№ 27884
гр. София, 21.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110131540 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. А. срещу "., с която е предявен
иск за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 80756/2015 г., по описа на СРС, 29 с-в.
Ищецът поддържа, че заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за
издаването, инкорпорирано в нея, са нищожни. Счита, че за да е валидно
разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение следва да съдържа атрибутите
на съдебен акт съгласно чл. 254, ал. 2 ГПК, като отсъствието на предхождащ заповедта
отделен съдебен акт, прави същата нищожна. Съдът е бил длъжен да провери
безспорността на вземането. На следващо място, счита, че съдът не е имал правомощие
да издаде заповед, доколкото заявителят не е внесъл пълната дължима държавна такса.
На следващо място поддържа, че заповедта е била издадена в противоречие със закона
и добрите нрави. Съдът е следвало да извърши служебно проверка на договора, от
който се твърди да произтича вземането, за наличието на неравноправни клаузи.
Поддържа, че е общоизвестно наличието на неравноправни клаузи в ОУ, приложими
към договора с ".. Към заявлението не са били приложени никакви документи. Налице
е било разминаване между съдържанието на заявлението и издадената заповед за
изпълнение. Счита, че съдът е могъл да установи, че заявителят не притежава лиценз за
доставка на топлинна енергия. В тази връзка се поддържа, че заявлението е било
недопустимо. Позовава се и на отмяната на образеца на заповедта за изпълнение по
силата на решение по адм.д. № 2519/2017 г. на ВАС, с оглед което поддържа, че самият
образец е бил нищожен. Релевира доводи за допуснати от заповедния съд процесуални
нарушения.
Ответникът оспорва иска, като поддържа, че не са налице основания съдът да
уважи предявения иск за прогласяване нищожността на процесната заповед за
изпълнение. Развива съображения, че сочените от ищеца пороци на заповедта за
изпълнение не обуславят нищожност на същата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
материалите по делото, приема следното:
1
Установява се от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. №
80756/2015 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 29 състав, че със заявление, вх.
№ 3093435/28.12.2015 г. заявителят „. е поискал издаването на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ищеца А. Б. А..
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
30.12.2015 г., с която съдът е разпоредил А. Б. А. да заплати на „. сумата 1352,61 лева –
за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г., ведно със
законната лихва за периода 28.12.2015 г. до изплащане на вземането, за сумата 157,12
лева – лихва за забава за периода 30.06.2013 г. – 09.12.2015 г., както и сумата 80,19
лева – разноски в заповедното производство.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С разпореждане от 25.04.2016 г. съдът на основание чл. 415, ал. 1 ГПК е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземанията си.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за вземанията,
за които е била издадена заповедта за изпълнение, като е образувано гр.д. №
31813/2016 г.
С решение№ 479392 от 29.08.2018 г., постановено по делото, е признато за
установено, че А. Б. А., ЕГН **********, с адрес: ., дължи на „., ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: . на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ сумата 1327,41 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се в
., както и сумата от 25,18 лева възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за същия период, ведно със законната лихва от 28.12.2015 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата 47,44 лева – обезщетение за забава за периода от 01.07.2013 г. до
09.12.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.12.2015
г. по ч.гр.д. 80756/2015 г., по описа на Софийски районен съд, 29 състав, като е
отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ за
разликата над сумата от 1327,41 лева до претендираните 1327,43 лв. и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
задължението за доставена топлинна енергия за разликата над 47,44 лева до
претендираните 155,11 лева и за 30.06.2013 г., както и за сумата от 2,01 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
30.06.2013 г. до 09.12.2015 г.
Решението е обжалвано и е образувано в.гр.д. № 8596/2020 г. по описа на СГС, IV
Г въззивен състав. Производството по това дело с акт на въззивния съд е спряно до
постановяване на окончателен съдебен акт по настоящото дело.
С оглед изложеното, съдът приема, че с исковата молба ищецът иска от
първоинстанционния съд да прогласи нищожност на невлязъл в сила съдебен акт –
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е било подадено в срок възражение
от длъжника и по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е било образувано исково производство,
което не е приключило, доколкото въззивното производство е спряно.
Несъмнено е, както в теорията, така и в съдебната практика, че искът за
прогласяване на нищожност на съдебен акт е извънреден, извънинстанционен способ
за проверка на влезли в законна сила съдебни решения. Със същия ищецът цели
2
отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва
страните по делото /така Определение № 58 от 16.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
400/2022 г., IV г. о., ГК, Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2014
г., II г. о., ГК и др./
Безспорно е също така, че допустимостта на такъв иск по отношение на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е призната в съдебната практика, като е възприето
становището, че длъжникът, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, може да
оспори същата с иск за нищожност, позовавайки се на пороците, които биха могли да
обусловят нищожност на влязло в сила съдебно решение.
Същевременно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК предвижда, че когато
първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и
ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за
постановяване на ново решение. Според ал. 2 на същия член, нищожността на
решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение.
Прогласяване на нищожност по исков ред може да се иска само по отношение на онези
съдебни решения, които са влезли в законна сила и пораждат правни последици между
страните по делото, тъй като невлезлите в сила решения подлежат на инстанционен
контрол, в рамките на който съдът следи служебно за валидността на целия акт (не
само на обжалваната част), а и всяка страна може да релевира доводите си в тази
насока и да ангажира и съответните доказателства за установяването им /така решение
№ 131 от 1.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2020 г., III г. о., ГК./
В конкретния случай заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не е влязла в сила.
Пороците на същата страната е свободна да релевира пред въззивния съд, който с оглед
правомощията си по чл. 269 и чл. 270, ал. 1 ГПК следи служебно за нищожността
включително и на заповедта за изпълнение, доколкото въз основа на същата се е
развило производството по чл. 422, ал. 1 ГПК и е постановено съдебното решение,
обжалвано и от ответника.
Настоящото производство се явява недопустимо – ищецът е предявил иск, с който
иска от съда да прогласи нищожност на съдебен акт, който не се ползва със стабилитет
с оглед висящото исково производство пред въззивния съд.
По изложените съображения съдът приема, че исковата молба следва да бъде
върната, а производството - прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, вх. № 9755/03.06.2021 г., подадена от А. Б. А., ЕГН
********** срещу "., ЕИК ., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на
невлязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
80756/2015 г., по описа на СРС, 29 с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3