Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.Габрово,
21.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Генжова
ЧЛЕНОВЕ : Полина Пенкова
Кремена Големанова
при секретаря М.Шаханова, като разгледа
докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №41 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищеца по делото И.К.Ц. и по въззивна жалба на ответника
по делото И.С.Ц. срещу Решение №316/09.11.2018г. по гр.д.№2477/2015г. на Габровски
районен съд.
Във
въззивната жалба на И.К.Ц. се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно. Съдът бил разпределил етажите на жилищната
сграда предмет на делбата и съответни идеални части от дворното място. Съдът
бил приел, че делбата може да се извърши, като раздели двата обекта между
съделителите без да тегли жребия, тъй като съставянето на дялове и тегленето на
жребия било невъзможно, като тъй като допуснатата до делба къща била реално
поделяема и делбата можело да се извърши чрез разпределение съобразно
стойността на самостоятелните обекти, при зачитане на фактическото ползване и
одобрения инвестиционен проект, без да бъдат издадени от АГКК на проектни
идентификатори на всеки от дяловете. Тези изводи на съда противоречали на
утвърдената съдебна практика, според която следвало да има проектни
идентификатори и съдът да извърши преценка относно стойността на необходимите
преустройства, поради което единственият възможен начин за извършване на
делбата бил изнасяне на жилищния имот на публична продан. Неправилно било и
решението в частта за разноските. Съдът не бил съобразил установената практика,
че в делбеното производство страните понасяли съобразно дяловете си разноските
за държавни такси и други деловодни разноски, а разноските за адвокатски
хонорари се понасяли от всяка страна така както са направени. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да бъде осъден ответника по жалбата да заплати
направените разноски.
Ответникът по жалбата в депозирания
отговор оспорва същата като неоснователна и необоснована. Твърди, че клиента му
бил разбрал, при направена справка в СГКК, че двата етажа имат отделни
идентификатори. Моли съда да остави жалбата на И.К.Ц. без уважение.
В
подадената то И.С.Ц. въззивна жалба се твърди, че обжалваното решение в частта
му за разпределение в изключителна собственост на етажите от сградата правилно. Решението е неправилно в частта, с
която жалбоподателя И.С.Ц. е осъден да заплати сума за уравнение на дела на
съделителя И.К.Ц., както и в частта за присъждане на разноски съобразно
отхвърлената част от претенцията за подобрения. Двата етажа било установено от
жалбоподателя И.С.Ц., че имали идентификатори, поради което обжалваното решение
следвало да бъде отменено, като въззивният съд постанови да бъдат поставени
двата идентификатора. По отношение уравнението на дяловете, счита, че същото
следва да бъде извършено по експертизата на вещото лице Р.Г.. Претендира и
разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същите са процесуално
допустими.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и
допустимо.
С
обжалваното решение РС Габрово е разпределил в дял и изключителна собственост
на И.К.Ц. втори етаж от сграда с идентификатор
14213.509.280.1, брой етажи-2/два/, предназначение: жилищна
сграда–многофамилна, със застроена площ на етажа - 53.6кв.м., заедно с
1/2ид.част от общите части на сградата- 14кв.м., представляващи стълбищната
клетка от първия до втория етаж с балкончето към нея на втория етаж, заедно с
принадлежащата на този етаж маза №3 в сутерена със застроена площ от 17.2кв.м.,
заедно с 5/6ид.част от поземлен имот с идентификатор
14218.509.280, находящ се в град Габрово, Община - Габрово, Област - Габрово,
по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД -18– 64/26.10.2007г. на ИД на
АГКК; с адрес -град Габрово,
п.к.5300, ул."***" №2, целият с площ: 251кв.м. Разпределил е в дял и
изключителна собственост на И.С.Ц. първи етаж от сграда
с идентификатор 14213.509.280.1, брой етажи-2/два/, предназначение: жилищна
сграда – многофамилна, със застроена площ на етажа -53.6кв.м., заедно с
1/2ид.част от общите части на сградата-14кв.м., представляващи стълбищната
клетка от първия до втори етаж с балкончето към нея на втория етаж, заедно с
принадлежащата на този етаж маза №4 и маза №5 в сутерена със застроена площ от
16.5кв.м. заедно с 1/6ид.част от поземлен имот с идентификатор
14218.509.280, находящ се в град Габрово, Община - Габрово, Област - Габрово,
по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД -18– 64/26.10.2007г. на ИД на
АГКК; с адрес -град Габрово,
п.к.5300, ул."****" №2, целият с площ: 251кв.м. Съделителят И.С.Ц.
е осъден да заплати на И.К.Ц. сумата от 14 950лв. за уравнение на дела му.
И.К.Ц. е осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от 1325лв. за извършени подобрения,
на основание чл.61,ал.2 от ЗЗД, като претенцията е отхвърлена за горницата над
1325лв. до 3000лв., като недоказана. Отхвърлена е претенцията на И.К.Ц. против
И.С.Ц. по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на
обезщетение в размер на 4000лв. за периода 03.12.2015г. до 03.12.2017г., като неоснователна. Отхвърлена е
претенцията на И.С.Ц. против И.К.Ц. по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на
обезщетение в размер на 720лв. за периода 03.12.2015г. до 03.12.2017г., като неоснователна. И.К.Ц. е осъден да
заплати държавна такса в размер на 1650лв. върху стойността на дела му и
държавна такса в размерна 160лв. върху претенцията по сметки и 5бл. Държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. И.С.Ц. е
осъден да заплати държавна такса върху стойността на дела му в размер на 330лв., 50лв. държавна такса за
претенцията по сметките, както и 5лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен. И.К.Ц. е осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от
1025лв. разноски в делбеното производство и сумата от 88,33лв.-разноски
съобразно уважената част от претенцията по сметки, а И.С.Ц. е осъден да заплати
на И.К.Ц. сумата от 111,67лв. разноски съразмерно с отхвърлената част от
претенцията за подобрения.
За да постанови решението
си съдът приел, че може да извърши делбата като разпредели двата самостоятелни
обекта между съделителите, без да тегли жребий, тъй като съставянето на дялове
и тегленето на жребии се оказва невъзможно. Същите се различават един от друг
по стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Допусната до
делба двуетажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 14213.509.280.1 е реално поделяема и делбата може да
бъде извършена чрез разпределяне съобразно стойността на самостоятелните
обекти, квотите на страните и паричната им равностойност, при зачитане на фактическото
ползване и одобрения инвестиционен проект. След преустройство в жилищната
сграда, при което първият етаж може бъдат обособен в самостоятелен обект при
спазване на изискването на чл.39, ал.2 ЗС – без значителни преустройства и без
неудобства по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и
нормативи, в жилищната сграда се обособяват два самостоятелни обекта. Съгласно
разпоредбата на чл.204 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект по чл.203 от
ЗУТсе изпраща на Агенцията по геодезия, картография и кадастър при условия и по
ред, предвиден в ЗКИР. Такъв ред е бил предвиден в разпоредбата на чл.56 от ЗКИР, която е изцяло отменена. Решение №224/10.01.2014г. по
гр.д.№2952/2013г.,ІІ г.о. на ВКС се основава на отменената разпоредба на чл.56
от ЗКИР, поради което първоинстанционният съд е приел, че е отпаднала
задължителната предпоставка за изпращане на одобрения инвестиционен проект на
АГКК за проектни идентификатори преди извършване на делбата и проекта следва да
бъде изпратен след влизане в сила на решението за извършване на делбата, на
основание чл.204 ЗУТ.
Доколкото
притежаваните от страните дялове в съсобствеността не са равни, с оглед на
одобрения инвестиционен проект, в.лице В.Р. в заключението си от 26.06.2018г. е
определило и съответната им пазарна стойност, а от там стойността на дяловете и
неравенството в дяловете, което да бъде отстранено със заплащането на сума за
уравнение. С оглед приетото по делото заключение пазарната стойност на целия
недвижим имот е 49 500лв. Пазарната стойност на първи жилищен етаж е
23 200лв, като дела на И.С.Ц. е 8 250лв. Пазарната стойност на втори
жилищен етаж е 26 300лв. Дела на И.К.Ц. е 41 250лв. Тъй като втория
жилищен етаж е с пазарна цена 26 300лв. и се поставя в дял на ищеца, при
обща стойност на дела му от
41 250лв., същият следва да получи сумата от 14 950лв. за допълване
на дела, която сума да му бъде заплатена от ответника, тъй като той получава
имот на стойност 23 200лв., при полагащ се дял от 8 250лева.
По делото районният съд установил, че И.С.Ц. е извършил
подобрения в имота - ремонти в двете стаи на първи жилищен етаж през 2013г. и
2016г. Претенцията за заплащане на подобрения е приета за разглеждане на
30.01.2018г., поради което съдът приел, че възражението на ищеца за изтекла
погасителна давност относно тази претенция е неоснователно. В.лице В.Р.
установено, че стойността на действителните разходи за извършените подобрения
от ответника в двете стаи на първия етаж е общо в размер на 2 220лв. Сумата, с
която се е увеличила стойността на целия имот вследствие на извършените
подобрения към м.март 2018г. е 1590лв. Съгласно тези заключения, извършването
на подобрения на първия етаж от сградата не е било необходимо за запазване на
имота, а само за подобряване на условията за живот на етажа. Освен това
подобренията в първия жилищен етаж са били извършени без съгласието на другия
съсобственик. Когато работата е предприета и в собствен интерес, какъвто е
процесния случай, отговорността е до размера на обогатяването, т.е. дължи се
увеличението на стойността на квотата на всеки от съсобствениците. След като в
резултат на извършените подобрения на първия жилищен етаж, стойността на целия
имот се е увеличила със сумата от 1590лв., съобразно квотата на ищеца от
5/6ид.части, същият се е обогатил със сумата от 1 325лв., поради което
първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ответника за заплащане на
подобрения следва да бъде уважена до размера на 1325лв., а в останалата част да
бъде отхвърлена. И.К.Ц. заплащане на обезщетение за ползването на първи етаж от
жилищна сграда от ответника за периода от 03.12.2015г. до 03.12.2017г. в размер
на 200лв. месечно или общо в размер 4 000лв., на основание чл.31,ал.2 от
ЗС. В приложената по делото нотариална покана от ищеца до ответника е заявено
намерение за предявяване на иск за делба и иск за заплащане на обезщетение за
използваните от ответника идеални части над притежаваната от него 1/6 ид.част
от имота, в случай че същият не приеме отправеното предложение за доброволна
делба относно процесния недвижим имот. В поканата на ищеца не се съдържа искане
за заплащане на определено парично обезщетение, такова искане не било отправено
и в исковата молба, а е формулирано за първи път при предявяване на претенцията
в първото съдебно заседание след допускане на делбата, поради районният съд
приел, че за ответника не е възникнало задължение за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползване по чл.31, ал.2 от ЗС и претенцията на ищеца е
неоснователна. И.С.Ц. претендира за обезщетение за ползване на 1/6ид.част от
втория етаж на жилищната сграда за периода от 03.12.2015г. до 03.12.2017г. в
размер на 30.00лв. месечно или общо в размер на 720лв. През посочения период
жилището на втория етаж се е ползвало от майката на ищеца, като няма данни
ищецът да го е ползвал, поради което за него не било възникнало задължение за
плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, поради което претенцията за
обезщетение за ползване на 1/6ид.част от втори етаж на жилищна сграда за
периода от 03.12.2015г. до 03.12.2017г. следва да бъде отхвърлена.
Съдът е определил
дължимите държавни такси върху размера на дяловете на всеки от съделителите и
претенциите по сметки съобразно стойностите определени в заключението на вещото
лице Р.
Районният съд приел, че общата сума на разноските за
делбата, подлежащи на разпределение между съделителите се равнява на 2250лв.,
като съобразно стойността на припадащите им се дялове, всеки от съделителите
следва да поеме своята част от дължимите разноски по делбата, поради което
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1025 лв. за
деловодни разноски. Ищецът дължи на ответника разноски за уважената част от
присъединения иск за подобрения по чл.61, ал.2 ЗЗД. Ответникът дължи на ищеца
разноски за отхвърлената част от присъединения иск за подобрения.
Въззивният
съд намира следното :
Безпорно
в настоящият случай е налице възможност за разделяне на делбения имот на два
самостоятелни обекта. В този смисъл е заключението на в.л. Р., както и
изготвения инвестиционен проект за преустройство на първи етаж на жилищната
сграда, одобрен на заседание на ОЕСУТ при Община Габрово и от Главния архитект
на Община Габрово.
От
заключението на вещото лице Р., депозирано на 26.06.2018г., е видно, че
стойността на необходимите СМР за обособяване на санитарен възел на първи етаж
е 1910лв., а стойността на първи етаж без стойността на СМР е 23200лв. Двата
критерия - "значителност на преустройствата" и "неудобства,
по-големи от обикновените", следва да се преценяват съвместно. Значителни
са преустройствата, които надхвърлят 10 - 15 % от стойността на преустройвания
обект. Цифрата на посочените проценти не е абсолютна, а само ориентировъчна,
като във всеки конкретен случай тя следва да се съпостави и с други
обстоятелствата – напр. дали не се предвижда сериозна промяна в първоначалния
архитектурен проект на сградата, като например промяна в предназначението,
премахване на стени, прокарване на отоплителна и водопроводна инсталация,
предполагащи значителни технически трудности, специални материали и
механизация, специални умения, които ги правят трудни за изпълнение (Решение
№187/10.07.2014г. на ВКС по гр.д. №1300/2014г., Iг.о.), т.е. за осъществяване
на обособяване на първи етаж като самостоятелен обект не е необходимо
извършването на значителни преустройства и няма да се създадат неудобства
по-големи от обикновените.
Тъй като със ЗИДЗКИР, обн.ДВ.,
бр.49/2014г., чл.56 ЗКИР е отменен, към настоящия момент не е необходимо на
самостоятелно обособените проектни обекти да бъдат дадени идентификатори, за да
бъде извършена делбата съгласно одобрения от главния архитект на общината
инвестиционен проект. За извършването на делбата е необходимо да бъде спазено
единствено изискването на чл.52, ал.1 ЗКИР, а именно представяне на
скица-проект въз основа на изготвения по делото проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри. В този смисъл е Решение
№20/06.02.2015г. по гр.д.№4692/2014г. на Іг.о. Действително по делото не е
представена скица-проект, въз основа на изготвения идеен проект за
преустройство на първия етаж, но по делото са представени схеми на
самостоятелни обекти в сградата, предмет на делбата, поради което съдът приема,
че това изискване е изпълнено.
Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител
да получи дела си в натура, като се съобразят притежаваните от всеки от
съделителите дялове от общата вещ. От изложеното по-горе е видно, че в
допуснатата до делба жилищна сграда е възможно да се обособят два самостоятелни
обекта, колкото е и броят на съделителите. Стойността на притежаваните от всеки
от съделителите дялове, както и стойността на всеки от етажите не са равни, а и
всеки от съделителите ползва по един етаж от сградата, поради което съставянето
на дялове и тегленето на жребий не е удобно, а делбата следва да се извърши чрез
разпределение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя И.К.Ц., че имота
следва да бъде изнесен на публична продан, тъй като публичната продан е метод
за извършване на делба ако имота е неподеляем и не е възможно всички участници
да получат дял в натура.
Въззивният съд също като първоинстанционния счита, че
относно оценката на имота и съответно на всеки от обособените дялове следва да
се приемат заключенията на вещото лице Р., тъй като същата е оценила и включила
и стойността на парцела. Неоснователно е възражението на съделителя И.С.Ц., че
тъй като е налице етажна собственост не следва да се цени парцела. Етажна
собственост ще възникне едва след извършване на преустройството и обособяване
на два самостоятелни жилищни обекта в сградата, като в този случай парцела ще
стане обща част. Освен това не се извършва делба на парцела като самостоятелен
обект, а на парцела и построената в него жилищна сграда, при което притежаваните
от съделителите части от жилищната сграда са и части от парцела.
При извършване на разпределението и определяне стойността на
всеки от тях, както и сумите, които следва да бъдат заплатени за уравнение на
дяловете съдът се е съобразил със заключението на вещото лице Р., депозирано на
26.06.2018г., и правилно е определил сумите, съответно и дължимите държавни такси
върху стойността на дела на всеки от съделителите.
Поради горното правилно първоинстанционният съд е извършил
делбата чрез разпределение, като същото е извършено правилно.
Правилни са изводите на районният съд за неоснователност на
претенциите на съделителите за заплащане на обезщетения за ползване за периода
от 03.12.2015г. до 03.12.2017г., като правилно е определил и дължимите от всеки
от тях държавни такси по заявените претенции.
По делото е установено, че И.С.Ц. е извършил подобрения в
имота през 2013г. и 2016г. - ремонти в двете стаи на първи жилищен етаж. В.лице
В.Р. в заключението си депозирано на 04.04.2018г. и прието на 17.07.2018г.
установило, че стойността на действителните разходи за извършените подобрения
от ответника в двете стаи на първия етаж е общо в размер на 2 220лв., а сумата,
с която се е увеличила стойността на целия имот вследствие на тези подобрения
към м.март 2018г. е 1590лв. Съгласно тези заключения, извършването на
подобренията на първия етаж от сградата не е било необходимо за запазване на
имота, а само за подобряване на условията за живот на етажа. Освен това
подобренията в първия жилищен етаж са били извършени без съгласието на другия
съсобственик- съделителя И.К.Ц.. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗЗД когато работата е
предприета и в собствен интерес, какъвто е процесния случай, отговорността е до
размера на обогатяването, т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата
на всеки от съсобствениците. Тъй като в следствие на извършените подобрения на
първия жилищен етаж, стойността на целия имот се е увеличила със сумата от
1590лв., съобразно квотата на ищеца от 5/6ид.части, същият се е обогатил със
сумата от 1 325лв. (5/6х1590=1325), тъй като това е сумата, с която се е
увеличила стойността на неговия дял. Поради горното правилно първоинстанционният
съд е приел, че претенцията на ответника за заплащане на подобрения следва да бъде уважена
до размера на 1325лв., а в останалата част да бъде отхвърлена. Поради
изложеното възражението на И.С.Ц., че решението в тази му част е неправилно,
поради неправилно изчисление е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.355 ГПК при делба страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им, а разноските по присъединените искове се определят
по правилото на чл.78 ГПК, т.е. страните заплащат съобразно дяловете си
разноските за заплатени такси, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и
др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността между
тях, но не и за разноските направени във връзка с процесуално представителство.
Разноските за адвокат следва да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК само във
връзка с предявени претенции по сметки. В този смисъл е трайно установената
съдебна практика, а именно : Определение №681/18.12.2015г. по гр.д.№5778/2015г.
на ІІІ г.о. и Определение №197/04.10.2017г. по гр.д.№3472/2017г. на І г.о. на
ВКС.
Поради
изложеното общата сума за разноски извършени във връзка с ликвидиране на
съсобствеността между съделителите е 850лв., от които 141,67 лв. следва да се
понесе от И.С.Ц., а 708,33лв. от И.К.Ц., поради което И.К.Ц. следва да бъде
осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от 458,33лв.- разноски по делбата.
Съделителят
И.С.Ц. е направил разноски във връзка с претенцията си за подобрения в размер
на 1000лв., от които 200лв. - депозит за експертиза и 800лв.- заплатено
адвокатско възнаграждение, а съделителят И.К.Ц. - 600лв. за адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част от претенцията за подобрения И.К.Ц.
следва да бъде осъден да заплати на И.С.Ц. сумата от 441,66лв.-разноски по претенцията
за подобрения, а И.С.Ц. следва да бъде осъден да заплати на И.К.Ц. разноски
съобразно отхвърлената част от претенцията за подобрения в
размер на 335лв.
Поради изложеното по-горе
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за разноските направени от
съделителите във връзка с ликвидиране на съсобствеността им и във връзка с
предявената претенция за подобрения, вместо което да бъдат присъдени посочените
по-горе суми. В останалата част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С
оглед обстоятелството, че и двете въззивни жалби са основателни единствено
досежно разпределението на разноските, но не и относно останалата част от
обжалваното решение, въззивният съд счита, че направените в настоящото
производство разноски следва да останат за всяка страна така както са направени.
По изложените съображения, въззивният
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №316/09.11.2018г.
по гр.д.№2477/2015г. на Габровски районен съд, В ЧАСТТА, в която И.К.Ц.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат С.Б. *** е осъден да
заплати на И.С.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н.
***, разноски в делбеното производство в размер на 1025лв./хиляда двадесет и
пет лева/, на основание чл.355 от ГПК. И.К.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с
пълномощник: адвокат С.Б. *** е осъден да заплати на И.С.Ц., ЕГН**********, с
адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н. ***, направените разноски съразмерно с
уважената част от претенцията за подобрения в размер на 88.33лв./осемдесет и осем лева и тридесет три ст. /, на основание чл.78,ал. 1 от ГПК и И.С.Ц.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н. *** е осъден да
заплати на И.К.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат С.Б.
***, направените разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията за
подобрения в размер на 111.67лв./сто и единадесет лева и шестдесет и седем
ст./, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ВМЕСТО
КОЕТО
ОСЪЖДА
И.К.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат С.Б. *** да заплати
на И.С.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н. *** сумата
от 458,33лв. (четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки)-
разноски, на осн. чл.355 ГПК.
ОСЪЖДА
И.К.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат С.Б. *** да заплати
на И.С.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н. *** сумата
от 441,66лв. (четиристотин четиридесет и един лева и шестдесет и шест
стотинки)-разноски по претенцията за подобрения.
ОСЪЖДА
И.С.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Н.Н. *** да заплати
на И.К.Ц., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат С.Б. *** сумата
от 335лв. (триста тридесет и пет лева)-разноски по претенцията за подобрения.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №316/09.11.2018г. по гр.д.№2477/2015г. на Габровски районен съд в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :