Решение по дело №178/2009 на Районен съд - Несебър

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 16                                            31.03.2010г.                                    гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                             ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и шести януари                                  две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

                                                  Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар К.Л.

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска-Иванова

гражданско дело № 178 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на „Ваджо комерс” ООД, представлявано от Управителя – Десислава Джорова Стоянова, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Хиподрума” №111, вх. А, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес гр. София, бул. „Васил Левски” №72, ет. 3, ап. 16, подадена чрез процесуалния представител адв. В.Т. от САК, срещу ЕТ „Б. Тур – Б.С., със седалище и адрес на управление – гр. Несебър, ул. „Струма” №33, представлявано от Б.С..

С исковата молба са предявени при обективно съединение осъдителни искове от „Ваджо комерс” ООД срещу ЕТ „Б. Тур – Б.С., на основание чл. 79 ал. 1  от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ в общ размер на 2811. 37лв., представляваща неизплатената цена на доставени от ищеца на ответника стоки по два броя фактури - №********** от 30.01.2008 г. за сумата от 1846. 52 лв. и №********** от 12.02.2008 г. за сумата от 964. 85 лв., ведно с законната лихва, считано от подаването на иска - 30.03.2009 г. до изплащане на дължимото, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 289 ал. 1 от ТЗ в общ размер на 493. 54 лв., представляващи мораторна лихва върху вземането по фактура №********** от 30.01.2008 г. за периода от 30.01.2008 г. до 30.03.2009 г. –  327. 54 лв. и върху вземането по фактура №********** от 12.02.2008 г. за периода от 12.02.2008 г. до 30.03.2009 г. – 166 лв. Ищецът е представил с исковата молба приетите като доказателство по делото преписи от двата броя фактури, ведно с уведомление от ответника, с което потвърждава наличието на вземанията по тях.

            Съгласно чл. 131 ГПК в законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който се твърди наличието на трайни търговски отношения с ищцовото дружество, по силата на които между страните съществува уговорката увредените при транспортирането и доставката и неизползваните при строителството на обекта строителни материали да се връщат на ищцовото дружество в качеството му на доставчик – продавач, а тяхната стойност да се приспада от дължимите суми по следващи доставки, чрез фактури за покупко - продажба. В тази връзка е направено възражение за прихващане на сумата по исковата молба до размера на 1640.08 лв., представляваща вземане на ответника за увредени при доставката и неизползвани при строителството строителни материали по договори за покупко – продажба между двете страни, материализирани в три броя фактури, представени по делото – №********** от 03.12.2007 г. от 03.12.2007 г., № ********** от 30.01.2008 г. и №33000008156 от 03.12.2007 г. От доставените строителни материали по трите фактури негодни за ползване вследствие увреждане при транспортирането и доставката са били 276 бр. „керамика класик про червена” в размер на 364.72 лв., а неизползвани при строителството на обекта са останали 828 бр. „керамика класик про червена” в размер на 1092.96 лв. и 2 бр. „керемида отдушник duro vent комплект” в размер на 182.40 лв. Същите са получени от ответника, но впоследствие върнати в склада на ищцовото дружество поради изложените съображения.

            Съгласно чл. 211 ГПК в законоустановения срок ответникът по главния иск е предявил насрещен иск срещу ищцовото дружество, с който претендира заплащането на сумата от 172. 80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от неправомерните действия на Стоян Димитров Кавалов, служител в ищцовото дружество. Твърди се, че същият, вследствие влошените отношения между двете страни и с цел самоуправното им уреждане, се опитал да натовари строителни материали, закупени от ответника, представляващи 14 бр. палети с тухли с размери 12.25.33. При намесата на органите на реда палетите били разтоварени, но 180 бр. тухли останали натрошени, вследствие на което ответникът претърпял щети.

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            Видно от приложените по делото удостоверения за актуално състояние, страните в настоящето производство са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ и са регистрирани като такива в съответните търговски регистри.

      В представените от ищцовото дружество фактури №********** от 30.01.2008 г. за сумата от 1846. 52 лв. и №********** от 12.02.2008 г. за сумата от 964. 85 лв. за доставка на стока – строителни материали като получател на стоката е отразен ответникът, но същите не са подписани от него. С оглед последното и в подкрепа на твърдението, че стоките са доставени на купувача, респ. че за същия е възникнало задължение за плащане на доставените строителни материали, описани в двете фактури, е представеното уведомление изх. 217/19.01.2008 г., адресирано до Финансово – счетоводния отдел на „Ваджо Комерс” ООД, подписано и подпечатано от Б.С. в качеството на  представител на ЕТ „Б. Тур – Б.С.”, с което се потвърждава съществуването на задължението на ответника към ищцовото дружество, възникнало вследствие  осъществената от последното доставка на строителни материали.

От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че същата е изготвена и осчетоводена от ищеца, но няма данни да е заплатена от ответника.

Представени са три броя фактури №********** от 03.12.2007 г. от 03.12.2007 г., № ********** от 30.01.2008 г. и №33000008156 от 03.12.2007 г. с твърдението на ответната страна, че стоката по тях е доставена, но част от нея е върната в склада на ищцовото дружество по изложените в отговора по чл. 131 ГПК съображения. Както при процесните два броя фактури като получател на стоката е отразен ответникът, макар същите да не са подписани от него.

Не са представени убедителни доказателства в подкрепа на твърденията на ответника – ищец по насрещния иск за извършеното деяние, настъпилите вредни последици, причинно – следствената връзка между деянието и вредите, макар да не се оспорва от ищеца – ответник по насрещния иск, че лицето, посочено като автор на деянието, се намира в трудово правна връзка с него.

Представените от ответната страна постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – Смолян и протоколи №2 и №3 не са годни да установят фактическите твърдения, изложени в отговора по чл. 131 ГПК и исковата молба по чл. 211 ГПК, за които тежестта на доказване лежи върху нея.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 289 ал. 1 от ТЗ, доколкото техен предмет е вземане, произтичащо от търговска покупко – продажба по смисъла на чл. 318 ал. 1 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго.

Не се спори относно обстоятелството, че между страните по делото са съществували трайни търговски отношения, по силата на които ищецът е доставял строителни материали на ответника, а той е заплащал цената им. В подкрепа на това обстоятелство са представените, както от ищеца, така и ответника, неоспорени писмени доказателства – фактури за доставка на строителни материали, материализиращи сключени между страните договори за покупко – продажба за продължителен период от време – 2007 г. – 2009 г.

Дължимостта на плащането е обусловена от фактическото предаване на стоката, като последното действително може да се удостовери с двустранно подписана фактура. В конкретния случай процесните два броя фактури за закупуване на стоката не са подписани от страна на ответника. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обаче се обосновава извод за факта на получаване на стоката от ответната страна, респ. съществуването на ответниковото задължение за плащане на стоките към ищцовото дружество. В тази връзка съдът цени не само фактическите твърдения на ответника, изложени в отговора по чл. 131 ГПК, но също неоспореното уведомление, изходящо от ответника, за потвърждаване съществуването на задължението за плащане по процесните два броя фактури /л. 6/. Като частен документ, удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, същото се ползва с материална доказателствена сила, с която съдът следва да се съобрази. Нещо повече, приложените с отговора по чл. 131 от ГПК три броя фактури, макар да са представени от ответника в подкрепа на неговите фактически твърдения, също не са подписани от него. Предвид тези данни, както и обстоятелството, че ответникът не ангажира доказателства за плащане на стоката – строителни материали, описани по процесните два броя фактури, то следва да се приеме, че исковата претенция за плащане на вземането в общ размер на 2811. 37 лв., представляваща неизплатената цена на доставени от ищеца на ответника стоки по два броя фактури - №********** от 30.01.2008 г. за сумата от 1846. 52 лв. и №********** от 12.02.2008 г. за сумата от 964. 85 лв., ведно с законната лихва, считано от подаването на иска - 30.03.2009 г. до изплащане на дължимото, е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал. 1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, а съгласно 86 ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид данните по делото ответната страна е изпаднала в забава за вземането по №********** от 30.01.2008 г. за периода от 30.01.2008 г. до 30.03.2009 г. –  326. 88 лв. и за вземането по фактура №********** от 12.02.2008 г. за периода от 12.02.2008 г. до 30.03.2009 г. – 165.66 лв., в която връзка е приобщеното към доказателствения материал заключение на в.л. М.З. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за прихващане на част от цената на стоката, закупуването на която е удостоверено чрез представените по делото три броя фактури – №********** от 03.12.2007 г. от 03.12.2007 г., № ********** от 30.01.2008 г. и №33000008156 от 03.12.2007 г. Ответникът не оспорва факта на получаването на описаната във фактурите стока, но твърди, че съгласно съществуваща неформална уговорка с ищцовото дружество част от нея в размер на 1640.08 лв. е върната в склада на ищцовото дружество - като негодна за ползване вследствие увреждания при доставката или останала неизползвана при строителството на обекта, за който е закупена. Никакви доказателства обаче за изложените в отговора по чл. 131 ГПК фактически твърдения  по делото няма.

Неоснователна е претенцията за заплащане на сумата от 172. 80 лв. по предявения насрещен иск. Ищецът по насрещния иск не е ангажирал убедителни доказателства, от които при условията на пълно и главно доказване да установи елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД.

Предвид направеното искане по чл. 78 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 1055 лв., представляващи изплатени от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса по предявените искове.

Водим от горното и на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327 ал. 1 от ТЗ, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 289 ал. 1 от ТЗ и чл. 49 от ЗЗД, съдът

 

                                                                      Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА ЕТ „Б. Тур – Б.С., със седалище и адрес на управление – гр. Несебър, ул. „Струма” №33, представлявано от Б.С. да заплати на „Ваджо комерс” ООД, представлявано от Управителя – Десислава Джорова Стоянова, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Хиподрума” №111, вх. А, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес гр. София, бул. „Васил Левски” №72, ет. 3, ап. 16, чрез процесуалния представител адв. В.Т. от САК сумата от 1846. 52 лв. за доставка на строителни материали по фактура №********** от 30.01.2008 г., ведно с лихвата за забава за периода от 30.01.2008 г. до 30.03.2009 г. в размер на  326. 88 лв.,  и сумата от  964.85 лв за доставка на строителни материали по фактура  №********** от 12.02.2008 г., ведно с лихвата за забава за периода от 12.02.2008 г. до 30.03.2009 г. в размер на 165.66 лева, както и законната лихва, считано от подаването на иска - 30.03.2009 г. до изплащане на дължимата

главница.  

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Б. Тур – Б.С., със седалище и адрес на управление – гр. Несебър, ул. „Струма” №33, представлявано от Б.С., насрещен иск против „Ваджо комерс” ООД, представлявано от Управителя – Десислава Джорова Стоянова, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Хиподрума” №111, вх. А, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес гр. София, бул. „Васил Левски” №72, ет. 3, ап. 16, чрез процесуалния представител адв. В.Т. от САК за заплащане на сумата от 172.80 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на иска до изплащането на дължимото, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от Стоян Димитров Кавалов, служител във „Ваджо комерс” ООД.  

           ОСЪЖДА ЕТ „Б. Тур – Б.С., със седалище и адрес на управление – гр. Несебър, ул. „Струма” №33, представлявано от Б.С. да заплати на „Ваджо комерс” ООД, представлявано от Управителя – Десислава Джорова Стоянова, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Хиподрума” №111, вх. А, ет. 1, ап. 2, със съдебен адрес гр. София, бул. „Васил Левски” №72, ет. 3, ап. 16, чрез процесуалния представител адв. В.Т. от САК сумата от 1055 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. 

           Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: