Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 22.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
МЛ.СЪДИЯ: Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3210 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №20274984 от 13.12.2020г.,
постановено по гр.дело №66355/2019г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, е отхвърлен
изцяло предявеният от М.НА В.Р., Булстат ******** срещу И.М.Х. с ЕГН********** иск
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца на основание чл.55,
ал.1, пр1 от ЗЗД сумата от 11228,05лв.- получени без основание командировъчни
средства за осъществяване на финансово-счетоводната дейност на Постоянното
представителство на Република България в Париж към ЮНЕСКО в периода м.01.2016
г. - м.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 22.07.2019г. до окончателното изплащане, както и
на сонование чл.86 от ЗЗД сумата от 3105,24лв. мораторна лихва за периода
31.01.2016 г. - 22.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 02.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42298/2019 г. по описа на СРС. Ищецът
е осъден да заплати на отвитника разноски в размер на 900 лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца М.НА В.Р.. Жалбоподателят поддържа, че съгласно забележка
№3 към Приложение №2 към Таблица за определяне на командировъчните пари във
валута на служителите, командировани в задграничните представителства при
условията и по реда, определени със Закона за дипломатическата служба, към
чл.6, ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (в
редакцията им относима към процесния период), завеждащите
финансово-административните служби, които водят финансово-счетоводната дейност
на повече от едно задгранично представителство, получават командировъчни пари
за притежаваната от тях категория, увеличени с по 10 на сто от базисния размер
за съответната държава, за всяко представителство, като общата сума на
командировъчните пари не може да е повече от 100 на сто от базисния размер. С
Решение №992/17.12.2015г. на МС Постоянното представителство на Република
България към ЮНЕСКО било закрито, считано от 31.12.2015г., поради което по отношение
на ответницата вече не били приложими тези разпоредби и допълнителните
командировъчни средства за изпълнение на функции на ЗФАС в Постоянното
представителство на Република България към ЮНЕСКО след 31.12.2015г. били
получени на отпаднало основание. Твърди също така, че в случая е неприложима Глава
седма от Инструкцията за бюджетния процес и финансово-счетоводната и материална
отчетност в задграничните представителства на Република България, тъй като
същата урежда предаването и приемането на счетоводната и материална отчетност
при прекратяване на дългосрочната командировка на служителя, изпълняващ
функциите на ЗФАС, касиер-домакин, домакин, управител на посолски комплекс или
друго материално-отговорно лице, а в случая се касае за закриване на
представителството. Допълнителните задължения на ответницата предполагали да е налице
задгранично представителство, към което същите да бъдат извършвани. Ответницата
изпълнявала функция на ЗФАС в Посолството на Република България в Париж и
Постоянното представителство на Република България в Страсбург, но считано от
01.01.2016г. не можела да изпълнява функции на ЗФАС в Постоянното
представителство на Република България към ЮНЕСКО, тъй като към тази дата
същото вече било закрито. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна, като излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Предявените искове правилно са
квалифицирани от първоинстанционния съд като такива с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.55, ал.1, пр.1 и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи с
позволените от закона доказателствени следства заплащането на посочените в
исковата молба суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно
основание за получаване на процесните суми.
Между страните не се спори относно
командироването на ответницата в Посолството на РБ във Франция за периода от 23.07.2014г.
до 22.07.2018г., както и че е изготвяла финансови отчети на Постоянното
представителство на Република България към ЮНЕСКО в Париж, за което в периода от
м.01.2016г. до м.07.2017г. е получила сумата от 11228,05лв.- командировъчни за
водене на финансово-счетоводната дейност на Постоянното представителство, формирана
от месечни командировъчни, начислени съобразно забележка 3 към Приложение 2 на
чл.6, ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат (10
% от базисния размер на съответната държава).
Спорен е единствено въпросът след
31.12.2015г.- датата на закриване на Постоянното представителство с Решение
№992/17.12.2015г. на МС, налице ли е основание за получаване на тези средства
от ответницата. В тази връзка следва да бъде отговорено на въпроса приключена
ли е финансовата дейност на Постоянното представителство към ЮНЕСКО и изготвяла
ли е ответницата през процесния период финансови отчети на закритото представителство.
В тази връзка по делото е представена заповед №К-630/12.06.2017г., с която е
изменена заповед №К-286/18.06.2014г. считано от 01.07.2017г., като за периода
след 01.07.2017 г. е отпаднала възложената на И.Х. дейност свързана с ПП към
ЮНЕСКО, но е определено да се изплащат по 250 евро месечно допълнително, за
водене на финансово- счетоводната дейност на ПП на РБ в Страсбург. Със заповед
№ К-333/03.07.2018г. командировката на ответницата е прекратена. Както е
посочено и във въззивната жалба, съгласно забележка 3 към Приложение 2 на чл.6,
ал.1 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат
завеждащите финансово-административните служби, които водят
финансово-счетоводната дейност на повече от едно задгранично представителство,
получават командировъчни пари за притежаваната от тях категория, увеличени с по
10 на сто от базисния размер за съответната държава, за всяко представителство,
като общата сума на командировъчните пари не може да е повече от 100 на сто от
базисния размер. От 01.07.2017г. забележка 3 е изменена като допълнителните
командировъчни пари за повече от едно задгранично представителство са
определени в размер 250 евро месечно в тази връзка е издадена и горепосочената заповед
№К-630/12.06.2017г.). както правилно е отбелязал първостепенният съд в
обжалваното решение, макар ПП на РБ към ЮНЕСКО да е закрито от 01.01.2016г., финансовата
дейност не е приключила до 31.07.2017г. и между страните този въпрос не е
спорен, като отчет за приключване дейността на постоянното представителство е
бил изготвен към м.09.2017г. въз основа на грама от 06.10.2017г. от Главния
секретар на МВнР. Следователно
ответницата, в съответствие с разпределената и доказателствена тежест, е
установила при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно
правно основание за получаване на процесните суми през периода, посочен в
исковата молба и заповедта за изпълнение на парично задължение.
Предвид изложеното въззивната жалба
на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно.
При този изход на спора на
въззиваемата ответница следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за въззивната инстанция в размер на 630 лева за адвокатско възнаграждение.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20274984 от
13.12.2020г., постановено по гр.дело №66355/2019г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., Булстат ******** да
заплати на И.М.Х. с ЕГН**********сумата от 630 лева (шестстотин и тридесет лева)-
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/