Определение по дело №143/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.124 от ГПК и е образувано по искова молба на И. С. Д. от с.Б. И., К-а обл. против И. А. Д. – А. от Г. К.. В исковата молба ищецът твърди, че в срока по чл.415, ал.1 от ГПК предявил настоящия иск за установяване на вземането си към ответника, което произтичало от сключен договор за заем от 01.06.2004 г. между С. А. Д. от Б. и, К-а обл. и ответника И. А. Д.-А.. По силата на този договор С. А. Д. от с. Б. И., К-а обл. предал в собственост на И. А. Д. – А. сумата от 50 000.00 лв., като последния се задължил да я върне до 01.06.2006 г., съгласно чл.2 от договора. Задължението не било изпълнено в срок, за това С. А. Д. поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и такива били издадени на 28.01.2010 г. по ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС за сумата от 50 000.00 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по договор за заем от 01.06.2004 г., с нотариална заверка на подписите от 15.11.2004 г., ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 7820.00 лв., от които 1000.00 лв. държавна такса и 6820.00 лв. адвокатско възнаграждение. С договор за цесия от 04.02.2010 г. вземането на С А. Д. срещу ответника И. А. Д.-А. било прехвърлено на ищеца. На 05.02.2010 г. било образувано изп.д. № 61/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. До момента дължимите по изпълнителното дело суми не били изплатени на ищеца. Това пораждало правен интерес да предяви иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането си по изпълнителния лист. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 50 000.00 лв. главница, законна лихва върху главницата, считано от 28.01.2010 г. до изплащане на сумата, деловодни разноски 7 820.00 лв., от които 1000 лв. държавна такса и 6 820.00 лв. адвокатско възнаграждение и разноски по делото.В подкрепа на иска представя доказателства.В съдебно заседание поддържа иска. В писмената си защита заявява, че от доказателствата се установява, че искът е доказан по основание и размер, че претендираното за установяване вземане съществува безспорно и не са налице правопогасяващи основания, които да освободят ответника от задължението да заплати дължимата сума. Твърди, че в производството по делото били допуснати процесуални нарушения, които предопределили изхода на делото.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба от ответника. Заявява, че предявеният иск е недопустим, без да развива съображения. Съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД от С А. Д., което е представено по делото, не бил получавал. Твърди, че действително с брат му С А. Д. сключили договор за заем на 1.062004 г., с нотариална заверка на подписите на 15.11.2004 г. Съгласно договора ищецът следвало да му предостави сумата от 50 000.00 лв. за временно ползване, и се задължил да му я върне, ако получи сумата.Заемодателят не му е предоставил сумата от 50 000.00 лв. и няма задължение да му я върне. Счита, че за получената сума не са представени доказателства- разписки или друг документ. Сключили договора със съзнанието, че такава сума по него няма да бъде дадена. Целта на договора била брат му С А. Д. да декларира пред Общинска администрация- А. и Данъчна служба – А., че има доход, който се изисква при сключване на приватизационна сделка за придобиване на общинско предприятие”Р”. За целта сключили фиктивен договор за заем. По същата схема брат му С А. Д. се снабдил със записи на заповед на обща стойност 57 000.00 лв. и едва тогава комисията разрешила финализиране на сделката. Тези обстоятелства били известни на семейството им. В писмената си защита твърди същите съображения. Моли съдът да отхвърли предявеният иск, а ако счете, че е недопустим – да прекрати производството по делото.

Окръжния съд, след преценка на доводите в исковата молба, на писмения отговор на исковата молба, и доказателствата по делото, в срока за произнасяне, приема за установено следното:

Сабахтин А. Д. и И. А. Д.-А. са братя, а И. Сабахтин Д. е син на С А. Д., или страните са в родствена връзка.

По делото не се спори, че на 1.06.2004 г. между С А. Д. и ответника е сключен договор за заем с нотариалната заверка на договора на 15.11.2004 г. с рег. № 7342/2004 г. на Нотариус Д.Г. С този договор ответника И. А. Д.-А. се е задължил да върне предоставената от С А. Д. сума от 50 000.00 лв. за срок до 1.06.2006 г. И тъй като сумата не е върната на кредитора, срещу ответника И. А. Д.-А. е издадена заповед № 177/ 28.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за посочената сума по ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС. По същото дело ответника И. А. Дурмуи – А. е подал възражение на 26.02.2010 г. и това процесуално действие е съобщено на С А. Д., като му е указано в едномесечен срок да предяви иск относно вземането, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, като довнесе следваща се държавна такса. На 04.02.2010 г. е сключен договор за цесия между Сабахтин А. Д., като цедент, и И. С Д., като цесионер, за прехвърляне на вземане от ответника И. А. Д.-А., длъжник по ч.Г.д.№ 103/2010 г. по описа на КРС за сумата от 50 000.00 лв., ведно със законна лихва от 28.01.2010 г. до изплащане на вземането и 7 820.00 лв. деловодни и адвокатски разноски по изпълнителния лист. По делото е представено съобщение от Сабахтин А. Д. до И. А. Д.-А. за извършената цесия, без доказателства за ефективно връчване на длъжника по договора. На основание изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС на 05.02.2010 г. е образувано изп.д. № 61/ 2010 г. по описа на ЧСИ Р С, с взискател И. С Д., който е ищец по настоящото дело, и длъжник - ответника И. А. Д.-А..

По делото са допуснати гласни доказателства относно причините за сключване на договор за заем от 1.06.2004 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за недопустим, по следните съображения:

Искът по чл.422 от ГПК е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството по чл.422 от ГПК е част от заповедното производство и представлява иск за съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението, и се предявява от кредитора след възражение от длъжника. Или производството по чл.422 от ГПК се развива между заявителя в заповедното производство и длъжника по вземането. В това производство съдът извършва проверка на идентичността между предмета и страните в заповедното производство, от една страна, и от друга страна - предмета и страните в исковото производство. Подаването на възражение от длъжника е знак, че между заявителя и длъжника съществува спор относно вземането и е средство за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Заповедното производство обаче не е призвано да разреши този правен спор. Заповедното производство е способ за защита на субективни права, но не е типичен исков процес. Между заповедното производство и исковия процес има връзка и тя намира израз във възможността при спор относно вземането, заповедното производство да се трансформира в исково такова, като извършените процесуални действия на страните, извършени в заповедното производство, запазват действието си.

По делото се установява, че вземането на С А. Д., по заповедното производство, срещу длъжника е прехвърлено на И. С Д. с договор за цесия след подаване на възражение от длъжника и получаване на съобщението за това от кредитора С А. Д., при което на основание чл.226, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че е налице прехвърляне на спорното право по време на висящ процес. Чл.226, ал.1 от ГПК защитава интересите на двете страни в процеса, в това число и в изпълнителното производство. При договор за цесия цесионера придобива вземането в състоянието, в което то се намира в момента на сключването на договора, а не към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. За това в случая цедента не е загубил качеството си на главна страна в процеса, като носител на материалното правоотношение, но тъй като той вече не е носител на претендираното спорно право или на материалното провоотношение, то чл.226, ал.1 от ГПК му дава възможност да продължи процеса за установяване на вземането, или на задължението на длъжника, като защитава чужди за него права. Той може да участва в процеса в качеството му на процесуален субституент на частния правоприемник- цесионера, на основание чл.226, ал.2 от ГПК, като във всички случаи обаче правните последици от решението ще бъдат в патримониума на цесионера, а не на цедента, който следва да защитава чуждо материално право. Независимо от това, че производството по чл.422 от ГПК е исково и е част от заповедното производство, което във връзка с изпълнителното производство, касае се за висящ процес и съгласно чл.226, ал.1 от ГПК, ако в течение на производството спорното право е прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни по заповедното производство, в този смисъл е и ТР № 79/30.12.1977 г. по Г.д. № 68/77 на ОСГК, което е запазило действието си. Или ищец в настоящото производство е цесионера по договора за цесия, който не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.422 от ГПК, тъй като в това производство процесуалната легитимация се предопределя от носителя на материалното провоотношение към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и ищец по делото следва да бъде цедента. С оглед на тези съображения съдът намира предявеният иск за недопустим, при което протоколното определение за даване ход на устните състезания следва да бъде отменено, а производството по делото - прекратено. Съображения относно действието на договора за цесия в отношенията между цесионера и длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД не следва се излагат.

При този изход на делото следва на основание чл.78, ал.4 от ГПК да се присъдят разноски по делото в полза на И. А. Д.-А. в размер на 393 лв.

Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 3.11.2010 г. за даване ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по Г.д. № 159/2010 г. по описа на Окръжен съд – К..

Осъжда И. С.Д. от с. Б. И., К-а обл. със съдебен адрес Г. К., Б.”Б. № 47, офис № 2, Адвокатска кантора Д. и партньори”, да заплати на И. А. Д.- А. от Г.К., Б.”България № 37, В.А, ., А., разноски по делото в размер на 393.00 лв.

Определението подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: