Определение по дело №4431/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юли 2023 г.
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20195220104431
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№

 

гр.Пазарджик, 29.07.2023 год.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 29.07.2023 год., в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

                                                                                                     

като разгледа гр. дело №4431 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е образувано по повод постъпило уведомително писмо от Национално бюро за правна помощ, гр.София.

Настоящето дело е образувано по повод предявен от „Българска банка за развитие“ АД против П.А.К. и Ц.П.К. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

С Определение №1855 от 14.08.2020г. на основание чл.95 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.25 ал.1 от ЗПП, на ответника П.А.К. е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото до приключването му във всички съдебни инстанции. За осъществяване на правната помощ с писмо от 18.08.2020г. е определен адв.В.Л., вписан в НРПП под №1124.

С определение на съда от 25.08.2020г. определеният адвокат е назначен като особен представител на ответника.

С влязло в сила на 12.05.2022г. решение, искът по чл.135 от ЗЗД е уважен.

По делото е постъпило писмо от НБПП, придружено с Решение №ПЗ-56-6427/01.04.2022г. на Председателя на Бюрото, с което на основание представен отчет и чл.25 ал.1, вр. чл.25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на адв.В.Л. е определено за изплащане възнаграждение в размер на 540 лв. за предоставената правна помощ на ответника във въззивното производство. Отразено е изплащането му. В писмото е обективирано искане на основание чл.81, във връзка с чл.78 ал.7 от ГПК, във връзка с чл.27а от ЗПрП за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правната помощ в определения размер.

Съгласно разпоредбата на чл.23 ал.2, във връзка с чл.21, т.3 от ЗПрП, правната помощ, във вида на процесуално представителство, обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В чл.23 ал.3 от ЗПрП съдът е посочен като орган, който в хипотезата на ал.2 предоставя правната помощ, както и критерият, който той съобразява. Чл.23 от ЗПрП не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл.2 от ЗПрП, където е посочено, че тя се финансира от държавата. Съгласно чл.94 от ГПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП. Правната помощ се предоставя на физически лица, съгласно чл.5 от ЗПрП и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. С чл.27а от ЗПрП е предвидено изключение от този принцип - възстановяването на направените разноски на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, в определени със закон случаи.

Уредените в чл.78 ал.7, изр.1 и 2 от ГПК две хипотези не са такива случаи. В първия случай ако искът на лицето, на което е предоставена правна помощ е уважен, съответно то има право на разноски, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, като осъди изгубилата спора страна за нея /а не страната, на която е предоставена правна помощ/.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.7, изр.2 от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. съобразно изхода на спора. Следователно в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за адвокат/.

Налага се извода, че чл.78 ал.7, изр.1 и изр.2 от ГПК не са от изключенията, предвидени в текста на чл.27а от ГПК, за разлика от чл.97 ал.2 от ГПК - случаят на лишаване от правна помощ и чл.96 ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.27 от ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена /в този смисъл Определение №238 от 27.10.2016г. по гр.д. №5920/2015г. на ВКС, I ГО; Определение №131 от 24.06.2016г. по ч.гр.д. №2020/2016г. на ВКС, II ГО, Определение №99 от 14.04.2016г. по ч.гр.д. №730/2016г. на ВКС I ГО и др./.

Следователно в конкретния случай не е налице нито една от горните хипотези, даващи основание за възлагането в тежест на ищеца или на ответниците - да възстанови на НБПП изплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Затова адвокатското възнаграждение следва да остане за сметка на НБПП.

По изложените съображения, съдът

 

        О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноските за изплатено от него адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника по гр.д. №4431/2019г. по описа на Районен съд-Пазарджик  - П.А.К. правна помощ във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните и на НБПП пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: