Определение по дело №1770/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4563
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 28 ноември 2020 г.)
Съдия: Атанас Ангелов Маджев
Дело: 20201100901770
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 456321.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдТО VI-2
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Атанас А. Маджев
като разгледа докладваното от Атанас А. Маджев Търговско дело №
20201100901770 по описа за 2020 година
Производството протича по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е вследствие на подаване на искова молба с вх. № 93090/17.09.2020
г., с която Б. Б. П. , с ЕГН **********, с адрес – село Дончево, област – Добрич,
община – Добрич, ул. „***** срещу Сдружение „Б.Д. ЗА З. НА П.“, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Слатина“, ж.к. „***** са предявени
искове за отмяна на две решения, които са били взети от Управителния съвет на
ответното сдружение по време на негово заседание провело се неясна за ищеца дата,
като същите са при следното съдържание : 1./ Поради липса на автентично, автономно
и свободно изявено желание за членство в БДЗП, с което е ясно изразена готовност за
споделяне на целите, задачите и формите на дейност на сдружението, отменя
решенията на Изпълнителния директор от дати 30.11.2018 г., 05.07.2019 г., и
12.07.2019 г., в частите им, с които са приети за членове на БДЗП лицата от изброени
фиктивни заявления за членство; 2./ Задължава Изпълнителния директор да
предприеме действия с оглед заличаването на лицата по т. 1 от Книгата на членовете на
БДЗП“, като при условията на евентуалност ищецът заявява претенции атакуваните две
решения да бъдат отменени по отношение на него.
В исковата молба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваните
решения, като опорочаването им произтичало от това, че Управителния съвет на
ответното сдружение, като орган на същото не разполага с необходимата
компетентност да взема решения от подобно естество. Добавено е, че в изключителна
компетентност на Общото събрание е поверено да взема решения за отмяна на
решения взети от Изпълнителния директор на Сдружението. В тази връзка решения с
подобен предмет не могат да бъдат взети валидно от различен орган, какъвто е УС,
респективно ако бъдат взети те са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Освен
това взетото решение за изключване на ищеца, като член на сдружението без да има
реализирани основания за това, доколкото Б.П. бил изразил ясна и еднопосочна воля за
приемането му като член на ответното сдружение, респективно не е извършвал в
качеството си на такъв нарушения на задължения вменени му от закона или устава,
които да обуславят изключването му като член. Това било самостоятелно основание да
се приеме, че оспорените решения са незаконосъобразни. Пак такъв извод следвал и от
това, че същите не са мотивирани, тъй като нямало изложени никакви факти, които да
се отнасят до личността на ищеца и по конкретно до липсата на воля от негова страна
да стане член на сдружението. Решенията били взети на база допускания и съмнения, в
т.ч. на резултати от направени изолирани проверки на част от 94-мата членове, които
1
са били изключени.
Като взе предвид фактическите твърдения, на които са основават предявените за
разглеждане искове, съдът намира, че те са недопустими, по следните съображения:
Предмет на делото е възникнал спор за законосъобразност на решения взети от
Управителния съвет на Сдружение „Б.Д. ЗА З. НА П.“. Визираното юридическо лице
разполага с правосубектност, чиято регулация е подчинена на нормативните правила
разписани в ЗЮЛНЦ. В чл. 25, ал.1, т.12 от ЗЮЛНЦ е предвидено, че Общото
събрание на сдружението е компетентно да отменя решения на другите органи на
сдружението, които противоречат на закона, устава или други вътрешни актове,
регламентиращи дейността на сдружението, а разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗЮЛНЦ
определя тази компетентност на общото събрание, като изключителна. Освен това в
текста на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ от законотвореца е въведено императивното правило, че
решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона,
устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред
общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов
орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година
от датата на вземане на решението. Пак в тази насока е и установеното в чл. 10, ал. 1, т.
6 от Устава на сдружението правило, че в спектъра на правомощията на общото
събрание е да отменя решения на другите органи на Сдружението, които противоречат
на закона, устава или други вътрешни актове, регламентиращи дейността му. Казаното
означава, че за ищеца не се наблюдава наличие на правен интерес от директна съдебна
З. на правата му във връзка с решенията, които Управителния съвет на ответното
сдружение е приел във връзка с отмяна на решения на Изпълнителния директор за
приемането на редица членове, в т.ч. и на него, както и за заличаването им от книгата
на членовете на ответника. Упражняването на З.та на интересите на засегнатия от тези
решения Б.П. може да се реализира единствено по пътя на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, като
засягащото го решение на УС бъде атакувано пред върховния орган на Сдружението,
какъвто е Общото събрание. Завършвайки процедурата по този законово установен
вътрешен контрол за законосъобразност на актове на органите на ЮЛНЦ и при липса
на позитивен резултат от оспорването за ищеца би възникнала възможността да
атакува по съдебен ред в рамките на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, но вече решението на
ОС, с което евентуално неговото оспорване с предмет решенията взети от УС е било
отхвърлено. Доколкото от исковата молба не се открояват твърдения за провеждане на
подобна процедура, а директно се настоява за отмяна на актове на управителния съвет
на ответното ЮЛНЦ, то заключението на настоящата инстанция е, че предявените за
разглеждане искове са недопустими, поради което исковата молба подлежи на
връщане, а образуваното по повод на нея исково производство на прекратяване.
Така мотивиран, на основание чл. 130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 93090/17.09.2020 г., с която от Б. Б. П. , с ЕГН
**********, с адрес – село Дончево, област – Добрич, община – Добрич, ул. „*****
срещу Сдружение „Б.Д. ЗА З. НА П.“, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
– гр. София, р-н „Слатина“, ж.к. „***** са предявени за разглеждане искове за отмяна
на две решения, които са били взети от Управителния съвет на ответното сдружение
по време на негово заседание провело се неясна за ищеца дата, чието съдържание е
следното : 1./ Поради липса на автентично, автономно и свободно изявено желание за
2
членство в БДЗП, с което е ясно изразена готовност за споделяне на целите, задачите и
формите на дейност на сдружението, отменя решенията на Изпълнителния директор от
дати 30.11.2018 г., 05.07.2019 г., и 12.07.2019 г., в частите им, с които са приети за
членове на БДЗП лицата от изброени фиктивни заявления за членство; 2./ Задължава
Изпълнителния директор да предприеме действия с оглед заличаването на лицата по т.
1 от Книгата на членовете на БДЗП“, респективно при условията на евентуалност
ищецът заявява претенции атакуваните две решения да бъдат отменени по отношение
единствено на него.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1770 по описа за 2020г., което е
образувано пред Софийски градски съд, ТО, VI-2 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски апелативен съд
с частна жалба, която може да бъде подадена в 1-седмичен срок, считано от връчване
на препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3