Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 30.12.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на
четиринадесети ноември през 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
КАЛОЯН ТОПАЛОВ
при секретаря В.М. , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 297 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 24.10.13 г. СРС, 79
с-в, по гр.д.№ 7222/12 г. e
приел за установено по
отношение на Б.С.К., че дължи на З. „Б.В.и.г.” АД на основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.213, ал.1 от КЗ сумата от 938,93лв.- обезщетение за вреди, причинени
на собственика на л.а „А.**” с рег.№ ******* при ПТП на 31.08.09 г. от Б.С.К.
по време на управление на велосипед марка „Крос” ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане, а на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр .чл. 84, ал.3 от ЗЗД-сумата от 202,04 лв.-обезщетение
за забава за периода 24.09.2009г. - 01.11.2011 г., за които суми е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК по чгр.д. № 46600/2011г. на СРС, 79 с-в, като е
отхвърлил иска до пълния предявен размер от 205,29 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника- Б.С.К. в частта, с която
са уважени исковете.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че всички
заплатени щети на л.а. „А.” с рег.№ ******* са в причинна връзка с процесното
ПТП.Позовава се на констативния протокол, в който е отразено, че вредите на
автомобила се изразяват само в подбит заден десен калник.Неправилно
първоинстанционния съд е присъдил мораторна лихва от датата на плащане, вместо
от датата на получаване на регресна покана.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът
по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил
в съвкупност всички събрани по делото доказателства и е постановил правилно
решение.Оспорва възраженията във въззивната жалба.Поддържа становище, че
съставителите на протокола за ПТП не са автотехнически експерти и не могат да
определят всички щети на увредения автомобил и причинно-следствената им връзка
с произшествието, още повече, че не всички вреди са видими.Твърди, че
застрахователят по застраховка „каско” е длъжен да изплати всички вреди, които
са в причинно-следствена връзка осъс застрахователното събитие и представляват
покрит риск, а не само тези, описани в протокола.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран
с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.213, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗК „Б.В. И.Г.” АД
твърди, че на 31.08.09 г. в гр.С. е настъпило ПТП , при което Б.С.К. като водач
на велосипед марка „Крос” е предприел неправилна маневра и е станал причина за
ПТП с л.а. „Ф.П.” с ДК№ IF 43 PMR,
за което е съставен протокол № К871/31.08.09 г.Вследствие на удара е увреден
л.а. марка „А.” с рег.№ *******, собственост на П.М.Д..Виновен за ПТП е
велосипедиста Б.С.К., който е предприел неправилно преминаване на пътното
платно.При ищеца като
застраховател по застраховка „каско” по полица № 105/0008235 е образувана щета
№ 200901030019193265 и той е заплатил на собственика на увредения л.а. „А.”
застрахователно обезщетение в размер на 938,93лв.На основание чл.213, ал.1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя на прекия
причинител на вредите.За посочената сума ищецът се снабдил със заповед по
чл.410 от ГПК по чгр.д. № 46600/11г. на СРС, 79 с-в, срещу която ответникът
възразил.Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата 938,93 лв.-главница ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.11.2011г. до окончателното изплащане и 205,29 лв.-мораторна лихва
от датата на плащане на регресната сума-24.09.09 г. до 01.11.11 г.
Ищецът е подал заявление с вх.№
46684/01.11.11 г. срещу Б.С.К. за издаване на заповед по чл.410 ГПК за
процесните суми.На 24.11.11 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
46600/11 г.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.На 24.01.12 г. ищецът е
получил съобщение за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си.Исковата молба е подадена на 16.02.12 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от представения по делото констативен
протокол № К871 на 31.08.09 г. около 16,00 ч. в гр.С. на ул. „Х.” и връзката с
пешеходната алея за НДК е реализирано ПТП между л.а. „Ф.П.” с ДК№
IF 43 PMR,
паркиран л.а. „А.**” с рег.№ *******, собственост на П.Д. и велосипед марка
„Крос” с водач Б.С.К..Описани са видими щети на л.а. „А.**”-подбит заден десен
калник.Произшествието е настъпило, след като л.а. „Ф.П.” се е движил по ул. „Х.”
в посока от бул. „Ч.В.” към х-л „Х.” и на връзката с пешеходната алея към НДК е
реализирал ПТП с пресичащия отдясно наляво по посоката на движение на
автомобила велосипедист К., който вследствие на удара е отскочил и се е ударил
в задна дясна част на паркиралия в близост л.а. „А.**”.
С постановление от 05.01.10 г. СРС е
прекратила досъдебно производство № 46414/09 г. по описа на СРП и № 10494/09 г.
по описа на РТП-СДВР срещу водача на л.а. „Ф.П.” с рег.№ IF 43 PMR- Е.Е. за престъпление по чл.343, ал.1,
б. „б” вр. с чл.342, ал.1 НК.В мотивите на постановлението е прието, че
велосипедистът К. е навлязъл на пътното платно пред движещия се лек автомобил в
момент, когато дори и с екстремно спиране от страна на Е., ударът е бил
непредотвратим, поради което деянието на Е. попада в хипотезата на чл.15 НК-случайно деяние.Посочено е, че К. е предприел неправилно преминаване на
пътното платно в момент, когато това не е било безопасно и се е намирал в
опасната зона на автомобила.
Видно от застрахователна полица №
105/0008235 л.а. „А.**” с рег.№ ******* със собственик П.М.Д. е застрахован по
застраховка „каско” в „Б.И.” АД /с правоприемник „Б.В. И.Г.” АД/ за периода
14.03.09 г.-13.03.10 г.
Видно от писмените доказателства по
щета № 200901030010103265-молба за оценка, опис на претенция, ликвидационен
акт, квитанция, дебитно авизо, на собственика на увредения автомобил е платена
сумата 930,93 лв.-застрахователно обезщетение.
С регресна покана изх.№ 1232/28.02.11
г., получена на 05.03.11 г., ищецът е поканил ответника да му заплати сумата
938,93 лв. на основание чл.213, ал.1 КЗ в 14-дневен срок.
От приетата АТЕ на в.л. Ж.Е. е установено,
че общият размер на причинените щети на л.а. „А. А” с рег.№ ******* към датата
на ПТП по пазарни цени възлиза на 1 430,18 лв.Вредите отговарят на
механизма на настъпване на ПТП, описан в протокола за ПТП № 871/31.08.09 г. и
описа на щетите и са в причинна връзка с ПТП.
От заключението на ССчЕ на в.л.Л.Р. е
установено, че сумата в размер на 938,93 лв. по процесната щета е изплатена с
дебитно авизо на 24.09.09 г. и сметката на собственика на увреденото МПС е
заверена със съответната сума на
24.09.09 г.Мораторната лихва върху сумата от 938,93 лв. за периода 24.09.09 г.-01.11.11 г. възлиза на 202,04 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.Предпоставките за уважаване на иска
са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между
ищеца и увреденото лице, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на
предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди.
Не
се спори относно механизма на ПТП и наличието на застрахователно обезщетение по
застраховка „каско”.Спори се относно наличието на причинна връзка между ПТП и
заплатените щети на увредения автомобил.
Настоящият
съдебен състав счита, че по делото е установен фактическия състав на чл.213,
ал.1 КЗ.Механизмът на ПТП, описан в двустранни констативен
протокол, е потвърден от приетата АТЕ.Неоспореният протокол за ПТП не е
единственото доказателствено средство за установяване на механизма на
произшествието и причинените щети.От значение за тези обстоятелства и за
определяне размера на имуществената отговорност има и специализираната АТЕ,
която в случая не е оспорена от въззивника /Р № 110/13 г. по гр.д.№ 194/12 г.,
ВКС, II ТО/.
Задължението на деликвента за изплащане на регресното
вземане не е обвързано със срок и за изпадането му в забава е необходима покана.В
случая ответникът не оспорва, че е получил поканата на 05.03.11 г.След
приспадане на предоставения 14-дневен срок за плащане мораторна лихва следва да
се присъди от 20.03.11 г. до датата на подаване на заявлението-31.10.11 г.Изчислен с помощта на компютърна програма
размерът на мораторната лихва възлиза на 60,09 лв.
Поради частично разминаване
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди
в частта, с която е уважен иска по чл.213, ал.1 КЗ и в частта, с която е уважен
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 60,09 лв. и за периода 20.03.11 г.-31.01.11 г.В частта, с която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД над посочения размер и период, както и в частта за разноските, решението
следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът в
посочената част да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата 267,27 лв.-разноски по компенсация за двете съдебни инстанции.При
определяне на размера на разноските съдът не включва адвокатско възнаграждение
за въззиваемия за двете инстанции, тъй като в представените пълномощни не е
посочен размер на договорено такова.
На основание ТР №
4/18.06.14 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да бъде осъден
да заплати разноски по заповедното производство в размер на 25 лв.Съдът не
присъжда разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, тъй
като в представените пълномощни липсва договорен размер на възнаграждението.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
24.10.13 г. на СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 7222/12 г. в частта, с която са уважени
исковете на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.
И.Г.” АД срещу Б.С.К. на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. чл.213, ал.1 от КЗ
за сумата 938,93 лв. със законната лихва върху сумата от 01.11.11 г. до
окончателното й изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 60,09 лв. и за периода 20.03.11 г.-31.10.11 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която
е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД над сумата 60,09 лв. до 202,04 лв. и за периода 24.09.09г. – 19.03.11 г., както и в частта за разноските, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Б.В. И.Г.” АД срещу Б.С.К. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД над сумата 60,09 лв. до 202,04 лв. и за периода 24.09.09г. – 19.03.11 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.К.
с ЕГН **********,*** да заплати на „Б.В. И.Г.” АД с ЕИК ************** и със седалище и адрес на управление:
гр.С., пл. „П.” № * на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 267,27
лв.-разноски по компенсация за исковото производство, както и сумата 25
лв.-разноски за ДТ по заповедното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.