Присъда по дело №87/2013 на Окръжен съд - Бургас

 

 

МОТИВИ:

 

            Предадена е на съд подсъдимата И.М.Ч. ***, ж. к.*** с ЕГН ********** по чл. 116 ал. 1, т. 6, предложение трето във връзка с чл. 115 НК ЗАТОВА, че на 26. 10. 2012г. в с. С., Община К., Бургаска област умишлено умъртвила Е.С. Ф. с ЕГН ********** като убийството е извършено с особена жестокост.

            В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение го поддържа, тъй както е предявено. Пледира за осъдителна присъда и предлага на подсъдимата Ч. да бъде наложено наказание по първата алтернатива на наказанията по чл. 116 НК, а именно лишаване от С., като в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца счита, че това наказание следва да бъде определено при балансиращи отговорността на подсъдимата обстоятелства, конкретно- 17 години и 6 месеца лишаване от С.. Прокурорът взема отношение и по предявените граждански искове на конститураните в процеса пострадали, като счита, че те са основателни и доказани и следва да бъдат уважени съобразно критериите на закона.

            В съдебната фаза на процеса своевременно беше предявена писмена искова молба против подсъдимата Ч. от адв. Р. ***, в качеството и на повереник на малолетната Д.- която в хода на досъдебното производство по делото е била надлежно назначена на основание чл. 101 ал. 1 и сл. НПК / л. 81, т. 1 ДП/ и която и към настоящия момент продължава законно да действа като особен представител на малолетното дете Д.Е.Ф. /родена на ***г/, дъщеря и наследник на пострадалата Е. Ф., от името на малолетната Д.Ф.. С молбата се предявява гражданска претенция за изплащане на обещетение за претърпени неимуществени вреди от малолетната Д., в следствие загубата на нейната майка, в размер на 300 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на извършване на деянието- 26. 10. 2012г. и до окончателното и изплащане. С молбата се иска и конституиране на адвокат Н. в доказаното и качество на повереник на граждански ищец и частен обвинител в настоящия процес.

            По делото беше предявена и писмена молба от наследниците на пострадалата Е. Ф.- нейните родители Р.Т.и С. Ф. против подсъдимата И.Ч. за изплащане на обещетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им в размер на по 100 000 лева, ведно със законна лихва върху тези суми, начиная  от датата на извършване на деянието и до окончателното им изплащане, както и за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители в процеса.

            След представяне на всички необходими и достатъчни доказателства по смисъла на чл. 74 и сл. и чл. 84 и сл. НПК и след съобразяване със становищата на страните, съдът конституира като граждански ищци и частни обвинители адвокат  Н. в качеството и на повереник- назначен особен представител на малетното дете Д., както и Р.Т.  и С. Ф.- лично и чрез своя повереник адвокат С. П. от АК- Бургас. В съдебно заседание пред настоящата инстанция гражданските ищци и частни обвинители поддържат обвинението, тъй както е предявено от прокурора. Сочат допълнителни съображения в полза на квалифициращите елементи на обвинението. Поддържат изцяло предявените граждански искове- както по основание, така и по размер.

            Подсъдимата Ч. прави частични самопризнания. При своята последна дума изразява съжаление, че не може да върне времето назад, защото не би сторила това, в което е обвинена. Моли съда за минимално наказание. Чрез своя процесуален представител адв. К. не оспорва вината си, но пледира за преквалификация на деянието- алтернативно по чл. 119 НК  или алтернативно по чл. 118 НК. При това предлага, ако съдът приеме за законосъобразна така предложената преквалификация, да и бъде наложено наказание в рамките на закона при балансиращи вината обстоятелства, което тя да изтърпи ефективно. По отношение на предявените граждански искове изразява становище, че съдът следва да се съобрази с морала, но намира, че тези искове са завишени по размер.

 

            След съобразяване с надлежно събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът приема за установено следното :

 

            I. ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО :

 

            I. а. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ:

            1. Майката на подсъдимата И.М.Ч. се казва М. Т.Ч. / вж. бюлетин за съдимост на Ч., където баща не се посочва- л. 16, т. 1 ДП/. Тя е починала преди две години  и половина / вж. показания на св. Д. на съдебно следствие/.

От събраните по делото гласни доказателства става ясно, че бащата на св. св. К.Ф., Б.Ф., С.Ф.и  на сестра им М. и бащата на Е. Ф., В.Ф.и Т.Й. са първи братовчеди, съответно пострадалата Е. Ф. е втора братовчедка на К., Б., М. и С.и другите им братя и сестри  / вж. показания в с. з. , показания на л. 60- обр. , т. 1 ДП, л. 61, т. 1 ДП и др./.

От показанията на св. св. К.Ф.и Б.Ф. е видно, че те и сестра им М. са били приятелки с И.Ч..

            2. От надлежно приетия по делото акт за раждане от ***г. на длъжностно лице при Кметство с. Д., Я. община е видно, че  пострадалата Е.С. Ф. е родена на ***г. и има майка Р.И.Т.и баща С. Й.Ф.. Посочено е, че актът е съставен от длъжностно лице по гражданско съС.ие въз основа на решение по гр. д. № ** от 14. 06. 1986г.

            3. Някъде преди три- четири години към м. октомври 2012г. подсъдимата И.Ч. се установила да живее в дома на баща си в с. С. заедно с него и малката си сестра св. К.Ч.. Баща им ги възпитавал в дух на строг патриархален морал, например не им позволявал да излизат от дома след 19. 30 часа / вж. показания на съседа очевидец св. Т.Й. от с. з. , пък и показания на св. К.Ч. в с. з. , че с И. не обичали да излизат от къщи вечер/. Къщата им и къщата на майката и бащата на пострадалата Е. били на една улица. Същевременно къщата на родителите на Е. и къщата на Б.и К. били една до друга, дворовете им се раздедяли само от една телена ограда и всичко, което ставало в съседния двор се виждало и чувало.

И.и Е. били почти връстнички, поради което влезли в естествени приятелски връзки. Самата подсъдима, в обясненията си на л. 9, т. 1 ДП казва, че след като се е преместила от „М.р.” Б. в с. С., община К., до последно са се поздравявали с Е..

            4. Така или иначе, още преди седем- осем години, пострадалата Е. Ф. била емигрирала във Ф.. Там, в П., си намерила работа / според съдебно- техническата експертиза по анализ на записите в персоналния компютър на Е.- л. 47, т. 2 ДП- работа в „М.”. Междувременно всяка календарна година се прибирала в България за по месец- два и отсядала в дома на родителите си в с. С., тъй като друго жилище нямала. При родителите и живеело и единственото и малолетно дете Д.- родено на ***г. Майката и дъщерята били силно привързани една към друга- когато Е. се прибирала в България от сутрин до вечер държала детето за ръка и по цял ден двете заедно ходели на разходки / св. Р.Т./. Когато Е. Ф. била в чужбина, ежемесечно регулярно изпращала парична издръжка на детето в размер на 1000- 1500 евро, а освен това и по 100 евро на седмица за разноски на детето за училище/ св. В.Ф., св. Р.Т., която освен това допълва, че детето е било станало като „меченце”  /, в смисъл, че Е. е издържала детето толкова добре, че то е напълняло.

            5. Видно от показанията на св. св. К.Ч., К.Д. в с з. , в селото масово се заговорило, че Е. е проститутка във Ф..  Този слух се поддържал от сестрите на подс. Ч., включително и с това, че непълнолетната тогава сестра на Ч.К. твърди, че на четири очи Е. и е предложила като навърши пълноление, да я изтегли във Ф. и да я направи проститутка, каквато е нейната професия.

            6. В селото обаче упорито вървял и друг слух- че И.Ч.и Е. Ф. са любовници / вж. и показания на св. Т.Й., според който И.и Е. са се скарали заради братовчедката на Е.- К., както и показания на св.  К.Ч. в с. з. и св. К.Ф. на л. 68а, т. 1 ДП, св.Б.Ф.- на л. 68 обр. , т. 1 ДП и др./. Свидетелките- сестра и приятелки на подсъдимата категорично отричат да знаят дали този слух е истина, но и не отричат това / вж. отново показанията на Б.Ф. в с. з./.

            7. От обясненията на подсъдимата, както и от надлежно приложената към делото съдебно- технитеска екпертиза на в. л. П./ л. 45 и сл., т. 2 ДП, включително и от приложените към нея разпечатки от паметта на доброволно предадения от св. В.Ф. лаптоп, собственост на Е. Ф. /става безспорно ясно, че И.Ч. е била регистрирана във Фейсбук на Е. Ф. със съответните потребителски имена / потребителското име на И. е било В. Ч., а на Е. Ф.- Ф. Ф./ което предполага тяхна кореспонденция, но в случай на скарване между двата кореспондента информацията за контактите между тях се изтрива. Според подсъдимата, Е. я е потърсила във Фейсбук, „чатихме си” / обяснения на ДП на л. 9, т. 1 /. Че двете са поддържали контакт във Фейсбук потвърждава и св. К.Ф., която в показанията си в с. з. пред настоящата инстанция категорично твърди, че с Е. са контактували във Фейсбук и от нея е научила, че поддържа контакти с И. по компютъра.

            Освен всичко това е налице и доказателство, че Е. и К. са контактували във Фейсбук.

            Във всички случаи в компютъра на пострадалата е останала снимка на подсъдимата, което е гаранция, че двете са имали виртуална връзка в момента, в който Е. е била в чужбина / вж. л. 47, 48 от експертизата/. Впрочем този факт не се оспорва категорично и от самата подсъдима, но е интересно, че в неизтритите файлове в компютъра на пострадалата се появяват съвпадащи имена с установените по настоящото дело, като например „М.”  „К.”, „ m.. p.” , В.Ф., включително и С.Ф./ вж. експертиза/. Естествено, че тези съвпадения не могат да бъдат анализирани като доказателства по делото сами за себе си, но настоящата инсттанция намира, че те са надлежно приети и следва да бъдат посочени с оглед на евентуален по- нататъшен анализ на доказателствата в тяхната съвкупност. В тази връзка не може да не направи впечатление, че в последните седмици преди Е. да се завърне в България, между нея и брат и В.Ф. са били налице множество опити за контакти във Фейсбук- вж. от стр. 67 до стр. 78 от приложението към експертизата, т. е. от дата 10. 09. 2012г. до 05. 10. 2012г. , но такива контакти реално не са регистрирани в компютъра на Е.. Освен това Е. си контактувала с горепосочените лица и по Скайп.

            8. По делото се доказа безспорно, че в един момент И.Ч.и Е. Ф. се скарали сериозно и дори започнали грубо да се ругаят в Интертет. Псували се, заплашвали се взаимно, както твърди подсъдимата. Така например в обясненията си /протокол на л. 9- 10, т.1 от протокола за разпит на обвиняем от ДП, проведен в присъствие на упълномощен защитник адвокат К./, Ч. е уточнила, че Е. я е обиждала, като я е наричала „курва”, пишела и е, че е грозна и ниска. На тези обиди подсъдимата отговаряла Е. да погледне себе си, т. е по- същия обиден начин. Пишела и, че е от дом „Майка и дете”, че е грозна, с голям нос и с големи зъби / вж. показания на св. Р.Т. на л. 66, т. 1 ДП/. Е. споделила това с майка си Р., при което последната говорила с бащата на И.- И. и той и бил обещал, че ще се оправи с нея, „ тя много обратна стана”. Файловете между Е. и И.  са изтрити / вж. заключение на посоченото по- горе вещо лице/, към момента на извършване на експертизата. м. ноември 2012г е невъзможно те да бъдат идентифицирани като реална артикулация в електронната мрежа/ , но според Ч., Е. упорито и грубо „псувала” почината майка на Ч., което последната възприемала като тежка обида. Макар и във виртуалното пространство, тази обида се наслагвала дълго време в психиката на Ч., според нейните твърдения. С оглед на последващите събития обаче може безпроблемно да се заключи, че Ч. е отговаряла по адекватен начин на Е. / извод и от съдебно- психиатрична експертиза по делото/, пък и от обясненията на самата Ч. е безспорно, че тя саркастично и предизвикателно и е казвала, че е осиновена. Омразата между двете ескалирала до такава степен, че роднините им, а и всички в с. С., научили за това- вж. показания на св. св. Д., К.Ч., Б.Ф., К.Ф.

            9. На въпрос на съда към св. К.Д.- сестра на подсъдимата-  защо според нея се е случило всичко това, свидетелката категорично отговори, че Е. и майка и са завиждали на И.и на сестра и К., защото Е. била проститутка, а И.и к. си седяли в къщи.  Затова Е. нападнала с нож И.. На въпроса на съда, че Е. няма за какво да завижда на И. или на някои от сестрите и, защото е имала поС.ни доходи, защото е издържала дъщеря си с големи суми, а свидетелката живее в барака, свидетелката отговори: „Тя завиждаше на И., защото е проститутка!” В този смисъл бяха и показанията на св. К.Ч. в с. з.  Тя отговори категорично, че в цялото село се говори, че Е. е проститутка и следователно е вярно, че е проститутка, но пък не е вярно говореното в цялото село, че И.и Е. са били любовници. В първия слух тя вярвала, а във втория- не.

            10. В хода на съдебното заседание на съда беше натрапчиво внушавано от защитата на подсъдимата Ч., че баща и, той и баща на сестра и, с които живее в едно домакинство, е бил много строг и е наложил строг патриархален морал спрямо дъщерите си. Подчертава се, че бащата не им е разрешавал да излизат от къщи след 19. 30 часа. Това твърдение, както и твърдението на св. К.Ч., че самите със сестра си И. не обичали да излизат вечер из селото, беше посочено мимоходом в настоящия раздел на мотивите, но тук то следва да бъде специално подчертано с оглед на последващото изложение в частта относно обстоятелството, че И.Ч. е излязла от дома си след 21. 00 часа на 26. 10. 2012г. без знанието и съгласието на баща си, за си купи цигари.

 

            I. б. ПО СЪЩЕСТВО :

 

            1.Около 19. 00 часа на 23. 10. 2012г. Е. Ф. се прибрала от Франция в с. С. с такси / св. Б.Ф.- л. 62, т. 1 ДП/. Свидетелката видяла лично това .

            Според подсъдимата, по това време вече отношенията между нея и Е. били крайно обтегнати.  Дори Е. се била върнала,  „ защото живеем наблизко, през една къща” ; подсъдимата упорито наблюдавала Е. и и правело впечатление, че когато тя минава край тяхната къща , я гледа заплашително без нищо да и казва /вж. обяснения на л. 9 обр. , т. 1 ДП/.

            Въпреки това Е. Ф. поддържала контакти с братовчедките- св. св. Б.Ф., К.Ф., М. Ф., с братовчед си- техния брат С.и др. от семейството. Последните знаели за вече непримиримия конфликт между И.и Е. и очевидно са били взели решение и предприели мерки. Според св. Б.Ф.- л. 62,т. 1 ДП, възможната причина за скарването между Е. и И. е, че Е. е псувала майката на И.и И. я е намразила. От надлежно събраните по делото доказателства по никакъв начин не може да се направи извод за индиции за пряко физическо или словесно намекване за саморазправа на Е. с И. към онзи момент. Възможно е, с оглед твърденията на обвиняемата, околните да са знаели за този конфлинкт от частичните си контакти с Е. по Интернет, но е по- вероятно те да са оформили това свое заключение от личните си контакти с И.Ч.и Е. Ф. в селото. При това положение поведението на  свидетелките по делото- братовчедките на Е. Ф.и на подс. И.Ч., могат да бъдат анализирани  от съда в контекста на лична завист; или поради ревност; или в комбинация от завист и ревност /вж. и показания на св. К.Д. в с. з. /, или пък обратното- наличие на натяквано благосъС.ие и власт на Е. Ф. спрямо И.Ч.и нейните сестри / св. К.Ч. говори за предложение за бъдещ цветущ живот на нея/, а вероятно и на другите братовчедки пред вид тяхното семейно и материално съС.ие.

            Съдът констатира всичко това, доколкото е длъжен да изясни факултативните елементи извън вината, каквито са мотивите, подбудите и целта на извършване на деянието.

            Възприетото от подс. Ч. поведение на Е. Ф., посочено преди един абзац,  се случило на 23. 10. 2012г. през деня, а около 22. 30 часа на същия ден , в дома на Б.Ф. се били събрали на почерпка сестра и К., подсъдимата Ч. / в противовес с наложения строго патриархален морал от баща и/, както и познато момче С. В един момент на входната врата на къщата се почукало и, когато Б.Ф. отворила, видяла, че това е братовчедката Е. Ф.. Б. била убедена, че Е. не е влязла през портата на двора, а е прескочила през оградата. На молбата на Е. да я приеме на гости, Б. отговорила уклончиво, че няма нищо против, но вътре е И.Ч.и поставила условие на Е. да се въздържа от каквато и да била агресия към И.. Е. се заклела в детето си Д., че по никакъв начин няма да провокира или да напада И., при което Б. я пуснала в къщата / вж. показания на Б.Ф. в с. з./.

            Е. влязла вътре, като Б.и посочила да седне на възможно най- далечно място от И.. Продължили да се черпят, но скоро Е. и И. влезли в пререкание, при което Е. напсувала на цигански И. на майка / всъщност, след големи усилия на съда св.Б.Ф. предаде в буквален превод от цигански на български „псувнята”, която Е. е отправила към И.: „ Да сера на майка ти в кокалите!” /. При това Ч.и отговорила „Ти иди търси майка си!”, че тя /Е./ е тази, която трябва да търси майка си и баща си, защото е осиновена и няма майка и баща, и „Ти псуваш майка ми, но аз ще те пратя при нея да и занесеш една студена вода” На въпрос на съда какво означава в традициите на циганите идиома ”ще те изпратя да занесеш на кости на мъртъв човек студена вода”, свидетелката Б.Ф. отговори, че не знае смисъла на този израз. Всъщност, по мнение на настоящата инстанция от обща култура е знайно, че във всички времена и във всички съществуващи цивилизации- били те политеистични или монотеистични- подобен израз означава само едно- ЩЕ УМРЕШ, ще те убия, още повече, че конкретно св. Б.Ф. / л. 62, т. 1 ДП- обр./ изрично заявява, че е възприела думите на И. като заплаха към Е.. В конкретния случай подобен извод се подкрепя и от обясненията на подсъдимата- в крайна сметка да се гавриш така грубо с паметта на мъртвата майка на доскорошната си приятелка е недопустимо обидно и този израз е достатъчен да предизвика съответна бурна психологическа реакция. Случило се е точно така: И.Ч. е реагирала гневно, артикулирала е също толкова тежки обиди към Е. / нямаш корен, нямаш майка и баща, ти трябва да търсиш майка си, в смисъл „копеле си” /, което пък е афектирало до крайна степен Е..  Безспорно е, че и в двата случая социалната среда, в която са възпитани подсъдима и пострадала, предполага кръвна обида със съответно отмъщение, но пък на виртуално ниво е също така безспорно, че И.Ч. е отправила публично безспорна закана за убийство към Е. Ф.. Тук следва да се подчертае, че за този извод не са необходими специализирани знания.

            Конфликтът между Е. и И. ескалирал стъпаловидно- според свидетелката Б.Ф. / протокол с. з./ двете си подхвърляли тежки обиди една на друга, след което запалвали по цигара и след малко отново възобновявали взаимната си агресия.

            Докато Б. била в другата стая да провери дали малката и сестра е заспала, пък и била претеснена за спокойния сън на детето си, чула „гюрултия”, върнала се при другите, седнала и видяла как Е. налита върху И. / според показанията и/ , но пък сестра и К. била в течение на целия конфликт: подсъдима и пострадала се хванали за косите, започнали да си нанасят удари; в схватката Е. Ф. без да ще съборила хлебопекарната машина на Б. / по твърденията на св.  Б.Ф./. Чак тогава Б.и К. станали, като Б. издърпала И., а К.- Е.; разтървали ги. Св. К.Ф. декларира пред съда друга версия- че още от влизането си в стаята, Е., без каквито и да било думи налетяла на бой на И., пък и И. нищо не казала. Просто двете се хванали за косите. В един момент Е. взела хлебопекарната машина и умишлено я захвърлила върху главата на И.. Според съда това твърдение е абсурдно с оглед липсата на данни за каквито и да било физически травми по главата на Ч., но пък е вероятен факт, че във физическия сблъсък между Е. и И. , някоя от двете биещи се жени е съборил машината, при което тя да е дефектирала.

            През цялото време в този грандиозен побой между две жени, както излиза от показанията на двете свидетелки / включително и със захвърлянето на тежък метален предмет върху главата на едната от биещите се/, посоченото с конкретно име момче С., не се намесило.

            Във всички случаи обаче посочените дотук твърдения относно началото и хода на инцидента на 23. 10. 2012г. около 21. 30 часа на св. св. Б.Ф.и К.Ф., както и обясненията на подсъдимата И.Ч. са неубедителни като изчерпателни факти за съда. Например Б. твърди, че Е. е прескочила през оградата- нормално това може да се случи само ако последната е  нямала пряк достъп към двора на къщата, още повече, че е почукала / или позвънила/ на входната врата на къщата- на фона на обстоятелството, че Б. е видяла, че Е. се прибира в селото с такси няколко часа преди това, не може да не е предполагала, че братовчедката и съседка Е. не би могла да я посети; Б. е посрещнала Е. пред къщата, предупредила я е, че вътре е И.и няма да я пусне ако не обещае, че няма да предизвика скандал между себе си и И.; Е. се заклела в детето си Д., че няма да влиза в пререкание с И..  Настоящият съд няма основание да не даде вяра на подобна клетва пред вид традициите на съответната общност, както и на събраните в тази насока гласни доказателства / св. св. Р.Т., Т.Й. досежно отношенията на майката Е. и дъщерята Д.; анализ на файловете от компютъра на Е./. От това  пък следва, че е недостоверно твърдението на св. К.Ф., че още от входа на къщата, Е. директно налетяла на бой на И..  Още повече, че според подсъдимата / вж. обяснения в с. з./, двете сестри Б.и К. са скочили и са изтръгнали от побоя единствено Е. Ф., която извели навън от къщата. Тя- подсъдимата И.- първоначално се била свряла в ъгъла до хладилника в стаята, а после се била криела в ъгъла на друга стая- и кротко била понасяла жестокия побой на Е. върху нея/ вж. обяснения на подсъдимата на ДП, обяснения в с. з. /. Сестрите К.и Б. Ф. добросъвестно обясняват тази част на инцидента, при което в показанията им няма никакви противоречия- Б. хванала И., а К.- Е. и ги разтървали. При това св. К.Ф. изтъква, че И. също е удряла Е.. Между другото в съдебно заседание се изясни, че под израза „ биеха се, налагаха се” се разбира скубане на коси.

            После К. била изкарала Е. навън / вж. показания от 16. 04. 2013г. пред съда/, двете запалили по цигара. Е. споделила, че И.и казала по Интернет, че тя няма майка и баща, псували се / л. 68а, т. 1 ДП/.  Докато пушили, К.и казала да си отиде до в къщи и да се върне с 80 евро, защото е счупила хлебопекарната машина на Б. / всъщност свидетелката Б.Ф. заяви в с. з. , че е платила за тази машина 200 лева, в смисъл, че малко и е било заплатено от Е. като равностойност/. Според св. К..Ф., Е. била казала, че ще изчака И. докато излезе, за да я пребие, но пък за съда остана необяснимо как незабавно Е. Ф. е забравила заканата си, и без никакви обструкции за вина за счупването на машината отишла  до в къщи,  взела 80 евро, върнала се  веднага и ги предала на Б. като обещетение за счупената хлебопекарна. Казала, че повече няма да идва в дома им/ л. 62- обр. , т. 1 ДП/. После се прибрала в дома си.

