Определение по дело №1309/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 №…………………………………2021г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ-ти състав,

в закрито заседание на деветнадесети юли 2021 г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм. дело № 1309/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.54 ал.5, вр.чл.197 и сл. от АПК. вр. чл.118 от КСО.

Образувано е по жалба на С.Ц.Н. ЕГН **********,***, против Решение № 1040-02-93/25.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е спряно административното производство по разглеждане на подадена по реда на чл.117 ал.3 от КСО жалба с вх. № 1012-02-120/27.04.2021г. от С.Н., чрез адв. К., срещу Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас, с което на осн. чл. 40 ал.3 от КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20203421916.

Жалбоподателката сочи, че оспорения акт е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно на нормата на чл.54 ал.1 т.5 от АПК. Счита, че в случая не е налице нито една от предпоставките на цитираната разпоредба, като административният орган необосновано е счел, че влизането в сила на издадени задължителни предписания от 02.04.2021г. са от преюдициално значение за преценката на законосъобразността на обжалваното разпореждане. Поддържа, че разпореждането е постановено при нарушение на принципите на законност и истинност в административното производство.  Моли да се отмени разпореждането и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответник – Директор на ТП на НОИ-Бургас не е изразил становище по спора.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт, намира за установено следното:

От „Политур 2016“ ЕООД на 20.10.2016г. е било подадена уведомление за сключен трудов договор със С.Ц.Н., а в последствие и за прекратяването му от 04.02.2020г. Било е подадено уведомление за назначаване на лицето в „Д Комплекс сървисес“ ЕООД от 03.02.2020г. И от двете дружества са подавани данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. От осигурителя „Д Комерс сървисес“ ЕООД в ТП на НОИ – Бургас е представено удостоверение приложение № 9 с вх. №Р14-02-000-00-**********/15.01.2021г.,относно правото на парично обезщетение по болничен лист № Е20203421916, издаден на С.Н. за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 14.01.2021г. - 27.02.2021г. В 24-месечния период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност влиза период, за който са подавани данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за Н. от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД.  От ТП на НОИ – Варна е получено писмо с искане за извършване на проверка на осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, „Ц Комерс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, във връзка с определяне правото и размера на паричното обезщетение за три лица, измежду които и Н., за установяване на извършвана трудова дейност в дружествата, която е основание за възникване на осигуряване и подаване на данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО и качеството им на осигурени лица. При проверка в информационната система на НОИ е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД не е внасяно осигурителни вноски от м.07.2019 г., липсват данни за подаден ГФО за 2019г., регистрирани са уведомления по чл.62 от КТ – 66 договора с общо 61 лица с код 68.32. За някои от лицата са подадени данни с висок месечен осигурителен доход. За „Политур 2016“ ЕООД е установено, че  са подадени ГФО за 2016г. и 2017г., в дружеството са регистрирани уведомления по чл.62 от КТ – 266 договора за 221 лица с код на икономическа дейност 55.10, за някои от лицата са подавани данни за висок месечен осигурителен договор. В приход на ДОО за периода от 02.2018г. до 02.2020г. не са постъпвали осигурителни вноски.

След установяване, че документите на дружествата се намират на територията на гр.Варна, е поискано извършване на проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна. Издадена е заповед от 04.12.2020г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на „Д Комплекс сървисес“ ЕООД.  Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-03-00901689/30.03.2021г.  В хода на същата са анализирани представени оборотни ведомости за 2019г. и 2020г., като е установено, че липсват внесени вноски за ДОО за 2019г. в размер на 4 810.02 лв., а за 2020г. – 37 593.40 лв. При проверката не са представени фишове за заплати, банкови, счетоводни документи, приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти, платежни нареждания, оборотни ведомости, хронологичен регистър на каса, банка, персонал и др.  От извършена справка е установено, че за дружеството няма данни за регистрирани ЕКАФП, данните и уведомленията по чл. 62 ал.5 от КТ са подадени с квалифициран електронен подпис чрез Г.С., установено е, че дружеството не притежава имущество.  При тези установявания е прието, че не може да се удостовери по безспорен начин извършвана от дружеството дейност. Издадено е задължително предписание от 2.04.2021 г. до осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за 67 лица, между които и С.Н. за периода от 02.2020 г. до 02.2021 г.

Издадена е заповед от 04.12.2020 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО на „Политур 2016“ ЕООД.  Проверката е приключила с констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 г.  В хода на същата е установено, че има подадени ГФО за 2016г. и 2017г., няма подаден ГФО за следващите години.  Дружеството има подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2016г. до 2018г., дружеството няма регистрирани обороти за периода от 06.2019г. до 12.2020г., липсва подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019г.  На „Политур 2016“ ЕООД са извършени проверки за периода до 30.06.2019г. по постъпили сигнали във връзка с представени заявления за отпускане на парични обезщетения, приключили с констативни протоколи, в същите е прието, че след 01.07.2019г. не са представени доказателства за осъществяваната дейност на дружеството. Издадено е задължително предписание от 02.04.2021г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за 43 лица, между които и С.Н. за периода от 7.2019г. до 01.2020г.

Установено е, че за С.Н. са подадени Приложения № 9, като при изчислението влиза осигурителния стаж и от двете дружества.  На 05.04.2021г. е издадено Разпореждане № О-02-000-00-01459133, с което на осн. чл.40 ал.3 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на С.Н. по болничен лист   № Е20203421916.

Разпореждането е обжалвано от Н..

В оспореното в настоящото производство Решение № 1040-02-93/25.05.2021г. Директорът на ТП на НОИ Бургас е приел, че в 18 месечния период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна неработоспособност влиза период, за който са подавани данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за Н. от горепосочените осигурители.  Изискани са данни за влизането в сила на издадените задължителни предписания, като с писмо от 11.05.2021г. административния орган е уведомен, че същите не са влезли в сила. От ответника са изложени мотиви, че неприключилите административните производства по издадените задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ - Варна, по отношение на двамата осигурители за заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за С.Н. за периодите от м.02.2020г. до м.02.2021г. и от м.07.2019г. до м.01.2020г., са от преюдициално значение по отношение на производството по преценка законосъобразността на издаденото разпореждане за отказ по болничен лист № Е20203421916. Поради това, с оспореното решение на осн. чл.117 ал.3 от КСО вр. чл.54 ал.1 т.5 от АПК е спряно административното производство по депозираната от Н. жалба срещу Разпореждане № О-02-000-00-01459133.

Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Бургас е връчено на Н. на 27.05.2021г., като в законоустановения срок същата е подала жалба по пощата.

Предвид горното и като взе предвид, че жалбата е подадена активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и в законоустановения срок, съдът намира, че същата е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

По нейната основателност, съдът съобрази следното:

Обжалваното Решение № 1040-02-93/25.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ Бургас е издадено от материално компетентния административен орган и в предвидената от закона форма, при спазване разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО, което не е и спорно между страните.

Възраженията на жалбоподателя в случая се свеждат до това, че не са налице предпоставки за спиране на производството. В тази връзка съдът намира следното:

Принцип в административното право е, че производството по издаване на индивидуален административен акт се развива максимално бързо /чл.11 АПК/, по предвидим начин за постигане на крайния резултат. Същото може да бъде спирано по инициатива на административния орган или страните, но като извънредна мярка за временно преустановяване развитието на административното производство, наложена с акт на административен орган. Основанията за спиране са регламентирани в нормата на чл.54 от АПК, като са уредени няколко изчерпателно изброени хипотези. В настоящия случай производството е спряно на основание чл.54 ал.1 т.5 от АПК, съгласно който административното производство се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. 

Съгласно чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. Нормата на чл.41 от КСО определя начина на изчисление на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, като се взема за основа трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, а според нормата на чл.1, ал.2 от НПОПДОО, преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър „Трудови договори“, регистър „Пенсии“, регистър „Трудови злополуки“, регистър „Професионални болести“, регистър „Парични помощи за профилактика и рехабилитация“ и от регистър „Парични обезщетения и помощи от ДОО“, както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11, ал.1 и 2 от Наредбата. Съгласно § 1, т.3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Цитираната нормативна уредба сочи, че за определяне на обстоятелството дали едно лице има право на обезщетение за временна неработоспособност по представен болничен лист и какво следва да е то, е необходимо да се провери дали лицето е осигурено такова за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени, или са дължими, осигурителни вноски.

Предвид горното съдът приема, че действително в конкретната хипотеза, от съществено значение за преценката за наличието на предпоставките на чл.40 ал.3 от КСО /по повод представен болничен лист от Н./ е факта дали лицето е осигурявано, респективно налице ли са данни по чл.5 ал.4 от КСО за същото. Т.е. преценява се като правилен изводът на административния орган, че е налице обусловеност между административните производство свързани с издадени задължителни предписания и настоящото и в този смисъл задължителните предписания, които не са влезли в сила, са от преюдициално значение за производството по депозираната от Н. жалба.

Независимо от горното обаче, съдът намира жалбата за основателна, макар и по различни съображения.

Както беше посочено и по-горе спирането на административното производство на осн. чл. 54 ал.5 от АПК е до приключване на  преюдициалното административно или съдебно производство, т.е. срока не е определен, а е определяем, до приключване на конкретно производство. Задължителни елементи от акта за спиране на административното производство е разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, по арг. на чл.59, ал.2, т.5 от АПК вр. чл.54, ал.1, т.5 от АПК.  В мотивите на оспореното решението само е маркирано, без да е посочено изрично, а в диспозитива на същото изобщо липсват данни за производството /административно или съдебно/, поради което се спира процесното такова, нито става ясно периода на това спиране.

Изложените фактически и правни основания в решението, не могат да заместят констатираните непълноти в разпоредителната част, защото това би означавало да се допълва волята на административния орган. Поради това непълнотата в разпоредителната част представлява неясна воля относно кое административно или съдебно производство се спира процесното такова по оспорване на отказ за отпускане обезщетение за временна нетрудоспособност.  Констатираното нарушение е съществено по своя характер, поради което се явява и основание за отмяна на оспореното решение.

Предвид изхода на спора и по арг. на чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски и възнаграждение за един адвокат е основателно. Извършена е безплатна правна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.05.2021г., поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. К. следва да се заплати от ответната страна минимално възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да заплати на Н. сумата от 10 лева – държавна такса.

По изложените съображения и на основание чл.199 и чл.200 от АПК, съдът,

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-93/25.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което е спряно административното производство по разглеждане на подадена по реда на чл.117 ал.3 от КСО жалба с вх. № 1012-02-120/27.04.2021г. от С.Ц.Н. ЕГН **********,***, срещу Разпореждане № 0-02-000-00-01459133/05.04.2021г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ТП на НОИ – Бургас.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр.София да заплати в полза на адв.Я.Д.К., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, гр.София да заплати в полза на С.Ц.Н., ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща заплатена държавна такса.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: