№ 545
гр. Русе, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200710 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. АС. П., депозирана против наказателно
постановление № К1011/31.03.2022г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе,
с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 6 ЗДвП
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на наказващия орган и се моли за неговата
отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че при
съставянето на АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН, тъй като АУАН не е съставен от установилия твърдяното нарушение
контрольор, който е издател на фиша, а от акта не може да се установи, каква
е длъжността на лицето В. П. П. и при съставянето на АУАН съставителят на
фиша, не е посочен като свидетел. Посочва се, че не става ясно, посочените в
АУАН свидетели, дали са присъствали при установяване на нарушението или
са само свидетели при съставянето на АУАН и това не е отбелязано в АУАН,
както и че АУАН не е съставен в присъствието на нарушителя. По същество
на спора се развиват съображения, за недоказаност на нарушението, тъй като
1
жалбоподателят е санкциониран за това, че е паркирал в зоната на
кръстовище, а от доказателствата по делото се установява, че същият е
паркирал извън неговата зона, а не е било измерено конкретното разстояние
от моторното превозно средство до кръстовището и посоченото в АУАН и
НП, че жалбоподателят е паркирал в зоната на кръстовището е неправилно и
недоказано.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба по
изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В
подкрепа на това развива съображения, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения и изложените в
АУАН и НП констатации са обосновани и се подкрепят от доказателствата по
делото. Във връзка с твърденията на жалбоподателя се излагат доводи, че
АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, а служителката
издала фиша е била в екип именно с актосъставителя и при съставянето на
акта същата е била в отпуск, поради и което акта е съставен именно от
колегата й П., който е бил очевидец на нарушението. Посочва се, че няма
изискване в закона да се посочва длъжността на свидетелите и че в АУАН
изрично е посочено, че същите са именно свидетели присъствали при
съставянето на АУАН. Във връзка с доводите на жалбоподателя за
недоказаност на нарушението се излагат доводи, че всеки нормативен акт се
състои от точки, алинеи и букви и никъде в неговия строеж не са предвидени
предложения, за да бъде прието, че непосочването на предложението при
квалификацията на деянието съставлява процесуално нарушение и в
настоящия случай по никакъв начин не е ограничено правото на защита на
наказаното лице, да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност. На последно място се застъпва тезата, че от
доказателствата по делото се установява, че автомобилът е спрян в
кръстовище и в никакъв случай на повече от изискуемите 5 метра от него.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата
2
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84
ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На жалбоподателя е бил съставен фиш № 44291/12.01.2022г., поради
оспорване на който, му е бил съставен АУАН № 0000101/23.02.2022г., за това,
че на 12.01.2022г., в 10,46 часа, в град Русе, е паркирал лек автомобил с рег.
№ Р 44 95 РС, на кръстовището на ул. „Георги Сава Раковски“ с ул. „Духовно
възраждане“, които факти са субсумирани от актосъставителя като
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Срещу жалбоподателя било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези посочени в АУАН, като на жалбоподателя на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50,00 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото,
което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
3
административнонаказателното производство факти, включени в предмета на
доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената
оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Видно от обжалваното наказателно постановление в неговата титулна
част е посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН №
0000103/15.03.2022г., а в самата административнонаказателна преписка е
приложен различен АУАН, а именно АУАН № 0000101/23.02.2022г.
Посочването именно на АУАН № 0000101/23.02.2022г. в обстоятелствената
част на наказателното постановление, според настоящия съдебен състав не е в
състояние да санира констатираната нередовност на НП и е налице неяснота,
въз основа на кой АУАН е издадено наказателното постановление, а именно
дали има съставен друг АУАН с посочения в наказателното постановление №
0000103/15.03.2022г. срещу жалбоподателя и за какво нарушение е същият.
АУАН поставя началото на административнонаказателното производство и
наказващия орган се произнася именно по административнонаказтелна
преписка, образувана въз основа на съставен АУАН или постановление на
прокурора. Именно датата на АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление е съществен елемент от съдържанието на
същото, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН.
Констатираното вътрешно противоречие в НП, ограничава както
правото на защита на наказаното лице, така и лишава съдът от възможността
да извърши дължимата по закон преценка, касаеща законосъобразното
протичане на образуваното и водено административнонаказтелно
производство, тъй като е налице неяснота на волята на наказващия орган, въз
основа на кой АУАН е издадено оспореното наказателно постановление и
това според настоящия съдебен състав, представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление.
С оглед пълнота на изложението във връзка с наведените от страните
доводи, съдът намира следното.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и
4
извършаната оценка на същите, съдът намира, че АУАН не е съставен в
присъствието на нарушителя, както изисква разпоредбата на чл. 40, ал. 1
ЗАНН, поради и което е допуснато нарушение на процесуалните правила, но
същото не е от категорията на съществените и самото то не е довело до
нарушаване процесуалните права на нарушителя, тъй като АУАН му е бил
предявен за запознаване и на наказаното лице е бил връчен препис от същия,
в съответствие с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 ЗАНН като по този начин
на нарушителя е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на
акта и повдигнатото му административнонаказателно обвинение и да
реализира правото си на защита, като изложи своите възражения срещу
съставения му АУАН към момента на предявяването му, поради и което
факта, че акта не е съставен в присъствието на нарушителя, при положение,
че същият непосредствено след неговото изготвяне е предявен на нарушителя
и на същия е предоставена възможност да се запознае с него и да реализира
правото си на защита, още в този момент начален момент на производството,
не е довело до ограничаване на правото му на защита и не представлява
съществено процесуално нарушение.
В същия смисъл е и практиката на Административен съд – Русе,
намерила израз в Решение № 336 от 21.12.2021 г. на Административен съд -
Русе по КАНД № 318/2021 г.
Обстоятелството, че по отношение на втория посочен в АУАН свидетел,
не е отбелязано, дали е присъствал при установяване на нарушението или
само при съставянето на АУАН, също не съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като по никакъв начин не се е отразило негативно на правото
на защита на наказаното лице.
Не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е
накърнило правото на защита на наказаното лице и обстоятелството, че в
АУАН не е посочена длъжността на актосъставителя, както изисква
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Целта на цитираната разпоредба е
установяване материалната компетентност на актосъставителя, която в
конкретния случай е безспорно установена.
Основателни се явяват обаче доводите на жалбоподателя за
недоказаност на състава на нарушението, за което същият е санкциониран.
Видно от приетите за осъществили се факти, подведени под хипотезиса
на приетата за нарушена правна норма, жалбоподателят е санкциониран за
5
това, че е паркирал в кръстовището, образувано от ул. „ Георги Сава
Раковски“ и ул. „Духовно възраждане“, които фактически твърдения, напълно
се сугестират от приобщените по делото веществени доказателства – 4 бр.
снимки и показанията на актосъставителя, от които се установява, че
жалбоподателят е паркирал извън зоната на кръстовището, образувано от
посочените улици. Действително в приетата за нарушена разпоредба на чл.
98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съставлява нарушение и паркирането на по-малко от 5
метра от кръстовище, освен в зоната на самото кръстовище, но това е
различна форма на изпълнително деяние на нарушението от тази, за която е
санкциониран жалбоподателя.
Абсолютно правилни са развитите от страна на процесуалния
представител на наказващия орган доводи, касаещи структурата на правната
норма и липсата на задължения при квалификацията на дадено нарушение да
бъде посочвано конкретното предложение от състава на нарушението, но в
случай не се касае за това, че не е посочено конкретното предложение от
правната норма, а за установяване на различна форма на изпълнително деяние
от състава на нарушението.
По гореизложените мотиви, наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № К1011/31.03.2022г.,
издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на Н. АС. П., ЕГН:
**********, с адрес ****, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6