            Междувременно свидетелките предложили на подсъдимата да остане да нощува у тях като я затворили в една стая; когато Е. се върнала да възстанови щетата на Б., била ритнала врататата на стаята, но не нахлула в нея да се саморазправя, а през цялото това време И. стояла затворена , тъй като Б.и К. са и казали да не излиза, че Е. може да я пребие извън къщата.

            На другата сутрин- 24. 10. 2012г.- в дома си се прибрала и И. / св. Б.Ф.- подписан протокол за разпит на л. 62 обр. , т. 1 ДП/.

            Както беше посочено по- горе, къщите на И.и Е. били в близост една до друга. Някъде по това време сутринта, Ч. тръгнала да изхвърля боклука, когато чула от двора на Е. Ф., че последната обяснява на някого, че „ще убива някого”, изпсувала и казала „Ще го излежа”. И. не чула Е. да се заканва лично за нея, но решила, че заканата за убийство е лично за нея, защото тя била видяла как минава край нейния двор.

            По същото време пък св. К.Ф. била влязла по нейни си причини сутринта в семейния автомобил, който се намирал в двора на къщата им и била чула от съседния двор  Е. да казва: „ аз от двете една ще убия”, не можала да разбере коя от двете ще убие Е. / в показанията си на ДП- л.68а обр. св. Ф. е казала, че Е. е казала, че ще убие една от двете СЕСТРИ, но не е разбрала за коя от двете сестри става въпрос и въобще кои са тези сестри/.

            Пак по същото време св. Т.Й. / вж. показания в с. з. /видял как подсъдимата И.Ч. върви напред назад на улицата пред къщата си, „буксува” от яд, псува Е. и се заканва, че ще я убие. Дори хората се чудили на това.

            На 24. 10. 2012г.   св. К.Ф. видяла И.и Е. из селото, но те били поотделно, не е забелязала да разговарят помежду си и да се карат/ л. 61- обр. , т. 1 ДП/.

            На 25. 10. 2012г. вечерта, около 22. 00 часа, св. К.Ф., заедно с подсъдимата И.Ч.и приятеля си С. посетили кафето на бензиностанцията на с. С. и започнали да се черпят. След около половин час към тях се присъединила св. Б.Ф.. След още половин час в заведението дошла пострадалата Е. Ф. сама, тя седнала отделно от компанията- на барплота и не ги заговорила. При това свидетелката е категорична, че Е. и И. не са се дразнили, малко след това компанията си тръгнала, а Е. останала / л. 61, 68а, т. 1 ДП, потвърдени в с. з./. От тези показания следва, че И.Ч. е била в заведението до около 24. 00 часа.

            На 26. 10. 2012г. около 13. 00 часа св. К.Ф. видяла в селото Е. Ф., докато тя раздавала месо за здраве / л. 61, т. 1 ДП/.

            Около 14. 00 часа Е. Ф. се срещнала с брат си св. В.Ф./ л. 59, т. 1 ДП/, докато той се черпел със свой съсед и тримата се почерпали. Тя изпила една чаша, поприказвали си и тя си тръгнала. Казала, че отива до дома на майка им Р., не споделила, че има каквито и да било притеснения и конфликти, напротив- казала, че по- късно ще дойде отново. Някъде по това време и на това място тя се срещнала и със св. Б.Ф.и предложила по- късно всички заедно да се черпят в дома на брат и / св. Ф. в с. з. /. Около 17. 00 часа тя взела колата на брат си Т.Й., отишла с нея по работа в К. и се върнала. На Й. не направило впечатление тя да е притеснена.

            Около 20. 00 часа св. К.Ф./л. 61,т. 1 ДП/ видяла Е. Ф. в кафе в компанията на сестра си М. Двете се черпели и си говорели тихо, но свидетелката дочула, че Е. смята да отиде и да остави децата при майка си.

            Действително, вече по тъмно Е. Ф.  предала детето си Д.и детето на брат си В. на грижите на своята майка- св. Р.Т. / вж. показания на св. Т. на л. 66, т. 1 ДП/.  Същевременно с това в с. з. свидетелката уточнява, че в момента, в който Е. и предоставила децата, и казала, че отива на гости на брат си В.и вече пред къщата, Т. лично чула как Б. многократно се обажда на Е. и и казва „Идваш ли Е., чакаме те! Идваш ли, Е., чакаме те!” Обажданията били толкова продължителни, че детето Д. се изнервило, отнело телефона от ръката на майка си Е. и го блъснало в земята. Преди да тръгне, Е. поискала от майка си 10 лева и последната и ги дала. Свидетелката е категорична, че Е. не е носила в себе си никакви предмети- тя по принцип ходела с много тесни дънки и дори поС.но „гъза и беше отвън”, в смисъл, че се обличала без мисъл за здравето си. Не носела и чанта / такава, по показанията на Б.Ф. тя не носела и при скандала на 23. 10. в дома на последната/ , въобще и по принцип тя държала в едната си ръка цигарите, а в другата- телефона.Така било и в момента, в който тя се разделила с майка си вечерта на 26. 10.

            Около 20. 00 часа св. Б.Ф. / л. 62, т. 1 ДП/ била в жилището на брата на Е.- В. заедно със сестра си М. и др. и пиели бира. Малко по- късно към тях се присъединила и К.. Тогава Е. и била прозвънила и затворила телефона, което ядосало Б., защото била на лимит. Въпреки това и по настояване на В., тя звъннала на Е. и получила отговор, че ще остави детето при майка си и ще дойде при тях след половин час, дори поръчала специално К. да остане там, че” заедно ще пием”.

            Около 20. 30 часа св. К.Ф. прозвънила на Е. / л. 61, т. 1 ДП/, последната приела повикването, но веднага затворила. След около 10 минути и звъннала и казала, че до 2 минути ще дойде при брат си В., „ където се бяхме събрали, за да се почерпим” / вж. показания на св. К. Ф./. Е. обаче се забавила и Б.Ф. отново я набрала, при което получила съобщение „Номерът на абоната е изключен”.

            От показанията на св. Р.Т. в с. з. е видно, че присъстващият на събирането В.Ф. е бил категоричен пред майка си, че тъй като Б.Ф. е нямала лимит на телефона си, св. К.Ф. се е обадила на И.Ч..

            След смъртта на Е. селото обсъждало публично, че К., Б.и М. Ф. упорито са настоявали пострадалата да каже кога тръгва от дома на майка си и баща си към дома на брат си и като са разбрали, че това се е случило, К.Ф. се е обадила на И.Ч.. „Направиха и клопка”- каза в с. з. св. Т.. Свидетелката не скрива, че така се говори в селото, но както изтъкна в разпита св. К.Ч.,*** и всичко се знае. Пък и този слух логически се потвърждава от надлежно събраните и посочени по- горе и по- долу доказателства.

            „После тя не дойде. Тя умря.”- заяви на въпрос на съда св. К.Ф.. /вж. протокол от с. з. /.

            Вместо нея, при компанията нахлул св. С.Ф.. Същият е брат на св. св. Б.и К. Ф. и братовчед на В.Ф.и Е. Ф.. Допреди малко той се бил черпел със св. Р.Н.и около 21.00- 21. 10 часа решили да се разходят из селото. По пътя си не срещнали никакви хора. Пресекли ж. п. линията и на 10- 15 крачки от прелеза, между него и портала на захарния завод, видели на пътя да лежи човек. Приближили се, С.Ф. осветил човека с телефона си, защото било тъмно, и видели, че това е жена, потънала в локва кръв. С. разпознал жената като братовчедка си Е., опитал се да завърже разговор с нея, но тя не отвърнала. Двамата се уплашили, не знаели дали тя е мъртва или само е припаднала. Без да пипат нищо, решили да потърсят помощ и тъй като наоколо нямало никакви хора или коли, се отправили към дома на брата на Е. В.. В дома на последния имало много хора, които се черпели- между тях и сестрите на С.Б.и М., но С. бил толкова притеснен, че не разпознал всички / вж. показания на св. св. С.Ф., Р.Н. на л. л. 58, т. 1 и 60, т. 1 ДП/. На С.Ф. му прилошало и успял само да каже, че на гарата лежи Е. и има много кръв. Всички от компанията скочили и забързано отишли до мястото, посочено от С.. Събрали се и много други хора от селото. През това време С. отишъл до къщата на майката на Е.- св. Т.и и съобщил за видяното.

            Когато пристигнала на мястото, групата видяла, че Е. е паднала по очи / по корем- според Б.Ф., която видяла, че тя лежи умряла/, като лявата и ръка била под тялото, а десния и крак бил върху левия. От лицето, от корема и от краката на Е. течала кръв, около тялото имало много кръв / показания на св. В.Ф. на л. 59, т. 1 ДП/. Свидетелят опипал шията на сестра си и като не установил пулс, си помислил, че тя е починала. В суматохата някой се обадил на линейка. Всички видели тези подробности с изключение на св. К.Ф., която стояла настрани, защото не можела да гледа такива работи. Междувременно съпругата на св. Т.Й. му се обадила около 22. 00 часа и му казала, че сестра му Е. умира. Й. веднага отишъл с колата си на мястото, разбутал нищо неправещите хора / според него те били около 50 човека/, сторило му се, че сестра му е жива, поради което я сложил в колата и я отвел в болницата. Според него по пътя тя имала пулс, едва след като пред болницата я свалил на ръце, тя издъхнала.

            Видно от надлежно приетия по делото фиш за спешна медицинска помощ- л. 5, т. 1 ДП- в 22. 40 часа смъртта на пострадалата Е. Ф. била констатирана по надлежен начин в поликлиниката в гр. К.. Същото се потвърждава и от акт за смърт № **/ 27. 10. 2012г. на Община К. / л. 77, т. 1 ДП/.

 

            2. На същия ден- 26. 10. 2012г. , около 22. 00 часа, подсъдимата И.Ч. се качила в личния автомобил на баща си в с. С. и потеглила към дома на сестра си св. К.Д. ***. Със себе си носела увит в мръсна опаковка кухненски нож. Когато пристигнала в Б., първо се отбила в съседния двор на брат си, където укрила ножа. После почукала на вратата на Д., чиято „къща” нямала двор. Видно от показанията на св. Д. / л. 54, т. 1, по същество  потвърдени след като разследващия ги и е прочел на л. 69, т. 1 ДП, пък и показанията дадени в с. з. /, последната видяла, че И. е с червена драскотина  по лицето в ляво, с подутина в дясната страна на челото, била ударена по носа; била много притеснена и уплашена; разказала и, че тази вечер двете с Е. пак са се скарали. Свидетелката знаела, че двете били приятелки, но откакто майката на И. починала, отношенията им се влошили. В същото време, според свидетелката действителната причина за дрязгите между И.и Е. била, че майката на Е. и самата тя завиждали на И.и сестра и К., защото си седели в къщи, а Е. била по чужбината, била проститутка. Многократно И. повторила на сестра си Д., че Е. щяла да я убие с ножа. Обяснила, че когато се скарали, Е. извадила ножа, но , но го изтървала и тогава И. взела ножа от земята и с него ударила Е.. Д. забелязала, че едната обеца на И. липсва и получила отговор, че вероятно тя е останала на мястото на боя. Тогава Д. взела при себе си другата обеца, както и чехлите, с която била обута И.и и дала да обуе нейни обувки. Даже и дала и своя връхна дреха.

            3. На същия ден- 26. 10. 2012г., около 21. 30 часа, в ОДЧ на РУП- К. се получило съобщение за лице с прободни рани по тялото в близост до ж. п. прелез в с. С.. Изпратеният там автопатрул /вж. и показания на св. К. в с. з./ заварил на мястото множество хора и констатирали голяма локва кръв. На въпроса на полицаите им било отговорено, че произшествието не е станало там и к.и колегите му тръгнали по капките кръв, като на около 50- 100м. открили бокс, след което отцепили района до пристигане на компетентно назначена група. При тези действия били задържани няколко евентуални извършители, била установена самоличността на пострадалата: Е.С. Ф., която вече била откарана от свои близки в поликлиниката в гр. К., където била констатирана смъртта и / вж. по горе/. Полицаите запазили местопроизшествието до пристигане на сформираната работна група, която направила оглед, иззела веществени доказателства, направила снимки. При това се установило, че извършител на престъплението е И.М.Ч..

            / Настоящата инстанция посочва изрично този факт с оглед възражението на защитата на подсъдимата за допуснати съществени процесуални нарушения- например за проведени разпити през нощта. Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 212 ал. 2 НПК, ДП се счита за образувано със съставяне на протокола за първото действие по разследването- в случая това е протокол за оглед на местопроизшествие- л. 25, т. 1 ДП, съставен на 26. 2012г. , за действия, извършени от разследващ полицай от 23. 30 часа до 00. 35ч. на 27. 10. 2012г. Очевидно е в този случай, че са се налагали неотложни следствени действия, което е било единствена възможност за събиране и на доказателства. В тази връзка е абсолютно процесуално допустимо и дори наложително събиране и на гласни доказателства в тъмната част на денонощието, щом водещият разследването орган е решил, че за това е възникнала неотложна нужда по смисъла на чл. 148 ал. 1 НПК- конкретно за това говори например факта, че протокола от първия разпит на св. Д. на л. 54, т. 1 ДП е писан на ръка. И въобще, за да приключи с отговора на въпросите на защитата на подсъдимата за допуснати съществени нарушения на ДП, настоящата инстанция следва да изтъкне на първо място, че „неграмотността” на страни или свидетели в наказателния процес по принцип не е основание за отлагане на разпити за назначаване на съдебни помощници- тълковници и преводачи- основание за такова отлагане дава чл. 142 НПК- ако обвиняемият и свидетелите не владеят български език или ако са глухи или неми. В съдебната зала беше безспорно установено, че нито един от тези свидетели не отговаря на тези условия. От друга страна и конкретно по настоящото дело съдът констатира без никакво колебание, че ако в проколите за първоначалните разпити на някои от свидетелите е записано, че те лично са прочели показанията си / което било невъзможно, тъй като били неграмотни, в протоколите при повторните разпити изрично е записано, че показанията им са им прочетени и те са се подписали за верността на записаното. И  на последно място по възраженията на защитата относно процесуалната тежест на обясненията на обвиняемата, настоящата инстанция констатира, че действително Ч. е била разпитвана като свидетел до 03. 00 часа на 27. 10. 2012г. / л. 47, т. 1 ДП/, но още същия ден е привлечена като обвиняема с постановление за привличане на обвиняем- повдигнато и в присъствие на адвокат- л. 8 ДП- в 17. 00 часа, е била надлежно разпитана като обвиняем- л. 9- 10, т. 1 ДП. При това положение за изграждане на вътрешното си убеждение се съобрази със закона и взе пред обясненията на обвиняемата в такова и качество, но не може да не отбележи, че в голява степен обясненията и като обвиняем и обясненията и като свидетел се припокриват, всъщност още при първия разпит са били налице всички необходими и достатъчни условия по чл. 207 ал. 1 НПК. И на последно място- съгласно разпоредбата на чл. 127 НПК протоколите за действията по разследване са надлежно писмено доказателствено средство и след като те, на основание чл. 263 НПК са надлежно приети от съда, подлежат на анализ при постановяване на присъдата /напр. Протокол за оглед, протокол за следствен експеримент и др./. В този смисъл настоящата инстанция намира всички възражения на защитата за допуснати на досъдебното производство нарушения за неоснователни .

            Видно е от посочения по- горе протокол за оглед на местопроизшествие / л. 25, т. 1, както и фотоалбума за огледа на л. 27 и сл. , т. 1 ДП/, проведен в съответствие с чл. 156 ал. 4, предложение второ НПК в присъствието на поемните лица Т.А.и Р.Х. / преди те да бъдат конституирани като свидетели в процеса и следователно преди да придобият друго качество, което на основание чл. 118 ал. 1, т. 3 НПК им дава право да бъдат свидетели/ е, че на 39. 50м. от портала на захарния завод, до бетонен стълб до детска градина, на асфалтовото платно е бил констатиран метален бокс- дръжка от нож с дължина 105 мм и ширина 70 мм към основата на острието / вж. и снимки № 8, 9 от фотоалбума, както и веществено доказателство по делото- боксът има отвърстия за захват с четири пръста/ . В посока на портала на завода последователно били констатирани пръски от червена течност, обеца от жълт метал с кръгла форма, втора обеца от жълт метал, но в елипсовидна форма, тъмни дамски очила, отново пръски червена течност, голямо петно червена течност, отново пръски от червена течност- всичко това все по- близо до оградата на завода във вид, както е отбелязано в протокола- на „пътека”. От червените пръски и петно били взети обтривки за анализ.

            От всичко това може да се направи обективирано заключение, че физическия сблъсък между нападател и пострадал е продължил на разС.ие най- малко 566 см. / до мястото на голямото петно кръв. На около 5 метра от стълба в посока портала са открити първите петна от пръски кръв. А обстоятелството, че след голямото петно са открити пръски червена течност още по- близо до портала на завода е индиция, че нараненият и нападателят са продължили физическото си стълкновение и след голямото кърваво петно или най- малкото, че пострадалата се е опитала да се върне и е паднала окончателно на мястото, където е констатирано голямото петно върху асфалта. Във всички случаи според така констатираното в протокола е било обективно невъзможно физическото стълкновение между нападател и нападнат да се е случило на едно единствено място без придвижване.

            В следствие на проведените неотложни оперативно- издирвателни действия, след като полицията установила самоличността на извършителя И.Ч., компетентните органи посетили бащата на заподозряната и нейната сестра К.и с тяхна помощ открили настоящото и местонахождение- при сестра и св. К.Д. ***, ж. к.*** / между другото, това е адреса, на който според държавното обвинение И.Ч. е регистрирана, не с. С., община К./. При това началник група „Престъпления против личността” в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” при ОД МВР- Бургас- св. Ж.Д. / показания на л. 70, т. 1 ДП, показания в с. з. / с колеги и подпомагани от бащата и сестрата К. на И.Ч. / междувременно И. се била обадила на баща си да му се оплачи, че са се сбили с Е./, посетили дома на Д. ***. По това време И. била още там. При задържането и като заподозряна, св. Д. я видял непосредствено, но не му направило впечатление по главата, лицето и тялото и да има видими следи от физическо насилие. Д. лично чул беседата на колегите си с Ч., при която тя разказала, че е извършила удари с нож, който е оставила в двора на сестра си. При това свидетелят участвал в първоначалната беседа със сестрата Д.и последната доброволно предала една обеца, увита в хартия и чехлите на И.. Категорично отрекла обаче да знае за оставен от И. нож. При това Д. се свързал с колегите си в РУП К., където междувременно била отведена заподозряната Ч.и, където разказала, че е извършила престъплението с нож. Обяснила, че е оставила ножа и една обеца в дома на сестра си, а другата била изпаднала при спречването с Е. Ф.. С посредничеството на полицаите И. се свързала по телефона със сестра си К.и св. Д. лично чул заподозряната да казва: „Како, дай ножа!”. Обяснила на сестра си, че не знае къде е ножа, но да потърсят в колата, с която е отишла до тях. Чак при повторно обаждане уточнила къде точно е оставила ножа. При това К. излязла от полицейската кола и след не по- малко от 15 секунди се върнала с ножа, увит в найлонова торбичка. Видно от показанията на св. Д., след около час, след като полицаите задържали И., тя и се обадила по телефона и и казала да покаже къде е ножа; ножът бил хвърлен от И. в съседния двор на брат им / вж. показания в с. з./ За предадените от Д. обеца, чехли и нож, св. Д. съставил протокол /вж. протокол за доброволно предаване на л. 56, т. 1 ДП, от който става ясно посоченото от свидетелката, че вещите са и оставени от сестра и, е видно, че ножът е бил увит в хартия и найлон- индиция за целенасочен опит за укриване/. Видно от протокол за оглед на веществено доказателство на л. 43, т. 1 ДП, нож със синя дръжка, предаден доброволно от Д. е с обща дължина 31см. И с дължина на острието 17. 2см. Ширината на металната част на острието е 2. 8см. В основата на дръжката като към върха намалява постепенно, по острието има зацапвания от червена течност. На едната страна на острието има емблема с форма на крокодил с отворена челюст и с надпис „ SPULM FEST STANLESS STEEL MADE IN GERMANY” . В тази връзка вж. предявеното в с. з. веществено доказателство нож, посочената по- долу съдебно- медицинска експертиза по аутопсия на труп, както и показанията на св. Т., че в нейната къща такъв скъп вносен нож не е имало, тъй като тя предпочита да дава парите си за хляб на семейството/.

            След като Ч. била отведена в РУП К., на 27. 10. 2012г. , в интервала от време между 04. 15ч. и 04. 40 часа и след разпита на И.Ч. като свидетел / вж. по- горе/, на мястото, където Ч. е срещнала Ф.- пред захарна фабрика, с. С.- се е провел следствен експеримент от водещия разследването полицай и в присъствието на поемните лица Т.А.и Р.Х., както и на експерта при РУП- К. В. С. / вж. протокол на л. 49- 51, т. 1 ДП/. От този протокол- надлежно приет по делото като писмено доказателство- е безспорно на първо място, че той се е провел в тъмната част на денонощието при осветяване с фенери и фарове на автомобили. При това лично Ч. е посочила мястото, където са се срещнали и сбили с пострадалата- източно от портала на завода- и отвела всички до кафеникаво- червени петна. Обяснила, че там Ф.и била скубала косата. Тя /И./ от своя страна извадила от левия джоб на дънките си кухненски нож, който хванала с дясна ръка. В това положение и докато била държана за косата, Ч. нанесла няколко удара с нож. След това пострадалата пуснала косата на И.и последната побягнала в западна посока към ж. п. линията. При това Ч. уточнила, че в десния си джоб носела бокс, но не знае къде е сега този бокс, не си спомня да го е използвала. При проведения експеримент била направена и снимка / л. 52- обр. , т. 1 ДП, от която е видно, че лично заподозряната показва мястото/ като протоколът е бил завършен с изрично отбелязване, че възражение по следственото действие не са били направени и той е подписан от всички присъстващи лица, включително и от И.Ч..

            Същата вечер двете поемни лица, подписали се при извършването на първоначалния оглед на местопроизшествие, както и при последващия следствен експеримент, били на смяна като въоръжена охрана във вътрешността на захарния завод. Още преди да дойде полицията, им се обадил техен колега, който дежурял на портала, и им казал, че на пътя пред завода става нещо.

            В хода на ДП поемното лице- св. Х. е било разпитано като свидетел и е дало показания на л. 65, т. 1 ДП/. Х. беше разпитан като свидетел и в с. з. В крайна сметка той категорично заяви, че потвърждава показанията си, както и подписа си при огледа на местопроизшествието и при проведения допълнително следствен експеримент. На упоритите въпроси на защитата на подсъдимата категорично потвърди на съдебното следствие, че при проведения следствен експеримент лично е видял как полицаите са свалили белезниците от ръцете на И.Ч.и на място тя е посочила, че с дясната си ръка е посочила десния джоб на дънките си, от където била изкарала ножа, а с лявата ръка посочила левия джоб на дънките си, от където била извадила бокса. Според свидетеля, Ч. била в нормално съС.ие, почти спокойна, говорела малко забавено, но Х. отдава това на недостига от капацитет от български думи в речника и, а не че е била притеснена. / В тази връзка съдът обърна внимание отново на снимката на подсъдимата при следствения експеримент, включително и на външния и вид, от която поне в профил не са видими каквито и да било следи по лицето и стойката на тялото/. Същевременно свидетелят потвърди, че от портала към мястото на инцидента има пространствена видимост, но при условие, че е светло. В конкретния случай било тъмно и дори, след като в последствие прегледали записа от видеокамерата на портала на завода, нищо не се виждало, тъй като било тъмно.

            Ето защо съдът не намери за основателно искането за отлагане на делото и призовавена за разпит на третия охранител от портала на завода- очевидно е, че след като дори охранителната камера не е била в съС.ие да заснеме конкретната ситуация, след като и самата полиция е работела с фенери и фарове на автомобили, не е възможно посоченото лице да каже нещо различно от това, което е казало на колегите си Х.и А.- че пред портала на завода „става нещо”. Подобни показания с нищо не биха спомогнали за допълнително изясняване на фактическата обстановка по настоящото дело.

            В контекста на показанията на св. Х. са и показанията на другото поемно лице Т.А.- подписало се като такова в протоколите за оглед и за следствен експеримент / вж. и показания на л. 64, т. 1 ДП, както и тези в с. з. /, в които той категорично потвърждава това, което е казал на ДП: че с негово съгласие да бъде поемно лице с колегата си Х., при първоначалния оглед на мястото, са констатирали вещите и следите, посочени в протокола, под който се е подписал, а в последствие полицаите довели една жена с белезници, която ги завела до ъгъла в близост на училище и посочила, че там са се сбили, т. е. скубали си косите. На въпроса с какво тя е убила другата жена, тази жена отговорила, че я е убила с нож, като свидетеля много добре си спомня, че обяснила, че е извадила ножа от левия джоб на дънките, а го е взела с дясната си ръка. Казала, че в другия си джоб имала бокс. Свидетелят потвърждава, че доброволно се е отзовал на поканата да бъде поемно лице и не оспорва подписа си под протоколите.

            С оглед на посочените дотук доказателства и посочените в т. 4 от приложения към обвинителния акт, настоящата инстанция намира, че констатираната и иззета с протокол за оглед на местопрестъплението 1бр. обеца от жълт метал с елипсовидна форма е принадлежала на подсъдимата / другата е предадена от сестра и Д./, докато установената на местопрестъплението 1 бр. обеца от жълт метал с кръгла форма е принадлежала на пострадалата Е. Ф.. Подобна забележка е уместна по мнение на съда в този момент с оглед посоченото по- горе, че не само, че съприкосновението между Ч.и Ф. не е започнало и приключило на едно статично място, но и, че двете взаимно са се нападали, при който бой и двете са си загубили обеците.

            4. След надлежното повдигане на обвинение / вж. по- горе/, обвиняема била разпитана като такава с протокол от 27. 10. 2012г. / л. 9- 10, т. 1 ДП/. При този разпит тя е дала доброволни обяснения в смисъл, че с Е. Ф. се познават от преди три- четири години; че под формата на „приятелство” Е. я била потърсила във Фейсбук, при което двете започнали да си „чатят” .  И. имала потребителско име „Ваня Ч.” , а Е. „Ф. Ф.”. Така си контактували приятелски около две години, когато без причина започнали да се обиждат- Е. наричала И. „курва” и и казвала, че е грозна и ниска; И.и отговаряла да погледне себе си. Седмица преди деянието Е. се прибрала в с. С. от Франция и докато минавала край къщата на И., на подсъдимата се струвала, че я гледа заплашително. Вечерта на 23. 10. 2012г. Е. нахлула в къщата на братовчедките си Б.и К. пияна, незнайно откъде научила, че И. е там, и посегнала да я удари в лицето, но И. успяла да се отдръпне и тя я ударила леко. Ч. се била скрила в другата стая докато б.и к. изблъскали Е. навън. После обаче Е. се била върнала в къщата, претърсила била всички стаи и, след като открила скритата зад вратата И., я хванала за косата и започнала да я скуби и удря. Двете сестри се опитвали да отскубнат нападателката, дори я хапели по ръцете, за да пусне жертвата. Най- накрая успели, изгонили Е., но не пуснали И. да се прибере в къщи, защото Е. може да изпълни заканата си и да я причака отвън, за да я бие още / така била казала Е./. И. преспала в дома на приятелката си б.и на сутринта се прибрала в къщи без да споделя нищо с баща си, но разбрала, че Е. е ходила при баща и да се оплаква от нея, че и налита на бой / вж. и показания на св. Р.Т. в с. з. /. После минала край двора на Е. и я чула да казва: „ Ще убия някого и ще отида да го излежа. Ебала съм му майката”. И. била убедена, че това е заплаха, отправена към нея.

            Както беше посочено в уводната част на настоящите мотиви, подсъдимата И.Ч. даде обяснения още в началото на съдебното следствие. Съпоставени в тяхната съвкупност, посочените дотук нейни обяснения и обясненията и в тази част на съдебното следствие сочат на някои значителни разминавания. Така например И. твърди, че с Е. са се познавали като съседи, а  преди Е. да замине за Франция, многократно се закачала с нея по СКАЙП- поС.но я обиждала, псувала я многократно на майка / това било болезнено за И., тъй като майка и е починала/. Тя пък отговаряла на Е., че е осиновена. При това И. не смеела да излиза навън от къщи, защото Е. винаги и налитала на бой. Въпреки това, когато Е. отишла във Франция и започнала да я търси на потребителското и име което познавала като „приятел”, И.и отговаряла / вж. и копия от снимки на л. 47- 48, т. 2 ДП. Нещо повече- видно от приложения материален носител към експертизата, най- вероятно именно И.Ч. е потърсила за „ сприятеляване” Е. Ф./. Според подсъдимата, когато вечерта на 23. 10. 2012г. Е. влязла в къщата на братовчедка си Б.и казала на И.: „Аз нали съм ти казала, че ще платиш за тази обида” / според подсъдимата обидата била, че е казала на Е., че е осиновена/. Е. започнала да я псува на майка. Друго не и казала, хванала я за косата и я заналагала с юмруци, хвърлила пекарната срещу нея. Момичетата хванали само Е. и я изхвърлили. При това положение ставя ясно, че спотиворечиви обясненята на подсъдимата на ДП и пред настоящата инстанция сами за себе си, така и съпоставени с показанията на св. Б.Ф.и др.

            От посочените по- горе свидетелски показания- св. Й., св. Б. Ф., К.Ф., С.Ф., В.Ф.  е видно, че през следващите дни- на 24. 10. , на 25. 10. и на 26. 10. през деня, подсъдимата И.Ч.и пострадалата Е. Ф. са се засичали няколкократно по улиците на с. С.. Нещо повече- засичали са се и в заведения, при което по никакъв начин не са влизали в словесни и физически стълкновения. Въпреки това, в обясненията си подс. Ч. твърди, че много се страхувала от Е. и била предупредена от приятелки  да се пази от Е., а освен това помнела как преди два дни Е. била казала на някого си в двора си, че ще убие някого и И. си помислила, че заплахата е към нея. Ето защо, когато на 26. 10. 2012г. около 21. 00 часа тя решила да излезе от къщи с дънки и яке, но по чехли, за да си купи цигари, взела със себе си и бокс- да се предпази от евентуално нападение конкретно от Е.. Подсъдимата си спомня, че преди да излезе за цигари, по телефона на сестра си Б.и се обадила св. К.Ф. да я пита как е, тъй като цял ден И. се оплаквала, че има главоболие / вж. обяснения в с. з. /.В този смисъл са и показанията на сестрата К.Ч.- по тъмно И. излязла от къщи, за да отиде до магазина, облякла си якето и излязла по чехли да си купи цигари, други предмети не е вземала / вж. и показания на свидетелката на л. 67, т. 1 ДП и в с. з. /. Тези показания обаче категорично противоречат както на обясненията на подсъдимата, че при излизането си е взела бокс, така и с безспорно установения при огледа на местопроизшествието бокс. Между другото и след като такъв масивен бокс е можел да бъде изнесен от къщата без К.Ч. да го забележи, е напълно възможно и признатото от подсъдимата при следствения експеримент, че в другия си джоб е сложила кухненски нож. Пак между другото не може да не се отбележи, че въпреки изключителната строгост на бащата, подсъдимата е излязла късно вечерта без неговото знание и съгласие, два дни преди това е преспала в чужда къща до сутринта, предишната вечер е била най- малко до полунощ в заведение; че при разговор за отношенията между двете дъщери на майката на Е.- Р.Т.и бащата на И. – И., Р. му се оплакала, че И. казвала на Е., че не е нейна дъщеря, че е от дом „Майка и дете”, че е грозна с големи зъби и с голям нос, а бащата И. казал: „ Тя много обратна стана” и, че ще разбере с нея / л. 66 обр., т. 1 ДП/. При анализа на наслагващите се факти по делото следва да се посочи също, че И. действително е била с яке, докато Е. е била с гол гръб / показания на св. Т.; вж. и снимки № 1- 5 от фотоалбум от аутопсия, както и протокол за оглед на местопроизшествие на л. л. 35 и сл. , т. 1 ДП/ от които може да се направи извод, че прободните рани от ножа са били нанесени директно върху блузата на пострадалата, т. е. тя не е носела връхна дреха.

            При това подсъдимата твърди пред съда, че изведнъж, в близост до З. Ф., на около 10- 15 метра от нея се появила Е.. Тя била пияна.Подсъдимата я видяла, но продължила напред спокойно в решението си да я отмине. Подсъдимата не успя да отговори на изричния въпрос на повереника на частния обвинител адв.П. защо, след като толкова се е страхувала от Е., е продължила напред срещу нея. Каза само, че не знае защо не се е върнала обратно / вж. протокол от с. з./. При това се установи не само от подсъдимата, но и от свидетели, че като телосложение Е. е била приблизително колкото И., малко по- слаба на килограми, но малко по- висока.

            Тогава чула Е. да и казва: „Майка ти да еба, ей сега те хванах. Няма кой да те спаси. Сега ще си платиш за обидата”. Започнала да я гони като държала в ръката си нож. И. изкарала от джоба си бокса и се опитала да удари с него Е., но последната извъртяла ръката и и тя изтървала бокса /обяснения в с. з. и на ДП/. Веднага след това я хванала за косата, ударила я с глава в носа и след като И. се свила, Е. продължила да я налага с юмруци. В с. з. подсъдимата обяснява, че видяла ножа чак, когато той бил на земята. При това нападателката я съборила на земята и, за да се защити, Ч. извадила бокса, но не успяла да я удари поради сипещите се върху тялото и ритници. Всъщност, може би я била ударила с бокса, при което ножът на Е. е паднал на земята, т. е. Е. била изкарала нож срещу нея, според обърканите обяснения на подсъдимата. Е. била много пияна и затова изпуснала ножа на земята. Ч. видяла ножа, взела го от земята под себе си и докато Е. я била привела към земята, скубела и косата и с коляното си я удряла, тя взела ножа с дясната си ръка и намушкала с него Е. по крака. После заразмахвала на посоки ножа с дясната ръка нагоре към тялото на нападателката без да разбере дали е засегнала тялото на Е., но в един момент усетила, че тя спира да я налага с юмруци, станала и си тръгнала, като взела ножа / без да може да обясни защо е взела ножа/ и избягала в посока ж. п. прелеза към къщи. Подсъдимата не се е интересувала какво е станало с подсъдимата, тя останала зад нея, И. бягала без да се обръща. После тя се прибрала в къщи и се качила направо в колата, тъй като ключовете били в нея, и без да се обади на домашните си баща и сестра, отишла директно при сестра си К.Д. ***. На К. разказала, че Е. я е нападнала и дала на К. ножа / вж. отново обяснения на л. 10, т. 1 ДП/. Накрая в с. з. подсъдимата каза, че преди не била виждала Е. да носи този нож и не си спомняла дали е взела ножа с нея в Б., макар че била взела ножа със себе си и не може да обясни защо го е взела / вж. обяснения на стр. 8 от съдебен протокол/. От посочения протокол от ДП обаче става ясно, че тя помни , че от побоя от Е. я боли лявото ухо, дясната ръка в областта на мишницата и има болки в корема.

            Всъщност, когато подсъдимата се качила в колата на баща си, вече била опаковала ножа с хартия и найлон, а после го изхвърлила в двора на брат си в гр. Б.; захвърлила чехлите, с които е била при престъплението пред къщата на сестра си; опитала се да укрие втората обеца, защото проумяла, че първата е останала на мястото на произшествието, пък и с помощта на сестра си Д. се опитала да се предреши като облякла и чужда връхна дреха.  Не е вярно, че е дала ножа на сестра си К., както твърди при разпита си като обвиняема- истината е, че около час по- късно, под давлението на полицаите, тя се обадила на св. Д. по телефона, казала е къде е укрила ножа и тогава сестра и го предала на полицията. Ч. била спокойна и уравновесена при проведения следствен експеримент няколко часа след това. Подобно поведение не може да бъде тълкувано като наивитет, присъщ на етническата среда на подсъдимата- първо, защото при снемане на нейната самоличност тя отговори на дадената и възможност на съда да определи своята националност с ясния израз, че е „българин”; второ, защото очевидно подсъдимата е имала определено ниво на компютърна грамотност и трето- защото от събраните и посочени дотук писмени и гласни доказателства безспорно се установи адекватното приспособяване на подсъдимата към конкретната психологическа и социална обстановка и обстановка под стрес / в период само на няколко часа тя се е адаптирала и е променила своята позиция между показания и обяснения в ДП в насока на смекчаване на вината и/, пък и с оглед на нейното посткримално поведение- опитът да прикрие следите и в крайна сметка действителното и отношение към извършеното деяние, изразено и в съдебно заседание, пък и при последната и дума в съда / вж. в раздел „Определяне на наказанието”/

 

5. Видно от изготвените и надлежно приобщени към делото предварителна съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп-№ 341/2012г- л. л. 2-5, т. 2 ДП и съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп / л. л. 10- 14, т. 2 ДП е, че при огледа и аутопсията върху трупа на Е. Ф. са установени „седем порезно- прободни рани, от които две в ляв долен крайник, една порезна рана по главата, охлузване по брадичката, драскотини по десен горен крайник, порязване на ребра в ляво, голямо количество кръв в лява гръдна половина, порязване по сърцето с проникване в сърдечна кухина, порязване по десен бял дроб, малко количество кръв в дясна гръдна кухина, анемия на вътрешните органи, миризма на алкохол от коремната кухина и стомашното съдържимо и др. непосредствена причина за смъртта на Е. Ф. е острата кръвозагуба, причинена от нараняването на сърцето. Вида на нараняването предполага смъртта да е настъпила бързо- в рамките на минути. Нараняването на сърцето е причинено от остър еднорежещ предмет- нож, имащ ширина на острието до мястото на проникването му не повече от 20- 23 мм. различната дължина на раневите канали при еднаква дължина на раните предполага ножа да е с бързо набираща се ширина на острието от върха към дръжката- най- вероятно кухненски нож или друг подобен. Нараняванията с ножа са нанесени бързо едно след друго, най- вероятно удара по брадичката е нанесен първи.” На вещото лице допълнително е бил представен кухненски нож, който по цялата си дължина бил зацапан с червеникава засъхнала течност и при съпоставянето на неговите физически характеристики с констатираните при аутопсията рани, д- р Я. е направил заключение, че е напълно възможно тези рани да се били причинени именно от този нож. По нататък в заключението си вещото лице подчертава с оглед на медицинския критерий, че нараняванията, причинени с нож, особено когато са нанасяни бързо едно след друго, не причиняват особено силна болка, още повече, че в случая има алкохолно повлияване. Все пак, поради липса на изпадане в безсъзнателно съС.ие, Е. Ф.е възприемала и осъзнавала ситуацията.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция вещото лице д- р Я. потвърди изцяло двете си заключения на база на аутопсията. Отделно, и с оглед на твърдените в съдебната зала от подсъдимата местоположение на телата на Ч. и Ф. при нанасяне на ударите / И. била паднала на колене, а Е. била върху гърба и и скубела косите и прочее; тогава И. взела с дясната си ръка ножа от земята и го заразмахвала без посока нагоре към тялото на Е./ вещото лице уклончиво уточни, че по принцип е възможно ударът с ножа в сърцето да е нанесен по описания начин, макар че е най- вероятно ударът в сърцето да е нанесен, когато нападащ и нападнат са били един срещу друг прави или ако пострадалият е бил паднал на земята по гръб. Във всички случаи констатираните наранявания по тялото на Ф. в тяхната съвкупност категорично изключват възможността да са били причинени единствено в описаното от Ч. положение на телата, т. е. при нанасяне на ударите телата на Е. и И. са били едно срещу друго. В същото време вещото лице уточни, че въпреки констатираните порезни рани по ребра на Е., ударите с ножа не са били нанасяни с голяма сила.

В съдебно заседание вещото лице д- р Я. изцяло потвърди и изготвената от него съдебно- медицинска експертиза № ***/2012г за преглед на живо лице- И. М. Ч./ л. 16, т. 2 ДП/. При прегледа, извършен на 06. 11. 2012г. , вещото лице е установило „ръбец от драскотинка по носа, което увреждане е възможно да е причинено към времето, за което се съобщава”- 26. 10. 2012г.- „и по начина, по който се съобщава- от действието на ръбест предмет- най- вероятно нокът. Причинена е болка.”. На допълнителните въпроси на защитатата на подсъдимата, дали е възможно за толкова дълго време между причиняване на физически увреждания като например травми по лицето и тялото, разкъсване на ушна мида от скъсана обеца и пр. и момента на освидетелстването травмите да заглъхнат и да не са видими, вещото лице отговори, че така посочените травми не биха да се изличат за такъв период от време, че зачервяване по тялото изчезва за часове, а синините изчезват в зависимост от интензитета- в някои случаи те изчезват за пет дни, а в друго- за 15 дни. Във всички случаи, според вещото лице, в експертизата е описано буквално това, което е констатирано. Д- р Я.подчертава, че не е констатирал рана по ухото на Ч., а напротив- видно от предварителната съдебномедицинска експертиза на трупа на Е. Ф. е констатирал и разкъсване на дясната висулка на ухото от дупката надолу, която била покрита със засъхнала кръв.

Всъщност последното обяснение на вещото лице- съдебен лекар- обясняват и откритата на местопроизшествието втора обеца- кръгла/ вж. по- горе/- тя е била на Е. Ф. и е била откъсната от ухото и при физическия сблъсък между нея и И. Ч..

В същото време и обясненията на вещото лице може да се направи обективен извод, че дори И. Ч. да е получила някакви други наранявания от Е. Ф., те не са били със сила и интензитет, които да причинят силна болка и страдание и да оставят дълготрайни следи- най- сериозната травма, причинена на Ч. е било повърхностното одраскване с нокът по носа, от което към момента на прегледа е останала драскотинка.

Видно от заключението на изготвената съдебно- химическа експертиза на вещото лице З.Л. / л. 39, т. 2 ДП/, прието от съда по реда на чл. 373 ал. 1 НПК, на 29. 10. 2012г. , в кръвта на трупа на Е. Ф.е констатирана концентрация на етилов алкохол 1. 17 на хиляда.

На въпрос на съда към вещото лице Я., той уточни в съдебната зала, че кръвната проба е взета при аутопсията на трупа / уточнение на съда- съобразно заключението на вещото лице П.М. кръвната проба е била в пеницилиново шишенце с черна гумена запушалка- което предполага херметично затваряне/, при което и на базата на констатираната концентрация на алкохол от вещото лице Л., следва да се приеме, че Ф.е била консумирала около 200 милилитра концентрат.

По мнение на настоящата инстанция при такакова количество изпит алкохол от лице в млада възраст, пък и при конкретните установени факти за това как е минал денят на Е. Ф.- на няколко пъти се срещала със свои близки и познати, управлявала автомобил извън населеното място, грижела зе за детето си и за детето на брат си, разговаряла с майка си и пр. – е необяснимо твърдението на подсъдимата И. Ч., че когато Е. я нападнала, била толкова пияна, че даже изтървала ножа.

Видно от съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства, изготвена от вещото лице К.К. / л. 18, т. 2 ДП, приета по реда на чл. 373 ал. 1 НПК/, Е. Ф. и И. Ч. са от кръвна група А /бета/ При това от анализа на човешката кръв от взетите обтривки от пръски с червена течност и обтривка от голямо петно с червена течност / посочени при огледа на местопроизшествието с номера 1, 6 и 7  категорично са от кръвна група А/ бета/. Освен това, по иззетите метален бокс, сини дънки, черно яке с качулка и нож със синя дръжка също е установено наличие на човешка кръв.

От това заключение става ясно, че освен, че Е. и И. са с една и съща кръвна група, по металния бокс, който И. е носела също има следи от човешка кръв, тоест с него са били нанасяни удари. И тъй като при прегледа на И. Ч. д- р Я. не е констатирал други травми освен драскотинка от нокът по носа, очевидно е, че кръвта по бокса е от пострадалата Е. Ф. и, че Ч. е нанасяла удари с бокса по тялото на Ф..

От заключението на вещото лице П. М. по изготвената от него съдебна ДНК експертиза/ л. 23- 26, т. 2 ДП, прието от съда по реда на чл. 373 ал. 1 НПК/ е видно, че след анализ на представените на експерта черно яке с качулка с бежова подплата, кухненски нож със синя пластмасова дръжка, както и течна кръв от трупа на Е. Ф. е безспорно ясно, че човешката кръв по якето и ножа съвпадат с ДНК- профила на Е. Ф.

Тук настоящата инстанция насочи вниманието си към факта, че анализираното черно яке с качулка всъщност е обект № 9, посочен като веществено доказателство по по обвинителния акт от прокурора и този обект е доброволно предаден от И. Ч.. Именно по якето е открита кръв с ДНК, безспорно съвпадаща с тази на Е. Ф..

На досъдебното производство е била изготвена и надлежно приета съдебно- психиатрична експертиза от експерта Н. З. / л. 29- 36, т. 2 ДП/. В съдебно заседание вещото лице потвърди изцяло заключението си. На поставените му допълнителни въпроси отговори категорично, че както към момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата Ч. не се води на диспансерен отчет в картотеката на ЦПЗ- Бургас и не е била пациент на стационара на лечебното заведение; разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си, да участва в наказателно производство, включително и да изтърпява наказание лишаване от С.. Към момента на деянието не е била зависима от алкохол или от наркотични вещества. При нанасяне на ударите с ножа, довели до смъртта на Е. Ф. „ е била водена от емоции на страх, гняв и унижение- безспорно силни преживявания, но не достигащи интензитета на йерархично по- високо поставените афект / физиологичен афект/ силно раздразнение/”. Била е в обикновено раздразнено съС.ие и във всички случаи психическото и съС.ие при нанасяне на ударите с ножа не могат да се квалифицират като „физиологичен афект” / вж. в следващия раздел/. На допълнителните въпроси на защитата на подсъдимата вещото лице отговори, че терминът „жестокост” е психологически, не психиатричен. Жестокостта е част от психологичната характеристика на всяка личност, която може да се прояви в различни ситуации.

 

I. в. ИЗВОДИ ОТНОСНО МОТИВИТЕ И ПОДБУДИТЕ, КАКТО И ЗА КОНКРЕТНИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

1. Някъде четири години преди престъплението, И. Ч. се преместила да живее в с. С.. В този период от Франция за пореден път се прибрала Е. Ф. и двете съседки станали приятелки; Продължили приятелството си и по Скайп и по Фейсбук;

2. Скоро обаче между тях възникнал конфликт, отношенията им се обтегнали. Е. започнала да нарича И. „курва” , подигравала и се, че е грозна и ниска; И. и отговаря по същия начин- че тя е курва, да погледне себе си, че е грозна, с голям нос и криви зъби. В селото плъзнал слух, че двете са били любовници, но И. била изневерила на Е. с К. Ф. / или обратното/; разпространил се и слух, че във Франция Е. е проститутка, този слух бил подклаждан от И. и сестра и К.;

3. Година и половина преди престъплението, майката на И. починала. Тогава отношенията между нея и Е. се влошили до крайност: Е. псувала починалата майка на И.; И. и отговаряла по същия начин, като и казвала тя да търси майка си, защото е осиновена от дом „Майка и дете”. Е. започнала да я заплашва, че като се върне в България, ще я накаже;

4. Бащата на И. и К. Ч. възпитавал дъщерите си строго- не им позволявал да излизат от къщи след 19. 30 часа. Въпреки това И. се измъквала от контрола на баща си- излизала по заведения по тъмно, застоявала се там до полунощ, случвало се въобще да не се прибира през нощта. Стигнало се дотам, бащата да сподели: „ Тя много обратна стана”;

5. Е. Ф. демонстрирала благосъС.ие- изпращала ежемесечно големи суми за издръжка на дъщеря си Д./ 1000- 1500 евро/, отделно от това всяка седмица изпращала по 100 евро само за училище на детето, видно било за цялата общност, че детето е винаги добре облечено и нахранено; Когато Е. се прибирала в селото /а това било ежегодно за дълги периоди от време/, тя се държала настойнически- например била предложила на К. Ч.след навършване на 18 годишна възраст да я вземе със себе си във Франция, да я направи проститутка и така да и осигури живота; когато последния път Е. се върнала от Франция, се прибрала в селото с такси- всичко това подклаждало ескалиращо чувство на завист у останалите в общността. От друга страна е възможно твърдението, че Е. също е изпитвала чувство на завист / вж. показания в с.з на св.Д. в с. з./- в крайна сметка всичките и близки, приятели и познати живеели бедно, но заедно, а тя била сама в чужбина и дори не можела да вземе детето си с нея. Това е една убедителна причина тя да демонстира благосъС.ие и превъзходство пред другите, но очевидно поведението и имало обратен ефект- че тя има пари, защото е проститутка;

6. И. се вманиачила в заплахите на Е.- споделяла с хората, целенасочено създала около себе си група приятелки, които настройвала против Е. / дотам, че братовчедка и Б.да не я допуска до къщата си; макар всички да знаели за привързаността на Е. към дъщеря и Д. и, че стойността на клетвата на майката в името на дъщерята е закон в тази социална общност и следователно гаранция, че Е. няма да нападне И., пак не и повярвали- според св. К. Ф., въпреки клетвата, Е. дори захвърлила тежка машина за хляб по главата на И., при това без никакви обяснения/; когато последния път Е. се прибрала, И. била сигурна, че тя се е върнала само заради нея- да и отмъсти; на другата сутрин чула, че Е. се заканва, че ще убие някой и И. била сигурна, че „този някой, който ще бъде убит е тя” ; Катя Ф. била чула нещо подобно, но в друг вариант и пр.; с една дума болшинството от родствения кръг на Е. били настроени срещу нея;

7. През следващите два дни / 24. , 25. 2012г./ и до момента на престъплението Е. се засичала с И. както по улиците на селото, така и в заведения, но не проявявала каквато и да било агресия към последната, дори се отдалечавала от нея и демонстрирала незаинтересованост;

8. На 26. 10. 2012г. вечерта И. Ч. знаела къде се намира и къде и кога ще отиде Е. Ф.. Знаела и какъв е маршрута, през който Е. ще мине, за да стигне от дома на майка си до дома на брат си. При това, около 21. 30 часа по тъмно, И. Ч. казала на сестра си К., че ще отиде да си купи цигари и, без да предупреди баща си, сложила в джобовете на дънките си бокс и кухненски нож/ анализираните по горе веществени доказателства/, взела дори и тъмни слънчеви очила и излязла от къщи по чехли. Спотаила се в храстите до детската градина до ж. п. прелеза срещу портала на захарния завод и изчакала появата на Е.. При това, тя нанесла удари по тялото на Е. не само с ножа, но и с бокса и нападението и не се е осъществило само на едно статично място, а в движение в пространството, т. е. жертвата се е опитвала да избяла, а нападателят я е преследвал. Когато И. се убедила в безпомощното съС.ие на Е., напуснала мястото без дори да се обърне към жертвата, която допреди малко толкова жестоко я биела, че би било най- малкото странно как изведнъж е притихнала и е преустановила атаката си;

9. И. не може да обясни защо е взела ножа, но се прибрала се в къщи, опаковала ножа с хартия и найлон; качила се в колата на баща си и отпътувала до дома на сестра си К. Д., като преди да и почука, се отбила в двора на съседа- нейн брат, където укрила ножа. В последствие, със съдействието на сестра си, направила опит за прикриване и на други следи- махнала едната останала обеца от ухото си, сменила чехлите си с обувки на сестра си, наметнала друга връхна дреха върху себе си. Повече от час, след като била установена от полицията като самоличност и местонахождение, направила самопризнания, но пък малко по- късно през същата нощ- вече като обвиняема- се отрекла от съществено важни признати от нея обстоятелства.

10. Смъртта на пострадалата Е. Ф. била констатирана по надлежния ред.

11. При всичко посочено по- горе / т. 1- т. 10 от подраздел I. в. / настоящата инстанция не може да не направи безспорен извод, че именно подсъдимата И. Ч. е умъртвила пострадалата Е. Ф., като за това е имала определени подбуди и мотиви. Впрочем и самата подсъдима не оспорва този факт с единствената обструкция, че не тя, а Е. Ф. я е нападнала с нож. Подобно възражение обаче не се подкрепя от каквито и да било надлежно приети доказателства по делото: няма как точно в този момент и на това място Е. Ф. да е причаквала в храстите И. Ч.; няма как Е. да е взела със себе си нож пред погледа на майка си Р. Т.. Напротив- И. Ч. е излязла инкогнито от къщи в точното време и се е отправила на точното място, и най- малко е взела със себе си бокс, който сам по себе си е достатъчно мощно хладно оръжие да умъртви човек / а по бокса са констатирани следи от кръвта на пострадалата/.

В този смисъл настоящата инстанция намира обвинението за безспорно доказано в основния му обективен състав за извършено убийство на базата и на анализираните по горе факултативни елементи извън вината.

Горното се потвърждава от всички посочени гласни, писмени и веществени доказателства- надлежно приети по съответния процесуален ред.

 

II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ :

 

1. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема обвинението за извършено „убийство” по чл. 115 НК за безспорно доказано от обективна страна: безспорно е , че на 26. 10. 2012г.  подсъдимата И. М.Ч.,*** умъртвила Е.С. Ф., като и нанесла седем удара с нож, от които единият- в сърцето- бил фатален. От субективна страна деянието е било извършено умишлено при форма на вината „ пряк умисъл” по смисъла на чл.11 ал. 2 НК- Ч. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последили и е искала настъпването на тези последици. Самата И. Ч.не оспорва това.

2. При това настоящата инстанция възприема становището на държавното обвинение, че убийството е извършено с особена жестокост- нанесени са били седем порезно- прободни рани в много кратък интервал от време. Освен това по тялото на пострадалата са констатирани и множество повърхностни наранявания от побой. Тези факти не могат да бъдат анализирани по друг начин, освен като проява на „особена жестокост” / вж. и ППВС № 2 от 16. 12. 1957г. , т. 15, съгласно което ”съставът на особена жестокост е налице, когато при извършване на убийството, деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,  отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. ... Някои обстоятелства, като например нанасяне на много удари... могат да характеризират убийството като такова с особена жестокост...”. В конкретния случай подсъдимата е нанесла седем ефективни удара с нож, нанесла е и удари с бокс по тялото на пострадалата, отделно от това се е разправяла с нея и с ръце- скъсана обеца и пр. , като това е станало не на едно статично място, а в движение, при което подсъдимата била изтървала бокса си, очилата си, изгубила обецата си. В този смисъл възражението на защитата на подсъдимата е неоснователно- самото нанасяне на множество удари с подобен интензитет характеризират поведението на подсъдимата като особено жестоко; в този смисъл е и константната практика на ВКС с инцидентните си решения.

По мнение на настоящата инстанция, в конкретния случай убийството е на границата с квалификацията „ особено мъчителен начин” пред вид заключението на вещото лице д- р Я., че пострадалата е нямала травми по мозъка и е могла да възприема ситуацията до момента, в който е починала. Същевременно с това, и с оглед посочените по- горе факти, е възможна и хипотезата за „предумишлено убийство” по чл. 116 ал. 1, т. 9 НК- събраха се данни, че определено подсъдимата се е подготвяла поне от два дни за извършване на деянието / вж. отново показания на св. Й.на л. 15- горе от съдебен протокол/- обмисляла е средства, с които да го извърши; възползвала се е от информация, която са и дали нейни приятелки относно момента и мястото на преминаване на пострадалата. Обратното- твърдението на И. Ч., че Е. я била изчакала в храстите по пътя в момента, в който последната случайно била решила да излезе от къщи, за да си купива цигари, е житейски абсурдно. Освен ако Е. е била толкова обезумяла, че денонощно да дебне да убива И. /в храстите и на други места/- нещо, което по никакъв начин не се потвърждава от доказателствата по делото.

В настоящите мотиви Окръжният съд само констатира наличието на двете квалифициращи обстоятелства- причиняване на смърт по особено мъчителен за пострадалата начин и извършено предумишлено, защото подобно обвинение липсва, но подобна констатация е важна по принцип.

Така или иначе според настоящата инстанция е безспорно, че деянието е извършено с особена жестокост, при това от заключението на вещото лице Я. е безспорно, че И. Ч. е пострадала минимално- единствено с повърхностно одраскване с нокът по носа, което пък допълнително опровергава твърдяното от нея пряко и непосредствено нападение от страна на Е.. / вж. по- нататък/.

Престъпното деяние консумира състава на чл. 116, т. 1, т. 6 , предложение трето НК-  налице е убийство, извършено с особена жестокост. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК, тъй като Ч. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици, при това с пряко демонстрирана цел за постигане именно на този резултат по особено жесток начин. / вж. и последна дума/. Като причина за извършване на деянието следва да се подчертае силното чувство на завист,ревност и омраза, подклаждано и от социалната общност, както и ниската обща и правна култура на подсъдима и пострадала; незачитането на честта и достойнството на другата личност; незачитането неприкосновеността на правото на живот на другия.

3. Без да оспорва факта на убийството и неговото авторство, защитата на подсъдимата прави в съдебно заседание три възражения, които, градирани по своята тежест са следните:

3. а. Деянието било извършено от И. Ч. при превишаване пределите на неизбежната отбрана / чл. 119 НК/;

На това възражение настоящата инстанция намира за необходимо само да посочи, че в тази хипотеза е необходимо на първо място изначално да съществува „неизбежна отбрана” по смисъла на чл. 12 ал. 1 НК- когато, за да се защити от непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се са причинени вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Чак тогава, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението, възниква хипотезата на ал. 2 на чл. 12. В конкретния случай, и както беше многократно посочено по- горе, нападение върху И. Ч. въобще липсва- напротив, тя е нападнала Е. Ф.. Впрочем, дори и да се приеме за достоверна хипотезата на Ч., че Е. я е нападнала с ножа, към момента на нанасяне на ударите с ножа по тялото на последната, нападението с ножа вече е било преустановено / самата подсъдима се била убедила, че нападението е прекратено, след като Е. била толкова пияна, че изтървала ножа/, а е безспорно, че при липса на нападение не може да има и съответна защита. Да не говорим, че преди това Ч. е използвала носения от нея бокс, нанесла е побой над Е. и дори и е скъсала обецата, докато самата И. има съвсем минимални травми. Впрочем в тази връзка настоящата инстанция следва да обърне внимание на страните в процеса на императивното тълкуване, сторено с ППВС № * от 29. 11. 1973г. по н. д. № 11/73г. В т. 4, изречение второ от Диспозитива на последното ясно е посочено, че неизбежна отбрана не е допустима при предполагаемо бъдещо нападение / според Ч., тя е предполагала бъдещо нападение/. Съгласно т. 5 от диспозитива на постановлението, нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия, но във всички случаи деецът трябва да действа докато нападението още не е приключило и да цели отблъскването му. Иначе- ако нападението вече е завършило- деецът би могъл да действа при условията на силно раздразнение по смисъла на чл. 118 НК. Оттук нататък- казва ВКС с постановлението си- превишаване пределите на неизбежната отбрана има само, когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението / т. 7/. В случая и ако се приеме за достоверна версията на подсъдимата, че нападението с ножа е било преустановено и поради пияното съС.ие на нападателката, е факт, че нападнатата е нападнала с ефективни удари с бокс, т. е. във всички случаи и двете са се нападали ефективно и никоя от тях не е била в съС.ие на неизбежна отбрана. Ако такова съС.ие е настъпило въобще, то е било за пострадалата, която била толкова безпомощна, че изтървала ножа си.Така или иначе обаче, и както беше посочено многократно по- горе, съдът възприема тази версия на подсъдимата единствено като защитна такава и отново повтаря, че към настоящия момент е безспорно, че именно И. Ч. е била физическата нападателка.

3. б. Според защитата на подсъдимата- алтернативно деянието било извършено при условията на чл. 118 НК:

Безспорно е, че такова деяние следва да бъде извършено в съС.ие на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия /Е. Ф./ с насилие, с тежка обида или клевета... от които са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния /И. Ч./ или неговите ближни.

И това възражение е неоснователно.

На първо място и от гледна точка на юридическия критерий- както беше посочено по- горе, защитата на подсъдимата очевидно не прави разлика между разграничителната бариера между „неизбежна отбрана” / респективно превишаване на пределите и/ и извършване на престъплението в съС.ие на силно раздразнение- твърди, че нападението на Е. над И. е продължавало и в същото време твърди, че И. изпаднала в съС.ие на силно раздразнение.

На второ място надлежно изготвената и приета по делото съдебно- психиатрична експертиза теоретически много подробно обосновава тънката граница между медицински и юридически критерий за това дали освидетелстваната Ч. е била в съС.ие на физиологичен афект при извършване на деянието. Експертът подробно е обсъдил медицинските критерии за наличие на афект, като ги е определил като „ изключително силно, внезапно настъпващо, бурно протичащо краткотрайно чувство, предизвикано най- често от неприятни преживявания... съпровожда се от промени във възприятно- представния и мисловен процес, мимическата и жестова изразеност, двигателната активност, вегетативно- ендокринната корелация, сърдечно- съдовата система, дейността на вътрешните органи и на тазовите резервоари...” / цитат от психиатричен клиничен речник- С. и Р., 1994г./. При физиологичния афект се появява стеснено, но не и помрачено съзнание, което улезнява личността в извършване на деянието, но не я лишава от базисни психични годности, т. е. тя присъства в ситуацията и реагира съоибразно динамичните промени на тази ситуация, промените в перцепцията и реакциите са изразени, но количествени, а не качествени неадекватни и психотични.”. По- нататък в заключението си експертът- психиатър излага подробни медицински критерии за наличие на физиологичен афект- посочва необходимост от наличие на четири фази на този афект, а именно: подготвителна, остра, дисоциативна и астентна фаза или фаза на изчерпване. Подчертава изрично, че липсата на която и да било от тези фази поставя под съмнение извод за наличие на физиологичен афект, а пък неразгръщането на две и повече от тях категорично отхвърля подобен извод. На базата на тези медицински критерии, вещото лице е провел беседа с И. Ч. и безспорно е установил / отново като лекар, а не като юрист/, че подсъдимата категорично не е била в съС.ие на физиологичен афект към момента на извършване на деянието от медицинска гледна точка / вж. л. 33- 35, т. 2 ДП/. Още повече, че вместо да заспи след деянието/ както клиничната психиатрия е документирала в подобни случаи/, освидетелстваната съвсем целенасочено е предприела действия за укриване на следите и е заспала едва след като е отведена окончателно в следствения арест.

Този извод съвпада и с юридическия критерий на понятието „съС.ие на силно раздразнение”. По делото не се доказва по никакъв начин, че към момента на извършване на деянието пострадалата е предизвикала нападателката си „с насилие, тежка обида или клевета, от които са настъпили или е било възможно да настъпят...” /впрочем самият аргумент на защитата предполага допускане от нейна страна на нападение от Ч. върху Ф./. Не се доказва, че решението за извършване на убийството е възникнало внезапно и от друга страна, че то се извършва в същото съС.ие, при това насилието, тежката обида и клеветата трябва обективно да съществуват / ако в конкретния смисъл въобще може да се говори за наличие на „тежка обида” от страна на Е. към И., следва отново да се посочи, че И. е отговорила на Е. със същата такава тежка обида няколко дни преди това/. В този смисъл вж. и ППВС № */ 1957г. , т. 20. Така или иначе с оглед на медицинския критерий и константната съдебна практика е безспорно, че съС.ието на физиологичен афект настъпва в съвсем кратък отрязък от време след същинския емоционален взрив- след 5, максимум след 10 минути след него. Фактите в конкретния случай говорят за нещо съвсем различно- според подсъдимата, последната демонстрирана провокация от пострадалата към нея е била два дни преди това, когато на 24. 10. 2012г. сутринта тя минала край двора и си въобразила, че Е. казва на някакво неизвестно лице, че ще убие лично нея. А пък братът на Е. бил чул, че И. се заканила да убие Е..

Като извод дотук и по принцип следва да се посочи, че в заключението си експертът психиатър напомня за медицински критерий, който би могъл да бъде преведен на юридически език като „ Акумулиран физиологичен афект”; такъв обаче е признат в някои страни от англосаксонската правна система, но не и българското законодателство и съдебна практика.Пък и дори и чисто теоретично да се приеме, че такова понятие съществува в българския правен мир, в конкретната ситуация то е абсолютно неприложимо- не може да се наслагва афект върху афекта в продължение на години, тук става въпрос за умишлено ескалиране на омраза, която в един момент се е обективирала в жестокост по смисъла на задължителната практика на ВКС.

Така или иначе с оглед данните по делото и поради противоречието в доводите на защитата на подсъдимата, настоящата инстанция възприема изцяло становището, че към момента на извършване на деянието подсъдимата не е била в съС.ие на „физиологичен афект” / в „съС.ие на силно раздразнение”/.

3. в. Третото възражение на защитата беше по принцип за допуснати нарушения на процесуални правила на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. На това възражение настоящата инстанция не намира за необходимо да отговори нищо друго, освен, че съдията- докладчик е предприел съответни действия по смисъла на чл. 248 ал. 2 НПК, съдът е предоставил възможност на страните да защитят изначално своите тези, включително изрично е уведомил подсъдимата за правото и лично и независимо от защитниците си да задава въпроси и да участва активно в процеса, от което тя се е възползвала; приел е, прочел е и приобщил по съответния процесуален ред всички предварителни възражения и молби; гласните, писмени и веществени доказателства, протоколирал е исканията на страните и се е произнесъл с надлежни определения / вж. протокол от с. з./.

При това съдът прие, че нови гласни доказателства не са необходими за изграждане на вътрешното убеждение относно обективната истина по делото по смисъла на НПК.

 

III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

При определяне  на наказанието съдът се съобрази както с индивидуалната и генерална превенция на закона по смисъла на чл. 36 НК, така и с императивните критерии на чл. 54 НК, като съобрази, че пожеланата от страните и одобрена от съда процедура по чл. 371, т. 1 във вр. с чл. 372 ал. 3 вр. с чл. 373 ал. 2 НПК по никакъв начин не може да повлияе на вида и размера на наказанието. При това съдът обсъди:

а/ Изключително високата степен на деянието с оглед неговия родов и непосредствен обект на посегателство и все още широкото му разпространение в обществото;

б/ Сравнително ниската степен на обществена опасност на самия деец- И. Ч. е на млада възраст, с чисто съдебно минало, без данни за противообществени прояви; прави частични самопризнания, с което в някаква степен оказва съдействие за разкриване на истината- доколкото се води от законовопризнатия си инстинкт за самосъхранение; при своята последна дума изразява съжаление за стореното и заявява, че ако времето се върне, не би направила това. За разлика от своята защита, не поставя под въпрос основанията и обстоятелствата, при които е убила Е. Ф.. Съвсем условно тук следва да се съобразят и събраните по делото данни, че Е. се е държала предизвикателно / без значение съзнателно или не/ към И., към своите братовчедки, както и към цялата етническа общност в селото, което очевидно дразнело всички.

При тези факти и след като настоящата инстанция намери подсъдимата за виновна по предявеното обвинение, реши, че съразмерно на конкретното престъпление и на конкретната личност ще бъде наказание по първата алтернатива по чл. 116 НК, а именно лишаване от С.. От тук нататък и след анализ на конкретните подбуди и мотиви / факултативни елементи извън вината- вж. по- горе/, окръжният съд реши наказанието лишаване от С. да бъде определен при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, а именно да бъде идентичен с минималния определен в закона размер на лишаване от С., а именно петнадесет години. Съдът обаче не намери основания за приемане на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, при което и най- лекото, определено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко/ в крайна сметка процесът на поправяне и превъзпитание у подсъдимата вероятно е започнал, но в никакъв случай не се е оформил като такъв, пък и по същество на всяка твърдяно от нея словестна атака на Е., тя е отговаряла по реципрочен начин/, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 НК.

При така определеното наказание, съдът не обсъжда въпроса за приложение на чл. 66 ал. 1 НК, но с присъдата и на основание чл. 59 ал. 1 НК приспадна времето, през което подсъдимата е била задържана. Същевременно с това и на основание чл. 61 ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, съдът постанови така определеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

 

IV. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:

На базата на посоченото в раздел Първи, Втори и Трети от настоящите мотиви, както и съобразно становищата на страните в процеса, съдът намира предявените граждански искове за доказани по своето основание: безспорно се установи престъпно деяние, деянието е извършено виновно; налице са причинени  неимуществени вреди, като между вредите и виновното деяние съществувава пряка и непосредствена причинна връзка – всички основания по смисъла на чл. 52 и сл. ЗЗД.

При това съдът обърна особено внимание на предявените граждански искове досежно техния размер. На първо място съобрази, че малолетната Д. в момента не е навършила 10 години, че няма баща и живее при баба си и дядо си; че не само за в бъдеще няма да получава финансова и материална помощ от майка си, но и пожизнено ще бъде лишена от майчина закрила. Подобна психична травма в никакъв случай не би могла да бъде овъзмездена, но с оглед конкретната ситуация и сложилите се в съдилищата критерии за справедливост, настоящата инстанция реши, че следва да осъди подсъдимата И. Ч. да заплати на малолетната Д., чрез нейния повереник и особен представител адв. Н. сумата от 200 000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, начиная от датата на извършване на деянието- 26. 10. 2012г. и до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 300 000 лева, съдът отхвърли иска като недоказан.

Подобни изводи съдът направи и по отношение на предявените граждански искове от бащата и майката на пострадалата, които по принцип с оглед на императивната съдебна практика имат право на претенция в наказателния процес- Е. е работела в чужбина, но когато се прибирала в България се установявала в тяхната къща; емоционалната връзка между тях е била много силна; дъщерята им помагала финансово, очевидно, че е била тяхна опора и при това- любима дъщеря. Майката и бащата са безработни, приели са смъртта на дъщеря си много тежко, като и досега страдат от физически болести в следствие на нейната загуба. Ето защо съдът реши, че за обещетяване на неимуществените вреди на Р.Т. и на С. Ф. подсъдимата И. Ч. следва да бъде осъдена да им изплати обезщетение в размер на по петдесет хиляди лева, ведно със законна лихва върху тези суми, начиная от датата на извършване на деянието- 26. 10. 2012г. и до окончателното им изплащане, като в останала част до претендирания размер от по 100 000 лева отхвърли исковете като недоказани. След прочитане на присъдата, макар и без доказателствена стойност / това не е отбелязано в протокола от с. з. /, Р. Т. помоли съда да и помогне дрехите на дъщеря и Е. да и бъдат върнати, както и представи за подпис и печат призовката си, за да оправдае пред кмета отсъствието си, че в двата дни на съдебния процес не е явила да чисти улиците.

Накрая с присъдата съдът се произнесе и по въпроса за веществените доказателства, както и по аксесорните въпроси по делото- държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и разноски на държавата на ДП и пред настоящата инстанция, разноски на гражданските ищци и частни обвинители.

 

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                  ЧЛЕН :