Р Е
Ш Е Н И Е
№…………….../………..12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Мариана Маркова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 3296 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от К.Л.А.
срещу „Застрахователна компания * АД осъдителен иск с правно
основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 10 лв., частичен иск от 237,49
лв., представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди на л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № * – деформирана облицовка на задна
броня с отвори за датчици, парктроник, при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при ПТП на 29.10.2018 г. в гр. *“, причинено по вина на водача на л.
а. марка „*“, модел „*“, с рег. № *, застрахован при ответника с полица
№ *, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
С протоколно определение от 27.09.2019 г. е допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер за сумата от 303,44 лева с
ДДС.
Твърди се в исковата молба, че на 28.10.2018 г. ищецът
спрял пред дома си в гр. Варна на ул. „*“ личния си лек автомобил марка „*“, модел „*“, peг. № * и шаси *. Сочи се, че на 29.10.2018 г. около
9,00 часа при маневра на заден ход водачът на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг.
№ * и шаси № * блъснал спрелия лек автомобил,
собственост на ищеца. Поддържа, че за
констатираното ПТП водачите уведомили органите на МВР на телефон 112 и
изготвили двустранен протокол, в който било отразено, че водачът на „*“ * е виновен. Страните установили, че
виновният водач има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № * при З. „Б.И.“ АД със срок на
валидност от 24.10.2018 г. до 23.10.2019 г. Излага, че на 30.10.2018 г.
уведомил застрахователя на виновния водач като последният извършил оглед на
автомобила, съставил снимков материал и опис по щета № * от 30.10.2018 г. От съставения опис
било видно, че вследствие на претърпяното ПТП е увредена облицовката на задна
броня с отвори за датчици парктроник по степен лека
деформация и е констатирано, че се нуждае от боядисване с основен цвят. Навежда
довод, че въпреки заведената щета застрахователят и до настоящия момент не е
определил и заплатил застрахователно обезщетение на ищеца. Ищецът провел
проучване и установил, че приблизителната сума за възстановяване на увредените
детайли се равнява на около 237,49 лв. Счита, че в разглеждания случай е налице
причинно-следствена връзка между така настъпилото застрахователно събитие и
причинените имуществени вреди върху собствения му лек автомобил. Поддържа, че
съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, като за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
съдебни разноски.
Претенцията
се поддържа в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира и
разноски. Поддържа, че не е доказано твърдяното съпричиняване.
Представя писмена защита, с която развива подробни доводи по същество на спора.
Намира за доказани причинените увреждания и причинната връзка между
произшествието и настъпилите вреди. Намира, че извършеното плащане на 06.06.2019 г. за сумата от 117,20 лева. след завеждане на
делото предполага присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът
е дал повод за завеждане на делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника З. „Б.И.“ АД, в който се изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Аргументите
на ответника за недопустимост на предявения иск се основават на твърдението, че
не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да
определи и изплати застрахователно обезщетение, тъй като срокът по чл. 498, ал.
3 КЗ към датата на исковата молба не е изтекъл. Излага, че по процесното ПТП била образувана застрахователна преписка -
щета № *. Твърди, че
с предявената извънсъдебна претенция - уведомление за щета от 30.10.2018 г.
ищецът К.Л.А. предоставил документи, с които обаче не били ангажирани безспорни
доказателства относно вината на застрахования в ответното дружество водач за
настъпване на ПТП, мястото на настъпване на ПТП, механизма на настъпване на
ПТП, както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените
щети. Навежда се довод, че ищецът не е посочил в уведомлението за щета от
30.10.2018 г., къде точно е било ПТП, къде и как е бил паркиран увреденият
автомобил, като видно от представения двустранен констативен протокол за ПТП от
29.10.2018 г. в скицата на ПТП не били отбелязани трасето на пътя, позицията в
момента на сблъсъка, както и пътните знаци. Поддържа, че ищецът не е съдействал
на застрахователя, като е укрил информация, че в процесното
ПТП участвал още един автомобил, собственост на ищеца - л.а. „* *0“ с peг.
№ *, за което е
образувана щета с № *. Сочи, че представеният двустранен констативен
протокол за ПТП не е регистриран, липсвал входящ номер и ПТП не е посетено от
органите на МВР, като се оспорва верността му по отношение на съдържанието му, касаещо описания механизъм на настъпване на ПТП, сочените в
него обстоятелства и причина за ПТП. Излага, че липсвал протокол от оглед на
местопроизшествие. Оспорва се наличието на причинно-следвствена
връзка между настъпилото ПТП и претендираните от
ищеца вреди. Релевира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
като се поддържа, че причина за настъпване на претендираните
щети са и извършени от ищеца нарушения на разпоредбите на чл. 94, ал. 3 и чл.
98, ал. 2 от ЗДвП, изразяващи се в паркиране на неопределено от администрацията
място, без да оставя разстояние от най-малко два метра откъм страната на
сградите, както и паркиране на платното за движение и/или тротоара
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи. С това си поведение
ищецът се е поставил в превишен риск спрямо нормалния и е създал предпоставките
за настъпването на претендираните щети при
осъществяване механизма на произшествието. Ответникът счита, че ищецът е
нарушил и чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като паркираното от него ППС създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в
движението пътен знак или сигнал. Сочи, че обезщетението, което се претендира,
не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно. В този смисъл моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание поддържа
направените оспорвания и настоява, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. Моли се
за отхвърляне на исковите претенции, евентуално намаляване на обезщетението при
отчитане на съпричиняване на увредата
и извършеното плащане в хода на процеса.
След
преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и
видно от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 29.10.2018 г. на ул. „Н.А.
*“, между водача *, при
управление на „* и *,
управляващ л.а. „*“ рег. * собственост на К.А.,
е настъпило ПТП, при което настъпили щети на задната лява броня на втория
автомобил .
Протоколът е изготвен от участниците
в ПТП, като е отбелязвано, че вината за настъпване на инцидента е на водач № А,
който е * и е подписан от него.
Не е спорно, а и от представената
справка база данни на ИЦ към ГФ, към датата на настъпване на ПТП за л.а. „* с рег. №
*, е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № * при З. „Б.И.“
АД със срок на валидност от 24.10.2018 г. до 23.10.2019 г.
Съгласно издадената проформа фактура от № 426 извършения ремонт на задна броня
на л.а. „*“ рег. № * възлиза на
сумата от 237,49 лв.
Видно от представената по делото
застрахователна преписка на 30.10.2018 г. при застрахователното дружество е
постъпило уведомление за настъпилото застрахователно събитие, като е посочено,
че при маневра на л.а., застрахован при ответника са причинени щети на
паркирания на улицата автомобил на ищеца.
Извършен е опис и оценка на щетите,
като съобразно уведомление №*14.06.2019 г.
застрахователят е оценил щетите на сумата от 117,20лв.
Не се спори между страните, а и от
представеното по делото платежно нареждане от 06.06.2019
г. се установява, че в полза на К.А. е заплатена сумата от 117,20 лв.
От заключението на изслушаната по
делото САТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се
установява, че на 29.10.2018 г. водача на л.а. *“ с рег. № *при маневра
на заден ход не преценява разстоянието до паркирания лек автомобил „*“ рег. № * и
го блъска в задната част. Общата стойност за възстановяване на щетите е
303,44лв., които са във връзка с причинените щети. Съгласно заключението „Опел Сигнум“ рег. № В7772 ВВ е бил паркиран на с двете десни гуми на тротоара в
близост до стената на прилежащата сграда, за да имат възможност преминаващите
автомобили да го заобикалят. Вещото лице уточнява в съдебно заседание, че при
паркирането на „*“ рег. № * не
е имало отстояние от 2м. и повече метра от сградите.
Излага, че към настоящия момент МПС не е отремонтирано.
Сочи,че не е възможно да се изготви двустранен протокол, ако са участвали трима
участници.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 от КЗ
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380
от КЗ. Увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи
служебно. Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва
да е преминал през описаната в чл. 498 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите
на едно рекламационно производство. В случай, че увреденото
лице не е преминало през рекламационното производство
пред застрахователя, предявения иск е процесуално недопустим.
В настоящия случай между
страните няма спор, че ищецът е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ на 30.10.2018 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба –
28.02.2019 г. е изтекъл тримесечния срок по чл. 496 от КЗ. Следователно е
налице предпоставката на чл. 498, ал. 3, предл. 1 от
КЗ, обуславяща процесуалната допустимост на предявения иск, поради което
възражението на ответника за недопустимост на производството се явява
неоснователно.
Предявеният иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявената
претенция ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на
валидно застрахователно правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, а именно реализирането на противоправно деяние, виновно причинено от водача на л.а. „*“ ПТП, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени
вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата
на оборима презумпция съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да установи
наличието на твърдяното съпричиняване за вредоносния
резултат, както и погасяването на задълженията.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства – двустранен протокол за ПТП, подписан от участниците и
неоспорен от страните, и изслушаната по делело съдебно-автотехническа експертиза се установява фактът на
настъпилото произшествие и датата на настъпването му, а именно че на 29.10.2018 г. около 9,00 часа при
маневра на заден ход водачът на лек автомобил марка „* модел „*“, с peг.
№ * блъснал
спрелия на улица „*“ лек автомобил
„*“
рег. № * собственост на ищеца. При
тези данни съдът намира за доказан факта на настъпилия инцидент на тази дата и
участниците в произшествието. Твърденията
за трети участник в ПТП са недоказани, поради което и развитите доводи в тази
насока от ответника не следва да бъдат обсъждани.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска
отговорност” между ответника З. „Б.И.“ АД, ЕИК * и собственика на лек автомобил „*“
рег. № *.
В
настоящото производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност - наличието на
вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира
заключението като обективно и компетентно дадено и основано на специалните
знания на вещото лице и от което се установява, че л.а. „Опел Сигнум“ се удря в
задната част „*“ с рег. № * и с това причинява материални щети на задната му броня. Застрахованият при
ответника водач причинява произшествието, нарушавайки по този
начин разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДП, съгласно
която водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди да започне движение
назад да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Правилата за движение регламентират задължителни
указания към участниците в пътното движение, които следва да бъдат спазвани за
осигуряване безопасността на движението.
По изложените съображения от анализа
на събраните по делото съдът намира, че застрахованият при ответника водач е
нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за виновно поведение,
установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив,
установява се, че водачът субективно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
извършване на маневра в този участък може с по-голяма вероятност да причини
инцидент.
Настъпилата
вреда по вид и характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и
произшествието се установяват по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – представените писмени доказателства и САТЕ.
С оглед да гореизложеното, съдът
приема за доказан правопораждащия фактически състав
на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е
функционално свързана с вината на деликвента, поради
което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение
за обезщетяване на причинените вреди.
От анализа на приобщените по делото
доказателства се установява, че паричното обезщетение за причинената вреда на
задната броня на автомобила възлиза на сумата от 303,44 лева.
Спорен
момент в процеса е и наличието на причинно - следствена връзка между нанесената
вреда и поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване
от негова страна. Следва да се съобрази, че
релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приносът на ищеца за причиняване на резултата не е доказан. Събраният по делото
доказателствен материал, не води до извода за наличие
на противоправно действие или бездействие от страна
на ищеца, в резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно
да е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП.
Заключението по назначената САТЕ установява, че автомобилът е бил паркиран от
сградите на отстояние, създаващо възможност за
заобикалянето му от преминаващите автомобили. Твърденията са за неправилно
паркиране,но това не изключва задължението на другите водачи да предприемат
необходимите действия за избягване на вредите. Принципно съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
По делото не се събраха категорични данни дали пострадалият е бил паркирал
неправилно на пътя, но дори да е така няма данни, че уврежданията не биха
настъпили. Няма данни и за трети участник в произшествието, който да изключи
отговорността на деликвента.
При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалия по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението по
чл. 432 от КЗ не подлежи на редуциране и
се дължи в пълния размер. Ето защо съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат е недоказано, поради което така определеното от съда
обезщетение не следва да се редуцира.
Не е спорно, че в хода на настоящото
производство с платежно нареждане от 06.06.2019 г. застрахователят
е заплатил сумата от 117,20лв., поради което разликата подлежи на репариране.
По тези съображения искът е
основателен за сумата от 186,24 лева, а за разликата до пълния предявен размер
от 303,44 лева следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на
604 лева, от които за заплатена държавна такса за предявяване на иска в размер
на 52 лв., 202 лв. заплатен депозит за САТЕ и 350лв. адвокатско възнаграждение.
Въпреки
частичното отхвърляне на иска, ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Същият не
е заплатил застрахователното обезщетение в сроковете по чл.496 от ГПК, като с
това е станал причина ищецът да предяви иска. Плащането на сумата от 117,20лв.
е извършено на 06.06.2019 г., т.е. след подаването на
исковата молба от 28.02.2019 г., поради което не се променя извода за
приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Поради това и в полза на ответника не следва
да се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
«*, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от * ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.А., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 186,24 лева (сто осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за настъпили имуществени
вреди на л.а. марка „Опел“, модел „*“, с рег. № * – деформирана облицовка на задна
броня с отвори за датчици, парктроник, при
настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, а именно при ПТП на 29.10.2018 г. в гр. *“, причинено по вина на водача на л.
а. марка „*“, модел „*“, с рег. № *, застрахован при ответника с полица
№ *, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.02.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди за горницата над 186,24лв. до пълния му размер от 303,44лв.
ОСЪЖДА «*,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 604
лева (шестстотин и четири лева), представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :