Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.С., 11.04.2016г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-а състав, в публично заседание на
двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА П.
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 1632
по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивни жалби на ”А.Б.” ЕООД против решенията на СРС, 62 ри състав по гр.д. № 31478/2014г., постановени
съответно на 25.09.2014г. и на 09.11.2015г.
С първото
решение съдът е уважил предявените срещу дружеството от Д.П.П. искове по чл.
344 т.1, 2 и 3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е признал за незаконно уволнението
на П., извършено със заповед № 1616/07.04.2014г., възстановил я е на заеманата
преди уволнението длъжност „координатор” и й е присъдил 8100 лева като обезщетение
за оставането й без работа за периода 07.04.2014г.-07.10.2014г., ведно със законната
лихва от 11.06.2014г., както и разноски по делото.
С решението
от 09.11.2015г. е поправено по реда на чл. 247 ГПК решението от 25.09.2014г. в
частта, относно периода на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, като същият е
определен на 08.04.2010г.-08.10.2014г., а по реда на чл. 251 ГПК е постановено „допълване
на мотивите в решението от 25.09.2014г., относно диспозитива по иска по чл.
225, ал.1 КТ, с казаното по – горе – или присъдената като „чиста за получаване
сума” от 8100 лева , да се разглежда и като сума от 10350 лева, но присъдена
заедно с удръжките, които биха се извършили при получаването й и които биха я намалили
до сумата 8100 лева”.
В жалбата
срещу основното решение се твърди, че същото е неправилно като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. При извод, че ищцата
не се е справяла с работата си, съдът произволно счел, че на нея й липсват
качества за изпълнение на длъжността, а не че е нарушила свои трудови
задължения, обуславящи дисциплинарно уволнение. Освен това в обясненията си по
чл. 193 КТ ищцата признала, че не е изпълнила задълженията си, като изтъкнала
за причина за неизпълнението недостатъчното й време, а не некомпетентността си.
Било установено по делото системно виновно неизпълнение от ищцата на трудовите
й задължения, поради което искът по чл. 344 т.1 КТ бил неоснователен. Искът по
чл. 225, ал.1 КТ пък бил недоказан, а за периода след 25.09.2014г. и
недопустим, тъй като след тази дата вземането било бъдещо. С тези доводи се
иска отмяна на решението от 25.09.2014г. и постановяване на ново, с които
исковете бъдат отхвърлени.
В жалбата
срещу решението от 09.11.2015г. се твърди, че същото е недопустимо и
неправилно. Не били налице предпоставките нито на чл. 251 ГПК , нито на чл.250 ГПК, нито на чл. 247 ГПК, а допълването на мотивите било изцяло недопустимо.
Въззиваемата
Д.П.П. оспорва жалбите.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното:
Между
страните не е било спорно, че към момента на уволнението ищцата е заемала
длъжността „координатор” при ответника по силата на безсрочен трудов договор,
прекратен със заповед № 1616/07.04.2014г., връчена на същата дата, с която на
ищцата е наложено дисциплинарно уволнение за това, че нарушила трудовата
дисциплина като системно не изпълнявала основните дейности, които се изискват
от заемащия длъжността „координатор”, а именно – изготвяне на седмични и месечни рипорти и анализи в периода
01.12.2014г. - 01.04.2014г. Заповедта препраща към изпратени до ищцата мейли от
прекия й ръководител от 12.02.2014г., 19.02.2014г., 27.02.2014г и 06.03.2014г.,
с които се твърди да е констатирано неизпълнението, обусловило уволнението.
На ищцата
са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ за „системно забавяне или липса на
съответна ( изброена в искането ) информация , което е станало видно от
изпратените от ръководещия обучението й имейли от 12.02.2014г., 19.02.2014г.,
27.02.2014г. 06.03.3014г. и 14.03.2014г.”
