ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 880
гр.Плевен, 09.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, I-ви състав в закрито съдебно заседание на 09.11. през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
като разгледа докладваното от съдията Дилова административно
дело № 880 по описа на Административен съд – Плевен за 2022
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена от В.Й.Д. против Заповед №ЗД/Д-ЕН-197/24.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Плевен, с която детето С.П.Д. е настанено в
социална услуга резидентен тип ЦНСТ гр. Плевен, ул. „Бяло море“ № 16, където да се
полагат необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето. В жалбата е направено искане за спиране на
предварителното изпълнение на нареждането.
След като обсъди
доводите, изложени от страна на жалбоподателя, и приложените писмени
доказателства, съдът в настоящия състав намира, че искането за спиране
изпълнението на оспорения акт е допустимо, а разгледано по същество -
неоснователно.
Съгласно чл. 27а, ал. 1 ЗЗДет., заповедта на директора
на Дирекция "Социално подпомагане" по чл. 27, ал. 1, включително в
случаите на спешно настаняване извън семейството, подлежи на предварително
изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва от родителите на детето в
14-дневен срок от съобщаването. Обжалваното е по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Заповедта, чието
предварителното изпълнение се иска да бъде спряно, представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Искането за спиране е направено
от адресат на заповедта - майката на малолетното дете С.П.Д..
Процесуална
предпоставка за допустимост на искането за спиране на предварителното
изпълнение на заповедта е наличието на подадена жалба срещу самата заповед. В
случая искането за спиране е направено в жалбата срещу заповедта. Съдът приема,
че жалбата против оспорения акт е подадена в преклузивния 14-дневен срок от
лице с правен интерес. Поради това направеното искане за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на същата е допустимо.
Процесната заповед
е издадена на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето ЗЗД) и по
силата на чл. 27а, ал. 1 от същия закон
подлежи на предварително изпълнение, допуснато в отклонение от общото правило
на чл. 166, ал. 1 АПК за суспензивен ефект на жалбата. Доколкото специалният
закон не предвижда изрично предпоставките, при които искането за спиране се
явява основателно, следва да се приеме, че по аналогия следва да се приложи
общата норма на чл. 60 АПК. А именно, за да спре предварителното изпълнение
съдът следва да установи, че е налице основание със същата степен на значимост
на презумирания обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок
интензитет, т. е., допуснатото предварително изпълнение да застрашава със
същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.
В случая не се
установява такова основание. Преценени в съвкупност, приложените в преписката
писмени доказателства налагат безпротиворечив извод, че със заповедта е
постановено временно настаняване на малолетно лице, за което е налице
достатъчно висока степен на вероятност да е в риск по смисъла на т. 11 от § 1
на Допълнителната разпоредба към ЗЗД. Поради това, съдът в настоящия състав
приема, че не са налице обстоятелства, обосноваващи спиране изпълнението на
оспорения акт.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането за спиране предварителното
изпълнение на заповед Заповед №ЗД/Д-ЕН-197/24.10.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок
от съобщението.
СЪДИЯ: /п/