Р
Е Ш Е Н И Е
№ 431 05.12.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди
двадесет и трета год., в състав
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря Стефка
Христова и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №641 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285
от ЗИНЗС.
Образувано е по касационната жалба на М.Г.М. против Решение №287/28.07.2023г, постановено по адм.д.№270/23г
по описа на АС Стара Загора, с което е отхвърлен предявения против ГД „ИН“ иск
за присъждане на основание чл.284 вр. с чл.3 от ЗИНЗС на сумата от
30 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода от 09.09.2016г до 05.04.2018г от поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора в град
Стара Загора като неоснователен.
Административно дело №270/23г по описа на АС Стара
Загора е образувано въз основа на Решение №148/05.05.2023г на касационен състав
при АС Стара Загора, с което е отменено Решение №8/11.01.2023г в частта му за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв,
причинени от нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС в периода 09.09.2016г
до 05.04.2018г и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при
спазване на следните указания: съдът да обсъди в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства за посоченото в исковата молба като основание за
страдание липса на достатъчно жилищна площ в спалните помещения като съпостави
показанията на разпитания по делото свидетел относно броя на настанените лица в
килия №9 и справката, представена от ответника, в която няма данни кои лица и
какви периоди са настанявани в килии №9 и №14. Останало е не доказано от страна
на ответника дали разполагат настанените лица с пространство за свободно
движение или за всеки от тях са на разположение по-малко три квадратни метра,
което само по себе си ги поставя в ситуация да бъдат жертва на забраната за
нечовешко и унизително отношение, независимо от всички други благоприятни
условия. Следва да се установи при новото разглеждане на делото и кумулативния
ефект на всички отклонения от минималните хигиенни и битови условия за
настаняване в затворите, като се изложат конкретни мотиви по фактите, които са
установени и да се прецени налице ли е основание за прилагане на последиците от
не справяне на ответника с тежестта на доказване на условия, които съответстват
на стандартите, поставени като гаранция срещу нарушаване на забраната по чл.3
от ЕКЗПЧ.
За да
отхвърли предявения иск в частта му за периода от 09.09.2016г до 05.04.2018г и
за сумата от 30 000лв, съдът е изслушал заключението на вещото лице относно
размерите на килия №9 и килия №14, което
потвърждава, а относно възприетото оборудване си спомня за налични маса,
столове, легла на един етаж. Разпитан е посочен от ищеца свидетел, който е
заявява, че в килия №_ през 2017г е имало легла на два етажа – общо осем, на
които са били настанени изтърпяващи наказанието си лица, а той ги познава.
Изброява имената им и градовете, откъдето са дошли. В килия №9 имало тогава три
маси, четири или пет метални шкафа, високи около метър и широки по 60см. В
неговата килия също били настанени осем човека. Ищецът е бил в килия №14
няколко месеца, преди да бъде предсрочно освободен. В килия №9 е бил не повече
от пет месеца, през останалото време до излизането му от затвора е бил в килия
№14. Виждали се с ищеца всеки ден през цялата 2017г, за който период от време
дава показания. Събрани по искане на ответника са оценка на риска и нивото на
стрес, изготвени от психолог при настаняването на ищеца и по повод на условното
му предсрочно освобождаване, чрез която да се установи не преживяване на
страдания, за които да се следва обезщетение за неимуществени вреди.
Представена от ответника е и нова Справка относно условията на изтърпяване на
наказанието от ищеца.
Въз основа
на събраните по указания на касационния състав доказателства за останалите не
обсъдени и не изяснени при първото разглеждане на делото факти, въззивния съд е
приел, че ищецът е пребивавал в килия №9 за период от около 4-5 месеца, а след
това до момента на предсрочното му освобождаване в килия №14. При липса на данни
от страна на ответника за периода на престой във всяко едно помещение за
настаняване, съдът е приел за достоверни показанията на свидетеля на ищеца. От
заключението на вещото лице –геодезист, извършило оглед и измервания на място е
установено, че килия №9 има площ от 24 кв.м., в която не е включен санитарен
възел със самостоятелна площ от 2 кв.м. Килия №14 е с площ от 32кв.м. и
санитарен възел към нея с площ от 1.35кв.м., които размери са потвърдени в
съдебно заседание като верните, посочени в отговор на въпрос №1 /стр.3 от
заключението/, а вписаните в част Констатации се дължат на техническа грешка.
Заключението относно площта на килиите
опровергава вярното посочване в Справката, представена от ответника на техните
размери. Събраните гласни доказателства сочат брой на настанени лица в спално
помещение №9, за разлика от вписаното в Справката, че са настанявани до пет
лица, но без конкретни данни за тях и за
период на настаняване. За лицата настанени в килия №14 е посочено от ответника,
че те са не повече от 7 лица, а това удостоверяване не е оборено от събраните
показания на свидетеля. Дори да се приеме, че са настанявани по осем лица,
както твърди свидетеля, то площта на всеки от тях за самостоятелно използване е
3кв.м. с оглед размера на помещението и сочи на спазване на стандарта, под
който е налице страдание. При
настанявани 7 лица, площта за живеене на всеки един е равна на 4.57кв.м. и
същата по необходимост и предназначение следва да включва необходимите мебели,
за да бъде използвана като спално помещение. Следователно нужната мебелировка
за едно спално помещение се включва в жилищната площ, с която всеки един лишен
от свобода трябва да разполага. Важния факт, който сочи на избягване на
страданието е възможността за движение в килия – тоест, когато са в спалното
помещение лицата да могат да се изправят, да отидат до санитарния възел, до
прозорец, до маса или да излязат. В исковата молба не се твърди да е преживяно
страдание от невъзможността на лишения от свобода да се движи в килията, нито е
установено по делото, че мебелите в килията не оставят място за придвижване
между тях. Преценено е кумулативно с тези факти за условия в спалното
помещение, че режимът на ищеца позволява по негов избор да пребивава в него
през деня, колкото пожелае, което изключва достигане на прага на страдание от
липса на движение. Така мотивиран съдът е заключил, че не се установява липса
на достатъчно жилищна площ, която да е самостоятелно основание, сочещо на
нарушаване на забраната по чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Относно
указанията за изследване на страдания, причинени от инсекти – дървеници и
хлебарки, съдът се е позовал на диспозитивното начало на исковия процес, поради
което при липсата в исковата молба на тези фактически обстоятелства, е приел за
недопустимо тяхното установяване, обсъждане и възприемане като основания за
присъждане на обезщетение. В заключение е прието, че условията на изтърпяване
на наказанието не са поставили ищецът в ситуация да бъде жертва на нечовешко и
унизително отношение, в която неимуществените вреди се считат за доказани, а
размерът на обезщетението зависи от кумулативния ефект на причиняващите
страдания условия и от продължителността им.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в разрез с
указанията на касационния състав е прието, че се касае до оплаквания само
досежно пренаселеност на килиите. Твърди се, че Решение № 8/11.01.2023г по
адм.д.№774/22г по описа на АС Стара Загора е отменено изцяло и няма част от
исковата претенция, по която спорът да е разрешен с влязло в сила съдебно
решение. Предвид това процесуално нарушение се иска от съда да отмени решението
и да разгледа делото по същество като прецени основателността на предявения иск
за целия исков период и за целия претендиран размер на обезщетението.
Алтернативно се сочи, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. Необосновано съдът приел, че минималната
жилищна площ, която не причинява страдание, представляващо основание за присъждане
на обезщетение е три квадратни метра. Съгласно съдебната практика, влизането в
сила на изискването на чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС едва от 01.01.2019г не е основание
да се приеме, че до тази дата администрацията не дължи жилищна площ на всеки
лишен от свобода от поне 4 кв.м. Установено е, че за период от 4 -5 месеца през
2017г ищецът е настанен в килия №9, заедно с общо осем човека, при което
жилищната площ за всеки от тях не е равна на четири квадратни метра, а като се
вземат предвид показанията на свидетеля за оборудването й с три маси, 4 или 5
шкафа, се налага извод за извършено нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС,
защото площта не заета от мебели остава със сигурност под 3 кв.м. за всеки
един. В решението Нешев срещу България ЕСПЧ изрично е посочил, че в оценката на
наличното пространство трябва да се вземе предвид заеманото от мебели и
обзавеждане в килията. Бе значение за преценката дали са спазени условията е
режимът на изтърпяване на наказанието, предоставящ възможност за свободно
движение извън килията в светлата част на денонощието. Иска се от съда да бъде
отменено въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и
да се постанови друго, с което изцяло да се уважи предявения иск.
Ответника
ГД „ИН“ в писмен отговор оспорва касационната
жалба и поддържа всички изложени и пред въззивните съдебни инстанции доводи за
неоснователност на исковата претенция и липса на страдание, което да е
основание за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
поради което и решението е постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е неоснователна.
На 30.12.2021г касаторът предявява иск против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ с искане да осъждането й да заплати обезщетение в размер на
30 000лв за причинени неимуществени вреди в периода от 2016г до 2018г,
поради липса на конкретни вещи и не спазване на стандартите за въздух,
светлина, вода, жилищна площ в килии №9 и №14, както и от липса на фитнес зала,
на телефон, на аспирация, на оборудване за общо готвене и други, но не е
посочено страдание от хлебарки и дървеници. С Решение № 8/11.01.2023г по
адм.д.№774/21г съдът е отхвърлил предявената искова претенция за присъждане на
обезщетение в размер на 30 000лв за претърпени неимуществени вреди в
периода от 09.09.2016г до 05.04.2018г на престой в затвора в град Стара Загора.
За периода от 01.09.2016г до 09.09.2016г от 05.04.2018г до 01.05.2018г е приел
за установено, че ищецът не е пребивавал в затвора в град Стара Загора, поради
което искът му е недопустим и е оставил без разглеждане искането за
установяване на страдания в тези два периода, които са преди и след времето на
изпълнение на наказанието в затвора в град Стара Загора. В тази му част
решението има характер на определение и е оставено в сила с решението на
касационния състав. Решението по съществото
на иска, с което предявената претенция за обезвреда на неимуществени вреди е
отхвърлена изцяло, е отменена и делото е
върнато за ново разглеждане с указания да се прецени дали размера на жилищната
площ, с която ищецът е разполагал не е достатъчно самостоятелно основание за
определяне на условията като нечовешко и унизително отношение и да се провери
дали е налице страдание от инсекти.
Следователно по останалите оплаквания в исковата молба касационната
инстанция е приела, че те не са доказани и не са основания за присъждане на
обезщетение. При новото разглеждане на делото са дадени указания за
отстраняване на съществено процесуално нарушение досежно издирване на
съставомерни факти, възлагане тежестта от не справяне с тяхното доказване на
страната, която трябва да ги установи, а след това да се изложат и мотиви,
основани на съвместното обсъждане на средствата за доказване по въпроса налице
ли е пренаселеност в степен, която е повече от достатъчна за признаване на
нечовешко и унизително отношение, за което да се присъди обезщетение по
правилата на ЗИНЗС – да се вземе предвид кумулативния ефект на недостатъчната
жилищна площ с евентуално установените страдания от инсекти и продължителността
на страданието.
Видно от цитираните по горе
процесуални действия на съда по събиране и проверка на доказателства за
установяване на фактите, които са останали не изяснени при първото разглеждане
на делото, указанията на касационната инстанция за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения са спазени. Изложени са мотиви, от които се
установява кои факти съдът е приел за доказани от съвкупната преценка на
писмените и гласни средства за разкриване на обективната истина по посочените в
исковата молба оплаквания. Някои от тях следва да се каже, че не са обхвани от
състава на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС и не следва да се коментират, тъй като
нито фитнес зала се дължи, нито осигуряване на телефон при всяка разходка на
открито, нито аспирацията е човешко отношение, за да се счита липсата и за
поставяне на ищеца да бъде жертва на унижения и физически страдания поради
такива условия, при които е трудно човешкото съществуване – липса на въздух, на
вода, на светлина, на условия за хигиена, на топлина, на храна. Исковата
претенция по чл.284 от ЗИНЗС не е средство за постигане на такива условия,
които лишения от свобода счита за комфортни. То е средство за защита срещу
причиняване на страдания на човешкото същество от поставянето му в условия,
които са на границата на възможността за съществуване като човек с присъщото му
достойнство. Исковата претенция в настоящия случай излиза извън целта на
предоставената улеснена искова защита на причинени неимуществени вреди, които
не подлежат на доказване, ако ответникът не установи, че е спазил минималните
стандарти. В исковата молба обаче само малка част от оплакванията касаят
минимални стандарти, а досежно липсата на хигиенни условия в периода след
ремонтна на затвора в град Стара Загора представлява изисквания вън от закона.
Ето защо сама по себе си тя сочи на злоупотреба с право, което не може да се
остави без посочване, тъй като води до
предявяване на явно неоснователни искови молби. По тази причина и касационния
състав е наблегнал на единственото оплакване, което ако се установи, може да
обуслови поставяне на ищеца в ситуация на жертва. Настояването отново да се
разглеждат факти, които са вън от съставомерните по чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС е злоупотреба и с правото на касационна жалба. Ясно е посочено в
касационното решение на тройния състав на АС Стара Загора кои факти трябва да
бъдат установени, обсъдени и възложени в тежест на ответника, ако не докаже
обратното, както и с коя практика съдът да съобрази своето решение по иска за
присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв за посочения период.
Въззивния съд при новото разглеждане се е произнесъл по целия допустим исков
период и по основателността на съставомерните факти измежду посочените в
исковата молба при пълно спазване указанията на касационния състав по
приложението на материалния закон – относно фактите и правото. Ето защо не е
останала никаква част, а и исковата
претенция няма части, тя е отхвърлена изцяло за релевантния престой в затвора в
град Стара Загора, която да не е разгледана по същество в диспозитива или да не
е обсъдена в мотивите.
Материалния закон е приложен
правилно и съдът препраща към мотивите на въззивното решение изцяло, които
напълно споделя. Относно определяне на
минимална жилищна площ и според мебелите, следва да се каже, че именно с цел
възможност да се използва спалното
помещение по предназначение то трябва да е оборудвано с легло и шкафче
за всеки лишен от свобода, със стол и маса, достатъчна за всички настанени,
като при това трябва да има възможност за придвижване вътре в него. В този
смисъл при оценката за достатъчна жилищна площ, не причиняваща страдание се
съобразяват и мебелите. Следва да се каже, че в исковата молба ищецът се
оплаква от липса на шкафчета, поради което показанията на свидетеля, че те са
били в повече от 5 или 6 не може да бъдат кредитирани в посока, която касаторът
желае, а именно че тъкмо наличието им както и на три маси, води до площ
по-малка от три квадратни метра. Вярно
е, че осигуряването на жилищна площ не се дерогира от вида на режима за
изтърпяване, но този режим, както правилно е посочил въззивния съд има отношение
към извода за причинено страдание, чиято степен изключва доказване на
преживяването му. Без смисъл и довеждане до абсурд е изискването за свободна от
мебели жилищна площ в размер от поне три квадратни метра на всеки лишен от
свобода. Това е така, защото освен заетата от леглото, шкафчето и поне един
стол за всеки, трябва да се осигурят още три квадратни метра, които да са
свободни и това означава поне 8 квадратни метра общо – жилищна плюс свободна
площ, при изискуеми за спазване на стандарта не по-малко три квадратни метра.
Искът по чл.284 от ЗИНЗС служи строго и само за страдание от поставяне на
човека в условия, които накърняват присъщото му достойнство. Лишените от
свобода имат само онези права, които могат да бъдат упражнявани без да се
засяга режима, сигурността, същността и целта на наказанието лишаване от
свобода. Именно в тази връзка ЕСПЧ неотклонно следва принципа, че поставянето в
условия, които не са непременно присъщи на наказанието е нечовешко и унизително
отношение, водещо до страдание.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№287/28.07.2023 год.,
постановено по адм.д. №270/23год. по
описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.