Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
13.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Бонка Василева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 86 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.А.В. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
62/ 09.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 67/ 2020 г. по описа на РС –
Момчилград. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение
поради липса на мотиви относно: прилагането на чл.28 от ЗАНН; допуснатото от
наказващия орган нарушение на чл.58, ал.1 ЗАНН, тъй като НП не било връчено
лично на наказаното лице; доводите на жалбоподателя за несправедлив размер на
наложеното наказание и тези за липса на точно и ясно описание на нарушението,
както и дали е налице ощетяване на фиска. Твърди се,
че вмененото нарушение,на касатора, е несъставомерно.Иска се да се отмени оспорено решение и се
постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
От пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и съображения в
подкрепа на изложеното в касационната жалба.
Ответникът – Началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска “ – Пловдив, при ГД
„МРР“ в ЦМУ-Агенция „Митници“, чрез пълномощника си по делото, в писмено
становище посочва доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага
съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и за наличие на посоченото в НП нарушение, доказано по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Счита, че не са допуснати
съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство, както и че маловажните случаи на нарушения по ЗАДС се разглеждат
съобразно правилото на чл.126б, ал.2 от с.з., а не по общото правило на чл.28
от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер по чл.37 от Закона за правната помощ.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 67/ 2020
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С
оспореното решение РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № №
4893/ 2019 г./ 07.01.2020 г., издадено от съвместяващ длъжността „Началник на
отдел „МРР Тракийска“, гр.Пловдив, при ГД „МРР в ЦМУ – Агенция митници“, с
което на В.А.В. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лв. и на основание чл.124, ал.1 от същия закон стоката
– 5 стека (петдесет кутии) цигари с
марка „***“, предмет на нарушението, е отнета в полза на държавата.
След
като обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е приел за
безспорно установено, че на посочените в АУАН и в наказателното постановление
дата и място, жалбоподателят, като физическо лице, е държал акцизни стоки без
бандерол, а именно: 50 кутии цигари, марка „*** ". Във връзка с възраженията
на жалбоподателя за несъответствие между датата на издаване на наказателното
постановление - 07.01.2020г. и годината посочена след неговия номер
/4894/2019/, съдът приел, че номерът, посочен като такъв на НП е номера на административнонаказателната преписка, а датата на издаване
на НП е изрично посочена и тя е 07.01.2020 год. В оспореното решение са
изложени съображения относно възражението за необсъждане приложението на чл.28
от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на НП този въпрос е бил обсъден, но
съобразно специалната норма на чл.126б, ал.2 от ЗАДС РС – Момчилград е приел,
че правилно са определени вида и размера
на наложеното наказание, както и постановеното, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, отнемане на вещите, предмет на нарушението.
След извършената
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон. При постановяването му не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му.
Установената от
районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото гласни и писмени
доказателства. По съществото на спора правилно е прието, че описаното в НП
нарушение на ЗАДС е доказано от обективна и субективна страна.
Държането на процесните акцизни стоки от касатора,
не се оспорва и се установява от приложените по делото писмени обяснения, от
неговите показания, дадени в хода на ДП №**/*** г., както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – В. П., В. М. и Г. К. Последните показания правилно са били
кредитирани от съда, тъй като са взаимно свързани, последователни и се подкрепят
от останалия доказателствен материал. В тази връзка правилно е установено, че касаторът е държал процесните 50
кутии цигари без акцизен бандерол, за което деяние е бил санкциониран с
издаденото НП.
Неоснователни, по
изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция споделя
напълно, са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални
нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до
незаконосъобразност на НП. Съществено е това нарушение, което би довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще
е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации
относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения са налице и
когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В конкретния случай, такива съществени нарушения
не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайния извод за
самоличността на дееца и за извършеното от него нарушение. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от
доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на
защита в пълен обем. АУАН и наказателното постановление са съставени от
компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно
са приложени и относимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Съответен на закона е и изводът на
районния съд, за законосъобразност на вида и размера на наложеното наказание,
както и на постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението. В случая,
при наличието на специална норма, регламентираща маловажните случаи на
нарушения по ЗАДС, каквото е и процесното, не са налице предпоставките за прилагането на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. От своя страна, предвид установения размер на
дължимия акциз – 202,75 лв. ( съответно – двойният размер е 405,50 лв.),
неприложима е и хипотезата на чл.126б, ал.2 ЗАДС, определящ като маловажни
случаите, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на
нарушението, не надвишава 100 лв.
При тези данни,
касационната инстанция намира, че административното нарушение е установено по
безспорен начин и като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид това, че
делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, касаторът следва да бъде осъден
да заплати в полза на ЦУ на
НАП юрисконсултско възнаграждение
в минимално предвидения размер от 80 лв.
Ето
защо, на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 62/ 09.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 67/ 2020 г. по
описа на РС – Момчилград.
Осъжда В.А.В. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.