№ 388
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000501786 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство КОНПИ и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.05.2024 г., а
въззивната жалба е подадена на 04.06.2024 г.) обжалва в цялост Решение №
260007/10.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 948/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 6-ти първоинстанционен
състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от ищеца срещу В. И. М. и
Л. Г. М.а искове.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител старши
инспектор в ТД София с юридическо образование и придобита юридическа
правоспособност С. А. с надлежно учредена представителна власт, съобразно
пълномощно приложено към въззивната жалба. Въззивникът-ищец не дължи
държавна такса на настоящия етап от производството по аргумент от чл.154,
ал.3 от ЗОНПИ.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец счита, че обжалваното от него решение е
1
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли съда да го
отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от Комисията
искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
от двамата ответници и да присъди направените по делото разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК и юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди, че изводът на СОС за неустановено наличие на значително
несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, е погрешен и това се дължи на
неправилното позоваване на разписаното в Решение № 97/18.05.2018 г. по
гр.д.№ 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО за тълкуване на основния понятия като
доходи, разходи, значително несъответствие и др. Поддържа се, че
неправилното прилагане от първоинстанционния съд на дадените с
постановеното ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС разрешения във връзка с
прилагането на ЗОНПИ, респ. приемането на вариант 3 на СИЕ, е довело до
формиране на погрешни крайни изводи досежно основателността на исковете
на ищеца. Твърди се, че средствата, които не са налични към края на
проверявания период и не са преобразувани в реални активи, са разходвани и
представляват разход за проверяваните лица, поради което тези суми следва да
бъдат отразени като разход в анализа. Твърди се, че във вариант 2 и 3 на СИЕ,
вещото лице погрешно е приело, че получените от ответниците банкови
кредити са законни. Твърди се, че банковият кредит е законен източник на
средства, само ако за погасителните вноски е установен законен източник.
Поддържа се, че наличието на значително несъответствие по смисъла на
специалния закон е видно от вариант 1 на приетата по делото СИЕ и е в размер
на -1 295 859,80 лв.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците по исковете В. И. М. и Л. Г. С. чрез техния процесуален
представител адвокат Н. М. с надлежно учредена представителна власт по
делото.
Твърди се, че оспорваното решение на СОС е валидно, допустимо и
правилно, а въззивната жалба нередовна, неоснователна, необоснована и
съдържаща невярна /лъжлива/ информация и твърдения. Във връзка с тези
твърдения въззиваемите излагат подробни съображения по съществото на
спора. Поддържа се, че по делото безспорно е установено, че ответникът и
2
съпругата му притежават парични средства много преди началото на
проверявания период, включително оперират с ценни книжа и валута от 1991
г., когато ответникът бива командирован за първи път в чужбина /Франция/.
Твърди се, че имуществото на ответниците не е придобивано единствено в 10-
годишния проверяван период, а е плод на близо 40 години трудов стаж,
успешни операции с ценни книжа, обмен на чуждестранна валута, сключване
на застрахователни договори за застраховка „Живот“, получени наследства,
парични награди за отличия в областта на медицинските науки /учен на
годината/ и др.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца. Адвокат
М. претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за
оказаното на ответниците безплатно процесуално представителство на
основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
260007/10.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 948/2019 г. по описа на
Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 6-ти първоинстанционен
състав се обжалва в неговата цялост.
Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба на
ищеца КОНПИ срещу Определение № 260023/04.10.2024 г., гр.д. № 948/2019
г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 6-ти
първоинстанционен състав, с което съдът е оставил без уважение молбата на
ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно.
Частната жалба е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същата не се дължи държавна такса.
Ответните по жалбата страни са изразили становище в отговора по
въззивната жалба.
По частната жалба въззивният съд ще се произнесе с оглед изхода на
производството по въззивната жалба.
Въззивникът в съдебно заседание и чрез процесуалния си представител
поддържа въззивна си жалба, както и частната такава по подробните
съображения изложени в тях и моли съда да постанови решение, с което да
3
отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да
уважи предявения от комисията иск. Моли съда да уважи и подадената частна
жалба. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. Представя
списък на разноските. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от
ответниците адвокатско възнаграждение. Подробни съображения са изложени
в депозираните по делото писмени бележки.
Въззиваемите ответници в съдебно заседание чрез процесуалните си
представители оспорват въззивната жалба изцяло като неоснователна и
необоснована по подробни съображения изложени както в отговора на
въззивната жалба, така и в писмената защита представена по делото. Молят
съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски, представят
списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - София е бил сезиран с искове предявени по реда на
чл.153, ал.1 от ЗОНПИ (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.,) (Загл. изм. – ДВ, бр.
84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чийто
правоприемник е Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество
(КОНПИ), с която са предявени против В. И. М. и Л. Г. С. пасивно субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:
1. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ за отнемане от В. И. М. и Л. Г. С. на:
- ½ идеална част от поземлен имот-нива с площ от 5 800 дка, находяща
се в землището на с.***, общ.***, обл.София, ЕКАТТЕ 61248, четвърта
категория, при неполивни условия, в местността „***“, съставляваща имот №
054030 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №
054028-нива на наследниците на С. Т. С., имот № 054031-нива на
наследниците на Е. И. К., имот № 054035-нива на наследниците на К. Х. Б.,
имот № 054036-нива на Б. С. Б., имот № 054037-нива на Р. Г. Б. и др., имот №
054038-нива на „България ленд инвестм.лимитид“ ЕООД, имот № №54040-
4
нива на „България ленд инвестм.лимитид“ ЕООД, имот № 054039-нива на Е.
Л. М.-Е. и имот № 000072-полски път на община Елин Пелин
-1/2 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване - Нива с
площ от 13,800 дка, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***,
ЕКАТТЕ 61248, осма категория, при неполивни условия, в местността „***“,
съставляваща имот № 154050 по плана за земеразделяне на селото, при
граници и съседи: имот № 154049 - нива на И. Н. С., имот № 154048 - нива на
В. С. К., имот № 154047 - нива на Б. М. М., имот № 154046 - нива на
наследниците на А. С. Б., имот № 154045 - нива на наследниците на С. А. Д.,
имот № 154044 - нива на наследниците на М. В. Ц., имот № 154043 - нива на
наследниците на П. П. Ч., имот № 154042 - нива на наследниците на В. Г. С.,
имот № 154029 - нива на наследниците на Н. В. Ч., имот № 154051 - нива на
наследниците на Г. К. Г., имот № 154052 - нива на М. С. П. и др. имот №
154053 - нива на Ц. Д. И., имот № 154054 - нива на наследниците на М. Т. П.,
имот № 154055 - нива на наследниците на С. Н. Д., имот № 154056 - нива на Г.
Д. И. и др. имот № 154057 - нива на А. Т. П., имот № 154058 - нива на
наследниците на Д. С. М., имот № 154059 - нива на наследниците на Г. С. Т.,
имот № 154060 - нива на В. Г. С., имот № 154061 - нива на наследниците на Я.
М. И. и имот № 000223 - полски път на община Елин Пелин.
-1/2 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване - Нива с
площ от 3,000 дка, находяща се в землището на с. ***, общ. ***, обл.София,
ЕКАТТЕ 61248, четвърта категория, при неполивни условия, в местността
„***“, съставляваща имот № 184040 по плана за земеразделяне на селото, при
граници и съседи: имот № 184041 - нива на наследниците на П. В. И. и др.,
имот № 184033 - нива на наследниците на Г. Ц. Д., имот № 000183 - полски
път на община Елин Пелин, имот № 184034 - нива на С. Ц. М. и имот №
184035 - нива на наследниците на К. Д. И., придобити с Нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 29, том I, peг. № 446, дело № 25/16.01.2018
г., вписан в Служба по вписвания - Елин Пелин с вх. peг. №85/16.01.2018 г.,
Акт № 57, том I, дело № 44/2018 г.
2. Иск с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141
ЗОНПИ за отнемане от В. И. М., ЕГН **********
-сумата в размер на 2 987,34 лв., представляваща левовата
равностойност на 1 903 щатски долара, иззети след претърсване и изземване,
5
като банкнотите са предадени с Протокол от 09.02.2018 г. на счетоводството
на СП за съхранение в банков трезор.
3. Иск с правно основание чл.142, ал.2, т.4, вр. чл.141 от ЗОНПИ за
отнемане от Л. Г. М.а, ЕГН **********
-49,1748 дяла от емисия BG ********** от капитала на ДФ Елана Фонд
Свободни пари ЕИК175376747 на обща стойност 7 700 лв.,
-сумата в размер на 200 000 лв., представляваща „парична гаранция“ по
досъдебно производство № 53/2017 г. по описа на CO - СП, пр.пр. № 570/2017
г. внесена по банкова сметка IBAN BG 04 RZBB 9155 3320 0512 04 в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Специализирана прокуратура.
Такава е исковата претенция след частично прекратяване на
производството по делото с протоколно определение от 29.02.2024 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
В ТД София е постъпило уведомление от Специализираната
прокуратура с вх. № УВКП-342-1/26.03.2018 г. за привличане в качеството на
обвиняем по следствено дело № 53/2017 г. по описа на Следствен отдел при
Специализирана прокуратура, пр.пр. № 570/2017 г. по описа на СП на
ответника В. И. М. за извършени престъпления по чл.321, ал.3, т.1 във връзка с
ал.1 и по чл.282, ал.1 връзка с чл.20, ал.2, връзка с ал.1, връзка с чл.26, ал.1 от
НК. Престъпленията попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 и т.20 от ЗОНПИ,
поради което и с Протокол peг. № ТД02Бл/УВ-303/28.03.2018 г. е образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на
ответника В. И. М..
Установено е, че ответницата Л. Г. С. е негова съпруга.
В хода на проверката е установено значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице над 150 000 лева, а именно 2 035 642,85
лв. с първоначалната искова молба, а съобразно уточнението твърдяното от
ищеца несъответствие за целия проверяван период по смисъла на чл.107, ал.2
от ЗОНПИ във връзка с §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е в размер на 1 487 819,85 лв.
Предвид горното и с Решение № 2226/25.09.2019 г. на КОНПИ е
образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно
6
придобито имущество. В изпълнение на това Решение е внесено искане за
налагане на обезпечение на бъдещ иск в Софийски градски съд. Същото не е
допуснато.
С Решение № 3183/18.12.2019 г. на КОНПИ е взето решение да се
предяви иск в Софийски окръжен съд за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество срещу ответниците.
Настоящите искове са предявени в съда на 30.12.2019 г.
От доказателствата по делото (ГДД, предоставени от НАП) се
установява, че през проверявания период 28.03.2008 г.-28.03.2018 г.
ответниците са реализирали нетни доходи от трудови правоотношения в общ
размер на сумата от 1 202 170,42 лв. и нетни доходи от извънтрудови и
др.правоотношения в общ размер 736 933,06 лв., т.е. общо доходи по
годишни данъчни декларации в размер на 1 939 103,47 лв.
От приетите по делото банкови извлечения се установява, че
ответниците са имали налични суми по банковите им сметки в ПИБ, ДСК,
Уникредит и Юробанк България в общ размер на 188 387,07 лв.
От продажбата на л.а.м. „Шкода Фабия“ с рег.№ ******* (придобит на
03.05.2004 г.), осъществена на 29.08.2017 г. ответниците са получили приход в
размер на продажната цена от 9000 лв.
От продажбата на ½ идеална част, притежавана от ответника В. М. по
наследство, от апартамент № *, ет.*, бл.***, ж.к. „***“, гр.***, осъществена на
16.08.2010 г., същият е получил приход в размер на продажната цена от 51 268
лв.
По горните суми спор между страните няма, а и такъв не е въведен с
релевираните с въззивната жалба възражения.
От продажбата на дялове и акции (осъществена през проверявания
период), но които дялове и акции са придобити преди проверявания период,
ответниците са придобили приходи в общ размер на сумата от 128 857,13 лв., а
от продажбата на дялове и акции (осъществена през проверявания период,
между които е и спорната сума от 200 000 лв., послужила за заплащане на
парична гаранция по образуваното срещу ответника М. наказателно
производство), които са придобити в рамките на проверявания период,
ответниците са придобили приходи в общ размер на сумата от 1 269 419,44 лв.,
7
или общо за проверявания период съдът приема, че двамата ответници са
придобили доходи от продажбата на дялове и акции в общ размер на сумата
от 1 398 276,57 лв.
Тази сума е спорна, като ищецът счита, че същата възлиза на 66 274,50
лв., приходи от продажба в периода на ценни книжа, придобити преди
проверявания период, като това възражение се поддържа и пред въззивния
съд. Изложено е и в писменото становище на ищеца.
Съдът приема, че размерът на приходите от продажбата на дялове и
акции възлиза на посочената сума от 1 398 276,57 лв.
В тези приходи следва да бъде включена и сумата от 1 269 419,44 лв.,
както и всички суми за които ищецът твърди, че не следва да намират
отражение в икономическия анализ, т.е. да не бъдат отразявани като приходи,
тъй като реално не се установява ответниците да са получили сумите от
продажбата на акции и дялове, тъй като от банковите извлечения не се
установяват наредени преводи или извършени тегления на суми от сметката.
Липсата на доказаност ищецът приравнява по значение на не установен
законен източник на средствата.
Следва да се включат и всички суми, които ответникът е получил като
приход от осъществената на 04. и 05.03.2015 г. продажба на акции на
"Софарма" АД. Установено е, че същите са закупени на 14.11.2012 г. за сумата
от 9 684,71 лв. и обстоятелството, че през 2012 г. не се установява, ответникът
да извършил преводи и тегления от банкови сметки в размер на сумата, за
която е придобил акциите на „Софарма“ АД, не може да опровергае фактът на
тяхното закупуване. Още повече, че за 2012 г. ответникът е реализирал от
трудови правоотношения нетен доход в размер на 80 176.99 лв. и 49 576,30 лв.
нетни доходи от други, т.е. към 2012 г. безспорно ответникът е притежавал
сума от 9 684,71 лв., за да закупи процесните акции, т.е. безспорно се
установяват приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е
установен законен източник. Същото се отнася и за закупуването на акции на
Slovak Republic r Spain, осъществени на 21.01.2015 г. и 04.03.2015 г. и тяхната
препродажба, от която са реализирани приходи.
Следва да се посочи, че в Република България няма забрана за
извършване на разплащания в брой, поради което обстоятелството, че по
сметките на ответника не се установява получаване на сума от продажба на
8
акции, не означава, че такава не е получена в брой. Също така не може да се
очаква от физическите лица да докажат получаването на сумата в брой,
доколкото същите не са задължени до водят счетоводство и да пазят разходно-
оправдателни документи от преди десет и повече години.
В този смисъл настоящият въззивен състав изцяло възприема приетото в
Решението на ЕСПЧ от 13 юли 2021 г. по дело „Т. И ДРУГИ СРЕЩУ
БЪЛГАРИЯ“, (Жалби № 50705/11 и 6 други), че производството по настоящия
действащ Закон, което не се отличава съществено от този от 2005 г. като цяло,
поставя значителна тежест върху ответниците, включително и с оглед на
обстоятелството, че „доказването на законния произход на имуществото и на
фактите по делото като цяло би могло да бъде трудно поради необходимостта
жалбоподателите да установят финансовото си състояние за много години
назад, при съществуващите по ГПК доказателствени ограничения, в повечето
случаи по време на период на икономически сътресения, също поради факта,
че процентът на сивата икономика и следователно на недекларираните доходи
в България е относително висок“. Конфискацията на имущество следва да е
пропорционална на преследваната от закона легитимна цел, а засегнатите
лица трябва да имат възможност за ефективна защита и не следва да понасят
прекомерна тежест.
Горното от своя страна поставя под съмнение пропорционалността на
отнемането на легитимната цел, преследвана от Закона.
И не на последно място както бе посочено вече по-горе, в периодите на
закупуване и продажба на дялове и акции, безспорно и двамата ответници са
разполагали с достатъчно законни доходи от трудови и други
правоотношения, както и спестени пари към началото на проверката в размер
на 188 387,07 лв., с които са могли да закупуват дялове и акции, от
препродажбата на които са реализирали и печалби. Така при общо приходи и
доходи за целия период в размер на 3 971 635,93 лв., безспорно ответниците са
можели да направят разход в общ размер на сумата от 1 205 475,14 лв. за
закупуване на дружествени дялове и акции, налични към края на
проверявания период. Видно от заключението на СИО (Таблица А-2 на стр.17
от заключението и Таблица Б-3 на стр.31), за нито една година от
проверявания период няма надвишение на разходите над получените от
ответниците доходи и приходи от законноустановени източници.
9
По останалите суми включени в приходната част няма спор между
страните или поне такъв не е въведен с конкретни твърдения във въззивната
жалба, а именно: получени помощи, обезщетения и др.доходи по данни от
НОИ - 4 413,50 лв., доходи от дивиденти-18 078,56 лв., получени
застрахователни обезщетения - 118 278,78 лв., приходи от лихви от банкови
сметки - 212 187,45 лв., приходи от аренда на поземлени имоти - 4 920,82 лв.,
получена на 04.07.2014 г. парична награда от ответника в размер на 5 000 лв.,
ваучери за храна - 4 200 лв., получено на 16.08.2010 г. наследство от майката
на ответника - 18 521,71 лв. от падежирал и закрит при смъртта на неговата
майка депозит.
В приходната част не следва да се включва сумата от 2 873 933,38 лв., за
която ответниците твърдят, че е спестена сума и налична в брой към началото
на проверката 28.03.2008 г., доколкото по делото не е доказано главно и пълно
съществуването на тази сума в брой и на второ място касае се за приходи и
доходи, някой от тях придобити много години пред началото на проверката -
1991 г.-1996 г. Такава сума в брой не е намерена нито у ответниците, нито в
техния дом, нито съобразно техните твърдения в притежавани банкови
сейфове. Представените удостоверения от банкови институции установяват
налични пари далеч преди датата 28.03.2008 г.
Следва обаче да се включи сума в размер на 295 000 евро, в левова
равностойност 576 969,85 лв., наследена от ответника В. М. парична сума от
неговия наследодател-баща И. М.. Сумата се установява със споразумение от
05.06.2006 г., с нотариално удостоверяване на подписите на 23.06.2006 г.
(л.2971, том 11 от първоинстанционното дело). С оглед нотариалното
удостоверяване на подписите, въззивният съд намира, че документът не е
създаден за целите на процеса, тъй като той предхожда началото на
проверявания период, включително и началото на първия проверяван период
07.11.2006 г., предмет на друго производство.
Действително този документ и по отношение на удостоверените с него
факти, включително за получаване на сумата от ответника, представлява
частен писмен документ (доколкото не е налице нотариално удостоверяване
на съдържанието), но този документ не е оспорен изрично в първото
проведено по делото открито съдебно заседание от ищеца.
В приходната част не следва да се включва сумата от 306 916,67 лв.,
10
получени заеми. В този смисъл това релевирано от въззивника възражение е
основателно. Съобразно практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 от
ГПК „по отношение на имуществото на правните субекти банковият кредит е
задължение, а не средство за увеличаване на имуществото, тъй като подлежи
на връщане, поради което пълният размер на получения банков кредит не
следва да се третира като законен източник на доход, а като такъв следва да се
третира само тази част от кредита, която проверяваното лице е върнало на
банката до края на проверявания период“ - Решение № 209 от 26.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1462/2010 г., III г. о., ГК. Кредитът е законен източник на
финансиране, но не и приход-Решение № 97 от 18.05.2018 г. по гр.д. №
3224/2017 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС.
При това положение въззивният съд и с оглед доказателствата по делото
приема, че за процесния период от 28.03.2008 г. до 28.03.2018 г. получените
доходи и приходи от ответниците са в общ размер на 3 971 635,93 лв. Сумата
въззивният съд определя и получава, съобразно трети вариант на
заключението на СИО, която според вещото лице е 4 278 552,60 лв., и която
съдът намалява със сумата от 306 916,93 лв., която сума счита, че не следва да
влиза в приходната част на икономическия анализ. Ако се включи сумата
получена по наследство от 576 969,85 лв., се получава доход от 4 548 605,78
лв.
По отношение на направените от ответниците разходи за процесния
период, въззивният съд възприема сумата, установена във вариант трети от
заключението на СИО, а именно: 2 714 089,46 лв., която е и в значително по-
голям размер от вариант 1 по задачите на ищеца (117 821,75 лв.) В този
вариант са включени и разходите за придобиване на недвижими имоти,
отчуждени през проверявания период, както и разходите за придобиване на
дружествени дялове, отчуждени през проверявания период.
Като разход не следва да се включва и сумата от 200 000 лв. внесена
парична гаранция, доколкото сумата не е напуснала окончателно
патримониума на двамата ответници, тя е останала тяхна собственост, но под
условие.
Неправилно е твърдението на въззивника, че средствата, които не са
налични към края на проверявания период и не са преобразувани в реални
активи, са разходвани и представляват разход за проверяваните лица, поради
11
което тези суми следва да бъдат отразени като разход в анализа.
Това твърдение е изцяло в противоречие със задължителната съдебната
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по
тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, ОСГК, с което е прието, че не
представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и
впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен
източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в
патримониума на лицето в края на проверявания период. В мотивите на т.2 от
цитираното по-горе Тълкувателно решение е прието, че когато незаконно
придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин
– чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са
могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са
придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на
действителните права, свързани с него /по аргумент на противното от чл.143
т.2 ЗПКОНПИ/, тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това
имущество – чл.151 ЗПКОНПИ, респективно тя влиза при формиране на
значителното несъответствие по пар.1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ.
Ето защо въззивният съд приема трети вариант на заключението по
отношение на извършените от ответниците разходи, защото именно в този
вариант са включени и разходите за придобиване на недвижими имоти,
отчуждени през проверявания период, включително и за двата имота в ж.к.
*** и с.***, които са дарени на дъщерите на ответниците, т.е. недвижимото
имущество е отчуждено по непротивопоставим на държавата начин по
смисъла на чл.143, т.1 от КОНПИ, както и разходите за придобиване на
дружествени дялове, отчуждени през проверявания период. В разходите
следва да влезе и сумата от 772 747,39 лв., преведена в полза на пълнолетните
дъщери на ответниците, защото разход е всяко напускане на имуществено
благо от патримониума на двамата ответници.
При това положение и с оглед приетото по-горе от настоящия въззивен
състав, нетният доход на ответниците за проверявания период е положителна
величина и възлиза на сумата от 1 257 546,47 лв. (доказани приходи от
12
законен източник в размер на 3 971 635,93 лв. минус доказани разходи в
размер на 2 714 089,46 лв. = 1 257 546,47 лв.), а с включване на сумата от
576 969,85 лв. отново се получава нетен доход с положителна величина -
1 834 516,32 лв.
По отношение на стойността на придобитото имущество.
Установява се, че в процесния период ответниците са придобили
недвижими имоти на обща стойност 516 293 лв. Въззивният съд приема, че
именно това е стойността на придобитите недвижими имоти, тъй като от
общата пазарна стойност на недвижимите имоти, установена с приетата пред
първоинстанционния съд основна и допълнителна СТЕ - 628 841 лв., следва да
се извади пазарната стойност на апартамента и двата гаража в ж.к. „***“ -
98 863 лв., както и пазарната стойност на УПИ в с.*** - 13 685 лв., тъй като
видно от доказателствата по делото и двата имота са дарени от ответниците на
техните пълнолетни дъщери И. В. М. и А. В. М., съответно с нотариален акт за
дарение № 8, том ІІ, рег. № 3850, дело № 201/2015 г. и нотариален акт за
дарение, вписан в АВ, СВ-Елин Пелин с вх.рег. № 2681/03.10.2017 г., акт №
177, том IХ, на 03.10.2017 г., т.е. ответниците са се разпоредили с тези свои
два недвижими имота безвъзмездно, следователно правото на собственост не
се е трансформирало в парични средства или друго имуществено благо,
поради което и тази стойност не следва да бъде включвана в стойността на
придобитото имущество.
Установява се, че в процесния период ответниците са придобили МПС
на стойност 65 999,90 лв., дружествени дялове, налични към края на
проверявания период 420 311,01 лв., както и имат налични средства по
банкови сметки към края на периода в размер на 222 355,38 лв.
Или общата стойност на придобитото и налично в края на проверявания
период имущество на двамата ответници възлиза на сумата от 1 224 959,29 лв.
В имуществото на ответниците към края на проверявания период,
според настоящия въззивен състав не следва да се включва сумата от
202 987,34 лв., представляваща сбор от иззети суми по наказателното
производство и платена от банковата сметка на ответницата парична гаранция
в размер на 200 000 лв. по наказателното производство, водено срещу съпруга
й. Тази сума не представлява имущество по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на
ЗОНПИ, а и не е налична по банковата сметка на ответницата М.а в края на
13
проверявания период. В писмените бележки на ищеца е посочено, че сумата от
200 000 лв. е възстановена на ответницата Л. М.а на 29.07.2020 г., т.е. тази
сума отново е влязла в нейна банкова сметка, но противно на твърденията на
ищеца това е станало след края на проверявания период 28.03.2018 г., т.е. над
две години по-късно.
Под „парична гаранция“ следва да се разбира определената в пари
гаранция, взета като мярка за неотклонение в досъдебното производство със
съответния акт на магистрат от прокуратурата, която сума в конкретния
случай е внесена по сметка с титуляр Специализираната прокуратура. „Иззети
суми“, са веществени доказателства и са иззети с протокол за обиск и
изземване, като веществено доказателство и когато това не е в противоречие
на действащата нормативна уредба, внесени по набирателна сметка на
прокуратурата. Тези суми подлежат на освобождаване при определени
условия, като може да се стигне и до отказ от освобождаване на сумите. Т.е.
по отношение на тези суми е налице специална законодателна уредба и
режим, поради което същите не могат да бъдат третирани като „имущество“
по силата на закона. Същите към края на проверявания период не са налични
по банковите сметки на двамата ответници и те не могат да се разпореждат с
тези суми. По-скоро същите имат характер на вземане към трето лице, което
може да се реализира в бъдещ момент и при сбъдването на конкретни условия,
както в случая е станало по твърдения на ищеца на 29.07.2020 г. Вземанията
срещу трети лица не са включени в понятието „имущество“ за целите на
закона, по смисъла на §1,т.4 от ДР на ЗОНПИ.
При така безспорно установената по-горе фактическа обстановка, с
решението си първоинстанционния съд е отхвърлил исковете на ищеца като
неоснователни, като е приел, че не е налице „значително несъответствие“ по
смисъла на §1, т.3 от ЗПКОНПИ, без да излага конкретни съображения защо е
приел заключението на СИО във вариант 3.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
14
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен
резултат, а въззивната жалба неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 4, т.2 и 3 от ЗОНПИ, на доказване
подлежи кумулативното наличие на две предпоставки: установяването на
наказателно-правната предпоставка по чл. 108 от същия закон, като е
достатъчно ответникът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по
изрично изброените в разпоредбата текстове от НК, както и констатиране на
значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. В тежест на
ответника е да установи произхода на средствата.
В случая, основанието Комисията да образува производството е било
налице – ответникът В. И. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпления
по 321, ал.3, т.1 във връзка с ал.1 и по чл.282, ал.1 връзка с чл.20, ал.2, връзка с
ал.1, връзка с чл.26, ал.1 от НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 и т.20
от ЗОНПИ, което е и първата предпоставка, съдържаща се в чл.156, ал.4, т.2
ЗОНПИ.
Образуваната проверка е за период от 28.03.2008 г. до 28.03.2018 г. и е
установила "значително несъответствие" над 150000 лева за целия проверяван
период по смисъла на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ във вр. с §1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ, възлизащо на сумата от 1 487 819,85 лв., формиран като разлика
между получените от проверяваните лица нетен доход и размера на
полученото от тях имущество, съобразно уточнителна молба на ищеца вх.№
260063/15.01.2024 г. (стр.4182-4196, том 14 от първоинстанционното дело).
Ищецът обаче и с ангажираните в хода на настоящото производство
доказателства не доказва главно и пълно наличието на несъответствие в
твърдения размер.
По реда на ЗОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито
имущество като за незаконно придобито имущество според чл. 5, ал.1 от
същия закон се смята имуществото, за придобиването на което не е установен
законен източник. На изследване подлежи имуществото, с което
проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период,
15
увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност,
частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това
време разходи и възникналите задължения. Посочената категория факти и
обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански
процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не
може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава
логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.
На второ място, следва да се установи незаконно придобито имущество
по смисъла на чл. 141 от ЗОНПИ и на чл. 5, ал.1 от същия закон, в който е
заложена презумпцията, че незаконно придобито имущество е имуществото,
за придобиването на което не е установен законен източник. Законни са
всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването
им, а това са конституционно признатите и законово регламентирани
източници/трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и
т.н./. В случай, че се установи незаконно придобито имущество, следваща
предпоставка за отнемането му е наличие на значително несъответствие
между стойността на имуществото и нетния доход на проверяваното лице,
който надвишава 150000 лева за целия проверяван период съгласно § 1, т.3 от
ДР на ЗПКОНПИ.
Преценката за наличието на законен източник на придобитото
имущество следва да се направи на база съпоставката между имущество и
нетните доходи на ответника по смисъла на § 1, т.8 и т.9 от ДР на ЗОНПИ.
Предвид горното и съобразно изложените по-горе мотиви, относно това
кои суми следва да бъдат взети предвид при икономическия анализ и
съответно да бъдат включени в приходи, разходи и стойност на придобито
имущество в края на проверявания период, безспорно се установява липса на
несъответствие между стойността на имуществото (1 224 959,29 лв.) и нетния
доход на проверяваните лица, който е положителна величина и възлиза на
сумата от 1 257 546,47 лв., т.е. получава се положителна разлика от 32 587,18
лв., излишък на парични средства или доход. Т.е. налице е излишък дори без
да се включи придобитата сума по наследство от 576 969,85 лв., в случай, че се
приеме тезата, че същата не е била налична в началото на проверявания
период. Ако същата бъде включена в анализа, то безспорно излишъкът от пари
ще се увеличи.
16
Т.е. и доколкото не е налице обосновано предположение, че
имуществото, чието отнемане се иска, е незаконно придобито, то искът като
неоснователен ще следва да бъде отхвърлен изцяло.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че дори и да се
установи несъответствие над законоопределената сума от 150 000 лв.(-
170 400,16 лв.) , което би се получило, в случай, че не се приеме тезата на
съда, че към приходите следва да се отнесе полученото наследство от 576
969,85 лв., както и че сумата от 202 987,34 лв.- иззети суми и внесена парична
гаранция по наказателното производство, не е имущество, т.е. следва да се
остойности като такова, то исковата претенция пак ще бъде неоснователна.
Вярно е, че със ЗОНПИ не е въведено като условие за отнемане на
имущество наличието на връзка между неговото придобиване и установената
в наказателното производство престъпна дейност, поради което и неговият
изход няма значение за изхода на гражданското производство по отнемане на
незаконно придобито имущество. Престъпната дейност е само повод за
образуване на проверката от Комисията, целта на която е установяване дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Съдът обаче следва да съобрази цитираното по-горе решение на ЕСПЧ,
както и практиката на съда, обективирана в други подобни решения, като
извърши тест за пропорционалност, който от своя страна изисква да бъде
установена или предположена причинно-следствена връзка, пряка или
косвена, между имуществото, което трябва да бъде отнето и престъпната
дейност посочена от ищеца, тъй като тази невъзможност за установяване на
причинно-следствена връзка би означавала, че всяка намеса в имуществените
права на ответниците е непропорционална.
Горното е така и съобразно т. 111 от мотивите към Решение от 26.09.2023
г. на ЕСПЧ по делото Й. и други срещу България, по жалби № 265/2017 г. и
26473/2018 г., в което ЕСПЧ приема, че ЗОПДНПИ (отм.) преследва
легитимна цел от обществен интерес, а именно: "да се предотврати
незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или
административни нарушения, както е посочено в Закона". Именно предвид
тази легитимна цел на закона, в т. 124 и т. 138 ЕСПЧ приема, че за да бъде
отнемането по ЗОПДНПИ (отм.) в съответствие с изискванията на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКПЧОС, от съществено значение е националният съд да
17
извърши обоснована преценка и да установи наличието на престъпна дейност
или административно нарушение, за които се твърди, че са били извършени и
са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество.
Заключенията на националните съдилища не могат да са основани
единствено на презумпцията за незаконен произход на имуществото при
липса на доказан източник на приходи; трябва да се търси и причинна
връзка с престъпна дейност".
В конкретния случай видно дори само от исковата молба, всъщност
ищецът не включва конкретни суми като приходи, само защото няма доказан
източник на приходи, разчитайки на въведената от законодателя обърната
доказателствена тежест, при която върху ответниците е възложена
прекомерната тежест да доказват главно и пълно законност на своите приходи
и доходи, а не че е установил по делото незаконен източник на приходи, което
вече е в негова доказателствена тежест.
При липсата на установена макар и косвена връзка между престъпната
дейност, за която ответникът е бил обвинен, каквато по делото не се
установява, включително и с оглед окончателно прекратеното спрямо
ответника М. наказателно производство (с приетото пред настоящата
инстанция Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от 30.01.2025 г. на Софийска градска прокуратура), и
имуществото, чието отнемане се иска, то и на това основание исковите
претенции се явяват неоснователни, дори и при установено значително
несъответствие, доколкото същото се дължи единствено и само на липсата на
недоказаност на приходите, с оглед евентуално разплащане в брой, но не и на
доказана от страна на ищеца собственост с незаконен произход.
При това положение въззивната жалба като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение, като първоинстанционното решение бъде
потвърдено като краен резултат, поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции.
При този изход на делото, въззивният съд дължи произнасяне и по
частна въззивна жалба на ищеца КОНПИ срещу Определение №
260023/04.10.2024 г., гр.д. № 948/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Гражданско отделение, 6-ти първоинстанционен състав.
18
Частната жалба е неоснователна, а определението е правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По размера на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. Същото не е прекомерно.
Въззивният съд се съобразява с постановките на решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, в което е посочено, че приетата в приложение
на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
обвързва съда при определяне на съответното на действително положените
процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение.
Настоящият въззивен състав обаче споделя съдебната практика, която
приема, че посочените в наредбата размери на адвокатските хонорари могат
да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията на процесуалните представители на страните, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от решаващия състав
с оглед вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални
действия, фактическата и правна сложност на делото (така в определение №
50015/16.02.2024 г. по т. д. 1908/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о.).
Ето защо намира, че присъденото адвокатско възнаграждение от
първоинстанционния съд не е прекомерно при отчитане на обстоятелството,
че делото се отличава с изключително висока правна и фактическа сложност,
пред първата инстанция и по същото са провеждани множество открити
съдебни заседания, на които процесуалният представител на ответниците е
участвал. Същият е изготвил отговор и множество писмени становища по
делото, проучвайки писмени доказателства, обособени в 14 тома по делото.
По дължимата от ищеца държавна такса с оглед отхвърляне на исковите
претенции.
По въпроса относно производствата по гражданска конфискация по реда
на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ е създадена трайно установена и
последователна съдебна практика на ВКС, според която установеното в
практиката на ВКС, разрешение, че Комисията не дължи държавна такса в
производства по гражданска конфискация е било обосновано в старата
съдебна практика при действието на първия ЗОПДИППД (отм.) с отсъствието
19
в този закон на специални разпоредби за държавните такси. Във връзка с това
разрешение е възприето становището, че Комисията като процесуален
субституент на държавата не дължи държавна такса съгласно чл. 84, т. 1 ГПК.
В следващите по време: ЗОПДНПИ (отм., 23.01.2018 г.) и сега действащия
ЗОНПИ обаче, изрично законодателят е разписал норми за дължимост на
държавните такси в производството, които се присъждат в зависимост от
изхода на спора, макар да не се събират първоначално при завеждане на
делото – чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. При
действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия
момент съдебна практика, която настоящият въззивен състав напълно
споделя, обективирана в: определение № 2226/08.05.2024 г. по ч. гр. д. №
1386/2024 г. на III г. о.; определение № 4274/26.09.2024 г. по ч. гр. д. №
2782/2024 г. на III г. о.; определение № 6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д. №
4863/2024 г. на III г. о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022
г. на III г. о.; определение № 5306/20.11.2024 г. по ч. гр. д. № 4336/2024 г. на IV
г. о.; определение № 4501/09.10.2024 г. по ч. гр. д. № 3739/2024 г. на IV г. о.;
определение № 2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1814/2024 г. на IV г. о.;
определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV г. о.;
определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о.; решение
№ 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о. и др., според която
КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или
производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че Комисията е
публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по
исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в производството по
ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по - висш порядък, тъй като не
осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира
установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент
на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е
незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с
влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това
имущество няма публичноправен характер.
По горните съображения обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По разноските в процеса:
20
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция разноски се
дължат на въззиваемите ответници по силата на чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ,
съобразно която разпоредба, с решението съдът присъжда държавна такса и
направените разноски в зависимост от изхода на делото. Такива разноски
обаче от въззиваемите не са правени, поради което не се присъждат.
С оглед осъществената от адвокат М. безплатна правна помощ на
двамата въззиваеми пред настоящата инстанция и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 13 000 лв., който размер съответства на
вида на спора, интереса, извършените от адвоката процесуални действия,
фактическата и правна сложност на делото, съобразно изложеното по-горе.
На основание чл.154, ал.3 във връзка с чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ,
въззивникът ще следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 4 666,82 лв., представляваща 2% върху обжалваемия интерес от
233 341,34 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло Решение № 260007/10.05.2024 г., постановено по
гр.д.№ 948/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение,
6-ти първоинстанционен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260023/04.10.2024 г., гр.д. № 948/2019
г. по описа на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, 6-ти
първоинстанционен състав.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Н. П. М., ЕГН
**********, гр.София, ул. „Позитано“ № 9, вх.Б, ет.4, офис 13 адвокатско
възнаграждение в размер на 13 000 лв. (тринадесет хиляди лв.) за оказаното от
него безплатно процесуално представителство и защита на въззиваемите пред
настоящата въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество,
21
БУЛСТАТ *********, гр. София, пл. „Света Неделя“ № 6 да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 4 666,82 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и
шест и 0,82 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22