№ 54319
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20251110114292 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 86699 от 12.03.2025г., подадено от „С**** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. П..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем от 30.06.2024г.
главница и възнаградителна лихва, сред които и вземане за неустойка в случай на
непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 81 лв. за периода от 03.07.2024г. до
30.07.2024г.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на чл. 17 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от
сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка
в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено уговореното обезпечение (чл. 27 от договора), която ще се заплаща разсрочено
съгласно приложимия към договора погасителен план и се начислява автоматично.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
1
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 86699 от 12.03.2025г., подадено от „С****, ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. С. П.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземане по договор за паричен
заем от 30.06.2024г. за сумата в размер на 81 лв., представляващо неустойка по чл. 27 от
договора, дължима при непредставяне на обезпечение по същия за периода от 03.07.2024г.
до 30.07.2024г.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2