№ 2296
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110129631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск, предявен от М. Ф. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. *****, чрез пълномощника му адв. В. Т. против „Т.С.” ЕАД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2013 г.,
издаден по гражданско дело № 5801 по описа за 2011 г. и решение № III-88-229 по
гражданско дело № 9428 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 88-ти състав,
ответното дружество е образувало изпълнително дело № 1294 по описа за 2013 г. на Частен
съдебен изпълнител С.Х. с рег. № 863 и район на действие – Софийски градски съд.
Длъжник по изпълнителното дело е ищецът М. Б.. Сочи се в исковата молба, последното
действие по принудително изпълнение спрямо длъжника е извършено на 06.02.2018 г. и
съставлява вписване на възбрана върху негов имот. След тази дата не са поискани и не са
извършени никакви действия от взискателя. От този момент до датата на подаване на
исковата молба е изтекъл тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, приложим
към вземанията на ответното дружество, тъй като същите са периодични.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземане в размер на 2 734,62 лв., за което е издаден изпълнителен лист от
04.02.2013 г. по гражданско дело № 5801 по описа за 2011 г. и решение № III-88-229 по
гражданско дело № 9428 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 88-ти състав.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Сочи, на първо място, че приложимия давностен срок е петгодишен, съгласно разпоредбата
на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, тъй като заповедта за изпълнение, срещу която не е депозирано
1
възражение, респ. е влязла в сила се приравнява на влязло в законна сила съдебно решение.
На второ място, ответникът поддържа, че в хода на изпълнителното дело са предприемани
действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. Давността е
прекъсната на 30.04.2013 г. с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, а в
периода от 09.07.2013 г. до 09.08.2016 г. ежемесечно са постъпвали парични суми по
изпълнителното дело. Последното прекъсване на давността е на 27.02.2019 г. – посочването
на изпълнителен способ и от този момент не е изтекъл погасителния давностен срок.
С отговора ответник ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество не изпраща законен или договорен
представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение от 12.05.2011 г., издадена по
частно гражданско дело № 5801 по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 88-ми състав,
М. Ф. Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 7 683,94 лв. (седем хиляди шестстотин
осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) – главница за потребена топлинна
енергия, със законната лихва за забава от 31.05.2003 г. до 07.04.2011 г., както и законната
мораторна лихва върху главницата от 10.05.2011 г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото.
В законовия срок длъжникът Ф. Б. е депозирал възражение срещу дължимостта на
вземането по заповедта за изпълнение, поради което на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането. „Т.С.“ ЕАД е предявило иск по чл. 422 от
ГПК, въз основа на който е образувано гражданско дело № 9428 по описа за 2011 г. на
Софийски районен съд, 88-ми състав.
С решение № III-88 – 229 от м. 2 2012 г., постановено по гражданско дело № 9428
по описа за 2011 г. на Софийски районен съд, 88-ми състав, влязло в законна сила на
08.03.2012 г., е признато за установено, че М. Ф. Б. дължи на ищцовото дружество сумата от
2 743,62 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и шестдесет и две стотинки) –
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец
април 2008 г. до м. април 2010 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София,
район Лозенец, ул. „Славище“, бл. 18, вх. 1, абонатен № 377217, ведно със законната лихва
върху главницата от 10.05.20211 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
413,29 лв. (четиристотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки) – законна лихва за
забава за периода от 01.06.2008 г. до 07.04.2011 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение в производството по частно гражданско дело № 5801 по описа за 2011 г. на СРС,
88-ми състав.
За посочените суми в заповедното производство е издаден изпълнителен лист от
04.02.2013 г. Въз основа на него и по молба на „Т.С.“ ЕАД е образувано изпълнително дело
№ 1294 по описа за 2013 г. на Частен съдебен изпълнител С.Х., рег. № 863 и район на
действие Софийски градски съд, длъжник по което дело е ищецът М. Б.. Не е спорно между
страните по делото, че 06.02.2018 г. съдебният изпълнител е предприел действия по
принудително изпълнение, а именно налагане и вписване на възбрана върху недвижим
имот, собственост на ищеца. На 27.02.2019 г. ответното дружество (взискател в
изпълнителното производство) депозира молба до съдебния изпълнител с искане за налагане
на запор на банкови сметки и запор на трудово възнаграждение на длъжника М. Б.. След
депозирането на тази молба не са налагани запори върху вземания на длъжника.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане, тъй като в полза на
2
ответното дружество е издаден изпълнителен титул – заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, която е влязла в сила след влизане в сила на решение, постановено по реда на чл. 422
от ГПК. След влизането в сила на заповедта за изпълнение ответното дружество се е
снабдило с изпълнителен лист и е предприел действия по образуването на изпълнително
производство, което е висящо към момента на приключване на устните състезания по
делото.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Ищецът претендира погасяването на правото на принудително изпълнение на
ответното дружество за процесното парично вземане поради изтичането на погасителната
давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД – тригодишен срок. Както сочи
самият ищец в исковата молба, началният момент, от който е започнала да тече погасителна
давност е 06.02.2018 г., когато е извършено последното действие по принудително
изпълнение – налагане на възбрана. Съдът също приема, че това моментът на започване на
срока на погасителната давност и след този момент не са извършвани действия, годни да
прекъснат давностния срок. Депозирането на молба от взискателя с посочването на
изпълнителни способи, които обаче не са реализирани в хода на изпълнителното
производство, не е действие, което прекъсва погасителната давност и доводите на ответника
в обратната насока са неоснователни.
Съдът, обаче, счита, че от 06.02.2018 г. до датата на приключване на устните
състезания в първоинстанционното производство не е изтекъл изискуемия от закона
погасителен давностен срок. В случая не е приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, а
тази на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Видно е от приетите по делото писмени доказателства, че
оспореното от ищеца парично вземане, като погасено по давност, е признато за установено с
влязло в законна сила съдебно решение. Ето защо и с оглед приложението на
горецитираната норма от Закона за задълженията и договорите, задължението на М. Б. се
погасява по давност с изтичането на петгодишен давностен срок. Същият не е изтекъл
считано от 06.02.2018 г. до 11.10.2022 г., поради което отрицателният установителен иск се
явява неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК и с оглед извода на първоинстанционния
съд за неоснователност на исковата претенция, в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноските на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ф. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *****,
против „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано
от А.С.А., иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
2 734,62 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки), за
което е издаден изпълнителен лист от 04.02.2013 г. по гражданско дело № 5801 по описа за
2011 г. и решение № III-88-229 по гражданско дело № 9428 по описа за 2011 г. на Софийски
районен съд, 88-ти състав.
ОСЪЖДА М. Ф. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *****, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. ****, представлявано от
А.С.А., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
3
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4