№ 583
гр. Русе, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520100129 по описа за 2022 година
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В. Г. АНДР. твърди, че е сключила договор за потребителски кредит № 40001285348
с „Профи Кредит България“ ЕООД по силата на който й е предоставен кредит в размер на
500 лева при годишен лихвен процент- 41,00%, годишен процент на разходите- 48,82%,
срок на погасяване- 18 месеца. Договорено било също така, че ищцата закупува
допълнителна услуга „Фаст“ с цена 150 лева и допълнителна услуга „Флекси“ на цена 240
лева, като така, общото й задължение по кредита станало 1066,88 лева. Ищцата счита, че
клаузите от договора предвиждащи закупуването на допълнителна услуга „Фаст“ и
допълнителна услуга „Флекси“ са нищожни на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, както и поради
нарушение на норми от ЗПК и ЗЗП и иска това да бъде признато за установено от съда.
Счита, че тези услуги по съществото си представляват такси за усвояване и управление на
кредита, което е в пряко противоречие на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и че допълнителните
услуги по естеството си са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите
водят до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК установяващ лимит на
годишния процент на разходите.
Иска се да бъде прогласена нищожността клаузите от договор за потребителски
кредит № 40001285348, предвиждащи заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ поради нарушение на чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба с който
оспорва предявените искове. Навежда правни доводи, в подкрепа на тезата, че договор за
потребителски кредит № № 40001285348 и всички негови клаузи са валидни и не са
1
неравноправни.
Предявените искове за нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит №
40001285348 са с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 11.09.2020 В. Г. АНДР. сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД договор за
потребителски кредит № 40001285348 по силата на който дружеството се задължило да
предостави на ищцата кредит в размер на 500 лева при годишен лихвен процент- 41,00%,
годишен процент на разходите- 48,82%, срок на погасяване- 18 месеца. Договорено било
също така, че ищцата закупува допълнителна услуга „Фаст“ /предоставяща право на
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита/ с цена 150 лева и допълнителна услуга
„Флекси“ /предоставяща право на промяна на погасителния план по кредита/ на цена 240
лева.
Съгласно т.15.1 от Общите условия към договора за потребителски кредит всеки
клиент, закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и
становище на искането за потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена
допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час от постъпване на искането.
Съгласно т.15.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит всеки
клиент, закупил допълнителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно
погасителния си план по правила подробно разписани в т.15.2.1, 15.2.2 и 15.2.3 от Общите
условия.
Съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК:
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита
Допълнителната услуга „Фаст“ е свързана с усвояването на кредита, а допълнителна
услуга „Флекси“ е свързана с управлението на кредита, като и за двете дейности се съдържа
изрична забрана да се събират такси - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Възнагражденията за т.нар.
допълнителните услуги са възнаграждения свързани с договора за кредит, които съгласно
чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от
кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Ако посочените разходи бяха включени при
пресмятането на ГПР то същият би надхвърлил значително максималния размер по чл. 19
ал.4 от ЗПК, поради което клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни
услуги са нищожни и на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК.
При изплащането на кредит от 500 лева на 18 месечни вноски по 59,27 лева всяка
(каквито са параметрите на кредита, като се включи и възнаграждението за допълнителни
услуги) реалният годишен процент на разходите е над 113 процента годишно (изчисленията
са на съда), което е значително повече от обявения в договора ГПР от 48,82%. Това от своя
страна води до нищожност на целия договор на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10
от ЗПК- тъй като в договора не е посочен реалния ГПР. Доколкото обаче от съда се иска да
признае за недействителни само клаузите за допълнителни услуги, то произнасянето в
2
диспозитива следва да се ограничи до пределите очертани в исковата молба.
По изложените съображения предявените искове за недействителност на клаузите от
договор за потребителски кредит № 40001285348, предвиждащи заплащане на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ поради нарушение на чл. 22, вр. с чл. 10а и чл.11
от ЗПК са основателни и следва да се уважат изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати разноски за процесуално представителство на адв. Д.М.. Съдът
определя адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева за цялото дело, като
обстоятелството, че се предявяват искове за признаване на нищожността на две отделни
клаузи не е причина за присъждане на хонорар в двоен размер. Общата сума на договора с
всички плащания по-него е 1066,88 лева и разноските за обявяване на недействителността
на отделни клаузи не могат да надхвърлят разноските за обявяване на недействителността на
целия договор. Ответникът също така следва да заплати по сметка на Русенски районен съд
държавна такса в размер на 100 лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. АНДР. с ЕГН
********** с адрес гр. Русе, ***************** от една страна и от друга страна „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. “България” № 49, блок 53Е, вх.В,
че клаузите от договор за потребителски кредит № 40001285348 сключен между тях ,
предвиждащи заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 150 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 240 лева са недействителни на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит поради нарушаване на чл.10а, ал.2, чл. 11 ал.1 т.10 и
чл.19 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
“България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати на основание чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата на адв. Д.В. М. със служебен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81,
ет.3, ап. „Б“ възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
“България” № 49, блок 53Е, вх.В да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна
такса в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3