РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Велико Търново, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20214100100252 по описа за 2021 година
Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД
за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва
върху главницата, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане.
Ищецът С. И. С. от гр.З., чрез Адв. дружество „Георгиева и партньори“,
представлявано от С. С., член на САК, излага твърдения в ИМ, че на 01.10.2020г., около
17:00ч. в с.М. на ул.* към входа от гр.З. е настъпило ПТП между МПС, марка „Ивеко“,
модел „35Ц11“ с рег.№РВ ** РМ, управлявано от Д. И. Ц., и МПС марка „Пежо“, модел
„106“ с рег.№ВТ ** АХ, управлявано от С. И. С.. Сочи, че ищецът е пострадал в резултат от
настъпилото ПТП, което е протекло по механизма, описан от ищеца в уточняваща ИМ
молба вх.№5249/23.08.2021г. и че ПТП е причинено от противоправното и виновно
поведение на водача на МПС, марка „Ивеко“, модел „35Ц11“ с рег.№РВ ** РМ – Д. И. Ц.,
като същият неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение, когато това не било
безопасно и така причинил ПТП. Твърди, че пътят бил двулентов, двупосочен, асфалтов, без
дупки и неравности. Сочи, че за реализираното ПТП е образувано ДП №538/2020г. по описа
на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. №2124/2020г. по описа на РП - Горна Оряховица. Твърди,
че непосредствено след ПТП ищецът бил в много тежко съС.ие, транспортиран е по
спешност в Отделението за анестезиология и интензивно лечение при МОБАЛ „Д-р Стефан
Черкезов“ АД – В.Търново, където е хоспитализиран за периода от 01.10.2020г. до
29.10.2020г. Сочи, че ищецът бил с остри болки в гърдите, не е можел да си поема въздух, и
нямал спомен от ПТП. Твърди, че в резултат от процесното ПТП получил редица
травматични увреждания, описани в ИМ: травматичен шок; разкъсно – контузна рана на
1
дясна лакътна област; травматичен хемоторакс /наличие на кръв в гръдния кош/;
травматичен пневмораторакс /наличие на въздух в гръдния кош/; плеврален излив
двустранно; подкожен емфизем; контузия на белия дроб; наличие на кръв в ляв КДС –
костодиагфрагмален синус; контузия на корема; интрапаренхимна лацерация на слезката
/разкъсване на далака/; счупвания на III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, XI ребра вдясно; счупвания
на III, VIII, X, XII ребра вляво; fractura manubrium sterni – счупване на дръжката на гръдната
кост; fractura corpus sterni – счупване на тялото на гръдната кост; ретростернален излив;
счупване и смачкване на гръбначни прешлени Тх 7 /седми гръден/ и Тх8 /осми гръден/.
Ищецът твърди, че бил интубиран и поставен на апаратно дишане, извършена му е спешна
оперативна интервенция – торакоцентеза вляво – оперативно отваряне на гръдния кош,
източване на наличната кръв и поставяне на дренаж. Ищецът сочи, че след изписването му
от болничното заведение, продължава лечението си в домашни условия, като, считано от
датата на ПТП - 01.10.2020г. до датата на подаване на ИМ – 01.04.2021г., е в болничен
отпуск, тъй като работата му е физическа /работи по трудов договор като общ работник/ и
няма да е в съС.ие да изпълнява трудовите си функции поне още няколко месеца. Сочи, че и
към датата на предявяване на ИМ е на постелен режим, като не е в съС.ие да се движи
самостоятелно и да се грижи сам за битовите си нужди, налага се да бъде обслужван от
близките си. Твърди, че ПТП е рефлектирало и върху психиката му, изпитал е силен стрес,
намира се в поС.на тревога, изпада в съС.ия на агония и мъка, на моменти отказва да
комуникира с околните, често сънува кошмари, свързани с ПТП, мислите му са обсебени от
ПТП, което налага прием на седативни лекарствени препарати, отчаян е за бъдещето си.
Твърди, че виновният за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вреди, вследствие на ПТП, се покрива от застраховката „ГО“, сключена с
ответното ЗД – застрахователна полица №BG 30 120000693701, валидна от 07.03.2020г. до
06.03.2021г. Сочи, че е предявил извънсъдебна застрахователна претенция до ответния
застраховател с молба вх.№3937/06.11.2020г., който с уведомление с изх.–№682/04.02.2021г.
е отказал плащане. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП на 01.10.2020г., ведно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД със
седалище гр.София, чрез пълномощника си ЮК Н. Г., депозира писмен отговор на ИМ, с
който оспорва предявеният иск по основание и по размер, като неоснователен и недоказан и
моли да бъде отхвърлен изцяло, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата,
предвид акцесорният й характер. Признава факта на съществуване на валидно
застрахователно правоотношение между ответното ЗД и собственика на МПС марка
„Ивеко“, модел „35и11“, рег.№РВ ** РМ, по силата на застрахователна полица №BG 30
120000693701, валидна от 07.03.2020г. до 06.03.2021г. Оспорва застрахования по
задължителна „ГО“ на автомобилистите при ответното ЗД водач на МПС марка „Ивеко“,
модел „35и11“, рег.№РВ ** РМ, да е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП и
ППЗДвП, с твърдение за липса на извършено от негова страна противоправно деяние и
2
липса на вина. Твърди, че се касае до случайно деяние, което е било непредвидимо
технически непредотвратимо за Д. С. Ц., тъй като за управлявания от него автомобил е
възникнал аквапланинг, вследствие на събралата се вода на пътното платно от
продължителен дъжд, вследствие на което същият е бил изхвърлен от пътното платно, като
вследствие на хидродинамичния клин в основата на контакта на гумите на автомобила, той е
станал неуправляем, което е предизвикало отклонението му от пътното платно и
отговорността за това следва да понесе Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като пряка и
непосредствена причина за настъпилото ПТП е неподдържаният участък от републикански
път III -5301, респ. наличието на износен асфалт и дупки по пътната настилка,
възпрепятстващи необходимата степен на сцепление между гумите на МПС и пътя, като
АПИ е отговорна за неизпълнение на задължението си по чл.30 ал.1 от ЗП и за
необозначаване по никакъв начин за водачите опасността от събиране на вода по пътната
лента с неравност в района на инцидента, с което също е създала предпоставки за
вредоносния резултат. Твърди, че отговорността следва да се понесе от Агенция „Пътна
инфраструктура“, поради неизпълнение на задължението й за поддържане на републикански
път III -5301 в съС.ие, безопасно за участниците в движението. В условията на
евентуалност, моли да бъде намален размера на претендираното обезщетение, поради
съпричиняване на вредите от Агенция „Пътна инфраструктура“. Твърди, че Д. С. Ц. не носи
изключителна вина за настъпилите вреди, в резултат от процесното ПТП. Релевира
възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице – ищец, който е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, в частност
чл.20 ал.2 ЗДвП, както и е нарушил разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, като е управлявал
лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, с който въпросното МПС е било
фабрично оборудвано. Оспорва твърдените с ИМ травми, получени от ищеца по вид,
интензитет и характер, както и ищцовите твърдения за тяхната продължителност. Оспорва
предявеният иск и по размер като прекомерно завишен, който не може да бъде обоснован с
икономическите условия в страната и не отговарящ на критерия справедливост по смисъла
на чл.52 от ЗЗД. Оспорва твърдяния в ИМ механизъм на ПТП. Оспорва медикобиологичния
характер на описаните в ИМ като настъпили увреждания при ищеца, във връзка с които
търси неимуществени вреди, като оспорва и тяхната продължителност. Оспорва ищцовото
твърдение, че процесното ПТП се е отразило негативно на психиката му. Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск,
както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират. В условията на евентуалност, твърди, че мораторна лихва се дължи от датата
на изтичане на предвидения в КЗ 3 – месечен срок от подаване на писмената претенция по
чл.380 КЗ, а именно 08.02.2021г.
На основание чл.219 ал.1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е
конституирана в процеса в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника,
която с писмено становище от 16.12.2021г. оспорва наличието на предпоставките по чл.219
ал.1 ГПК за допускане привличането й като подпомагаща страна. Моли, в случай, че искът
3
бъде уважен, в мотивите на съдебното решение да бъде прието, че не са налице факти, които
да обосноват отговорността на АПИ към ответната страна, при един евентуален бъдещ
процес между тях.
В СЗ ищецът, чрез адв.С. С. – САК, редовно преупълномощен, поддържа предявеният
иск и моли да бъде уважен изцяло по съображения, развити в представена писмена защита.
В СЗ съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на представляващото ищеца Адв. дружество „Георгиева и
партньори“ гр.София, регистрирано по ЗДДС.
В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Ивайло Атанасов – САК, оспорва
предявеният иск и моли да бъде отхвърлен. В условията на алтернативност, моли да бъде
намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди като неотговарящо на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и да бъде отчетено наличното
съпричиняване. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В СЗ третото лице – помагач на ответната страна – АПИ гр.София, чрез ЮК Д. моли
в мотивите на съдебното решение да бъде установено, че не са налице обстоятелства и
факти, които да обосновават отговорност на АПИ гр.София за настъпилото процесно ПТП.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
в т.ч. изслушани САВтЕ и СМЕ, безспорно се установява, че на 01.10.2020г. в с.М., ул.“*“ –
изхода за гр.Златарица, е реализирано ПТП между товарен автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дейли“ с рег.№РВ ** РМ, управлявано от застрахования при ответното дружество по
смисъла на чл.477 ал.2 КЗ по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ водач Д.
С. Ц., съгласно застрахователна полица №BG/ 30/120000693701, валидна от 07.03.2020г. до
06.03.2021г., и л.а. марка „Пежо“, модел „106“ с рег.№ВТ ** АХ, управляван от ищеца по
делото С. И. С., при което водачът на товарен автомобил марка „Ивеко“, загубил контрол
върху управлението на автомобила, вследствие на неправилна преценка на пътната
обстановка, движение с несъобразена с пътните условия скорост на движение и неправилно
боравене с органите за управление на л.а. при движение по крива на завой, и навлязъл с
лентата за насрещно движение е реализирал удар с правомерно движещото се там МПС
марка „Пежо“, модел „106“ с рег.№ВТ **АХ, управляван от С. И. С., в резултат от което на
ищеца била причинена тежка съчетана гръдно – коремна и гръбначно – мозъчна травма.
С влязло в законна сила на 17.05.2022г. Споразумение за решаване на делото по
НОХД №163/2022г. по описа на РС – Горна Оряховица Д. С. Ц. се признава за виновен в
това, че на 01.10.2020г. в с.М., ул.“**“ – изхода за гр.Златарица, при управление на МПС –
товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№РВ ** РМ, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като не контролирал
непрекъснато преводното средство, което управлявал и при избиране на скоростта на
4
движението си от 71 км/ч., не съобразил същата с атмосферните условия и съС.ието на пътя
– мокра и хлъзгава пътна настилка, с релефа на местността – пътен участък със завой и
наклон на спускане, и с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред
всяко предвидимо препятствие и по чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като превишил разрешената
скорост за движение от 50 км/ч. в населено място и се движел със скорост 71 км/ч.,
вследствие на което изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно
движение, блъскайки се в насрещно движещият се лек автомобил марка „Пежо“, модел
„106“ с рег.№ВТ** АХ, при което реализирал ПТП, в резултат на което по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на С. И. С., изразяваща
се в закрита гръдна травма, причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота, до времето на стабилизиране на жизнените показатели, както и двустранно
множествено счупване на ребра и гръдна кост, и счупване на гръдни прешлени, които в
съвкупност и поотделно са причинили трайно затруднение в движението на снагата, над 30
дни, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца; на Мая Благоева Драгнева,
изразяваща се в закрито счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в
движението на десен долен крайник, над 30 дни със срок на лечение и възстановяване, не
по-малък от 10 месеца – престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, в.
чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДвП.
За процесното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№196/01.10.2020г.
Видно от Епикриза И.З. №13183/2020, изд. от Отделение за Анестезиология и
интензивно лечение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, ищецът е
постъпил на болнично лечение на 01.10.2020г. и е изписан на 26.10.2020г., окончателна
диагноза: Т 79.4 Травматичен шок, Придружаващи заболявания: Травматичен пневмоторакс,
без открита рана в гръдната кухина, S22.40 Множествени счупвания на ребра, закрито.
Видно от данни от обективно съС.ие, съгласно Епикриза И.З. №13183/2020, ищецът е бил в
тежко общо съС.ие, интубиран и поставен на апаратна вентилация, а от данните за ход на
заболяването се установява, че поради хемоторакс в ляво наложена торакоцентеза, под обща
анестезия.
Видно от Епикриза И.З. №14401/2020, изд. от Неврохирургично отделение при
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, ищецът е постъпил на 26.10.2020г. и е
изписан на 29.10.2020г., окончателна диагноза: S22.00 Счупване на гръбначен прешлен,
закрито. Ищецът има издадени болнични листи за временна неработоспособност, домашен –
амбулаторен режим за периода след 29.10.2020г. до 27.03.2021г., предхождаща подаването
на ИМ /01.04.2021г./.
По делото не е спорен факта на наличие на валидно застрахователно правоотношение
с ответният застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
МПС, марка „Ивеко“, модел „35Ц11“ с рег.№РВ **РМ.
На 06.11.2020г. ищецът е предявил пред ответния застраховател извънсъдебна
застрахователна претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
5
процесното ПТП, реализирано на 01.10.2020г. С уведомление с изх.№4827/25.11.2020г.
ответният застраховател е изискал от ищеца представянето на документи, свързани с
образуваното ДП №538/2020г. по описа на РУ Горна Оряховица, както и на медицинска
документация за получените в резултат от процесното ПТП увреждания.
С Уведомление до ищеца с изх.№682/04.02.2021г. ответният застраховател е отказал
плащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП.
В настоящото производство е допусната СМЕ, като видно от писменото заключение
на ВЛ по СМЕ д-р Н. Г., което съдът възприема като компетентно и обосновано, в резултат
от процесното ПТП, реализирано на 01.10.2020г., ищецът е получил: травматичен шок,
тежка закрита гръдна травма/счупване на множество ребра двустранно, многофрагментно
счупване на гръдна кост, оформен гръден капак, наличие на кръв и въздух в гръдната
клетка, контузия на белия дроб, наложен тръбен дрен в лява гръдна половина –
торакоцентеза, интубиран и сложен на апаратна вентилация, приведен в седация –
изкуствена кома/, коремна травма - - вътрепаренхимно разкъсване на далака, компресионно
счупване на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен, разкъсно – контузна рана на десен лакът
с наложен шев. Видно от СМЕ, на пострадалия – ищец е приложено медикаментозно
лечение, торакоцентеза на гръден кош, интубация с апаратна вентилация, седация и
поставяне в изкуствена кома, имобилизация снагата на легло. Видно от СМЕ, в конкретния
случай травматичния шок е свързан с получената тежка съчетана гръдно – коремна и
гръбначно – мозъчна травма. Когато травматичния шок е свързан с остри обемни или
хронични кръвозагуби е възможно да доведе до изпадане в кома. От писменото заключение
на ВЛ по СМЕ се установява, че в настоящия случай пострадалият – ищец е приведен в
принудителна медикаментозна кома – седация, поради изключително тежките травми и
значителен болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност. ВЛ по СМЕ
уточнява, че по принцип коматозното съС.ие е свързано с пряка опасност за живота.
Според СМЕ, при пострадалия – ищец получената съчетана гръдно – коремна травма
се изразява в множествено двустранно счупване на ребра и гръдна кост с оформен тежък
гръден травматичен капак, белодробна контузия, наличие на кръв и въздух в гръдната
клетка, като всичко това е причинило остра дихателна недостатъчност, наложило интубация
и поставяне на апаратна вентилация. ВЛ по СМЕ заключава, че това съС.ие определя
медикобиологично квалифициращия белег „поС.но общо разстройство на здравето, опасно
за живота“, до времето на екстубирането и преминаване към самостоятелно спонтанно
дишане. Периода за лечение е възстановяване ВЛ по СМЕ определя около 3 месеца. Видно
от СМЕ, при множество счупвания на ребра и гръдна кост са налице късни преходни или
поС.ни болкови периоди с характер на интеркостална невралгия – болка, дължаща се на
притискане на междуребрените нерви от събралия се костен калус от счупени ребра. Видно
от СМЕ, коремната травма се изразява в дълбоко паренхимно разкъсване на далака, като
лечението продължава около 30 дни.
От писменото заключение на ВЛ по СМЕ се установява, че травмата на гръбначния
стълб се изразява в компресионно счупване на два поредни прешлена на гръдния отдел на
6
гръбнака със засягане на нервите, излизащи от гръбначния стълб, с оформена коренчева
болка. Видно от СМЕ, счупването на прешлени причинява трайно затруднение в
движението на снагата и долните крайници над 30 дни, като срока на лечение и
възстановяване при такъв вид травми е около 8 месеца. ВЛ по СМЕ посочва, че почти
винаги тези счупвания, поради нарушаване анатомичната цялост на тялото на прешлена,
остава траен болков синдром на фона на изразен двигателен дефицит в областта на
гръбначно – поясния отдел на гръбнака.
Видно от СМЕ, през първите 2-3 месеца болките са били със значителен интензитет
до степен на силна непоносимост, налагаща копиране с обезболяващи медикаменти, което
се дължи на тежката гръдна и гръбначна травма. Видно от СМЕ, травмата в корема и десния
лакът са били болезнени значително в първия месец, като постепенно са намалели. Видно от
СМЕ, в първите 3- 4 месеца гръдната и гръбначната травми са причинявали значителен
здравословен и битов дискомфорт, свързан с болковия синдром и значително ограничения
двигателен дефицит, налагащи почти пълен постелен режим. ВЛ по СМЕ пояснява, че за в
бъдеще ще са налице болки в гръдния кош и гръбнака с преходен и различен интензитет,
както и ще са налице поС.ни ограничени движения в гръбначния стълб, поради нарушена
цялост на телата на 7-ми и 8-ми гръден прешлен и съпътстващата коренчева болка в този
отдел.
Видно от СМЕ, в първите 3-4 месеца пострадалия – ищец е бил на почти непрекъснат
постелен имобилизационен режим, при което се е налагала чужда помощ в значителен обем
за обслужване на хигиенни и битови нужди. От писменото заключение на ВЛ по СМЕ се
установява, че към настоящият момент пострадалия е с поС.ни съпътстващи болки от страна
на гръдния кош и гръбнака на фона на значителен двигателен дефицит в областта на гръдно
– поясния отдел на гръбнака и това се продължи за цял живот.
Видно от СМЕ, не може да се отговори по категоричен начин дали пострадалия –
ищец е бил с поставен предпазен колан, но е твърде вероятно съчетаната гръдно – коремна
травма да се дължи на действието на поставен предпазен колан. Според СМЕ, с оглед на
факта, че липсват травми в областта на главата и наличната травма на прешлени в гръдния
отдел на гръбнака/ показващи прегъване на гръбначния стълб на нивото на поставен
предпазен колан/, ведно с лацерация на далак, е много вероятно пострадалия да е бил с
поставен колан, тъй като в противен случай травмите в областта на главата и долните
крайници биха били доста по – тежки.
Видно от СМЕ, оздравителният процес е протекъл тежко, с продължителен постелен
режим, с интензивни и продължителни болки и страдания, като не са налице документи за
контролни прегледи и проведени рехабилитационни процедури от пострадалия. ВЛ по СМЕ
уточнява, че в първите 4-5 месеца, поради спецификата на травмите/множество счупени
ребра, гръдна кост и прешлени/, рехабилитация е била невъзможна, поради препоръчителен
постелен режим. Според СМЕ, на по - късен етап евентуална рехабилитация или
балнеолечение би имало отношение само към редукция на болковия симптом.
Видно от СМЕ, изготвена и на база извършен от ВЛ по СМЕ личен преглед на
7
ищеца, към настоящият момент са налице болки с различен интензитет при различни съС.ия
– климат, физически натоварвания и др. в областта на гръдния кош, гръбнака, долните
крайници, с наличие на двигателен дефицит в гръдно – поясния отдел на гръбнака.
СМЕ определя общото здравословно съС.ие на ищеца към настоящият момент като
трайно влошено до степен на невъзможност за извършване на тежка и/или продължителна
физическа дейност и работа при крайни климатични условия.
От Справка, изд. от НИМХ, Филиал Плевен – Хидрометеорологична обсерватория
Велико Търново, се установява, че на датата на процесното ПТП – 01.10.2020г. в района на
Велико Търново е регистриран валеж от дъжд за времето от 14,30ч. до 16,30ч., като
измереното количество е 0,5 л/кв.м.
По делото е назначена САвТЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ инж.Ст.
С., което съдът възприема като пълно, компетентно и обосновано, процесното ПТП е
реализирано на републикански път III-5301, в района на изхода от с.М. /ул.“*“ в посока към
гр.З. по установения по делото и описан по – горе в мотивите и в отговора по задача №8 от
САвТЕ механизъм.
Видно от САвТЕ, причината за настъпване на ПТП от експлоатационно – техническа
гледна точка е загуба на контрол от застрахования при ответника водач на т.а. „Ивеко“
върху управлението на т.а „Ивеко“, вследствие на неправилна преценка на пътната
обстановка, движение с несъобразена с пътните условия скорост и неправилно боравене с
органите за управление на т.а. „Ивеко“ при движение по крива на завой. ВЛ по САвТЕ
установява, че причина, довела до динамиката на плъзгане и загуба на устойчивост е
падналото незначително количество дъжд, който е намокрил горната повърхност на пътната
настилка, при което запрашеността по нея се е разлигавила и силно намалила коефициента
на сцепление на автомобилните гуми.
Според САвТЕ, установените неравности по платното за движение водят до
колебания в окачването и ходовата част на т.а. „Ивеко“, които, съчетани с заниженото
сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка и скорост на движение са възможна
предпоставка за загуба устойчивостта на автомобила. Изслушано в СЗ ВЛ по САвТЕ по
въпроса дали неравностите на пътната настилка са в причинно – следствена връзка с
процесното ПТП заявява, че неравностите по пътното платно, които са установени по време
на огледа на местопроизшествието, установени и от ВЛ при посещението на мястото на
ПТП, могат да предизвикат колебания в окачването и ходовата част на т.а. „Ивеко“, но в
случая не могат да бъдат решаващи, тъй като разликата е значителна между установената
скорост на движение на т.а. „Ивеко“ и граничната скорост странично плъзгане, и затова
колебанията, породени от пътните неравности, не са оказали влияние за ПТП.
Видно от САвТЕ, скоростта на т.а. „Ивеко“ към момента на удара е 64,8 км./ч., средна
скорост – 70,1 км./ч., гранична странично плъзгане – 68,02 км./ч., респ. скоростта на
движение на л.а. „Пежо“, управляван от ищеца, е еднаква в района на ПТП и към момента
на удара – 55,4 км./ч.
8
Видно от САвТЕ, явлението „Аквапланинг“ се явява при движение на автомобилите
по силно наводнен терен и предимно в сравнително прави пътни участъци, където липсва
страничен наклон /виражи/ на платното за движение, където няма бързо отичане на водата, и
това явление е в пряка връзка със скоростта на движение на автомобила. Видно от САвТЕ,
не се установява причинно – следствена връзка между загубата на устойчивост на т.а.
„Ивеко“ и явлението „Аквапланинг“, доколкото количеството паднал дъжд в района на ПТП
е 0,5 м2, което е възможно само да намокри пътната настилка, но не и да се залоквят
участъци от пътя, както и района на ПТП представлява завой с установен вираж /страничен
наклон/, при който наклон ще настъпи отичане на това количество вода.
От САвТЕ се установява, че л.а. „Пежо“, управляван от ищеца, е оборудван фабрично
с триточкови обезопасителни колани за всички седящи места в автомобила. Видно от
САвТЕ, предпазният колен не ограничава движението на тялото от кръста наляво и на дясно
и на главата от врата във всички посоки, както и че обезопасителният колан е ефективен при
скорост на удара до /40-60/ км./ч., но това е строго индивидуално и зависи до голяма степен
от конструктивното оформяне на елементите за пасивна безопасност на л.а. Видно от
САвТЕ, предвид посоката на преносните инерционни сили, посоката на движение на тялото
на водача – С. е непред и в дясно по посоката на движение на автомобил. ВЛ по САвТЕ
заключава, че в зависимост от регулирането на седалката на водача на л.а. „Пежо“ непред и
предвид разтягането на предпазния колан е възможно при движението на тялото на водача
напред и дясно да достигне до волана, при което съприкосновение да получи травми.
Изслушано в СЗ ВЛ по САвТЕ установява, че от снимка №5 към фотоалбума към
Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен по ДП, е видно, че седалката на водача
на л.а. „Пежо“ е в съС.ие почти до волана, почти под волана и доколкото предпазният колан
в тридесет точки е загванат за купето, а не за седалката, това подсказва, че преносните
инерционни сили, действащи върху тялото на пострадалия, са били със значителен
интензитет, тялото директно е контактувало и е подействало за изместване на седалката
напред. ВЛ по САвТЕ в СЗ посочва, че при такова изместване на седалката, както е показано
на снимка №5 към фотоалбума от огледния протокол, дали е ефективен колана зависи от
това дали има деформации в неговите точки на захващане към купето, като ВЛ по САвТЕ не
може да даде категоричен отговор по въпроса дали е достатъчно ефективен колана при тази
ситуация, но очевидно седалката е била регулирана доста напред.
Изслушано в СЗ ВЛ по САвТЕ посочва, че поведението на пострадалия водач на л.а.
„Пежо“ не е в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП – л.а. „Пежо“ се е движил в
полагащата му се пътна лента и към момента на удара е бил там. ВЛ по САвТЕ не е
установило водача на л.а. „Пежо“ да е допуснал нарушение по ЗДвП, скоростта му на
движение е в рамките на допустимата, т.е. л.а. „Пежо“ се движил със съобразена скорост.
За установяване претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Васил Георгиев, брат на ищеца, чийто
показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които кредитира като обективни и
достоверни, доколкото свидетелят възпроизвежда свои преки и непосредствени възприятия,
9
показанията му, вкл. и досежно оздравителния период, кореспондират на писменото
заключение на ВЛ по СМЕ, както и не се опровергават от други събрани по делото
доказателства.
От показанията на свидетеля В. Георгиев се установява, че е извършена операция на
ищеца на белия дроб, изкарали му кръв и вода от белия дроб; ищецът бил близо месец в
болница, лекарите не давали гаранция, че ищеца ще оживее; основният проблем бил, че
белият дроб събирал вода и по време на лечението ищецът е получил възпаление и го
сложили в изкуствена кома; след ПТП свидетелят видял брат си – ищеца за първи път на 27-
я ден, бил отслабнал много, преди ПТП бил 100кг, „а сега беше 50кг.“, един месец без да
яде, през цялото време е бил на системи; когато го изписали, ищецът не можел крачка да
направи, не можел и минута да стои, ако стои минута, веднага си лягал; 2-3 месеца било
това, свидетелят го хранел „бърша му с извинение „задника“; до Нова година 2020г.
свидетелят вдигал ищеца, той го слагал, ищецът не можел да си вдига краката, ръцете;
свидетелят къпел ищеца; от всичко това ищецът не се чувствал добре, тежало му просто, не
се чувствал пълноценен човек; ищецът бил в болнични до м.04.2021г.; С. С. се движи сега,
но 2кг. дърва не може да си вземе; до Нова година 2020г. ищецът бил абсолютно
неподвижен, след това станал, започнал да ходи, имал проходилка до м.03-04.2021г.; от
м.04.2021г. до сега ищецът се движи самостоятелно без чужда помощ, обслужва се, но по -
бавно се движи; има ТЕЛК – не трябва да вдига тежко; преди ищецът бил общ работник, в
момента не може да работи това; 2кг. не може да пренесе;; преди бил 100кг., сега е около 70
кг. – 80 кг., на 2-3 места има шевове; от време на време сега се притеснява, че е недъгав;
преди ПТП ищецът бил здрав като бик; до Нова година 2020г. свидетелят спял при брат си –
ищеца, той му давал лекарствата, в болницата ищецът бил на памперси, вкъщи не е ползвал;
ищецът приема успокоителни за нерви; основната травма на ищеца е на белия дроб, който от
удара на 3-4 места е разкъсан и поради това е бил 25 дни в кома и при студено време
лекарите не позволяват на ищеца да излиза навън; всеки ден сега ищецът пие по един
парацетамол, защото го болят ръцете, болките отиват от гърба надолу; ако тръгне да върви –
от тях до средата на пътя, спира и блокира, не може да се движи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
01.10.2020г. до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото са налице
както общите, така и специалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
на правото на иск. Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ
е предпоставена и от спазване от ищеца като увредено лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, на задължението му по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване
на настоящият иск да отправи на 06.11.2020г. към ответника - застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпял неимуществени вреди,
водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК. Налице са и
10
специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на предявеният
от ищеца пряк иск на увредено лице и доколкото същият предявява претенцията си за
плащане пред съда, след като застрахователят е отказал и не е платил обезщетение в срока
по чл.496 КЗ.
На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, приложим в случая,
доколкото процесното ПТП е реализирано на 01.10.2020г., т.е. при действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.432 ал.1
от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния
застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в
процеса неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от физически
травми и в увреда на психическото му здраве, както и иска си по размер. Отговорността на
ответника – застраховател е функционална и предположена от тази за непозволено
увреждане на делинквента - застраховано лице.
Разгледан по същество прекия иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1
КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен
и доказан.
В процесният случай от ищеца в хода на процеса е проведено пълно и главно
доказване на всички посочени по - горе кумулативно изискуеми предпоставки за
основателност на предявеният пряк иск на увредено лице за обезщетение за неимуществени
вреди, обуславящи доказаност на същия по основание.
Безспорно установен по делото е факта на реализирано на 01.10.2020г. процесно ПТП
по описания по-горе в мотивите механизъм, при което е пострадал ищецът по делото, като
водач на правомерно движещ се л.а. „Пежо 106“ с рег.№ВТ 8253 АХ, както и че ПТП е
настъпило в срока на действие на задължителната застраховка „ГО“ за увреждащия товарен
автомобил „Ивеко“, модел „35Ц11“ с рег.№РВ 3932 РМ, сключена с ответното ЗАД,
управляван от застрахования при ответника водач Д. С. Ц..
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и доколкото, съгласно чл.383 ал.1 НПК,
влязлото в сила на 17.05.2022г. споразумение за решаване на делото по НОХД №163/2022г.
по описа на ГОРС има последиците на влязла в сила присъда, безспорно доказано е
извършването от Д. С. Ц., като водач на т.а. „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег.№РВ ** РМ,
застраховано лице по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ при ответния застраховател по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, и в срока на действието й, на
противоправно деяние – причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на
11
повече от едно лице – в т.ч. и на ищеца по делото С. И. С., на процесната дата 01.10.2020г.
на изхода в с.М. в посока към гр.З., на републикански път III-5301 – престъпление по по
чл.343 ал.3 б.“а“, вр. ал.1, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДвП,
виновността на дееца, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП
и по чл.21 ал.1 и ал.2 НК, в резултат на което допуснал ПТП, при което по непредпазливост
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в закрита гръдна травма,
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, до времето на
стабилизиране на жизнените показатели, както и двустранно множествено счупване на
ребра и гръдна кост, и счупване на гръдни прешлени, които в съвкупност и поотделно са
причинили трайно затруднение в движението на снагата, над 30 дни, със срок на лечение и
възстановяване около шест месеца.
Съгласно константната съдебна практика, установеното в наказателното
производство обвързва и граждански съд със задължителна сила само, ако е елемент от
фактическия състав на престъплението. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, нямат обвързваща сила. /Така Решение №178/22.06.2017г. по гр..
№3690/2016г. на ВКС, ГК, IV отд./. Всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие /респ. бездействие/ относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде
прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от присъдата. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието, в т.ч. съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени
конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. /Определение №60663/23.12.2021г. по гр.д.№404/2021г.,
II гр. о. /. С оглед изложеното, настоящият граждански съд е обвързан от задължителната
сила по чл.300 ГПК, с която се ползва влязлото в сила споразумение за решаване на делото
по НОХД №163/2022г. по описа на ГОРС, досежно факта на извършено от застрахованото
лице по см. на чл.477 ал.2 КЗ при ответния застраховател противоправно деяние –
престъпление и механизма на извършването му, поради което и ответното възражение в
процеса, досежно механизма на ПТП и твърдяна липса на виновно поведение на
застрахования при ответното ЗАД водач, с което не е допуснато нарушение на правилата по
ЗДвП, е неоснователно.
Ответното възражение, че застрахования водач Д. С. Ц. няма вина за настъпване на
процесното ПТП, тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което е било
технически непредотвратимо за него, доколкото за управлявания от него т.а. „Ивеко“ е
възникнал аквапланинг, вследствие на което т.а. „Ивеко“ е станал неуправляем, което е
предизвикало отклонението му от пътното платно, е опровергано от една страна от
задължителната сила на присъдата, съгласно чл.300 ГПК, в случая на влязлото в сила
споразумение за решаване на делото по НОХД №163/2022г. по описа на ГОРС, което
обвързва гражданския съд, досежно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От друга страна възражението на ответника за
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо виновността на застрахования при
12
ответника водач по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ, се опровергава и неоснователността му
следва и от писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, според което не е установена причинно
– следствена връзка между загубата на устойчивост на т.а. „Ивеко“ и явлението
„аквапланинг“, т.к. количеството паднал дъжд в района на ПТП от порядъка на 0,5л/м2 е
възможно само да намокри пътната настилка, но не и да се залоквят участъци от пътя, и
района на ПТП представлява завой с установен вираж /страничен наклон/, при който наклон
ще настъпи отичане на това количество вода. Съгласно чл.15 НК, даващ легална дефиниция
на „случайно деяние“, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или
не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Липсата в случая
на случайно деяние по смисъла чл.15 НК следва както от приложимостта на чл.300 ГПК,
така и от писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, от което категорично се установява
причината за ПТП от експлоатационно – техническа гледна точка, която е загуба на контрол
от застрахования при ответника водач върху управлението на т.а. „Ивеко“, вследствие
именно на негово виновно поведение, изразяващо се в нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 и
чл.21 ал.1 ЗДвП - на неправилна преценка на пътната обстановка, движение с несъобразена с
пътните условия скорост на движение и неправилно боравене с органите за управление на
т.а. при движение по крива на завой. Следователно, противно на ответните твърдения,
загубата на контрол върху т.а. „Ивеко“ е по вина на застрахования при ответника водач Д.
С. Ц. и същият е бил длъжен, респ. е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици на деянието, поради което и извършеното от него не
съставлява „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК, а съставлява противоправно деяние –
престъпление, извършено виновно.
Неоснователно и като такова търпи санкция на отхвърляне, е и ответното възражение
за съпричиняване на вредите от страна на конституираното трето лице – помагач на негова
страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София. На основание чл.53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, не отговарят солидарно. Установи се, в т.ч. и от
САвТЕ, че процесното ПТП е настъпило на републикански път III -5301, на изхода в
с.Мерданя /по продължение на ул.“*“ в с.М./ в посока към гр.Златарица, като законово
задължение на АПИ гр.София, вменено с разпоредбата на чл.30 ал.1 Закона за пътищата
/ЗП/, е да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Действително, от САвТЕ се установяват неравности по платното
за движение в района на процесното ПТП, които според ВЛ по САвТЕ водят до колебания в
окачването и ходовата част на т.а. „Ивеко“, които, съчетани със заниженото сцепление на
автомобилните гуми с пътната настилка и скорост на движение, са възможна предпоставка
за загуба устойчивостта на автомобила. По делото не е доказано и от страна на АПИ към
датата на ПТП да е било обозначено по някакъв начин за водачите на ППС опасността от
събиране на вода по пътната лента с неравност в района на инцидента. Независимо от
горното обаче, една от основните причини за ПТП, според САвТЕ, е движението на водача
на т.а. „Ивеко“ с несъобразена с пътните условия скорост на движение, при средна негова
скорост на движение от 70,1 км/ч., по – висока от скоростта гранична странично плъзгане от
68,02 км/ч., поради което, съобразно и заявеното от ВЛ по САвТЕ в СЗ, колебанията в
13
окачването и ходовата част на т.а. „Ивеко“, породени от пътните неравности, не са оказали
влияние за настъпване на ПТП, т.е. неравностите на пътната настилка по републиканския
път не са в причинно – следствена връзка с ПТП, следователно третото лице – помагач на
страната на ответника – АПИ гр.София не е съпричинило вредата. Неустановеността,
съгласно САвТЕ, на причинно – следствена връзка между загубата на устойчивост на т.а.
„Ивеко“ и явлението „аквапланинг“, изключва извод за съпричиняване по смисъла на чл.53
ЗЗД на вредите от АПИ гр.София и при необозначаване по някакъв начин за водачите на
ППС опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в района на инцидента.
Безспорно по делото от събраните писмени, гласни доказателства и изслушана СМЕ
в процеса е установено и че в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с
извършеното от застрахованото лице Д. С. Ц. по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ при ответния
застраховател виновно, противоправно деяние, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразени в интензивни и продължителни болки и страдания, с продължаващи такива и към
настоящият момент с различен интензитет, от причинените му в резултат от процесното
ПТП телесни увреждания – средна телесна повреда, установени от писмените /медицинска
документация/, гласни доказателства и писмено заключение на ВЛ по СМЕ, подробно
описани по- горе и в т.1 от заключителната част на СМЕ – травматичен шок, свързан с
получена тежка съчетана гръдно – коремна и гръбначно – мозъчна травма, в т.ч. и лека
телесна повреда – разкъсно – контузна рана на десен лакът с наложен шев, както и морални
страдания и увреда на психическото му здраве, предвид което са налице всички елементи от
ФС по чл.45 ал.1 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при
ответника водач на т.а. „Ивеко“ с рег.№РВ 3932 РМ, а от там и за произтичащата от нея
функционална отговорност на ответния застраховател, с което предявеният от ищеца пряк
иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства сочи, че в резултат и
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото по вина на застрахованото лице по см.
на чл.477 ал.2 от КЗ при ответния застраховател и водач на т.а. „Ивеко“ процесно ПТП
ищецът е претърпял твърдяните по вид в ИМ неимуществени вреди, изразени в тежко
протекъл оздравителен процес, с продължителен постелен режим – през първите 3-4 месеца
пострадалият е бил на почти непрекъснат постелен имобилизационен режим, при което се е
налагала чужда помощ в значителен обем за обслужване на хигиенни и битови нужди,
установено както от СМЕ, така и от гласните доказателства чрез разпит на свидетеля В.
Георгиев, претърпени от ищеца интензивни и продължителни болки и страдания от
получената в резултат от процесното ПТП тежка съчетана гръдно – коремна и гръбначно –
мозъчна травма и свързан с тях получен травматичен шок, в резултат на който пострадалия е
приведен в принудителна медикаментозна кома – седация, поради изключително тежките
травми и значителен болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност, като,
видно от СМЕ, коматозното съС.ие е свързано с пряка опасност за живота, както е
претърпял и морални страдания и увреда на психическото му здраве – не се чувствал добре,
14
тежало му просто, не се чувствал пълноценен човек, от време на време сега се притеснява,
че е недъгав, приема успокоителни за нерви /св.В Георгиев/.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни
болки и душевни страдания/, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено –
икономически обстоятелства към момента на увреждането в РБългария, като илюстрация за
този критерий са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО“
на автомобилистите. Лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от
съда, заедно с всички установени по делото обстоятелства, при постановяване на решение
по пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени от
процесното ПТП неимуществени вреди съдът съобрази най – вече характера и степента на
получените увреждания – тежка съчетана гръдно – коремна и гръбначно – мозъчна травма и
свързан с нея получен травматичен шок, протекъл тежко оздравителен процес, с
продължителен постелен режим /3-4 месеца почти непрекъснат постелен имобилизационен
режим, наложил нужда от помощ в значителен обем за обслужване на хигиенните и битови
нужди на ищеца/, интензивни и продължителни болки и страдания, през първите 2-3 месеца
със значителен интензитет до степен на силна непоносимост, налагаща копиране с
обезболяващи медикаменти, установено от СМЕ. Съдът съобрази множеството и тежкия
характер на получените от ищеца в резултат от процесното ПТП увреждания на
физическото му здраве, установени от СМЕ -травматичен шок, тежка закрита гръдна
травма/счупване на множество ребра двустранно, многофрагментно счупване на гръдна
кост, оформен гръден капак, наличие на кръв и въздух в гръдната клетка, контузия на белия
дроб, наложен тръбен дрен в лява гръдна половина – торакоцентеза, интубиран и сложен на
15
апаратна вентилация, приведен в седация – изкуствена кома/, коремна травма - -
вътрепаренхимно разкъсване на далака, компресионно счупване на телата на 7-ми и 8-ми
гръден прешлен, разкъсно – контузна рана на десен лакът с наложен шев. Съдът отчете, че
видно от СМЕ, на пострадалия – ищец е приложено медикаментозно лечение, торакоцентеза
на гръден кош, интубация с апаратна вентилация, седация и поставяне в изкуствена кома,
имобилизация снагата на легло. Съдът съобрази, че привеждането на ищеца в принудителна
медикаментозна кома – седация е поради изключително тежките травми и значителен
болков синдром на фона на остра дихателна недостатъчност, като коматозното съС.ие,
видно от СМЕ, е свързано с пряка опасност за живота.
При преценката по чл.52 ЗЗД, съдът съобрази тежестта на получената от ищеца в
резултат на процесното ПТП съчетана гръдно – коремна травма, която, видно от СМЕ, се
изразява в множествено двустранно счупване на ребра и гръдна кост с оформен тежък
гръден травматичен капак, белодробна контузия, наличие на кръв и въздух в гръдната
клетка, като всичко това е причинило остра дихателна недостатъчност, наложило интубация
и поставяне на апаратна вентилация. Съдът отчете, че това съС.ие, според СМЕ, определя
медикобиологично квалифициращия белег „поС.но общо разстройство на здравето, опасно
за живота“, т.е. тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 НК до времето на
екстубирането и преминаване на ищеца към самостоятелно спонтанно дишане. Съдът
съобрази, че, видно от СМЕ, периода за лечение и възстановяване е около 3 месеца. Съдът
отчете установеното от СМЕ, че при множество счупвания на ребра и гръдна кост, каквито
са получени от ищеца в резултат на ПТП, са налице късни преходни или поС.ни болкови
периоди с характер на интеркостална невралгия – болка, дължаща се на притискане на
междуребрените нерви от събралия се костен калус от счупени ребра. Съдът съобрази, че
получената от ищеца коремна травма в резултат от процесното ПТ се изразява в дълбоко
паренхимно разкъсване на далака, като лечението продължава около 30 дни.
При преценката по чл.52 ЗЗД съдът съобрази също, че получената от ищеца в
резултат на процесното ПТП травма на гръбначния стълб се изразява в компресионно
счупване на два поредни прешлена на гръдния отдел на гръбнака със засягане на нервите,
излизащи от гръбначния стълб, с оформена коренчева болка, като счупването на прешлени е
причинило на ищеца трайно затруднение в движението на снагата и долните крайници над
30 дни, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК, както отчете и
изключително дългия срок на лечение и възстановяване при такъв вид травми, който, видно
от СМЕ, е около 8 месеца, и остатъчния траен болков синдром на фона на изразен
двигателен дефицит в областта на гръбначно – поясния отдел на гръбнака. При определяне
размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди съдът взема предвид
причинения му през първите 3-4 месеца, от гръдната и гръбначна травми, съобразно СМЕ,
значителен здравословен и битов дискомфорт, свързан с болковия синдром и значително
ограничения двигателен дефицит, налагащи почти пълен постелен режим. Съдът съобрази
установените от СМЕ срокове за лечение и възстановяване на ищеца, че не е настъпило
възстановяване на пострадалия, а към настоящият момент същият е с поС.ни съпътстващи
16
болки от страна на гръдния кош и гръбнака на фона на значителен двигателен дефицит в
областта на гръдно – поясния отдел на гръбнака и това ще продължи за цял живот, както и
че, видно от СМЕ, към настоящият момент общото здравословно съС.ие на пострадалия
ищец е трайно влошено до степен на невъзможност за извършване на тежка и/или
продължителна физическа дейност и работа при крайни климатични условия. Съдът отчете
установеното от ВЛ по СМЕ в СЗ, че прогнозата за ищеца за в бъдеще, с оглед напредване
на възрастта и образуването на допълнителни артрозни промени в травмираните прешлени
и ребра, може да се каже, че болките вероятно ще се засилват, като ищеца и в момента
приема обезболяващи доста често. Съдът взема предвид, че причинената на ищеца в
резултат на процесното ПТП гръдна травма, с оглед заявеното от ВЛ по СМЕ в СЗ, е доста
комплицирана и тежка, която, ако не е била извършена изкуствена вентилация, смъртта
безусловно е щяла да настъпи от остра дихателна недостатъчност. Съдът отчете, че ищецът е
бил продължително хоспитализиран – от 01.10.2020г. до 29.10.2020г., опериран –
торакоцентеза, интубиран и сложен на апаратна вентилация, приведен в седация –
изкуствена кома, бил е пет месеца в продължителен отпуск, поради временна
неработоспособност. Съдът съобрази и начинът на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е било извършено, възрастта на ищеца към датата на ПТП /55г./.
При преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се
следва на ищеца, съдът съобрази и че освен трайна увреда на физическото си здраве, ищецът
е получил увреда и на психическото си здраве – не се чувствал добре, не се чувствал
пълноценен човек, и че от време на време и понастоящем се притеснява, че е недъгав. /св.В.
Георгиев/. При преценката по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид размера на МРЗ към датата на
процесното ПТП от 610лв., социално – икономическата обстановка в страната към датата на
ПТП, както и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите към датата на процесно ПТП.
След съвкупна преценка на всички конкретно установени по делото обстоятелства,
включващи се в критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че дължимото на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди, определено, съобразно чл.52 от ЗЗД, е в
размер на 185 000лв., който размер според съда се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед изхода по иска по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника с писмения отговор на ИМ
евентуално възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
увредения ищец на наведеното основание – твърдяно противоправно поведение на ищеца,
изразено в нарушение императивните правни норми на ЗДвП, в частност в нарушение на
чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, в неизпълнение на задължението му по чл.137а ЗДвП за поставяне на
обезопасителен колан, което възражение е неоснователно и недоказано и следва да бъде
отхвърлено.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Следователно, граматическото и логическо тълкуване на
17
нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Така Решение №169/28.02.2012г. по т.д.№762/2010г. на ВКС, II т.о.
По делото не се доказва ищецът с поведението си като водач на л.а. „Пежо“ по време
на процесното ПТП да е допуснал нарушение на ЗДвП, което да се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди. Видно от САвТЕ, скоростта на
управлявания от ищеца л.а. „Пежо“ в района на ПТП и към момента на удара съвпада и е
55,4 км/ч., която е по – ниска от граничната и критична за завоя /68,02 км/ч/, и ВЛ по
САвТЕ заключава в СЗ, че л.а. „Пежо“ се е движил със съобразена скорост, т.е. не е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП. От заявеното от ВЛ по САвТЕ в
СЗ се установява, че поведението на увредения водач на л.а. „Пежо“ не е в причинно –
следствена връзка с настъпилото ПТП – л.а. „Пежо“ се е движил в полагащата му се пътна
лента и към момента на удара е бил там. ВЛ по САвТЕ е категорично в СЗ, че не е
установило водачът на л.а. „Пежо“ да е допуснал нарушение по ЗДвП, което да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Следователно, пострадалият, като водач на л.а. „Пежо“, не е
допуснал нарушение на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, което да е причина за настъпване на ПТП,
т.е. не е налице съпричиняване на вредите по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
От страна на ответника, в чиято тежест е, не е доказано и пострадалият да е допуснал
нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП, с което да е допринесъл за настъпването на вредите,
поради което ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението е
неоснователно и недоказано. Видно от САвТЕ, процесният л.а. „Пежо“, управляван от
ищеца, е оборудван фабрично с триточкови обезопасителни колани за всички седящи места
в автомобила. Ответникът по делото не е доказал ищецът по време на ПТП да е бил с
непоставен обезопасителен колан. Изслушаната СМЕ не може да даде категоричен отговор
дали пострадалия е бил с поставен предпазен колан, но посочва, че е твърде вероятно
съчетаната гръдно –коремна травма да се дължи на действието на поставен предпазен колан,
което обуславя неоснователност на ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД. Видно от
СМЕ, с оглед на факта, че липсват травми в областта на главата и наличната травма на
прешлени в гръдния отдел на гръбнака/показващи прегъване на гръбначния стълб на нивото
на поставен предпазен колан/, ведно с лацерация на далак, е много вероятно пострадалият
ищец да е бил с поставен колан. ВЛ по СМЕ заключава, че в противен случай травмите в
областта на главата и долните крайници биха били доста по – тежки. ВЛ по САвТЕ в СЗ
пояснява, че при такова изместване на седалката на водача на л.а. „Пежо“, както е показано
на снимка №5 към фотоалбума от протокола за оглед от ДП, не може да даде категоричен
отговор дали е достатъчно ефективен предпазния обезопасителен колан при тази ситуация,
18
но очевидно седалката е била регулирана доста напред.
По изложените по-горе съображения, не е налице съпричиняване от пострадалия на
вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД
се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и доколкото не са налице предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението, искът по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размера на определеното по реда на чл.52
ЗЗД от съда обезщетение от 185000лв., респ. отхвърлен за разликата от 15000лв. над
уважения до пълния предявен размер от 200000лв., ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху отхвърлената главница за периода, считано от датата на ПТП –
01.10.2020г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан. При определяне
справедливият размер обезщетение съдът, наред с всички обсъдени по-горе конкретно
установени по делото обстоятелства, включващи се в критерия справедливост по чл.52 ЗЗД,
съобрази и установената съдебна практика по аналогични казуси за обезщетения за
неимуществени вреди за подобен вид телесни увреждания, за която обаче следва да се има
предвид, че отчита и е съобразена с конкретиката на всеки един отделен казус, а
справедливият размер по чл.52 ЗЗД се определя съгласно конкретиката на съответния, в
случая на настоящия казус.
По акцесорната претенция за законна лихва върху главницата за обезщетение за
неимуществени вреди за периода от датата на ПТП до окончателното плащане:
С оглед уважаване на главният иск и предвид акцесорният й характер, се явява
основателна и претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху уважената
главница.
На основание чл.429 ал.2 т.2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. Съгласно чл.429 ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най – ранна.
В случая липсват доказателства за дата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 КЗ, поради което и
съгласно правилото на чл.429 ал.3 КЗ, ищецът има право на законна лихва върху
присъдената главница по иска, считано от датата на предявяване на извънсъдебната
застрахователна претенция от увреденото лице – 06.11.2020г., считано от която дата –
06.11.2020г. акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху уважената главница
следва да бъде уважена до окончателното изплащане, респ. отхвърлена върху уважената
19
главница за периода от датата на ПТП /01.10.2020г./ до 05.11.2020г. вкл., както и върху
отхвърлената главница за периода, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане,
като неоснователна и недоказана.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми е: IBAN: BG 73 UNCR 70001522721343, с титуляр – ищеца по делото.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл.83 ал.2 ГПК и чл.83 ал.1 т.4 ГПК от внасяне на
ДТ и разноски за производството, не е направил такива, поради което не му се следват
разноски по делото.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на Адвокатско дружество „Георгиева и
партньори“ със седалище гр.София следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за
оказаната от него на ищеца безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
определено от съда по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2020г., в минимален размер адв.
възнаграждение от 6636лв. с вкл. ДДС, съобразно §2а пр.2 от ДР на НМРАВ, от което,
съразмерно с уважения иск, в полза на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“ със
седалище гр.София следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 6138,30лв. с
вкл. ДДС, което следва да бъде възложено в тежест на ответника.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на
ответната претенция за съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК /154лв.
депозит за СМЕ, 320лв. + 63,33лв. – депозит за САвТЕ, 5лв. ДТ за изд. на съдебно
удостоверение и 150лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8
ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 от НЗПП/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
доказан размер от 47,18лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Внесеният
от ответника депозит от 20лв. за призоваване на свидетел, който е заличен, е неусвоен,
поради което и не следва да бъде присъждан като разноски, доколкото подлежи на връщане
по молба на ответната страна.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдено лице, следва да бъде
възложена дължимата за производството на основание чл.1 ТДТКССГПК ДТ, съразмерно с
уважения иск, в размер на 7400лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВТОС, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдено лице, следва да бъдат
възложени направените в производството разноски /206лв. за ВЛ по СМЕ и 160лв. +
31,66лв. за ВЛ по САвТЕ/, съразмерно с уважената част от иска, в доказан размер общо от
367,84лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, ведно с 5лв.,
в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, съдът
20
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг“: Живот и
Здраве“ АД /“ЗАД ДБЖЗ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр.София, район
Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М. Димитров №1, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С. И.
С., с ЕГН ***, с адрес: гр.З., ул.“*“ №, сума в размер на 185 000 лв. /сто осемдесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на дата 01.10.2020г. в
с.М. ул.“*“ - изхода за гр.З., ведно със законната лихва върху присъдената главница,
считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.432
ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 15000лв.
над уважения до пълния предявен размер от 200000лв., ведно с претенцията за законна лихва
върху уважената главница за периода от датата на ПТП до 05.11.2020г. вкл. и върху
отхвърлената главница за периода, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг“: Живот и Здраве“ АД /“ЗАД ДБЖЗ“ АД/ със седалище и адрес на управление
гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М. Димитров №1, с ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Слатина, ул.Кутловица №53А, офис 2А,
сума в размер на 6138,30 лв. с вкл. ДДС /шест хиляди сто тридесет и осем лева и тридесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна
адвокатска помощ по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съразмерно с уважения иск.
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН ***, с адрес: гр.З., ул.“*“ №, ДА ЗАПЛАТИ на
“Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг“: Живот и Здраве“ АД /“ЗАД
ДБЖЗ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, ж.к.Дианабад,
бул.Г.М. Димитров №1, с ЕИК *********, сума в размер на 47,18 лв. /четиридесет и седем
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг“: Живот и
Здраве“ АД /“ЗАД ДБЖЗ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр.София, район
Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М. Димитров №1, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, сума в размер на 7400 лв. /седем
хиляди и четиристотин лева/, представляваща дължима за производството ДТ върху
уважения размер на предявения иск, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване
на ИЛ.
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг“: Живот и
Здраве“ АД /“ЗАД ДБЖЗ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр.София, район
Изгрев, ж.к.Дианабад, бул.Г.М. Димитров №1, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
21
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, сума в размер на 367,84 лв. /триста
шейсет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени в
производството разноски /за ВЛ по СМЕ и за ВЛ по САвТЕ/, съразмерно с уважения размер
на предявения иск, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която длъжникът може да
изпълни задължението си, е: IBAN: BG73UNCR70001522721343, с титуляр – ищеца С. И. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ВТАС.
Решението е постановено при участието на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес
гр.София 1606, пл.“Македония“ №3, в качеството на трето лице – помагач на страната на
ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
22