РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на тринадесети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100196 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от А. В.-Т.,
родена на *** г., с адрес: *****, чрез пълномощника й адв. Д. П. от САК,
против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищцата е
собственик по наследство на недвижим имот – дворно място с площ от 505
кв.м., находящо се в землището на с. Луково, Софийска област и попадащо в
границите на околовръстния полигон на мах. „***“, одобрен с Решение №
08/09.02.1982 г. от ИК на ОНС-София, а съгласно скица – поземлен имот в с.
Луково, Софийска област, съставляваш имот пл. № ** от неодобрен
кадастрален план от 1990 г. с площ от 505 кв.м., при граници и съседи на
имота: път, имот на наследници на И. В. и имот с идентификатор *** –
земеделска територия на община Своге. Имотът е индивидуализиран в
приложената към исковата молба комбинирана ситуационна скица с № 457 от
13.11.2022 г., както част от него се застъпва с имот общинска собственост с
идентификатор ***. Твърди се още, че наследодателите на ищцата И. И. В.,
ЕГН **********, починал на *** г. и С. Д. В., ЕГН **********, починала на
*** г., които имали сключен граждански брак от *** г., са владели имота от
04.03.1972 г., когато са го закупили с частен договор за покупко-продажба и
им е предадено владението върху същия, до смъртта си. Сочи се, че същите са
оградили имота с трайна ограда, засадили го с плодни дървета, направили си
зеленчукова градина. В периода 1975-1977 г. са построили в имота масивна
вилна сграда със застроена площ от 35 кв.м., впоследствие узаконена с Акт за
узаконяване № 185/26.08.1991 г. на ОНС-гр. Своге. Вследствие на
осъщественото от наследодателите на ищцата владение върху имота се
твърди, че в тяхна полза е изтекла давност за периода от 04.03.1972 г. до
04.03.1982 г., за което през 1991 г. са се снабдили с документ, удостоверяващ
1
правото им на собственост – Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давност № 1, том X, дело № 2125/1991 г. на Свогенски
районен съдия. След смъртта на наследодателите ищцата е придобила правото
на собственост по наследство и до днес владее имота. При така описаните
обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната
община, че ищцата е собственик по наследство на реална част от имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Луково, общ. Своге, одобрени със Заповед № РД-18-216/25.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 321 кв.м., като въпросната
част е с площ от 190 кв.м. и е заключена между точките, обозначени с цифрите
1, 2, 3, 4, 5 и 1, с червен цвят на комбинирната скица на вещото лице инж. Л.
М., представляваща Приложение № 1 към СТЕ, приета по настоящото дело.
Предявен е положителен установителен иск за собственост, като
условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В
случая такъв интерес спрямо ответника е налице, тъй като видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства, имотът, на реална
част от който ищцата твърди, че е собственик, е отразен в кадастралната карта
като общинска собственост.
От Община Своге е подаден писмен отговор, чрез адв. И. Ц. –
пълномощник на кмета. В него се твърди нередовност на исковата молба.
Евентуално, по съществото на спора се заявява, че наследодателите на ищцата
не биха могли да придобият правото на собственост върху спорната част от
имота на заявеното от ищцата основание (по давност), тъй като е имало
законова забрана за това. От своя страна, пълномощникът на ответника
твърди, че Община Своге е придобила правото на собственост поради това, че
земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост, съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), съответно по
силата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и евентуално, че общината е придобила имота
по давност за периода от 27.08.1997 г. (датата на одобряване на картата на
съществуващи и възстановими стари реални граници на с. Луково) до
27.08.2007 г. С оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения
иск, като неоснователен и недоказан.
В производството са събрани писмени доказателства, разпитани са двама
свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено заключението на
вещото лице.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните
аргументираха застъпваните от тях тези, като по делото постъпиха и писмени
защити от адв. П. и от адв. Ц..
Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото констативен нотариален акт се установява, че
на 05.07.1991 г. наследодателите на ищцата, по време на сключения между тях
на 22.11.1959 г. граждански брак, са признати за собственици на дворно място
с площ от 505 кв.м., находящо се в землището на с. Луково, Софийска област и
2
попадащо в границите на околовръстния полигон на мах. „***“, одобрен с
Решение № 08/09.02.1982 г. от ИК на ОНС-София, заедно с незаконно
построената в имота масивна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ
от 35 кв.м. Последната впоследствие е узаконена с Акт за узаконяване №
185/26.08.1991 г. на ОНС-гр. Своге, където е посочено, че същата е построена
през 1975 г.
От заключението на вещото лице и от изготвените от него скици се
установява, че спорната част от имота с площ от 190 кв.м. не попада в
границите на строителния полигон на мах. „***“. Този извод е направен въз
основа на картата на възстановената собственост (КВС), кадастралната карта
и кадастралните регистри (КККР). Според скицата от Службата по геодезия,
картография и кадастър – Софийска област имот с идентификатор ***,
включително въпросните 190 кв.м., е земеделска територия (ливада).
Независимо от това, за периода след 1975 г. (когато е построена сградата в
имота) мястото от 190 кв.м. фактически се е ползвало като двор към сграда. В
потвърждение на този извод е и обстоятелството, че по едромащабната
топографска карта (ЕТК) от 1986 г. въпросните 190 кв.м., както и останалата
част от имота от 505 кв.м., попадат в строителния полигон. Сградата е
узаконена през 1991 г. от компетентното длъжностно лице в Община Своге,
като в акта за узаконяване е посочено, че същата е собственост на С. Д. В. и на
И. И. В. При липса на регулация за местността – до днес, както и на определен
околовръстен полигон за местността – до 1982 г., дали определен терен е част
от дворно място следва да се определи от фактическото му ползване. В случая
спорните 190 кв.м. са се ползвали като част от дворното място, включително
Община Своге е узаконила сграда, приемайки, че същата е построена през
1975 г. (т.е. към тази година имотът е бил във владение на семейство В.), а част
от тази сграда попада във въпросните 190 кв.м. В Решение № 84 от 11.08.1987
г. на Изпълнителния комитет на Софийския окръжен народен съвет изрично е
посочено, че се одобряват околовръстните полигони на терените застроени със
сгради по § 2 от преходните разпоредби на Закона за териториалното и
селищното устройство. В случай, че сградата е била построена върху
заграбена от държавата земя, тя е подлежала на премахване или отнемане, а не
на узаконяване. По изложените съображения съдът приема, че след 1975 г.
спорната по делото част от имот с площ от 190 кв.м. е имала статут на дворно
място. Видно е от приложените към заключението скици, че имотът на ищцата
не е единственият застроен имот в района. Следователно към момента на
влизане в сила на ЗСПЗЗ процесните 190 кв.м. не са представлявали
земеделска земя. Точните граници на застъпването са посочени в скицата на
вещото лице. Инженер Л. М. е категоричен, че е налице идентичност между
имота на ищцата и на ответника – в частта на застъпването. Спорната част от
имота не е била обобществявана, съответно не е била и възстановявана, като
не се касае за земеделска земя останала след възстановяване правата на
собствениците. Напротив, през целия този период след 1972 г., имотът се е
облагородявал и обитавал, като в него има изградена вилна сграда, която се е
ползвала. Последното се подкрепя от показанията на разпитаните по делото
свидетели, като макар свидетелката Е. М. да е ходила в имота веднъж през
1981 г. – 1982 г., тя познава ищцата от 1971 г. и е ставала свидетел на
разговори между наследодателите на ищцата относно изравняването и
3
терасирането на имота преди извършването на строежа на сградата в него през
1975 г., както и относно самата сграда. Очевидно имотът е владян от
наследодателите на ищцата и към 05.07.1991 г., когато са се снабдили с
документ, удостоверяващ правото им на собственост, както и към 26.08.1991 г.
– датата на издаване на акта на узаконяване. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, общината не може да придобие правото на собственост.
Липсва придобивно основание, по силата което Община Своге да е станала
собственик на спорната част от имота.
Видно от представените с исковата молба удостоверения за наследници
И. И. В. е починал на *** г., като е оставил за свои наследници дъщеря си –
ищцата по делото и съпругата си – С. Д. В. Последната е починала на *** г. и е
оставила единствен свой наследник – ищцата по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна
страна, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан. Безспорно се
установи, че наследодателите на ищцата са придобили правото на собственост
върху имота в режим на СИО по давност към 1982 г., тъй като са били налице
обективният и субективният елемент за това и не е имало други законови
пречки. Наследодателите на ищцата са владеели имота след 1975 г. -
обстоятелство, признато от ответната община в акта за узаконяване,
следователно законосъобразно с констативния нотариален акт от 05.07.1991 г.
те са признати за собственици по давностно владение. След смъртта на
последните и към настоящия момент правото на собственост върху имота,
включително върху спорната реална част, принадлежи на ищцата.
Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез
лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното
поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в
предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване
правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС,
ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото
на собственост по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим,
тъй като имотът е застроен и поради това няма земеделски характер.
Спорната част от имота не е била обобществявана, съответно не е била и
възстановявана, като не се касае за земеделска земя останала след
възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на
собственост на соченото основание. Не се доказа спорната част от имота да е
станала държавна собственост и собственикът да е бил обезщетен, на
основание чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.). Не са ангажирани по делото никакви
доказателства и за другото сочено от ответника придобивно основание, а
именно, че ответната община е придобила правото на собственост върху
процесния имот по давност. Следва да се има предвид и, че смисълът на чл. 6,
предл. 2 от ЗС (в редакция към 1951 г.) е да се актуват за държавни
безстопанствени имоти, поради което не стават държавни имотите, които се
4
владеят от някого преди да е изтекъл законоустановеният срок на
придобивната давност. Твърдението, че имотът е бил безстопанствен не може
да бъде споделено, с оглед изложеното по-горе. След като по делото липсват
доказателства последният да е частна държавна или общинска собственост, то
неотносимо е възражението, че на 31.05.2006 г. течението на давностния срок
е спряно с § 1 от ДР на ЗС и спирането е продължило до 04.03.2022 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото. По искането с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът счита за основателно възражението на пълномощника
на ответника, тъй като е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права, както и с обема на извършената работа. Делото не се отличава нито с
правна, нито с фактическа сложност. Данъчната оценка на спорната земя е
минимална. По настоящото дело, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на същото, както и с оглед цената на иска, следва да се намали
дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение до сумата от 400
лева, колкото е възнаграждението заплатено на пълномощника на другата
страна. Разноските за държавни такси и за възнаграждение на вещо лице се
дължат изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявен от А. В.-Т., родена на *** г., с адрес: ***, срещу Община
Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ № 7, представлявана от
кмета Е. К. И., че А. В.-Т. е собственик на част от поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
Луково, общ. Своге, одобрени със Заповед № РД-18-216/25.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 321 кв.м., като тази част е с
площ от 190 кв.м. и е заключена между точките, обозначени с цифрите 1,
2, 3, 4, 5 и 1, с червен цвят на комбинирната скица на вещото лице инж. Л. М.
(Приложение № 1 към СТЕ), приподписана от председателя на съдебния
състав на 15.09.2025 г. и представляваща неразделна част от настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Своге, с адрес: гр. Своге, ул. „Ал. Стамболийски“ №
7, БУЛСТАТ: *********, представлявана от кмета Е. К. И., да заплати на А.
В.-Т., родена на *** г., с адрес: ***, направените по делото разноски за
държавна такса, за вещо лице и за адвокат в размер на 720 лева, като
адвокатското възнаграждение е намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна
сила решение подлежи на вписване.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
5
Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6