Р Е
Ш Е Н И Е № 254
гр. Сливен, 03.12.2019 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публичното заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Радостина Желева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 423 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и намира правното си
основание в чл.40 и сл. от ЗДОИ, във вр.с чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.М. ***, против мълчалив отказ
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Сливен за
предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация по
Заявление с вх. № СН-5620/11.10.2019 г. В жалбата се твърди, че е подал
заявление за предоставяне на обществена информация до директора на Областна
дирекция по безопасност на храните –
Сливен, срокът за това бил изтекъл, но не получил отговор по исканата
информация. Счита, че същата информация не е конфиденциална. Твърди, че същата
му е нужда във връзка с разкриване на извършено длъжностно престъпление от к.
на Община Твърдица. Моли съда да отмени оспорения отказ.
В съдебно заседание оспорващият поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата – Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Сливен, не изразява становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по заявление от М.С.М.
*** с вх. № СН-5620/11.10.2019 г., с което поискал от Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Сливен да му бъде представена информация във
връзка със заболяването „Африканска чума по свинете", именно: Изплатени ли са суми в размер на 300 лв. за дезинфекция
на свинарници в гр. Твърдица, като обезщетение на стопани, които доброволно са
заклали прасетата си в периода на обявената епидемия от областния управител на
гр. Сливен - 2019 г.? При изплатени суми, на базата на подадени декларации от
стопани от гр. Твърдица до общината, да му бъде предоставен копие на списъка с
въпросните получатели на такова обезщетение. Копие на придружителното писмо на
Община Твърдица или на Областния управител на Област Сливен, с което е
направено предложението за обезщетяване на стопаните. Заявителя е посочил, че
желае да получи информацията на електронната си поща.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно
чл. 24, ал.1 и 2 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя въз
основа на писмено заявление или устно запитване. Видно от подаденото от жалбоподателя
заявление същото е в предвидената от закона писмена форма съобразно
разпоредбата на чл. 24, ал.2 от ЗДОИ и съдържа трите имена на заявителя,
описание на исканата обществена информация и адреса за кореспонденция със
заявителя, с което формално са изпълнени минималните изисквания на чл. 25,
ал.1, т.1, 2 и 4 от ЗДОИ за съдържание. В
случая търсената от заявителя информация касае информация във връзка със
заболяването „Африканска чума по свинете" и предвид липсата на произнасяне
от страна на органа, като задължен субект по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, по
отправеното запитване в законоустановения срок по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ – до 25.10.2019
г., съдът приема, че подадената на 29.10.2019 г. жалба е процесуално допустима
- подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58,
ал.1 от АПК, в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок по чл. 149,
ал.2 от АПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществена е информацията,
която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона лица. Съдебната практика конкретизира понятието “обществена информация”
като сведение или знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в
страната, респ. за дейността на
задължените по чл.3 от ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа
в документи или други материални носители, създавани, получавани или
съхранявани от последните. Следователно обществена информация съставляват
всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други
материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от
задължения субект.
Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в
чл.3, ал. 1 и ал. 2 на закона. В случая са налице предпоставките по чл. 3, ал.
1 от ЗДОИ, за да се приеме, че Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Сливен е задължен по този закон субект. Съгласно цитираната норма
такива са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България.
В контекста на легалната законова дефиниция несъмнено информацията
относно заболяването „Африканска чума по свинете" във връзка с дейността
на ОДБХ Сливен е обществена. Според определението на чл.11 от ЗДОИ по своя
характер исканата информация е служебна, а достъпът до нея е свободен с
изключение на случаите, изрично посочени в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ.
Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация,
която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация)
или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на
органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за
да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и
вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното
право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите
документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да
удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово
регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена
информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се
запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и
се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на
искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат
на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от
тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда
на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена
информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. №
16854/2013 г., VII о.)
При анализа на разпоредбите на ЗДОИ се налага извод, че задълженият
субект по чл. 3 от с. з. дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за
достъп до обществена информация. Този извод се потвърждава от изричните
разпоредби на чл. 28, ал. 2 от закона, изискваща писмено уведомяване на
заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от същия, въвеждащи
изисквания за форма и съдържание на административното решение и връчване на
решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е
законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при
отказ. Непроизнасянето по заявлението, представляващо оспореният пред
първоинстанционния съд мълчалив отказ, е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на
отмяна.
По подаденото заявление не е постановен изричен отговор, не е поискано и
уточнение на заявлението. В случай, че исканата информация не се намира у
сезирания орган, но има данни за нейното местонахождение, същият е бил длъжен
да препрати заявлението и да уведоми заявителя – чл.32 ал.1 от ЗДОИ. В случай,
че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение,
е следвало да уведоми заявителя - чл.33 ЗДОИ.
В случая липсват данни за предприети подобни действия по подаденото заявление,
поради което задължения субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена
информация е бил длъжен да се произнесе с изричен акт. (Решение № 16066 от
26.11.2019 г. по адм.дело № 5332/2018 г. на 5.отд. на ВАС)
Поради изложените мотиви мълчаливият отказът за предоставяне на
обществена информация на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Сливен, следва да бъде отменен, и преписката да бъде изпратена на
административния орган за ново, мотивирано произнасяне по заявление вх. № СН-5620/11.10.2019
г., на М.С.М., за достъп до обществена информация, при съобразяване и спазване
на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Искания за присъждане на разноски не са правени.
Водим от горното, Сливенски административен съд, на основание чл.172,
ал.2, предл.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – Сливен за предоставяне на обществена информация,
поискана със заявление вх. № СН-5620/11.10.2019 г. по описа на ОДБХ Сливен,
подадено от М.С.М., ЕГН **********,***.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Сливен за ново произнасяне по заявление вх.
№ СН-5620/11.10.2019 г. по описа на ОДБХ Сливен, подадено от М.С.М., при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона
в съответствие с мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.40 ал.3 от
ЗДОИ.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: