъй като оставайки извън
регулацията на селото за него бил издаден акт за общинска собственост на
основание чл. 19 ЗСПЗЗ, а впоследствие дори продаден на търг на втория
ответник. Сочат, че от момента на придобиването на имота владеели същия,
стопанисвали го и заплащали данъци за него.
След уточнение на петитума на
исковата молба в частта относно актуалния статут на недвижимия имот направено в
о.с.з. от 11.11.2019 г. /намерило отражение и в определението по чл. 140, ал. 1 ГПК/ молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на следния недвижими имот: поземлен имот с идентификатор №
00552.78.231 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-1714/17.10.2018 г., находящ се в с. Априлово, Община Гълъбово,
местност „Срещу село“, с площ 1552 кв.м. и номер по предходен план 000321.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали
отговор на исковата молба.
В проведеното на 11.11.2019 г.
открито съдебно заседание по делото, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответниците.
Ответниците, редовно призовани, не изпращат
представител в откритото съдебно заседание, не се представляват от пълномощник
и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на техен представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
По допустимостта на иска:
Искът е допустим както срещу „К.С.“ ЕООД, така и срещу
Община Гълъбово, макар и тя да се е разпоредила с процесния имот преди подаване
на исковата молба с оглед приетото в т. 3Б на Тълкувателно решение № 4/14.03.2016
г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК.
По основателността на иска:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответниците. От тях не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, техен представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. техен упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, а ищците са заявили изрично
искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответниците са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С
разпореждане инкорпорирано в призовката на ответниците от 17 октомври 2019 г., връчено
лично на всеки от двамата ответници, са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и
условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че имотът се намира в края на селото и е останал извън регулацията на
населеното място. Това обаче не означава, че намира
приложение чл. 19 ЗСПЗЗ. По делото е установено, че имотът е собственост на
ищците на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и
издръжка /така нотариален акт №796, том II, дело № 1917/1997 г. на нотариуса при Радневския районен съд. Така че по договора
ищците са придобили правото на собственост /праводателите на ищците са придобили
имота на основание придобивна давност – така нотариален акт №345, том II, дело № 1916/1997 г. на нотариуса при
Радневския районен съд/. Нотариалните актове са документите, които ги
легитимират като собственици. Налице са установени факти, че както бащата на
ищците, така и те никога не са губили владението върху процесния недвижим имот,
нито той им е бил отнеман физически или юридически. По делото няма твърдения
или данни този имот да е бил внасян в ТКЗС. При това положение той не е
подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на
въстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети от собствениците им /Решение № 883/14.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1432/2009 г., І г.о., Решение № 798/16.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3303/2008
г., І г.о., Решение № 21/04.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1327/2009 г., ІІ
г.о./. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното
място, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито
стават такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на
земеделски /Решение № 189/05.08.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1150/2010 г., ІІ
г.о., Решение № 88/10.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 6773/2013 г., І г.о., Решение
№ 249/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 621/2010 г., І г.о., Решение №
269/19.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 654/2012 г., І г.о./. В такъв случай, ако
земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си
изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост
преминава върху неговите наследници. Както бе посочено по-горе, такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито пък могат да бъдат включени
във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове /Решение № 21/04.02.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1327/2009 г., ІІ г.о./. Ответната община не би могла да стане
собственик на процесния недвижим имот по силата на закона. Включването на този
имот във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ /както посочи ищецът в съдебно заседание/ и
придобиването му в собственост от общината не намира опора в закона /Решение №
197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г., І г.о./, респ. не поражда
никакви права за ответниците.
Ответниците по делото не са навели
твърдения и не са представили доказателства, че са придобили имота на друго
правно основание. Вторият ответник е придобил недвижим имот от несобственик
следователно не може да има повече права отколкото има неговия праводател –
неговият праводател не може да му прехвърли право на собственост което сам не
притежава.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от М.Я. и Й.Р.,***
и „К.С.“ ЕООД, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците следва да
заплатят на ищците направените разноски, но искане за тяхното присъждане не е
направено, нито с исковата молба, нито в устните състезания, като не са налице
и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение – в договора за
правна защита и съдействие от 17.07.2019 г. е посочено единствено договорено
възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Гълъбовски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение/, по отношение на Община Гълъбово, БУЛСТАТ:
*** със седалище и адрес на управление адрес: *** и „К.С.“ ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление: ***, че ищците М.Г.Я., ЕГН: ********** и адрес:
***, и Й.Г.Р., ЕГН: **********, двете със съдебен адрес: *** правото им на
собственост по отношение на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 00552.78.231 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-1714/17.10.2018 г., находящ се в с. Априлово,
Община Гълъбово, местност „Срещу село“, с площ 1552 кв.м. и номер по предходен
план 000321.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