Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 15269 по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
337874 от 13.02.2018 г. по гр. д. № 68903/2015 г. по описа на СРС, 73 с-в, са
отхвърлени, като неоснователни предявените от З. „Б.В.И.Г.“ срещу ЗАД „ОЗК З.“
искове по реда на чл.415 и чл. 422 ГПК за признаване за установено, че
ответникът има парично задължение към ищеца на основание чл.213, ал.1 КЗ
(отм.), вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата 1051,72
лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди и цената за
разноските за оценка на размера на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ (отм.)
(т.нар ликвидационни разноски), ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №31235/15 на СРС, II ГО 73-ти с-в – 03.06.2015
г. до изплащане на сумата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
52,66 лв., представляваща мораторна лихва за забава за плащане на сумата претендирана
на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за
периода 06.12.2014 - 02.06.2015 г.
Вземанията
на ищеца произтичат от ПТП станало на 05.04.2014 г. в село Главиница по вина на
водача на товарен автомобил марка МАН с рег. № ******-К.Т., застрахован при
ответника по застраховка Гражданска отговорност по полица № 23113002990876, като
в резултат на ПТП на лек автомобил Рено Премиум с рег.
№ ******, управляван от И.А., застрахован при ищеца по имуществена застраховка
Каско Стандарт по полица 4704131010000431 са били причинени имуществени вреди,
които са били заплатени от застрахователя – ищец в производството, поради което
същият е встъпил на основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) в правата на пострадалия.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, с която
са изложени доводи за неправилност на постановеното решение, поради постановяването
му при съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост. Заявява,
че от събраните доказателства се установява механизъм на настъпване на процесното
ПТП, както и вината на водача на товарния автомобил за това. Поради това
формираните от СРС изводи в обратен смисъл се явяват неправилни и необосновани.
Съответно – установени били по делото предпоставките за уважаване на исковете –
настъпило ПТП по вина на застрахован при ответника по задължителна застраховка
ГО автомобил и причиняване на вреди на застрахован по имуществена застраховка
Каско при ищеца друг автомобил; заплащане на щетите от застрахователя – ищец и встъпване
в правата на увреденото лице.
Отправя
искане за отмяна на постановеното от СРС решение и уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК З.“ не изразява становище по жалбата и не подава писмен отговор.
Софийски градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност
на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.); във вр.
§ 22 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, платилият обезщетението
застраховател се суброгира срещу застрахователя на
делинквента по валидно застрахователно правоотношение "Гражданска
отговорност" до размера на платеното обезщетение, но и в рамките на
действителната стойност на вредите. При съдебно предявената претенция за
заплащане на застрахователното обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.);
като ползва заключението на вещото лице, без да е обвързан при кредитирането му
да проверява дали не се надвишават минималните размери на методиката. При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.
208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл.208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество – чл. 203, ал. 2 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.
203, ал. 3 КЗ – в този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
652/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
870/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 165 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. №
469/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., ТК.
В
производството се установява, чрез събраните писмени доказателства и
показанията на разпитания пред въззивната инстанция
свидетел И.Д.А.,*** е настъпило ПТП по вина на К.Т., който е управлявал товарен
автомобил МАН с рег. № ******, в резултат на което са причинени щети на другия
участник в произшествието – лек автомобил Рено Премиум
с рег. № ******, управляван от свидетеля И.А.. Чрез показанията на последния се
установява, че ПТП е настъпило в негово отсъствие, като за произшествието и
удара разбрал от телефонно обаждане на началника си. След като пристигнал на
място заедно с другия водач подписали двустранен протокол за ПТП, тъй като
последният е признал, че е ударил камиона при маневра.
В случая за
установяване на причинителя на вредата не е необходимо съставянето акт за
установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно
постановление. С разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б "б" ЗДвП е предвидено,
че ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП. Настоящият случай е именно такъв. Фактът на извършване на ПТП от водача на
товарния автомобил е удостоверено в съставения двустранен констативен протокол
за ПТП във формата и по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр.
чл. 5, ал. 1 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, Комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния
фонд.
Противоправното
поведение на застрахования при ответника водач на товарния автомобил се
установява от удостовереното в двустранния констативен протокол за ПТП и от
показанията на свидетеля А.. Двамата водачи са подписали доброволно двустранния
констативен протокол и съответно изразяват съгласие с изложените в документа
обстоятелства. В съставения от участниците в ПТП протокол е удостоверено и
наличието на застраховка ГО за товарния автомобил МАН при застрахователя –
ответник и наличието на имуществена застраховка Каско за увредения лек
автомобил Рено Премиум при застрахователя - ищец.
В протокола е удостоверено, че водачът, управлявал застраховано
при ответника МПС по застраховка "Гражданска отговорност" при излизане от паркинг, е причинил ПТП със
застрахованото при ищеца МПС л.а. с рег. № ****** по застраховка "Каско". Също така е отбелязано в графа № 14 -„Забележка“
от протокола, че виновен за причинените щети е водачът на т.а. с рег. № ******.
Така
описаният механизъм на произшествието и противоправното поведение на водача на
МПС, застраховано при ответника се потвърждават и от констатациите на приетата
пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. В експертизата е посочено, че описаните за увредени и отремонтирани
части на лекия автомобил Рено Премиум са в
причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на процесното ПТП, а
именно механизмът посочен в двустранния констативен протокол.
Протоколът
за ПТП представлява извънсъдебно признание на виновния водач за механизма на
ПТП, от който е видно, че поведението на водача на т.а. с рег. № ******, застрахован
при ответника, е причина за настъпване на процесното ПТП и причиняване на
претендираните от ищеца имуществени вреди по л.а. с рег. № ******.
Ето защо, извършването
на ПТП от водача товарния автомобил МАН с рег. № ******, е било доказано по делото, а съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, която презумпция не
е била опровергана от ответника -той е следвало да я опровергае, а не ищецът.
Същият не е успял да докаже, че застрахованият при него водач не е виновен за
настъпване на ПТП. В производството не се твърди и не са ангажирани
доказателства за настъпилия вредоносен резултат да е допринесъл и пострадалия.
Ето защо по
прекия иск, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява
причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен
да ги обезщети застрахованият делинквент.
Чрез
констатациите на приетата САТЕ се установява, че средствата необходими за
ремонт на увредения л.а. Рено Премиум с рег. № ******
възлизат на сумата 1 167,60 лв.
Установява
се от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че стойността на
извършения ремонт на увредения автомобил възлиза на сумата 1026.72 лв.
заплатена от застрахователя –ищец на собственика на лекия автомобил Рено Премиум - Е.АД с
преводно нареждане от 20.05.2014 г.
По заявление
на З. „Б.В.И.Г.“ е образувано ч.гр.д. №31235/15 на СРС, II ГО 73-ти с-в, по
което на 05.06.2015 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ЗАД
„ОЗК З.“ за заплащане на сумата 1051,72 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди и цената за разноските за оценка на размера на
обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ (отм.) (т.нар ликвидационни разноски), ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 03.06.2015 г. до
изплащане на сумата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 52,66
лв., представляваща мораторна лихва за забава за плащане на сумата претендирана
на основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за
периода 06.12.2014 - 02.06.2015 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено
възражение от ответника, като в изпълнение на дадените от съда указания ищецът
е подал искова молба по реда на чл.415 и чл.422 ГПК, по която е образувано
настоящето производство.
В случаите
на чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ вземането на застрахователя по
имуществена застраховка срещу застрахователя по застраховката "Гражданска
отговорност" става изискуемо и изпълнимо при условията на чл. 213а,
ал. 3 от КЗ /отм./ – в 30- дневен срок от предявяване на претенцията пред
ответника, като в случая едномесечният срок е изтекъл на 06.12.2014 г., когато
ответникът е отказал плащане, след което е изпаднал в забава. Поради това
претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди се явява изцяло основателна и доказана в предявения размер,
определен от съда по реда на чл.162 ГПК.
Поради
разминаване изводите на двете инстанции обжалваното решение на СРС следва да
бъде отменено като неправилно, а предявените искове – уважени в цялост.
По
разноските:
Съобразно
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски за въззивното производство се поражда само в полза на въззивника – ищец З. „Б.В.И.Г.“. Поради това на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна дължи на въззивника разноски за първата инстанция размер на 505 лв.
/списък на стр. 104/; за въззивното производство – 468,76 лв. представляващи
заплатена такса за въззивно обжалване и заплатен адвокатски хонорар и за
заповедното производство – 275.02 лв.- заплатена такса за въззивно обжалване и заплатен
адвокатски хонорар.
Воден от
горните мотиви, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 337874 от 13.02.2018 г. по гр. д. №
68903/2015 г. по описа на СРС, 73 с-в, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД
„ОЗК З.“, ЕИК ******дължи на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, по искове с правно
основание чл. 422 ГПК за признаван за установено, че ответникът е задължен да
плати на ищеца на осн. чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД - 1051,72 лв. – претендирана като
обезщетението за претърпените на 05.04.2014 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. № ****** , в чиито права е встъпил ищецът след изплащане на обезщетението по чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) въз основа на полица № 4704131010000431 срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика
на л.а. с рег. № ****** , с който автомобил виновно са причинени вредите, както
и цената за разноските за оценка на размера на обезщетението по чл.208, ал.1 КЗ
(отм.) (т.нар ликвидационни разноски), ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №31235/15 на СРС, II ГО 73-ти с-в – 03.06.2015
г., до изплащане на сумата и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 52,66 лв. –
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.213, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45 ЗЗД за периода 6.12.2014 - 2.6.2015 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******да заплати на З. „Б.В.И.Г.“,
ЕИК ******, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 468,76 лв., представляваща
разноски пред въззивното производство; сумата от 505.00 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство и 275.02 лв.-за заповедното
производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.