МОТИВИ
КЪМ НОХД 940/09г.
Производството е образувано въз основа на
внесен обвинителен акт на Районна прокуратура Пазарджик.
Повдигнато е обвинение против П.И.М.-*** за това, че на 09.06.1996г. в с.
Калугерово обл. Пазарджик, след като е разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот- врата на избено помещение е отнел чужди движими вещи : 2 бр.
водни помпи марка „Вида“ на обща стойност 29 900 неденоминирани лева, 1 бр.
мъжки велосипед „Диамант“ на стойност 7 480 неденоминирани лева, 1 бр. дамски
велосипед марка „ Балкан“ на стойност 7 160 неденоминирани лева, 1 бр. ел.
котлон с диаметър 20 см.
на стойност 1 120 неденоминирани лева, 2 бр. емайлирани тави с диаметър 50 см. на обща стойност 1 120
неденоминирани лева, 2 бр. тигани с
диаметър 30 см.,
всичко на обща стойност 47 402.00 /четиридесет и седем хиляди и
четиристотин и два/ неденоминирани лева от владението на Е.Г.В. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои-ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 195 АЛ.1 Т.1 ВЪВ ВР. ЧЛ. 194 АЛ.1 ОТ НК .
Производството по делото се
проведе по реда на гл. 27 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение с искане за осъдителна присъда и налагане на
наказание с приложение на чл. 55, ал.1 т.1 от НК при определяне на вида и
размера му.
Защитникът на подсъдимия дава становище за
съставомерност на деянието, в извършване на което е обвинен подсъдимия, като
пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал.1,т.1 от НК и
налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде в размер около
предвидения минимум поради прекомерно дългия период от датата на извършване на
деянието.
Подсъдимият
се признава за виновен и декларира, че признава фактите.
Районният
съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от
закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Вечерта на 09.06.1996г. П.И.М. решил да
извърши кражба от къщата на Е.Г.В. ***.
След като изчакал да стане достатъчно тъмно, той отишъл до набелязаната къща и като
прескочил оградата, проникнал в двора . След това, използвайки сила, успял
да изкърти входната врата за избеното помещение и да влезе вътре. От избеното
помещение обвиняемият избрал и изнесъл 2 бр. водни помпи марка „Вида“, 1 бр.
мъжки велосипед „Диамант“, 1 бр. дамски велосипед марка „ Балкан“ , 1 бр. ел.
котлон с диаметър 20 см.,
2 бр. емайлирани тави с диаметър 50
см., 2 бр. тигани
с диаметър 30 см, всичко на обща стойност към инкриминираната дата 47 402
неденоминирани лева След като приготвил вещите на няколко пъти
обвиняемият ги пренесъл в дома си. През следващите дни подсъдимият продал откраднатите вещи като една от
водните помпи продал на Б. К. Г. от с. Церово, а другите вещи - на
непознати лица.
На
15.06.1996г. пострадалата Е.Г.В. *** и констатирала, че от избата й е извършена
кражба, от която липсват горепосочените вещи. Същия ден В. ***, който е заведен
под номер ЗМ №1614/96г., по който било отпочнато и настоящото разследване.
Горните обстоятелства са
несъмнено установени с оглед направените от подсъдимия самопризнания по реда на
чл. 371 т.2 от НПК относно фактите в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Това декларативно самопризнание се подкрепя напълно от събраните на ДП
доказателства.
По повод подадената от
пострадалата жалба и в хода на разследването са иззети от лицето Б. Г. – ел.
водна помпа, като същият е отразил, че
била закупена от подсъдимия, посочвайки и цената за сделката. В разпита се като свидетел същият езаявил (
виж на л. 62 от ДП) , че действително подсъдимият към 1996г. му е предложил да
закупи водна помпа с обяснението, че е негова собственост, като впоследствие
същата била иззета от полицаи, тъй като е обявена от собственика за открадната.
Разпитан като свидетел по делото
е и разследващия полицай, извършил предварителната проверка, който е дал общи
сведения относно извършване на кражбата от страна на подсъдимия, откриването на
отнетите от него вещи у лицето Б. Г. .
Самият подсъдими е правил
самопризнания по извършване на инкриминираното престъпно деяние съвместно с
друго лице, което е било персонифицирано, но поради липсата на други уличаващи
го доказателства очевидно не е повдигано обвинение спрямо него.
Участието само на подсъдимия в
инкриминираното престъпление се сочи от св. Давидов в показанията му - л. 64.
Установено е с оглед обясненията
на подсъдимия, че е проникнал в къщата след като разбил вратата на избеното
помещение с рамо.
Стойността на вещите към предмета на престъпно
посегателство е 47 402.00 нед. Лв. с оглед експертната оценка.
В субективно отношение
подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е и е целял
настъпването на престъпния резултат – да установи своя фактическа власт върху
предмета на престъпно посегателство. Съзнателно е разбил вратата към избеното
помещение с цел да си осигури достъп до вътрешността, където основателно е
предполагал наличието на вещи, които може да отнеме, каквато е била и целта му.
Предвид горното съдът призна
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение.
За да определи вида и размера на
наказанието съдът се съобрази на първо място с императивната разпоредба на чл.
372 ал.4 от НПК, с оглед на която наказанието се определи при условията на чл.
55 ал.1 т.1 от НК. За определяне на конкретния размер съдът отчете високата
обществена опасност на деянието, както и високата такава по отношение на дееца
с оглед негативната му характеристика и многократните осъждания. От друга
страна обаче отчете и продължителния
период от датата на извършване на деянието , както и ниската стойност на
предмета на посегателство. При тези данни съдът прие, че на подсъдими следва да
се наложи наказание от три месеца лишаване от свобода, което прие като
достатъчно по свой вид и размер за постигане на личната и генералната превенция
като цел на наказанието. Наред с това съдът приложи и разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр.
Чл. 23, ал.1 от НК . Към датата на деянието подсъдимият е осъждан както следва:
по НОХД 1111/97г. на ПРС с влязла в сила на 13.03.98г. присъда за извършено
престъпление по чл. 195, ал.1 т. от НК – на две години лишаване от свобода с приложение на чл. 66 , ал.1 НК като е
определен изпитателен срок от четири години ; по нохд 742/ 03 г. на ПРС с влязла в сила
присъда на 11.02.04г. за извършено престъпление на 27-28.12.97г. по 195, ал.1, т.3 на лишаване от свобода за
срок от една година, чието изтърпяване също е било отложено за изпитателен срок от три години; по НОХД 1795/ 03г. на ПРС със съдебно одобрено
споразумение на 26.09.05г. за престъпление извършено през пролетта на 1995г. по
чл. 195, ал.1,т.4 от НК – на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено за изпитателен срок от три години.
При тези данни за осъжданията
реална съвкупност формират престъпните деяния, за които подсъдимият е осъждан
по НОХД №№ 1111/97г. ; 742/03г. ; 1795/03г. и по настоящото дело , тъй като
всяко едно от престъпните деяния е извършено преди да има влязла в сила присъда
за което и да е от тях. При формираната
реална съвкупност съдът определи общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода.
Като взе предвид, че деянията в тази
съвкупност са извършени в един твърде отдалечен период от време съдът прие, че
не следва да се прилага разпоредбата на чл.- 24 от НК, тъй като е определеното общо
наказание по своя вид и размер – две години лишаване от свобода е достатъчно за
да може да въздейства на подсъдимия и останалите членове на обществото към
поправяне, превъзпитание и предупреждение да не се извършват нови престъпления.
По същите съображения съдът прие,
че не следва и така определеното общо наказание да бъде ефективно изтърпявано.
Към датата на деянието ( предвид реабилитацията по предходните осъждания)
подсъдимият не е осъждан. Наред с това съдът прецени, че поради отдалечеността
като период от време на деянията в съвкупността не е наложително за неговото
поправяне и превъзпитание , като и за постигане на целения общопревантивен
ефект ефективно изтърпяване на наложеното общо най- тежко наказание. Поради това и на основание чл. 66 ал.1 от НК
съдът постанови изтърпяването на наказанието да се отложи за изпитателен срок
от пет години ( максимално възможния), като възпитателната работа по отношение
на подсъдимия да се възложи на Наблюдателна комисия при Община Лесичово.
На основание чл. 189 ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия се възложиха сторените съдебно деловодни разноски в
размер на 20 лв.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните, като
разясни възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: