Мотиви
към присъда №705 /14.10.2019 година по НОХД00643/2018 година по описа на
Пернишки районен съд за 2018 година .
С обвинителен акт Районна прокуратура-гр.Перник е повдигнала
обвинение срещу Б.Н.С. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК,за това, на
25.08.2016 година в гр.Перник противозаконно е присвоила чужди движими
вещи-пари в размер на 850 лв.,собственост на Е.
Б.М.,които владеела .
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Перник поддържа повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.Намира,че
същото е доказано по безспорен и категоричен начин.Счита,че авторството на деянието и участието на подсъдимата в него са установени
несъмнено.Предлага,след като подсъдимата бъде призната за виновна по повдигнатото
й и предявено обвинение да й бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година,като бъде
приложен институтът на чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на същото отложено за срок
от три години.Предложението си за налагане на именно такова по вид и размер
наказание прокурорът обоснова със
съдебното минало на подсъдимата,данните за нейната личност,за здравословното й
състояние,като отчита процесуалното й
поведение в хода на цялостното развитие на производството по делото като
добросъвестно.Намира,че с налагането на такова по вид и размер наказание биха се постигнали целите
на наказанието,залегнали в разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК.Предлага
подсъдимата да бъде осъдена да заплати и направените в хода на производството
по делото разноски.
Подсъдимата Б.Н.С. предлага съдът
да я признае за невиновна по повдигнатото й и предявено с обвинителния акт
обвинение.Намира,че същото се гради само и единствено на свидетелските
показания на Е.Б.М. и на Б.Е.М.,които са
баща и дъщеря.Излага доводи за опороченост на
развилото се наказателно производство още от фазата на провелата се
предварителна проверка от органите на МВР Перник.Счита,че не тя е осъществила
състав на престъпление,а по отношение на ней е извършено такова.
В последната си дума изразява становище в същия смисъл.
Пернишкия Районен съд,след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК
намира за установено следното :
Подсъдимата Б.Н.С. е родена на ***
***.Българка е.Има българско гражданство.Живее в гр.Перник ж.к.“***“ ***.Има ***образование.***е.***е.До момента С. не е осъждана за извършени от нея
престъпения от общ характер.
От фактическа страна съдът
приема за установено следното:
През 2016 година св.Е.Б.М.
притежавала моторно превозно
средство-лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Суифт“ с
ДК № ** ******.През месец август на същата година взела решение да продаде
същия.В изпълнение на така взетото решение публикувала обява в сайта „mobile .bg. „ като
предоставила данни за автомобила и телефони за контакти с нея.На 08.08.2016 година на посочения мобилен телефон й се обадила
подсъдимата Б.Н.С..С. й заявила,че проявява интерес
към моторното превозно средство.На следващия ден 09.08.2016 година подсъдимата
и свидетелката се срещнали.На тази среща св.М. показала на подсъдимата
автомобила.Същата го огледала и заявила,че го харесва.Подсъдимата и
свидетелката след водени преговори постигнали още този ден съгласие моторното
превозно средство да бъде закупено от С. за сумата от 850 лв.Още същия ден
двете посетили кантората на нотариус Р.П.М..Там бил съставен ,подписан и
извършена нотариална заверка на подписите на М. и на С. на договор за
покупко-продажба на моторното превозно средство.Съгласно отразеното в него св.М.
в качеството на продавач продала на
подсъдимата моторното превозно средство,а подсъдимата в качеството на „купувач“
и предала сумата от 200 лв. по описаното в цитирания договор.Реално уговорената
между двете в устна форма цена за покупката била 850 лв.Именно сума в такъв
размер ,след подписването на договора подсъдимата предала на св.М..След
подписването на договора посоченото моторно превозно средство било предадено
във владение на С. ,ведно с ключовете и документите за него.Подсъдимата
започнала да управлява автомобила.След около една седмица обаче възникнали
проблеми с акумулатора на същия.Подсъдимата се обадила на св.М.,като й
заявила,че с акумулатора на моторното превозно средство е възникнал проблем и
че М. следва да поеме евентуалните разходи за ремонт на същия.М. категорично
отказала да заплати разходите за ремонт на автомобила.Тогава подсъдимата отишла
пред дома на М. *** ,тъй като знаела къде живее.Носела в себе си саморъчно
написана бележка ,чиито текст бил със съдържанието ,подканящо М. да покрие
парична сума за ремонта на автомобила.Тази бележка подсъдимата оставила на
чистачките на предното стъкло на лек автомобил,собственост на бащата на М..Св.М.
видяла това.Била силно афектирана от настоятелните претенции на подсъдимата в
тази насока.Взела решение да я потърси и да й предложи договорът за
покупко-продажба да бъде прекратен с
допълнително споразумение ,като моторното превозно средство й бъде върнато от С.,а
тя от своя страна да й предаде
получената за продажбата сума в размер на 850 лв.Подсъдимата приела
предложението.
Така на 25.08.2016 година подсъдимата,свидетелката и нейния баща се
срещнали в Централната градска част на гр.Перник.Автомобилът,предмет на
покупко-продажбата бил преместен пред дома на М.,а тримата-Маринови-баща и
дъщеря и подсъдимата отишли в кантората на нотариус В.Д.,която се намирала в
гр.Перник на ул.“Търговска“,за да оформят документално анулирането на
договора.Пред нотариалната кантора имало много клиенти.Секретаря на нотариус Д.св.Л.А.Г.
взела в себе си личните карти на св.М. и подсъдимата,документите ,свързани с
моторното превозно средство и договора
за покупко-продажба,който двете жени желаели да бъде анулиран.Св.Г. им
обяснила,че ще е необходимо време за изготвяне на исканите документи,с оглед
големия обем от клиенти,които нотариус Д.следвало да консултира същия ден.След
като оставили документите М.и подсъдимата излезли пред нотариалната кантора.Там
св.М. предала на подсъдимата сумата от 850 лв., представляваща продажната цена
по сключения договор за покупко-продажба,който следвало да бъде анулиран.Следвало
да се изчака и подписването на писмени документи,изготвени от нотариус Д.в тази
насока.Подсъдимата взела паричната сума.Преброила я и с остър тон към
свидетелката заявила в присъствието и на останалите клиенти на нотариалната
кантора,че М. я е излъгала и че тази сума не покрива задълженията ,които тя има
към нея.Заявила,че освен тази цена св.М. следва да й заплати паричната
равностойност на разходите,които подсъдимата е направила за сключване на
договора за покупко-продажба/сума в размер на половината от 56 лв./,разходите
за развалянето на договора,както и разходите,които е направила по твърденията й
за подмяна на гърнетата на
автомобила,поправка на ключалката и изваждането на нов ключ.Тази допълнителна
сума според подсъдимата била в размер на 300 лв.Св.М. категорично се
противопоставила на тези претенции на подсъдимата.Заявила,че разходите,които
евентуално подсъдимата е направила за ремонт на автомобила,след сключване на
първоначалния договор в същност следва да бъдат поети от подсъдимата,доколкото
автомобилът е бил нейна собственост.Отказала и пращането на половината от
сумата за сключване на договора за покупко-продажба.Изразила съгласие
единствено да заплати сума в размер на 20 лв. за допълнителното споразумение по
разваляне на сключения договор за покупко-продажба.Подсъдимата започнала да
крещи срещу свидетелката,че тя я е излъгала.Тогава св.М. и нейния баща ,за да
не участват повече в този конфликт решили да излязат пред сградата,в която се
намирала нотариалната кантора на нотариус Д.,за да изчакат изготвянето и
подписването на документите по разваляне на договора.Предадената парична сума в
размер на 850 лв. останала у С..Същата останала пред вратата на нотариалната
кантора.Кратко след излизането на свидетелите подсъдимата влязла в кантората на
нотариус Д.и заявила на св.Г.,че желае да си вземе документите,които са
оставени за анулирането на договор за покупко-продажба.Преди св.Г. да успее да
вземе каквото и да било отношение по случая подсъдимата дръпнала от ръцете й
личната си карта,регистрационния талон на моторното превозно средство и
договора за покупко-продажба,след което напуснала кантората.Отишла си,без да
уведоми свидетелите.Документите за автомобила,както и сумата от 850 лв.
останали в нея.Известно време след напускането на сградата от С. св.М. отишла в
нотариалната кантора ,за да провери движението на подготовката на
документите.Тогава узнала за стореното от С. от св.Г..Незабавно се обадила на
подсъдимата.На телефонното обаждане подсъдимата заявила,че договорът за покупко-продажба
няма да бъде анулиран и няма да и върне
намиращата се в нея парична сума,освен ако М. не й заплати претендираната
от нея сума в размер на 300 лв.Същия ден по-късно отишла заедно със своя син
пред дома на св.М.,където бил оставен лекия автомобил и подала сигнал на НССП
„112“,че моторното превозно средство е предмет на кражба.На дошлите на място
полицейски служители същата представила намиращите се в нея
документи,удостоверяващи собствеността върху същото,при което лекия автомобил й
бил предаден.Подсъдимата не само,че си тръгнала с него ,но в нея останала и паричната сума от 850 лв.,предадена от М.,която категорично
отказала да върне на същата.
По доказателствата :
В хода на съдебното следствие подсъдимата е заявила,че не желае да дава
обяснения по обвинението,като е застъпила становище,че производството има
гражданско-правен характер и подробно е коментирала работата на органите на ОД
на МВР по образувана преписка във връзка със случая.Обясненията й ,дадени в хода
на досъдебното производство в присъствието на защитник са прочетени по реда на
чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК в хода на съдебното
следствие.В тях подсъдимата по същество не отрича фактическата обстановка, така
както същата е формулирана от обвинението,като излага твърдения ,че претендираните от нея суми за ремонт на автомобила и
разходи за сключване на договор за покупко-продажба и анулиране на същия категорично
е следвало
да бъдат поети от св.М..
Посредством показанията на св.Е.Б.М.,дадени в съдебно заседание на
26.10.2018 година и прочетени в определени части,дадените от същата в хода на
досъдебното производство по реда на чл.281 ал.1
т.1 от НПК се установява,че действително
през месец август 2016 година е притежавала моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Сузуки“ модел „Суифт“ с ДК № ДК № **
******.Взела е решение да продаде същия,за което е публикувала обява в сайта „mobile .bg. „По този
начин се е запознала с подсъдимата Б.Н.С.,която проявила интерес към автомобила,
като й позвъняла на телефонен номер **********.Двете се срещнали и подсъдимата,възприемайки
автомобила го харесала и решила да го закупи.По отношение на последващите действия по осъществяване на сделката по
покупко-продажба св. заявява:“Отидохме при нотариус Р.М.за прехвърляне на
автомобила и дадохме документите на секретарката за оформяне на
договора.Във фоайето госпожа С. ми даде
сумата от 850 лв.,сума за която уточнихме,че ще бъде продажбата.“След това по
показанията на св.двете се разделили,като автомобилът естествено останал у
подсъдимата.Св.не отрича и факта,че съгласно съдържанието на сключения договор
продажната цена,посочена в него била 200 лв.По показанията на св.М. две седмици
по-късно започнали проблемите помежду им.Св.заявява:“Подсъдимата започна да
звъни по телефона,че колата е повредена ,че акумулаторът е паднал,аз да й купя
нов ,започна да лепи бележки по другите коли,че сме крадци.“Относно поведението
на подсъдимата свидетелката описва същото:“Получавах заплахи от подсъдимата.“М.
твърди:“Съжалявам,че скъсах бележката тогава,а не я запазих.“Св.е категорична и
по отношение на предложеното от самата нея по повод претенциите на подсъдимата:“Реших
за мое спокойствие и за спокойствието на моето семейство да разтрогнем
договора,като аз върна сумата от 850 лв.,която тя ми е предала,тя да ми върне
колата и всичко да приключи.“Подсъдимата според свидетелката приела това
предложение.За поведението й в кантората на нотариус В.Д. М. заявява:“Дадохме
документите на секретарката на нотариуса за оформяне разтрогването на договора.Аз
бях с моя татко.Излязохме в коридора…….и аз й изброих на подсъдимата сумата от
850 лв…..решихме с баща ми да излезем и да изпушим по
една цигара.С. мисля,че остана
горе……След около 7 минути ,когато се качих
въпросната госпожа С. се оказа,че си е взела документите,талона на
колата личната карта и е избягала.Веднага позвъних на полицията ….подадох
жалба.“Св. е категорична и по отношение на предявени претенции от страна на
подсъдимата за заплащане на разходи,свързани с автомобила и неговата
поддръжка,след сключване на първоначалния договор за покупко-продажба.От
свидетелските показания на св.М. се установяват по безспорен начин следните
факти:
-Между подсъдимата и св.М.
е бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство ,лек автомобил
марка „Сузуки“ модел „Суифт“ с ДК № ДК № ** ****** .
-По силата на този договор и на постигнатите
извън договорни уговорки св.М. е
получила от подсъдимата сумата в размер
на 850 лв.,а подсъдимата е получила моторното превозно средство,ведно с
документите за него във свое владение.
-Кратко време след това от подсъдимата са предявени претенции
,че акумулаторът на същото е повреден,които
естествено и закономерно свидетелката отхвърлила,тъй като покупко-продажбата вече
била факт.
-Именно в резултат и в непосредствена причинна
връзка с поведението на С.:“започна да лепи бележки по другите коли,че сме
крадци,непрекъснато ми звънеше по телефона и ме заплашваше „св. отправила
предложение към подсъдимата да се разтрогне сключения договор,като същата й
върне сумата от 850 лв.,платена за автомобила,а подсъдимата й предаде
автомобила.
-В
кантората на нотариус В.Д. подсъдимата отишла заедно със св.М. и нейния
баща,като лекия автомобил ,предмет на покупко-продажбата останал пред блока в
който живеела М..
-Именно в нотариалната кантора св.М. първо предала на подсъдимата сумата от 850 лв.,като
изчакала за документално оформяне на разстрогването
на договора.
-В нотариалната кантора
подсъдимата предявила претенции спрямо подсъдимата за заплащане разходи за
ремонт,за изработка на нов ключ и заплащане
на такса за прехвърляне ,които св.отказала.
-След напускането на подсъдимата на
нотариалната кантора в нея останали документите на автомобила и сумата от 850
лв.На обаждането на М. ,след напускането на подсъдимата същата й заявила :“Няма какво да уреждаме.“
-За
последвалата среща пред блока,в който свидетелката живее и където заедно с
подсъдимата преди посещението си при нотариус оставили автомобила св.заявява:“Пред
полицейските служители госпожа С. представи договора за покупко-продажба ,от
който беше видно,че тя е собственик ,че сделката не е разстрогната
и си тръгна.“
Тази фактическа обстановка и
поведение на подсъдимата са очертани и посредством показанията на св.Б.Е.М.,баща
на св.М.,дадени в същото съдебно заседание.Същите потвърждават факта на
сключване между подсъдимата и св.М. на договор за покупко-продажба на моторно
превозно средство ,както и последващите претенции на
подсъдимата,че:“автомобилът не е в изправност“.Независимо,че М.вече нямали
отношение към собствеността на автомобила св.заявява:“Отидохме с моя брат в
квартала при строителния техникум ,автомобилът беше на улицата. Подсъдимата не
присъства на огледа,сина й беше там и той ни отключи автомобила…….Тогава
установихме,че акумулаторът е изтощен….Казахме на сина на подсъдимата,че
автомобилът вече е продаден.“По отношение на разтрогването на договора
св.твърди: „Нямаше смисъл да продължаваме пререканията“.В деня,определен за
разтрогване на договора по показанията на свидетеля М.:“Подсъдимата беше с
нас.Тогава й дадохме сумата от 850 лв. и докато чакахме нотариуса слязохме с
дъщеря ми да изпушим по една цигара.Подсъдимата остана горе…..След 15 минути
…..се оказа,че госпожата/сочи подсъдимата/ си е изискала документите и си е
отишла.
В хода на съдебното следствие по
уважено искане на подсъдимата е допусната до разпит в качеството на свидетел и
проведен такъв и на майката на М., В.Б.Б.-М..В
проведено на 22.07.2019 година съдебно заседание същата очертава същата
фактическа обстановка ,както и св.Е.М. и Б. М..За поведението на
подсъдимата,описано от нейната дъщеря и съпруг св.твърди:“По думите на дъщеря
ми госпожа С. й е поискала сумата от 850 лв.,като й е казала:“Как аз ви ги
дадох парите на първата сделка при нотариус М.,така и вие ми ги дайте преди да
влезем вътре.“ Св.продължава:“През това време С. си взима парите по думите на
дъщеря ми,влиза по най-бързия начин при секретарката,грабва документите и
заедно с парите изтичва по стълбите.“По отношение на последиците от поведението
на подсъдимата за дъщерята на свидетелката и естествено за цялото семейство
св.твърди:“Просто запишете го:“Имахте късмет,че не бях аз с дъщеря ми,защото
бях на работа……Аз не ви се заканвам.Казвам каква беше ситуацията и през какво
преминахме.“
Свидетелите М.са семейство и
естествено у тях е налице индиция за заинтересованост.Посредством
показанията им обаче се установява по безспорен начин следното:
-възникналите
взаимоотношения по покупко-продажба на моторно превозно средство между св.Е.М.
и подсъдимата и тяхното последващо развитие,приключило
с посещение на кантората на нотариус Д.за сключване на допълнително
споразумение за разваляне на първоначално сключения договор,
-фактът,че подсъдимата
е получила сумата от 850 лв.,че е взела документите от секретаря на нотариуса
,без да уведоми Маринови- баща и дъщеря,че си е тръгнала с документите за
автомобила,с договора и със сумата от 850 лв..
- че е заявила ,че няма какво да уреждат помежду
си,както и че е сигнализирала ОД на МВР Перник за извършено по отношение на нея
престъпление.
-че е получила
автомобила,тъй като реално е била негов собственик.
Тази
група свидетелски показания кореспондират и с показанията на св.Л.А.Г.,която е
приела документите на св.М. и подсъдимата в качеството на секретар на нотариус В.Д..По
отношение поведението на подсъдимата ,но и на св.М.Г. е категорична:“Тя/подсъдимата/
влезе и каза,че желае да си вземе документите ,защото не са се разбрали с
Елизабет.Беше сама…Помолих я да извика Е.,за да й върна и нейните документи.Тя
каза,което ми направи впечатление,че тя не може да плаща споразумение на
Елизабет…..и си замина.След около 15-20 минути се появи Е.и каза,че госпожата
/сочи подсъдимата/ я е излъгала, че Е.е дала парите за договора предварително и
че тя я е измамила.“
За обстоятелството,че подсъдимата и М. са се
намирали в нотариалната кантора на нотариус В.Д. на посочената дата и че е
възникнало пререкание между тях са показателни св.показания на допуснатия по
уважено искане на подсъдимата до разпит в качеството на свидетел и проведен
такъв на Я.Г.А..В съдебно заседание,проведено на 22.07.2019 година, след като е
бил предупреден за наказателната отговорност,която би понесъл в случай на
лъжесвидетелстване същия е заявил, че е клиент на нотариус М. ,но е прехвърлил
лек автомобил при нотариус Д.,тъй като нотариус М. е бил в отпуск преди:“две
три години.“Показанията на този свидетел,дадени в хода на досъдебното
производство са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК,тъй като е
заявил,че не помни случая.На 20.02.2017 година същия в качеството на свидетел
по ДП №918/2016 година е заявил:“Миналия август около обяд отидох да прехвърля
лек автомобил…в кантората на нотариус В.Д.…..Спомням си,че имаше две жени
,които си говореха нещо на висок тон,видимо се караха за нещо…..Не мога да
цитирам думите им,но беше нещо в смисъл,че не е наред със сделката…В мое
присъствие не съм видял да има размяна на суми пари……Докато аз бях вътре при
нотариуса едната жена влезе и попита нещо,не помня какво.“
Според показанията на св.М.К.З.
,дадени в съдебно заседание,проведено на 26.10.2018 година и в хода на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК се установява,че същия в качеството
на полицейски служител е посетил по сигнал на подсъдимата гр.Перник ул.“Отец
Паисий“ жилищна кооперация „Златен лист“.На място в изпълнение на служебните си
задължения установил подсъдимата и нейния син Н.Б.Б.,който
в хода на съдебното следствие се е възползвал от правото си по чл.119 и чл.121
ал.1 от НПК и не е дал показания.Поводът според показанията на св. за посещението
на посоченото място бил:“че автомобилът,който е закупила преди известно време е
запушен от друг автомобил,посочи ни автомобила марка „Сузуки“
модел „Суифт“ с ДК № ** ******.“Според показанията на св. на място установил и
св.Е.Б.М. и Б.Е.М..На полицейските органи подсъдимата обяснила,че е закупила
автомобила от М. ,но се оказало,че акумулаторът му е повреден и договорът за покупко-продажба следвало да
бъде развален.По думите на М. на място ,дадени пред св.З. същата е предала на
подсъдимата сумата от 850 лв. за разваляне на договора ,което твърдене
подсъдимата оборила с твърдение,че е взела от М. само сума от 350 лв.Свидетелят
е категоричен,че на място,предвид представените документи за автомобила е разпоредил на М. да отмести автомобила и
подсъдимата си го е взела.
Твърдението на подсъдимата,че
акумулаторът е повреден ,макар и косвено
се потвърждава ,чрез показанията на св.Х.М.Р.. Свидетелят Р. в показанията си в
посоченото съдебно заседание и в хода на досъдебното производство,прочетени по
реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК ,след като е бил предупреден за
отговорността,която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване е заявил ,че в
действителност при него в магазин за продажба на акумулатори идвали две
жени,като:“Въпросната жена,която дойде за акумулатора ми беше разказала ,че е
закупила автомобила от друга жена,която я е излъгала,че акумулатора не
работи.“Същите показания съдът цени в
контекста на безспорно предявените претенции от подсъдимата към св.М. в
тази насока.
По разбиране на съда,посредством
показанията на свидетелите Г.,З. и Р. се
установява по безспорен начин поведението на подсъдимата и от обективна и от
субективна страна.Същата е съобщила в ОД на МВР ,че автомобилът :“е
запушен“.Това е сторила, след излизането си от кантората на нотариус Д.,носейки
в себе си документите за автомобила ,както и сумата от 850 лв.,предадена по-рано от М.,
преди да е извършено документално оформяне на разтрогването на
договора.Подсъдимата е знаела къде се намира автомобилът и по какъв начин е
паркиран ,тъй като по-рано същия ден е оставен, паркиран на посоченото място в
нейно присъствие,като по показанията на св.М. ***,която води към гаража ни,там
паркираме два или три автомобила,назад няма изход……От пред сложих новата кола
,назад няма изход,не може да се излезе ,след което отидохме при нотариуса“.За
подсъдимата,след напускане на нотариалната кантора е било пределно ясно и това
е изводимо от естествената житейска логика,че докато св.М. и нейния баща
разберат,че е напуснала нотариалната кантора,без да ги уведоми,докато
предприемат действия по откриването й тя вече ще бъде на мястото ,където е
паркирано моторното превозно средство,което по документи било нейна собственост
с подаден сигнал,че същото:“е запушено“.За подсъдимата е било пределно ясно и,че
представяйки, документите за автомобила пред полицейските органи същите ще
разпоредят последния да й бъде предаден ,както й е било пределно
ясно,че св.М. не би могла да докаже твърденията си ,че и е предала сумата от
850 лв.,която била у нея.В този аспект цялата последователност на действията на
подсъдимата е добре обмислена и логически издържана,с оглед и нейния
образователен ценз,който безспорно е висок и който й дава възможност за
преценка на такива събития и ползите,които би могла да извлече от тях.На
практика подсъдимата се е поставила в този момент в позицията на
пострадала,търсеща помощта и съдействието на органите на МВР Перник.
Този извод на съда се подкрепя
и от гласните доказателства, събрани посредством разпита в качеството на
свидетели на допуснатите по уважено искане на подсъдимата в това процесуално качество Н.Д.С. и С.Ц.Н.,както
следва:
По уважено искане на
подсъдимата в съдебно заседание,проведено на 26.10.2018 година съдът е допуснал до
разпит в качеството на свидетел Н.Д.С..Същата е разпитана в качеството на
свидетел на 21.01.2019 година,когато на въпроси,зададени от подсъдимата е
заявила:“Не си спомням да е имало очна ставка с Н.Б..Жалбата на С.Н. беше
пусната ,тъй като трябваше да закупим автомобил „Мерцедес“ и доколкото съм
запозната вие със С. отивате при нотариус М.…..На вас госпожо С. е прехвърлена
с генерално пълномощно поради неплатени данъци…….Уговорката е ние да платим и
тогава да се направи прехвърлянето…..Преди да изтече срока за прехвърляне разбирам,седмица-две
след направеното пълномощно,че е прекратено,без да сме известени за това и без
явна причина.Жалбата е пусната от С.Н.,защото сме подложени на измама.“По
отношение познанството си с Е.Б. св.заявява:“Не познавам Е.Б.,но сме чули за
нея в поредицата от разпити по разследването във връзка с прехвърлянето на
„Мерцедеса“. Разбрахме,че и тя е била обект на подобна измама с нейния
автомобил…Измама значи,че вие сте дали автомобила , а в последствие сте си го
взели по подобен начин.“
В проведено съдебно заседание на
07.12.2018 година е проведен разпит на допуснатия в качеството на свидетел по
уважено искане на подсъдимата С.Ц.Н..След като е бил предупреден за
наказателната отговорност,която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване същия
твърди:“Познавам подсъдимата ….Имахме една сделка с нея и си разменихме
колите…..С нейната кола имаше проблем,че не са плащани данъци.Уговорката беше
аз да й прехвърля моята кола и тя да ми даде генерално пълномощно ,за да мога
да платя данъците на колата и да я прехвърлим на мен…..След една седмица от 02
РУ Перник ми се обадиха,че госпожата/сочи подсъдимата/ е отменила пълномощното
и си иска колата….Аз обясних,че съм й дал
моята кола и съм й дал парите.По-точно
на сина й ги дадох.Взеха ми колата “.Чрез показанията на тези свидетели се
стига до извод,че тази линия на поведение ,очертана от събраните гласни
доказателства подсъдимата е проявила не само във взаимоотношенията си с М.,но и
във взаимоотношения със св.С. и Н. по идентичен случай.Горното води до извод за
изградена и поддържана линия на поведение .
Тези показания потвърждават и
друг извод относно личността на подсъдимата.Същата депозира многобройни сигнали
до органите на ОД на МВР Перник и то за идентични като поведение и като
последователност на действията й случаи. Факта е,че част от преписките
,образувани в ОД на МВР Перник са били прекратявани.В проведено съдебно
заседание на 07.12.2018 година разпитан в качеството на свидетел К.К.Р.,полицейски служител в ОД на МВР Перник е заявил:“Познавам подсъдимата във връзка с
образувани преписки,които са много. Конкретния случай не помня.“Показанията на
този свидетел,дадени в хода на досъдебното производство са прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК.На 14.08.2017 година пред
ст.разследващ полицай по ДП №918/2016 година св. е заявил:“Беше ми
възложена преписка по повод заявление от Е.Б.М.,в която същата сочеше ,че е
измамена от Б.Н.С.…..Предмет на спора между Б. и С. беше лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Суифт“,регистрационния номер в момента не
мога да посоча …..Имаше заявление ,касаещо същия
автомобил и от С. срещу Б..“Тези показания кореспондират и с показанията на
разпитания в съдебно заседание на 14.10.2019 година св.В.К.М.,също полицейски
служител в ОД на МВР Перник относно отново маниера на подсъдимата да се поставя
в позицията на пострадала ,чрез сезиране на полицейските органи.
С показанията на полицейските
служители кореспондират и показанията на допуснатия и разпитан в качеството на
свидетел по уважено искане на подсъдимата Н.С.Н.. В проведено съдебно заседание
на 14.10.2019 година св. е заявил:“Не познавам подсъдимата.Не познавам лице с
име С.Н..Не са ме викали във 02 РУ Перник.“
Видно от заключението по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство,приложена на л.105-107 от същото съдебно-психиатрична
експертиза подсъдимата страда от „Параноидно личностово разстройство“. Според вещото лице
лекар-психиатър към момента на осъществяване на деянието подсъдимата е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.“В
проведен разпит на вещото лице лекар-психиатър в съдебно заседание на 26.10.2018
година вещото лице,разпитано след свидетелите
заявява:“Това е една характерна особеност на протичане на мисловен
процес на даден човек,който се характеризира с непрекъснато предъвкване на една
и съща тема и въпреки,че околните хора сочат,че е безсмислено продължаването
лицето продължава да интерпретира пред останалите.Като допълнителна
характеристика на вискозността е ,че лицето не приема разумни убеждения на
околните за тези си твърдения, когато бъде разубеждавана.“Заявеното от вещото
лице кореспондира и с многобройните писмени документи,изискани от прокуратурата
и органите на МВР Перник в хода на съдебното следствие ,приоритетно по уважени
искания на подсъдимата.По тях на същата е предоставена процесуална възможност и
е взела пространни становища,макар в голямата си част да нямат отношение към
предмета на настоящото наказателно производство.За личностовите
особености на подсъдимата е показателно и направеното от нея искане за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза на наблюдаващия делото
прокурор,отхвърлено от съда като противоречащо с принципите на морала.Видно от
приложените по делото писмени документи ,обективирани
в писма рег.№17541/02.07.2018 година,рег.№2115/10.06.2018
година,21817/20.08.2018 година,рег.№31509/23.11.2019 година,рег.№1750/18.01.2019
година,рег.№9815/29.03.2019 година,рег.№14288/14.05.2019
година,рег.№16110/31.05.2019 година,рег.№22725/09.08.2019 година на подсъдимата
са предоставени несъмнени процесуални гаранции за упражняване на процесуалните
й права ,като и съдът е положил процесуални усилия за изясняване на
фактическата и правна на поставеното за разглеждане пред него наказателно дело
и стигнал до извод за осъществен от подсъдимата състав на престъпление по см.
на чл.9 ал.1 от НК,спазвайки закона и следвайки вътрешното си убеждение.
Така
описаната фактическа обстановка се установява и посредством писмените
доказателства,събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие,които съдът прие и приложи като доказателства по делото по реда на
чл.283 от НПК, ,както и съдържането на изслушания в съдебно заседание по реда
на чл.284 от НПК запис от телефон НССП „112“.
При така
установеното от фактическа страна и след разбор на събраните в хода на
производството по делото писмени и гласни доказателства съдът намира,че
подсъдимата е осъществила съставът на престъпление по чл.206 ал.1 от НК,тъй
като на 25.08.2016 година в гр.Перник противозаконно е присвоила чужди движими
вещи-пари в размер на 850 лв.,собственост на Е.
Б.М.,които владеела .
От правна страна:
За да е налице престъпление по чл.206 ал.1 от НК следва да се установи по категоричен начин предоставяне на дадена вещ на
подсъдимото лице на правно основание ,което има само и единствено правоучредително действие.В конкретния случай паричната сума в размер на 850 лв.е
предоставена на подсъдимата на основание сключен договор за покупко-продажба на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Сузуки“
модел „Суифт“ с ДК № ** ****** между нея
и св.М. и постигнато съгласие между тях за разтрогването на същия,поради
възникнали противоречия след неговото сключване .В периода на изготвяне на
документите от страна на нотариус В.Д. за анулиране на първоначално сключения
договор подсъдимата без знанието на М. е взела от секретаря на нотариуса
документите,необходими за изготвяне на допълнителното споразумение към
първоначално сключения договор и е напуснала нотариалната кантора.Паричната
сума от 850 лв.,предадена по-рано същия ден от М. останала в нейно владение.Подсъдимата,знаейки
местонахождението на моторното превозно средство отишла на мястото,като
депозирала сигнал на телефон за СП „112“,че автомобилът й е „запушен“.След
идването на органите на полицията е представила пред тях намиращите се в нея
документи,взети по-рано от нотариуса и си е взела автомобила.У нея останала и
паричната сума,предадена й от М. в размер на 850 лв.,като пред полицейските
органи С. заявила,че й е предадена само сума в размер на 350 лв. т.е. по
същество не е отрекла,че е получила парична сума в определен размер,но не
сочената от св.М. и не на това основание.Паричната сума в размер на 850 лв.
останала след напускане на мястото във владение на С..От горното следва
категоричния и безпротиворечив извод,че е осъществила
от обективна страна състава на
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено чрез пряк умисъл като форма на
вината-подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянието и
обществено опасните последици от него и е искала тяхното настъпване.Цялото
поведение на подсъдимата в хода на развилите се взаимоотношения с М. от тяхното
възникване до приключването им е категоричен по отношение и на субективната
страна на престъплението.
Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не намери.
Смекчаващи вината обстоятелства-добросъвестното
процесуално поведение на подсъдимата в хода на производството по делото.
Водим от гореизложеното съдът призна подсъдимата
Б.Н.С. за ВИНОВНА за осъществен състав на престъпление по чл.206 ал.1 от НК,за
това,че на 25.08.2016 година в гр.Перник противозаконно е присвоила чужди
движими вещи-пари в размер на 850 лв.,собственост на Е. Б.М.,които владеела ,като на основание чл.206
ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК Я ОСЪДИ и й наложи
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година.Съдът приложи институтът
на „условното осъждане“,като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението
на така наложеното наказание за срок от три години,считано от влизане на
присъдата в законна сила.Решението си за прилагане на разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК по отношение на подсъдимата съдът взе,съобразявайки съдебното минало
на подсъдимата , не е осъждана за извършени от нея престъпления от общ характер
и за постигане целите на наказанието и преди всичко за нейното поправяне не е
необходимо да търпи наказанието ефективно.Намира,че именно такова по вид и
размер наказание би изпълнило спрямо подсъдимата ,а и спрямо останалите членове
на обществото целите на индивидуалната и генерална превенция.
По разноските:
На основание чл.189 ал.1 от НПК съдът осъди
подсъдимата да заплати разноските,направени в хода на досъдебното производство
за експертизи в размер на 221,95 лв.,които следва да бъдат заплатени по сметка
на ОД на МВР Перник,а по сметка на РС Перник сумата от 50,00 лв.,направени
разноски в хода на съдебното следствие за разпит на вещото лице по изготвена в
досъдебната фаза на наказателния процес съдебно-психиатрична експертиза.За
същите,след влизане на присъдата в законна сила следва да бъде издаден
изпълнителен лист.
Водим от
гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
24.10.2019 година
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС