ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
гр.Пазарджик, 29.07.2023 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 29.07.2023
год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа гр. дело №4431 по описа на съда за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпило
уведомително писмо от Национално бюро за правна помощ, гр.София.
Настоящето дело е образувано по повод предявен от „Българска
банка за развитие“ АД против П.А.К. и Ц.П.К. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
С Определение №1855 от 14.08.2020г. на основание чл.95
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗПП, на ответника П.А.К. е предоставена
правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото до
приключването му във всички съдебни инстанции. За осъществяване на правната
помощ с писмо от 18.08.2020г. е определен адв.В.Л., вписан в НРПП под №1124.
С определение на съда от 25.08.2020г. определеният
адвокат е назначен като особен представител на ответника.
С влязло в сила на 12.05.2022г. решение, искът по
чл.135 от ЗЗД е уважен.
По делото е постъпило писмо от НБПП, придружено с
Решение №ПЗ-56-6427/01.04.2022г. на Председателя на Бюрото, с което на
основание представен отчет и чл.25 ал.1, вр. чл.25 ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на адв.В.Л. е определено за изплащане
възнаграждение в размер на 540 лв. за предоставената правна помощ на ответника
във въззивното производство. Отразено е изплащането му. В писмото е
обективирано искане на основание чл.81, във връзка с чл.78 ал.7 от ГПК, във връзка
с чл.27а от ЗПрП за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката,
предоставил правната помощ в определения размер.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.2, във връзка с
чл.21, т.3 от ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство,
обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага
със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. В чл.23 ал.3 от ЗПрП съдът е посочен като орган,
който в хипотезата на ал.2 предоставя правната помощ, както и критерият, който
той съобразява. Чл.23 от ЗПрП не посочва изрично, че правната помощ във вида
процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се
извлича от чл.2 от ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата.
Съгласно чл.94 от ГПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна
адвокатска защита. Това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП. Правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно
чл.5 от ЗПрП и се поема от държавата, като по този начин се гарантира
конституционно признатото им право на защита в процеса. С чл.27а от ЗПрП е предвидено
изключение от този принцип - възстановяването на направените разноски на
държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена,
в определени със закон случаи.
Уредените в чл.78 ал.7, изр.1 и 2 от ГПК две хипотези
не са такива случаи. В първия случай ако искът на лицето, на което е
предоставена правна помощ е уважен, съответно то има право на разноски, за НБПП
възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско
възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, като осъди
изгубилата спора страна за нея /а не страната, на която е предоставена правна
помощ/.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.7, изр.2 от ГПК в
случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска, т.е. съобразно изхода на спора. Следователно в
случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното
дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП
средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за адвокат/.
Налага се извода, че чл.78 ал.7, изр.1 и изр.2 от ГПК
не са от изключенията, предвидени в текста на чл.27а от ГПК, за разлика от
чл.97 ал.2 от ГПК - случаят на лишаване от правна помощ и чл.96 ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.27 от ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поради промяна
в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена /в този смисъл
Определение №238 от 27.10.2016г. по гр.д. №5920/2015г. на ВКС, I ГО;
Определение №131 от 24.06.2016г. по ч.гр.д. №2020/2016г. на ВКС, II ГО,
Определение №99 от 14.04.2016г. по ч.гр.д. №730/2016г. на ВКС I ГО и др./.
Следователно в конкретния случай не е налице
нито една от горните хипотези, даващи основание за възлагането в тежест на ищеца
или на ответниците - да възстанови на НБПП изплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
Затова адвокатското възнаграждение следва да
остане за сметка на НБПП.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национално бюро за
правна помощ за присъждане на разноските за изплатено от него адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника по гр.д. №4431/2019г. по
описа на Районен съд-Пазарджик - П.А.К. правна помощ във въззивното
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните и на НБПП пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: