РЕШЕНИЕ
№ 1574
гр. Пловдив, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300100908 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ****,
бул. „****“ № ***, ет.*, ап.**, против Г. В. Д., ЕГН **********, и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ****, ул. „*****“ №
***, ет.*. Ищецът моли съда да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде обявен за относително недействителен
договор за дарение, сключен между Г. Д. и Д. Д., обективиран в нотариален акт за дарение, вписан в СВ- гр. *****, с акт №****г., том
***, дело ****г., акт № ****г., дв.вх. рег. № *****г. Претендират се разноски по делото.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата е кредитор на ответника Г. Д. за сумата от 100 000 евро, като
задължението е възникнало на основание запис на заповед, издаден на 01.03.2017г., с падеж 01.03.2020г. Ищцата твърди, че към
настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си и не е налице плащане по записа на заповед. Ищцата твърди, че на
17.05.2017г. ответницата Д. се е разпоредила със свой недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като е дарила същия на
брат си ответника Д. Д.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Г. Д. не е подала отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен, с
искане да бъде отхвърлен. С отговора на исковата молба ответникът оспорва качеството на кредитор на ищцата, по изложени в
отговора съображения. Ответникът твърди, че към момента на сключване на договора за дарение не е знаел, че неговата праводателка
е имала задължение в размер на 100 000 евро към ищцата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните
намери за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
От представения по делото препис от нотариален акт за дарение на идеална част на недвижим имот, сключен на ****г.,
между ответниците, вписан в Служба по вписванията – гр. *** под акт № ***, том ***, дело № ***г. /л.7/ се установява, че
ответницата Г. Д. е дарила на ответника Д. Д. ½ (една втора) идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.521.340.1.8, находящ се в гр. ****, Община ****, област *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед **** година на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед **** година на Началника на СГКК-
****, с адрес на обекта: град ****, п.к.****, ул. „****“ №*** етаж **, като самостоятелният обект се намира в сграда №*,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.521.340, с предназначение на самостоятелен обект - Жилище, апартамент,
брой нива на обекта -1, с площ посочена в документа от 150 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
няма, под обекта - обект № 56784.521.340.1.5 и над обекта - няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, а
по документ за собственост ведно с ½ идеална част от тавана на сградата, както и съответното за обекта право на строеж върху
поземления имот, Стар идентификатор 56784.521.340.1.7 и 56784.521.340.1.6, а по документ за собственост: 1/2 идеална част от трети
жилищен етаж от триетажната с партерен етаж и таван жилищна сграда, построена в гр. ******, на ул. „****“ №***, район „*****",
със застроена площ от 150 квадратни метра по скица, при граници на жилищния етаж отгоре- таван собственост на С. Д. и А. Ш.,
отдолу жилище на Т., ведно с прилежащата ½ (една втора) идеална част от тавана на сградата, построена в дворно място, цялостно
застроено и незастроено с площ от 373.80 квадратни метра, съставляващо парцел VІІ-356 от квартал 80 нов, 91 стар, по плана на град
**** - **** градска част, одобрен със заповед №***** година, при граници на парцела по скица: от изток - парцел VІ-569, от запад -
парцел VІІІ-355 и парцел ІХ-354, от север - парцел ІІ-357 и от юг - улица „*****“.
1
От приетия по делото препис от запис на заповед /л.21/ се установява, че ответницата Д. се е задължила да заплати
безусловно и без протест на ищцата в качеството й на поемател сумата от 100 000 евро, с падеж на плащането 01.03.2020г. и място на
плащане гр. *****, с посочен конкретен адрес. Представеният запис на заповед е редовен от външна страна, същият има
законоустановените реквизити по чл.535 ТЗ.
По своята същност правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора спрямо длъжниците, то се упражнява от кредитора
спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли, като се обявяват за недействителни тези действия на длъжниците,
които увреждат кредитора. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно
право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително
недействително, спрямо кредитора ищец. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже качеството
си на кредитор и че е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора, като длъжникът следва да е знаел за
увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка, а когато тя е възмездна - и договарящото с него лице трябва да е
знаело за увреждането. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже не само качеството си на
кредитор, но и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт, който длъжникът е
извършил, а за да може да бъде отменено действието, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането е налице в случаите,
когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
В настоящия случай, тези условия са налице, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, следва да
бъде уважен спрямо ответниците.
В настоящия случай съдът приема, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно че
ищецът има качеството на кредитор спрямо първия ответник Г. Д.:
Съгласно установената съдебна практика (в този смисъл решение № 65/25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на IV г. о. на
ВКС, решение № 224/30.10.2014 г., гр.д. №2310/2014 г. на III г. о. на ВКС, решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о.
на ВКС, решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС; решение № 328/ 23.04.2010 г., по гр. д. № 879/ 2009 г.,
ІІІ г.о. и др.), кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което вземане може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това
право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Правоотношенията, от които произтича вземането не
стават предмет на делото по отменителния иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират
ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Тези отношения може да бъдат преценявани в
производството по делото, чийто предмет са. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба факти. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. В настоящия
случай качеството на кредитор на ищеца произтича от представената по делото запис на заповед от дата 01.03.2017г. Неотносими са
възраженията на ответника Д. за наличие на каузално правоотношение, което се обезпечава чрез процесния запис на заповед. На
първо място следва да се посочи, че възраженията на ответника в тази насока са принципни, че обикновено такова каузално
правоотношение трябва да съществува, тъй като макар и менителничните сделки да са абстрактни по дефиниция, този абстрактен
характер не е абсолютен. Ответникът не твърди наличие на конкретно каузално правоотношение, а само развива доводи, че такова би
следвало да съществува. В случая следва да се има предвид и посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 09.07.2019г., т.д.
№ 2/ 2017г., ОСГТК на ВКС: Искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в
случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението
от него - т. е. накърнява "общото обезпечение на кредитора" /чл. 133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното
действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна
/т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец - и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. По принцип правото на кредитора да иска
обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие
на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с
влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените
факти. Предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда, т.е. правоотношението, легитимиращо ищеца като
кредитор, не става предмет на делото. Единствено в хипотезата, когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането,
предмет на делото става и правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор.
Настоящата инстанция намира за доказана и втората предпоставка на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, а именно, че
процесният договор за дарение е увреждащ ищеца-кредитор, тъй като с тази сделка ответникът-длъжник намалява имуществото си,
което служи като общо обезпечение за изпълнение на задълженията му към ищеца и затруднява удовлетворяването му. Увреждането
на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника– напр., когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на
кредиторите му, като право на кредитора, а не длъжника, е да избере от което имущество да се удовлетвори, и именно в тази връзка
2
се приема (от правната доктрина и формираната по този въпрос съдебна практика – така Решение № 639/ 06.10.2012 г., по гр. д. № 754/
2009 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 45/ 01.06.2011 г., по гр. д. № 450/ 2010 г., ІІІ г. о. на ВКС), че всяко отчуждаване на имущество на
длъжника е увреждащо кредитора, защото така се намаляват или затрудняват възможностите на кредитора да получи вземането си,
защото се отнема възможността да насочи изпълнение върху отчужденото имущество.
По делото е безспорно установено, че атакуваната разпоредителна сделка е извършена, след като вземането на кредитора е
възникнало, с оглед на което е налице следващата предпоставка за уважаване на претенцията с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Задължението на ответника Д. е възникнало с издаването на записа на заповед на 01.03.2017г., а процесната сделка е осъществена на
17.05.2017г. Ирелевантно е възражението, че към датата на сключване на процесната сделка вземането не е било изискуемо, тъй като
падежът е уговорен на дата 01.03.2020г. Както беше посочено по- горе в мотивите правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на
действително вземане, като това вземане може да не е изискуемо или ликвидно.
Настоящият състав намира, че са налице субективните предпоставки за уважаване на претенцията с правно основание чл. 135,
ал. 1 ЗЗД, а именно знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на длъжника за увреждане е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или
предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Според възприетото с Решение № 639/ 06.10.2010 г., по гр. д. №
754/ 2009 г. на ІV г.о. на ВКС длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото на
кредитора. Атакуваната разпоредителна сделка в настоящия случай е сключена от длъжника Д., след като на същата й е известно, че
има кредитор – след като е издала запис на заповед в полза на ищцата. Знанието на длъжника произтича от съществуването на негово
задължение, което не е удовлетворено, поради което субективният елемент по отношение на длъжника, който е извършил
разпоредителното действие със свое имущество при наличието на неудовлетворено вземане на кредитора не изисква ангажирането на
нарочни доказателствени средства.
В настоящия случай, с оглед на това, че увреждащата сделка е безвъзмездна добросъвестността и знанието на третото лице, с
което длъжникът договаря, в случая знанието за увреждането и добросъвестността на ответника Д. са ирелевантни. За основателността
на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД, когато увреждащата сделка е безвъзмездна, знанието на третото лице, с което длъжникът е договарял,
за увреждането на кредитора няма значение.
Изложените съображения водят до извода на съда, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да се уважи, като се обяви за недействително спрямо ищцата извършеното дарение на идеална част от
недвижим имот, обективирано в нотариален акт за дарение, сключен между ответниците Г. Д. и Д. Д., вписан в СВ- гр. ******, с акт
№***, том ****, дело*****г., дв.вх. рег. № *******г.
В частта по разноските.
В тежест на ответниците следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото, с оглед заявеното от ищцата
искане за присъждане на направените по делото разноски. Представените са доказателства за заплатена държавна такса в размер на
600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен , на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на А. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. *****, бул. „******“ № ***, ет.*, ап.**, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеална част на недвижим
имот, сключен на ******г., сключен между Г. В. Д., ЕГН **********, и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******, ул.
„******“ № ****, ет.*, вписан в Служба по вписванията – гр. ***** под акт №*** том ***, дело №*****г., дв.вх. рег. № ******г., с
който Г. В. Д. е дарила на Д. В. Д. ½ (една втора) идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.521.340.1.8,
находящ се в гр. *****, Община ******, област ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
******* година на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед ******година на Началника на СГКК- ****,
с адрес на обекта: град ****, п.к. ****, ул. „****“ №****, етаж ***, като самостоятелният обект се намира в сграда №*, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 56784.521.340, с предназначение на самостоятелен обект - Жилище, апартамент, брой нива па
обекта -*, с площ посочена в документа от 150 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
обект № 56784.521.340.1.5 и над обекта - няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, а по документ за
собственост в едно с ½ идеална част от тавана на сградата, както и съответното за обекта право на строеж върху поземления имот,
Стар идентификатор 56784.521.340.1.7 и 56784.521.340.1.6, а по документ за собственост: 1/2 идеална част от трети жилищен етаж от
триетажната с партерен етаж и таван жилищна сграда, построена в гр. ****, на ул. „****“ №***, район „****", със застроена площ от
150 квадратни метра по скица, при граници на жилищния етаж отгоре- таван собственост на С. Д. и А. Ш., отдолу жилище на Т. ведно
с прилежащата ½ (една втора) идеална част от тавана на сградата, построена в дворно място, цялостно застроено и незастроено с площ
от 373.80 квадратни метра, съставляващо парцел VІІ-356 от квартал 80 онов. 91 стар, по плана на град ******- *******градска част,
одобрен със заповед №**** година, при граници на парцела по скица: от изток - парцел VІ-569, от запад - парцел VІІІ-355 и парцел ІХ-
354, от север - парцел ІІ-357 и от юг - улица „*******“.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН **********, и Д. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, ул. „*****“ № ****, ет.*, да
заплатят на А. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *****, бул. „******“ № *****, ет.*, ап.***, сумата от 600 /шестстотин/
3
лева, разноски за производството по гр. дело № 908/ 2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4