РЕШЕНИЕ
№ 714/23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІI състав в открито заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и
участието на прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ, като разгледа докладваното от съдия
ПЕТРОВ к.н.а. дело № 790 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в
от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на
Заместник директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
Пловдив, срещу Решение № 347 от 18.07.2023г., постановено по а.н. дело № 20235220200784 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.,
с което е отменено Наказателно
постановление № 652976-F647140 от 05.08.2022г. на Зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „В & Д“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
Завоя на черна № 11, за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл.
182, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 лв.
3. Поддържаните възражения са
субсумирани в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателя не споделя мотивите
изложени в решението на районен съд, за това, че в хода на производството е
установено, че дружеството не е получило процесното кредитно известие, както и
че получаването на кредитното известие „… е елемент от състава на
административното нарушение, за извършването на което е санкциониран търговецът…“.
Счита се, че в тази насока, съдът не е обсъдил данните съдържащи се в писмения
отговор на „Агрофарм“ ООД - издател на процесното данъчно кредитно известие.
Според касационния жалбоподател, във въпросния отговор се заявяват факти и
обстоятелства, които свидетелстват, за изпращането, съответно получаването на
процесното ДКИ.
За неправилни и неточни се счита
преценката на решаващия съд на показанията дадени от свидетеля Острева.
В контекста на разбиранията си за „грижата на добрия
търговец“, касационния жалбоподател оспорва изводите на съда за това, че „В&Д“ ООД се е намирало в обективна
невъзможност за отразяване на данъчното кредитно известие.
Счита се, че правилото на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС, безусловно изисква регистрираното лице да отрази получените
от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който
са издадени. Според касационния жалбоподател, указанието на нормативния текст
за „получени“ известия се отнася до качеството на регистрираното лице и цели да
уточни, че става реч за получателя по доставката, тъй като в противен случай,
би се стигнало до обезсмисляне на втората част от изречението: „през периода,
през който са издадени“.
Поддържа се също така, че Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година не въвежда изискване за
издаване на кредитно известие, още по- малко за неговото получаване от
купувача. Достатъчно е настъпването на обективния факт на намаление на
данъчната основа. Следователно е достатъчно купувачът да знае, че цената на
сделката е намалена, което в настоящия случай е безспорно доказано, без да чака
или изисква издаване на кредитно известие. Кредитното известие не е част от
задължението за корекция, не е елемент от фактическия състав на нарушението,
като нарушението е доказано от обективна страна.
(Иска се обжалваното съдебно
решение да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено. Иска се
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
3. Ответното „В & Д“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Завоя на
черна“ № 11, в представен по делото писмен отговор е на становище, че
касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи изложени в обжалваното съдебно решение. Иска
се то да бъде оставено в сила като се
присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна. Сочи,
че за да бъде изпълнено вмененото от закона задължение, то е следвало да има обективна
възможност за това.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
6. Районния съд е бил сезиран с
жалба, подадена от „„В & Д“ ООД, ЕИК *********, срещу НП №
652976-F647140 от 05.08.2022г. на Зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството, за
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № F647140 от 30.03.2022 г., съставен от Ж. Й. Г. на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив. Обективираните в
акта констатации са следните :
„В и Д“ ООД с ЕИК *********, в
качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, като получател по кредитно известие
по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС с № ********** от 15.10.2021г., с данъчна основа в
размер на 900,00 лв. и ДДС в размер на 180,00 лв., не е отразило в дневника за
покупки с противоположен знак (минусов знак) за съответния данъчен период,
тоест м. 10.2021 г., в законоустановения срок от 01.11.2021г. до 15.11.2021г. Кредитното
известие е издадено от доставчик „Агрофарм“ ООД, ЕИК ********* по фактура с №
********** от 14.12.2020г. с предмет „Пасифика Експерт 1 кг. /Биопауър 3/“,
количество 50 кг., с ед. цена от 180,00 лв.
Посочено е, че според представени
писмени обяснения, предмета на доставката представлява търговска отстъпка от
цената на стоката, както и че не декларирането на същото е довело до определяне
на ДДС за внасяне за м. 10.2021г. в по-малък размер, конкретно със 180,00лв.
по-малко.
Кредитното известие е отразено в
дневника за покупките за следващия данъчен период м.12.2021г. в подадената СД
за ДДС в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. Плащането на
фактура № ********** от 14.12.2020г. е извършено на 14.10.2021 год. по банков
път, след приспадане на сумата по издаденото кредитно известие № ********** от
15.10.2021 г.
Посочено е още, че нарушението е
извършено на 16.11.2021г. в гр. Пазарджик и е установено при извършване на
проверка по прихващане или възстановяване на „В и Д“ ООД, приключила с
издаването на АПВ № П-16001322015829-004-001 от 11.02.2022г.
Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС.
Тези констатации и правна
квалификация са възприети изцяло и възпроизведени от административно наказващия
орган в процесното наказателно постановление. Въз основа на тях и основание чл.
182, ал. 1 ЗДДС, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв.
7. Приобщени по делото са :
- Писмени
обяснения от управителя на „В и Д“ ООД, според които, за издадените от „Агрофарм“
ООД кредитни известия са разбрали от писмо на НАП, връчено на електронен адрес ostreva_**@***.** на
04.01.2022 г., като самите известия били получени на същата дата в 16:49 ч. В
тази насока е приложена разпечатка от електронна поща от 04.01.2022 г.;
- Декларация от представител на „Агрофарм“
ООД, според която девет броя кредитни известия са били изпратени до „В и Д“ ООД
на електронна поща ****@***.** и чрез
„Български пощи“, като пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. В тази
насока е представена разпечатка от електронна поща от 15.10.2021 г.;
- данъчна фактура № ********** от
14.12.2020г. с предмет „Пасифика Експерт 1 кг. /Биопауър 3/“, количество
50 кг., с ед. цена от 204,00 лв., облагаема стойност 10200,00лв. и ДДС в размер
на 2040,00лв., Доставчик е „Агрофарм“ ООД, а получател „В и Д“ ООД;
- Кредитното известие №
********** от 15.10.2021 г. издадено от доставчик „Агрофарм“ ООД, ЕИК *********
по фактура с № ********** от 14.12.2020г. с предмет „Пасифика Експерт 1 кг.
/Биопауър 3/“, количество 50 кг., с ед. цена от (-18 000 лв.), облагаема
стойност (-900,00лв.), ДДС в размер на (-180,00 лв.).
В съдебно заседание, свидетелката
Катя Димитрова Острева, собственик на „Актив ОК“, ЕООД, извършващо счетоводното
обслужване на „В и Д“ ООД, е заявила, че електронния адрес за кореспонденция на
последно посоченото дружество е **********@***.**. Завила е
също така, че според нея, възможно е адреса на електронната поща на „В и Д“ ООД
да е ****@***.**, но не е сигурна
8. За да постанови оспорения в настоящото производство
резултат, първоинстанционния съд е приел, че както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от
снабдените с необходимите за това правомощия контролни органи, като
волеизявленията им са облечени в изискваната от закона форма. Прието е, че в
случая са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Според решаващия съд, задължението за данъчните
субекти по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е само по отношение на получените кредитни
известия. Пояснено е, че това законодателно решение е в съответствие с
правилата на формалната логика, доколкото би било обективно невъзможно
отразяване на неполучени данни.
В тази насока е прието, че процесното кредитно
известие, не е било получено от дружеството през отчетен период м. октомври
2021 г., както и че кредитното известие е било изпратено от доставчика на
електронен адрес ****@***.**, а не на
адреса за кореспонденция **********@***.**. Прието за
установено е било още, че ползвания от дружеството електронен адрес vid_ood@abv.bg е различен
от този на който кредитното известие е било изпратено, а именно - ****@***.**.
Според решаващия съд, дори и да са констатирани всички
елементи от състава на вмененото нарушение и да бе установено извършването му ,
наложената за него санкция би била непропорционална.
ІV.
За правото :
9.
В чл. 124, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до
дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени,
но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1. Регистрираното
лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 6 в дневника
за покупки за данъчния период, през който тази информация или промените в нея
са отразени в този регистър, като съдържанието на информацията и начинът на
нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона.
Съобразно
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да
отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.
Бездействието
относно изпълнение на задължението за отразяване на получените кредитни
известия е възведено като административно нарушение в разпоредбата на чл. 182,
ал. 1 от ЗДДС, според която регистрирано
лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води
до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не
по-малко от 1000 лв.
10.
В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по
отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната
жалба, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно и еднозначно установените факти, са направени обосновани
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
В
пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на нормите, осигуряващи
правото на страната, на участие и защита в рамките на административно
наказателното производство и приложението на правилото въведено в чл. 28 от ЗАНН.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
11.
По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи следното
:
Първоинстанционния
съд правилно е пояснил правилото установено в чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, което
възлага задължение на регистрираното по
закона лице, да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.
Твърдението на касационния жалбоподател, че употребената в нормативния текст
класификация „получени“, не е относима към кредитното известие, като конкретен
писмен документ, а се отнася до качеството на регистрираното лице и цели да
уточни, че става реч за получателя по доставката е несериозно. Несъмнено е, че
под получени кредитни известия, както текста на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, така и
текста на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС имат
предвид кредитното известие, като документ, който в писмена или електронна
форма е достигнал до получателя по доставката. От този момент на сетне,
получателя по доставката е известѐн за настъпилото изменение на данъчната
основа или за развалянето на доставката и за него възниква задължение да отрази
това данъчно събитие в дневника за покупки за данъчния период, през който е
настъпило събитието, защото според чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, при
изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за
която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата,
като известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на
съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е
издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок
от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на
авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по
друг възмезден начин сума.
Цитираното
императивно указание на закона за това, че „…доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактурата, като известието се издава задължително не по-късно от
….“, само по себе си определя като несъстоятелно разбирането на
административния орган, че за да възникне задължение за счетоводно отразяване
на изменението на данъчната основа и за да се породи административно
наказателна отговорност за не осчетоводяване на изменението на данъчната основа
на доставката не е необходимо издаването на кредитно известие.
На
следващо място, по делото няма спор, че електронен адрес **********@***.** е именно, декларирания и оповестен адрес за
кореспонденция на „В и Д“ ООД. На този адрес не е установено, дружеството да е
получавало процесното кредитно известие преди 04.01.2022г. Нито в хода на
административно наказателното производство, нито пък в хода на съдебното
производство е установено, че електронен адрес ****@***.** е действително съществуващ и че той е адрес на
електронната поща на „В и Д“ ООД, тоест дори да се приеме съобразно твърденията
в тази насока, че доставчика „Агрофарм“ ООД е изпратило кредитното известие на
този електронен адрес, то от това по никакъв начин не следва извода, че „В и Д“
ООД е получило така изпратения документ. Относно изпращането на известието като
писмен документ посредством куриер, по делото също не са представени каквито и
конкретни доказателства. В този смисъл, правилен и обоснован е крайният извод
на първоинстанционния съд, че не се установява, „В и Д“ ООД да е получило
кредитното известие преди 04.01.2022г.
Що
се отнася до „грижата на добрия търговец“, то тя е възможен критерий за
преценка, само ако задълженото лице е имало обективна възможност да действа и
не е сторило това.
V.
За разноските :
12.
Констатираната неоснователност на касационната жалба, налага на ответното
дружество да се присъдят сторените разноски по производството, които се
констатираха в размер на 300,00лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347 от 18.07.2023г., постановено по а.н. дело № 20235220200784 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, да
заплати на „В & Д“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пазарджик, ул. „Завоя на черна“ № 11 сумата от 300,00(триста) лева,
представляваща извършени от последното разноски по производството.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.