Страните са подписали план за управление на
ефективността на ищцата, който изисква мониторинг на дейността й считано от 30.01.2014г. и
седмични срещи между нея и ръководителя на екипа за обсъждане на текущото
състояние на работата й. Именно в изпълнение на този план е разменената
електронна кореспонденция между ищцата и Мирослав Дончев, неин „старши треньор”
, включително цитираните като изпратени от него в уволнителната заповед имейли
от 12.02.2014г., 19.02.2014г. и 06.03.2014г. Имейлът от 27.02.2014г. не е
представен от ответника като доказателство по делото, а пък този от
14.03.2014г., макар и представен, е неотносим, доколкото не е цитиран като
основание за уволнението в обжалваната заповед. Всички сочени в заповедта
имейли съдържат анализ от обучаващия ищцата на дейността й, включително
поощрения за начина, по който тя се справя ( имейла от 12.02.2014г. и от
19.02.2014г.), препоръки за по –добро изпълнение ( имейла от 19.02.2014г. и 06.03.2014г.)
и критики за некачественото изпълнение (имейла от 06.03.2014г.) В нито един от
изброените имейли не се съдържа конкретна информация за конкретно неизпълнение - по вид и
време на извършване, на конкретно
трудово задължение - по трудовия договор, длъжностната характеристика или плана за ефективност. Те не съдържат данни за
релевантните за случая обстоятелства кои изискуеми по силата на заеманата от
ищцата длъжност действия ( включително
посочените в плана за управление, като изготвяне на анализи, репорти и т.н.),
не са извършени от нея; кога тя е следвало да ги изпълни; на какви обективни критерии е следвало
да отговаря изпълненото и на кои от тях не е отговаряло. Факти в този смисъл
липсват и в самата заповед, която за нарушенията от фактическа страна препраща към
цитираните имейли.
Във връзка
с изложеното настоящата инстанция приема, че в уволнителната заповед не е
описано от фактическа страна конкретно
поведение на ищцата, което да може да бъде съпоставено с конкретни нейни
трудови задължения, за да бъде преценено нарушени ли са последните. Или
уволнителната заповед е немотивирана. Доказателствата, представени от ответника
за установяване на „конкретните” нарушения, посочени в заповедта, доказват
единствено факта, че при осъществявания на ищцата мониторинг върху цялостната й
трудова й дейност като „координатор”
след 30.01.2014г., в изпълнение на плана за управление на ефективността
й, работодателят е достигнал до извод, че ищцата не достига очакваните от нея
резултати. Подобен извод е равнозначен на извод за липса на качества за
изпълнение на длъжността, който обаче не е основание за дисциплинарно
уволнение, а за прекратяване на трудовото правоотношение на друго, безвиновно
основание.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за
лични деяния на работника или служителя, за извършени от него нарушения на
трудовата дисциплина. Нарушенията следва да са конкретни, описани по време и
начин на извършване, извършени виновно ( небрежно или умишлено), без да е
задължително да са вредоносни. В процесната заповед не са описани от фактическа
страна извършени от ищцата нарушения на трудовите й задължения т.е. не е
обоснована дисциплинарната й отговорност.
В
заключение, заповед № 1616/07.04.2014г. не отговоря на изискванията на чл. 195,
ал.1 КТ, поради което извършеното с нея уволнение е незаконосъобразно.
При този
извод е безпредметно да се обсъждат оплакванията по жалбата във връзка с доказването на извършените от ищцата
нарушения на трудовата дисциплина. Дори такива конкретни нарушения да се установяват
от доказателствата по делото (а това не е така), щом не са основание на уволнителната заповед, нямат отношение към
извода за нейната законосъобразност.
Основателен
е и обусловеният иск по чл. 344 т.2 КТ - трудовото правоотношение между
страните е безсрочно, а уволнението на ищцата е незаконосъобразно.
Съгласно приетото от
настоящата инстанция копие от трудовата книжка на ищцата, което съответства на
оригинала, същата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение в шест
месечен период, считано от 08.04.2014г. Между страните няма спор относно
размера на последното получено от ищцата пред уволнението й брутно трудово
възнаграждение ( това за месец март 2014г.), а
именно 1725 лева – така
представения фиш за работната заплата на лист 90 от делото на СРС. При този
размер на брутното трудово възнаграждение,
размерът на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ възлиза на 10350 лева. До този
размер искът по чл. 225, ал.1 КТ е бил увеличен по искане на ищцата от
22.08.2014г., с определение на СРС от 26.08.2014г. В мотивите на решението от 25.09.2014г.,
тълкувани с решението от 09.11.2015г., първоинстанционният съд е приел, че
искът е основателен и доказан до пълния му предявен размер т.е. за 10350 лева.
Присъдил е обаче на ищцата сумата 8100 лева, приемайки че дължим е нетният
размер на възнаграждението. Този извод – че сумата 8100 лева е нетен размер на
обезщетението, не е намерил отражение в диспозитива на обжалваното решение от
25.09.2014г. С решението от 09.11.2015г. обаче, съдът е изтълкувал неясната си
воля по отношение на сумата 8100 лева и макар не особено прецизно с диспозитива
на същото е пояснил, че сумата 8100 лева следва да се счита чиста/нетна сума за
получаване след удръжките от 10350 лева при изплащането на последната. Така двусмислието в диспозитива на
решението от 25.09.2014г. е отстранено, като постановилият го съд е извел
действителната си воля, а именно, че присъдената сума от 8100 лева представлява
нетния размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, чиито общ дължим размер е
10350 лева.
Според
настоящата инстанция при уважаване на иск по чл. 225, ал.1 КТ се присъжда
дължимия брутен размер на обезщетението, в случая 10350 лева, а каква нетна
част от него ще получи ищцата при фактическото му изплащане е въпрос на
изпълнение на съдебното решение. Въпреки това, предвид даденото от
първоинстанционния съд тълкуване, а и с оглед обстоятелството, че нито едно от
решенията на СРС не е обжалвано от ищцата, въззивният съд не може да се
произнесе досежно разликата над 8100 лева до 10350 лева, а следва да потвърди
решението от 25.09.2014г. в частта по иска по чл. 225, ал.1 КТ, с която й е
присъдена, съобразно тълкуването в решението от 09.11.2015г., нетна сума на обезщетението от 8100 лева.
Периодът, в
който ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, е от
08.04.2014г. до 08.10.2014г. За този период искът е докладван в определението
по чл.140 ГПК и за „исковия период” в мотивите си първоинстанционният съд е
счел иска по чл.225, ал.1 КТ за основателен. Ето защо, като е присъдил
обезщетение за периода 07.04.2014г.- 07.10.2014г., първоинстанционният съд е
допуснал фактическа грешка в диспозитива на решението от 25.09.2014г., която правилно е поправена по реда на чл. 247 ГПК с решението от 09.11.2015г. Без
значение, предвид създадената задължителна практика на ВКС, е обстоятелството,
че с поправеното решение от 25.09.2014г. е присъдено обезщетение за период след
датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, а именно за
времето от 25.09.2014г. до 08.10.2014г. Шестмесечният период е изтекъл
понастоящем, поради което се дължи пълния размер на обезщетението по чл. 225,
ал.1 КТ.
Предвид
гореизложеното, като намира са неоснователни по съществото си оплакванията във
въззивните жалби, настоящата инстанция следва да постанови решение, с потвърди
обжалваното решение от 25.09.2014г.,
тълкувано и поправено с решението от 09.11.2015г.
Въззиваемата,
на която се следват разноски предвид изхода на спора пред въззивния съд, не е
поискала присъждане на такива.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решенията
на СРС, 62 ри състав по гр.д. №
31478/2014г., постановени съответно на 25.09.2014г. и на 09.11.2015г., с които
е признато за незаконно, на основание чл. 344 т.1 КТ , и отменено дисциплинарното уволнение на Д.П.П.,
извършено със заповед № 1616/07.04.2014г. на „А.Б.” ЕООД, гр. С., възстановена
е П., на основание чл. 344 т.2 КТ, на заеманата преди уволнението длъжност
„координатор” при „А.Б.” ЕООД, гр. С. и й е присъдена, на основание чл. 344 т.3
вр. с чл. 225, ал.1 КТ, сумата 8100 лева, представляваща нетния размер на
дължимото брутно обезщетение от 10350 лева, за оставане й без работа в
периода 08.04.2014г. - 08.10.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от 8100 лева от 11.06.2014г. до
окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от 11.04.2016г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: