№ 196
гр. гр. Добрич, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500078 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Д. ЕНЧ. Д. от гр.Д.,“Б.Е.ЕООД гр.Д. и „Вортекс агро“
ООД-гр.Д. срещу решение №260594/06.12.2021 г. по гр.д.№1738/2020 г. на
Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено по
предявените от Ш. Х. Ш. с ЕГН **********, с адрес: с. П.Д., ул. „Ч.№*,
община К., област Д., и Ф. Х. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. „О.№**,
община Б., срещу Д. ЕНЧ. Д., с ЕГН **********, с адрес: град Д., ж.к. „Д.***,
„Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Д.,
ул. „В.№** и „Вортекс Агро“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Д., ул. „В.№**, искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че
ищците са собственици по наследство на помещения № 1 и № 2, с площ от
245 кв.м., оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по
съдебно-техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ
неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение
– Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община К.,
област Д.;Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс Агро“ ООД са осъдени да предадат на Ш. Х.
Ш. и Ф. Х. Р. владението върху помещения № 1 и № 2, с площ от 245 кв.м.,
1
оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-
техническа експертиза с вх. № 270049/15.10.2021 г., представляващ
неразделна част от решението, в сграда с площ от 492 кв.м., с предназначение
– Навес-Банцинг, находяща се в парцел II, кв. 31А, в с. П.Д., община К.,
област Д.;Д. ЕНЧ. Д.,„Б.Е.“ ЕООД и „Вортекс Агро“ ООД са осъдени да
заплатят на Ш. Х. Ш. и Ф. Х. Р. сумата от 654,04 лева – разноски по гр.д. №
1738/2020 г. по описа на Районен съд-Добрич.Според въззивниците
решението в атакуваната му част е неправилно,като се настоява за отмяната
му в тази част и за цялостно отхвърляне на исковете.Същото не било
съобразено с доказателствата.От заключенията по допуснатите СТЕ се
установило,че не бил налице административен акт,по силата на който да е
била извършена промяна на процесната сграда и последната да е била
обособена в няколко отделни помещения,представляващи самостоятелни
обекти.Доказателствата сочели,че въззивникът Д. ЕНЧ. Д. се легитимира като
собственик на цялата процесна сграда по силата на постановление за
възлагане на ДСИ при ДРС.Въззивниците претендират сторените от тях
разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Ш.
Х. Ш. и Ф. Х. Р. изразяват становище за неоснователност на жалбата и
настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната
част.Претендират разноски за въззивното производство.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът Д. ЕНЧ. Д. е получил препис от първоинстанционното
решение на 08.12.2021 г.,а останалите двама въззивници са уведомени за
решението по реда на чл.50 ал.2 от ГПК на 12.01.2022 г.;жалбата е подадена
на 22.12.2021 г. при изтекъл за Д.Д. срок за въззивно обжалване на 22.12.2021
г.,а за останалите въззивници на 26.01.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за тях част.Разгледана по
същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
2
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно
в атакуваната част поради следните съображения:
Гр.д.№1738/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№13090/27.07.2020 г.,уточнена с молба вх.№260588/19.08.2020 г. /на лист 18
от делото на ДРС/ и молба вх.№269271/26.08.2021 г. /на лист 138 от делото на
ДРС/,с която са предявени активно и пасивно субективно съединени искове
на основание чл.108 от ЗС от Ф. Х. Р. от с.С.,общ.Б.,обл.Д. и Ш. Х. Ш. от
с.П.Д.,общ.К.,обл.Д. срещу Д. ЕНЧ. Д. от гр.Д.,“Б.Е.ЕООД гр.Д. и „Вортекс
Агро“ ООД-гр.Д. за установяване правото на собственост на ищците по
наследяване от Х.Х.А.,б.ж. на с.П.Д.,върху обособени две помещения с площ
от 247 кв.м в източната част на сграда,построена в парцел ІІ,кв.31А по плана
на с.П.Д.,общ.К.,имащи предназначение на навес-банцинг,които в хода на
производството по делото са идентифицирани като помещения №1 и 2 с площ
от 245 кв.м,оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по
съдебно-техническа експертиза с вх.№270049/15.10.2021 г. по описа на
ДРС,както и за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението
върху описаните помещения.
С решението си в обжалваната му част ДРС е признал за установено
спрямо тримата ответници,че ищците са собственици на горните две
помещения,и е осъдил ответниците Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс Агро“ ООД да им
предадат владението върху тях.
В исковата молба ищците са се позовали на придобиване на правото на
собственост от техния наследодател по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност,като владението му започнало през 1994 г. след участие в
търг за закупуване на имота от ТКЗС-с.П.Д. /в ликвидация/ и продължило до
смъртта му през ноември 2019 г.След смъртта му ищците продължили
владението.При посещение в имота установили,че е сменен катинарът на
входната врата,като от кмета на селото и пазач на съседна сграда разбрали,че
горното било сторено от представляващия „Вортекс Агро“ ООД Е. Д.
Е.,който им заявил,че синът му Д. ЕНЧ. Д. бил собственик на сградата.
Писмен отговор на исковата молба е подаден само от ответника Д. ЕНЧ.
Д..Същият е оспорил основателността на исковете и е настоял за
3
отхвърлянето им.Оспорил е правото на собственост на ищците и е заявил,че
той се легитимира като собственик въз основа на влязло в сила постановление
за възлагане от 19.06.2014 г.,изготвено от ДСИ при ДРС.
Следва да се отбележи,че в отговора на исковата молба,подаден в срока
по чл.131 ал.1 от ГПК,горният ответник не е навел доводи за своя
собственическа легитимация на друго евентуално/алтернативно основание,в
частност не се е позовал изрично и на придобиване по оригинерен способ-
придобивна давност.Едва в първото по делото открито съдебно заседание на
08.04.2021 г. пред ДРС процесуалният му представител адв.А. е заявил,че
доверителят му е придобил собствеността и по силата на изтекла в негова
полза кратка придобивна давност от 5 години.Позоваването е сторено извън
срока по чл.131 ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба,поради което е
преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Следва да се отбележи,че позоваването от ищците на придобито от
наследодателя им право на собственост по давност е възможно,макар и
приживе последният да не се е позовал на давността.В рамките на съдебен
процес е възможно да се признаят права на собственост на неговите
наследници,в каквато насока е т.3 от Тълкувателно решение №4/17.12.2012 г.
по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Видно от удостоверенията за наследници на листи 7 и 8 от делото на
ДРС,двете ищци са наследници по закон /низходящи/ на Х.Х.А.,б.ж. на с.П.Д.
/техен баща/,починал на 16.11.2019 г.През 1994 г. наследодателят им участва
в проведен на 11.02.1994 г. търг за продажба на обекти-собственост на ТКЗС-
с.Д. /в ликвидация/ и с протокол №18 от същата дата /на лист 4 от делото на
ДРС/ е определен за купувач на „навес-банцинг“ при продажна цена 147 000
лв.За продажбата му е издадена от горното ТКЗС фактура №23/16.03.1994 г.
/на лист 5 от делото на ДРС/.Във фактурата липсва каквато и да било
индивидуализация /местоположение по план,адрес,площ и др. белези/ на
горния „навес-банцинг“,поради което като самостоятелен документ същата не
може да се третира като относима именно спрямо процесния имот.Тази
фактура няма формата и съдържанието на писмен договор за покупко-
продажба на недвижим имот,сключен дори в обикновена писмена форма.А в
4
случая договорът за продажба е следвало да е сключен в нотариална форма за
действителност съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД.Необходимата форма
за сключване на сделки на разпореждане с недвижими имоти на такива
организации към февруари-март 1994 г. е била именно
нотариалната.Препращането в чл.48 ал.8 от ППЗСПЗЗ към чл.43 ал.2 от
ППЗСПЗЗ и към Наредбата за търговете,приета с ПМС №105/15.06.1992
г.,обн.ДВ,бр.50/19.06.1992 г.,отм.ДВ,бр.85/26.09.2003г.,е само що се касае до
реда за провеждане на търговете с предмет такова имущество-така изрично
„търгът се провежда”.Липсва препращане и за следващите търга
действия.Договорите за прехвърляне правото на собственост се сключват
след приключване на търга и въз основа на резултатите от него,без да са
елемент от същия.Следователно горепосочените разпоредби от ППЗСПЗЗ не
препращат и към чл.16 от Наредбата за търговете /отм./ във вр. с чл.18 от
ЗС,предвиждащ обикновена писмена форма.Към февруари-март 1994 г.
изрично не е било предвидено друго,поради което приложимата относно
формата на договора за продажба правна норма е чл.18 от ЗЗД и договорът е
трябвало да бъде сключен в нотариална форма.По-късно въведената с §29 ал.1
/редакция от ДВ,бр.79/1996 г./ от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /обн.ДВ,бр.45/1995 г./
писмена форма с нотариална заверка на подписите е неотносима към
случая,защото е въведена след 1994 г.Поради липса на сключен договор в
изискуемата форма за валидност наследодателят на ищците не е придобил
собствеността върху процесните две помещения-обособени части от сграда
по деривативен способ-договор за продажба.Участието му в търга обаче и
определянето му за купувач през 1994 г. е основание за отпочване от същия
на владение върху имота-упражняване на фактическа власт с намерение за
своене.Завладяването вследствие горния търг именно на процесните две
помещения се удостоверява от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Разпитани са свидетелите С.Н. /кмет на с.П.Д./,Г.С.,И.О.,Р.Й. и
Н.П..Свидетелката Н. сочи,че свидетелят Г.С. е отишъл при нея и я е
уведомил,че Е. Е. и М. Е. са разбили катинара на „банцинга“ и са сложили нов
катинар.Поради тази причина свидетелката извикала наследниците на Х.,за
който знаела,че е собственик на „банцинга“,както и Е. Е. и М. Е..След като и
двете страни представили документи за имота,ги посъветвала да предявят
претенциите си пред съда.Свидетелят Г.С. потвърждава изложеното от С.Н.
5
досежно извършената смяна на катинарите на „банцинга“.Същият твърди,че
живее в с.П.Д. от 1966 г.Съсед е на Х. А. и ищците.Заявява,че през 1993 г.-
1994 г. Х. участвал и спечелил търг за сграда,която представлява склад и
банцинг за бичене на дъски.Обяснява,че сградата е разделена на три
помещения,като банцингът се ползвал от Х. до смъртта му.Там същият
съхранявал зърно и слама.Другите две помещения се използвали от
Д.М.,впоследствие от М. Е. и Е. Е..Сочи също,че в близост има и друга
сграда,която се ползва от И.У..Свидетелят И.О. в унисон с горните свидетели
споделя,че процесната сграда е разделена на отделни помещения и че
помещението,представляващо банцинг /гатер/,се използвало от наследодателя
на ищците Х. от 1994 г. до смъртта му.Единствено свидетелите Р.Й. и Н.П.
твърдят,че процесната сграда е била изцяло собственост на Д. Е.,а
впоследствие собственици на сградата са станали синовете му Е. Е. и М. Е..И
двамата свидетели,посочени от ответниците и естествено подкрепящи тезата
им относно правата върху имота,непротиворечиво потвърждават изтъкнатия
от останалите свидетели факт,че наследодателят на ищците Х. А. е ползвал
крайната дясна част на сградата до смъртта си,като е складирал там бали и
зърно.Двамата свидетели изтъкват разбираемо друго основание за горното
ползване-съгласие на собственика Д. Е.,което твърдение обаче е
несъвместимо с установените по-горе данни,че Х. А. е имал основание да
упражнява фактическа власт върху имота със субективно отношение към него
като към свой предвид участието му в търга от 1994 г.,определянето му за
купувач и заплащането на продажна цена,издаване на фактура за покупката.За
собственическото му отношение към имота свидетелства и фактът,че през
1997 г. е заплатил парични средства за извършване на технически дейности
по заснемане и проектиране на стопанския двор на бившето ТКЗС в
с.П.Д.,видно от фактура №461/14.03.1997 г. на лист 6 от делото на
ДРС.Именно съзнанието,че притежава сграда в стопанския двор,единствено
би могло да го мотивира да стори такива разноски.
С оглед удостовереното от свидетелите
непрекъснато,спокойно,явно,несмущавано упражняване на фактическа власт
върху процесните два обекта в сграда през периода 1994 г.-2019 г. от
наследодателя на ищците,при липса на претенции и домогвания спрямо
процесните две помещения през горния период дори от третото лице Д. Е.
М.,снабдил се през 2006 г. с нотариален акт за собственост по давност върху
6
„навес-дърводелна и склад-навес банцинг“ с площ от 868 кв.м в парцел
ІІ,кв.31А /нотариален акт №40,т.ІV,рег.№2733,нот.д.№524/2006 г. на
нотариуса Кр.К. с район на действие ДРС на лист 88 от делото на ДРС/,както
и от последващия приобретател „Б.Е.“ ООД-гр.Д.,представляван от М. Д.
Е.,придобил същата сграда по договор за дарение,обективиран в нотариален
акт №129,т.І,рег.№712,нот.д.№98/2008 г. на нотариуса Кр.К. /на лист 89 от
делото на ДРС/,респ. от закупилия през 2012 г. имота „Вортекс Агро“ ООД-
гр.Д. /в тази насока данните в заключението по първоначална СТЕ на листи
83-86 от делото на ДРС/,следва да се приеме,че наследодателят на ищците Х.
А. е придобил след 10-годишно владение,считано от 1994 г.,а именно през
2004 г.,правото на собственост върху двата обекта в сграда по
давност.Същият е демонстрирал владението си спрямо всички,щом като е
било известно сред хората в селото,че е собственик на помещенията-в тази
насока показанията на разпитаните свидетели,вкл. кмета на селото /с
изключение на Р.Й. и Н.П.,чиито показания съдът не кредитира изцяло като
достоверни по изложени по-горе съображения/.
Двете помещения са годен обект на придобиване чрез посочения
оригинерен способ,защото представляват реално обособени самостоятелни
обекти.Последното е установено от вещото лице М.Х. по допуснатата
допълнителна СТЕ /на листи 154-156 от делото на ДРС/.В заключението по
първата СТЕ същото вещо лице е констатирало,че в парцел II в кв. 31А по
плана на с.П.Д.,община К.,област Д. има две сгради,които са заснети и
нанесени в неодобрения кадастрален план,изработен по програма „ФАР“
/скица на лист 92 от делото на ДРС/.Западната сграда,обозначена на скицата
като 01,е с площ от 360 кв.м.,а източната сграда 02 е с площ от 492
кв.м.Експертът е констатирал,че сградите отстоят на 14,12 м една от друга.От
заключението по втората експертиза става ясно,че в източната сграда 02 има
шест помещения,обозначени с №1 до 6 на приложения план към
заключението.Процесните помещения с №1 и №2 са с площ от 245 кв.м.,а
тези с №3 до 6 са с площ от 247 кв.м.Вещото лице е посочило,че между
помещения №1 и 2 има преходна врата,т.е. същите са функционално свързани
помежду си,като двете помещения са отделени от останалите четири с
преградна стена,т.е. между тях и останалите помещения с №3 до 6 няма
функционална връзка.Последното сочи,че процесните две помещения №1 и 2
са обособени като самостоятелен обект спрямо останалите и като такъв върху
7
тях може да се придобие правото на собственост по давност.
След като наследодателят на ищците е придобил правото на собственост
върху процесните помещения по давност,след смъртта му по наследствено
правоприемство това право е преминало към двете ищци-негови
низходящи,които се легитимират понастоящем като собственици.Не е спорно
по делото,а това се сочи и от разпитаните свидетели,че понастоящем
ответниците Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс агро“ ООД,представлявано от Е. Д.Е. и М.
Д.Е.,са във владение на имота /сменили след смъртта на наследодателя на
ищците катинара на входната врата на помещенията/.Предявените искове са
основателни в установителната си част досежно двете помещения №1 и 2 и
подлежат в тази част на уважаване спрямо тримата ответници,а в
осъдителната част са основателни спрямо ответниците Д. ЕНЧ. Д. и „Вортекс
агро“ ООД и подлежат на уважаване в тази част спрямо тях.
Следва да се посочи,че възражението на ответника Д. ЕНЧ. Д.,че се
легитимира като собственик понастоящем на цялата сграда въз основа на
влязлото в сила на 25.07.2014 г. постановление за възлагане от 19.06.2014
г.,изготвено от ДСИ при ДРС по изп.д.№2053/2011 г. по описа на СИС при
ДРС,е неоснователно.От описанието на възложения имот не може да се
извлече извод,че същият е придобил по силата на възлагането именно
процесните две помещения-самостоятелен обект в сграда.На същия е
възложен навес дърводелна и склад /навес банцинг/ с площ от 868 кв.м в
парцел ІІ,кв.31А по плана на стопанския двор на с.П.Д..От заключението на
вещото лице по първоначалната СТЕ се установява,че в процесния парцел
такава сграда с площ от 868 кв.м не съществува.Налице са две отделни сгради
на разстояние 14,12 м една от друга-едната с площ 360 кв.м,а другата с площ
492 кв.м.Дори да се приеме,че през 2014 г. ДСИ е възложил на ответника Д.Д.
двете описани сгради,последният не е могъл да придобие по силата на
постановлението правото на собственост върху процесните две помещения
№1 и 2,тъй като същото не е имало транслативен ефект в тази част,доколкото
не могат да се прехвърлят права,които не са били в патримониума на
длъжника по изпълнението „Б.Е.“ ООД.Още от 2004 г. наследодателят на
ищците е бил собственик на обекта по силата на придобивна давност,поради
което и последващите изброени прехвърлителни сделки:от 2008 г.-дарение от
Д. Е. М. и М. М.ова М.а в полза на „Б.Е.“ ООД /нотариален акт №129/2008 г.
на лист 89 от делото на ДРС/;от 2012 г.-продажба от „Б.Е.“ ООД в полза на
8
„Вортекс Агро“ ООД,не са могли да породят транслативен ефект по
отношение на чуждия имот.Принудителното изпълнение спрямо имота е било
осъществено за дълг на „Б.Е.“ ООД,доколкото продажбата в полза на
„Вортекс Агро“ ООД е била извършена в хода на изпълнителното
производство след вписана в полза на взискателя възбрана,т.е.е била
непротивопоставима на взискателя.Принудителната продажба обаче на
процесния обект като такава на чужд имот-собственост на наследодателя на
ищците-не е породила вещно-прехвърлително действие и собствеността е
останала в патримониума на Х. А.,а след смъртта му-на неговите наследници-
ищците по делото.
С оглед изложеното първоинстанционното решение като правилно в
обжалваните части следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците по делото са присъдени
сторени в първата инстанция разноски.
При този изход от спора ответниците-въззивници нямат право на
разноски за първата и въззивната инстанция.Право на такива за въззивната
инстанция имат ищците по делото-въззиваеми,които изрично са ги
претендирали,но не следва да им се присъждат поради липса на представени
доказателства да са били сторени.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260594/06.12.2021 г. по гр.д.№1738/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която е признато за установено по
предявените от Ш. Х. Ш. с ЕГН **********,с адрес:с.П.Д.,ул.„Ч.№*,община
К.,област Д.,и Ф. Х. Р. с ЕГН **********,с адрес:с.С.,ул. „О.№**,община
Б.,срещу Д. ЕНЧ. Д. с ЕГН **********,с адрес:град Д.,ж.к. „Д.***,„Б.Е.“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:град Д.,ул.„В.
№** и „Вортекс Агро“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:град Д.,ул.„В.№**,искове с правно основание чл.108 от ЗС,че
ищците са собственици по наследство на помещения №1 и № 2 с площ от 245
кв.м.,оцветени в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-
9
техническа експертиза с вх.№ 270049/15.10.2021 г.,представляващ неразделна
част от решението,в сграда с площ от 492 кв.м.,с предназначение-Навес-
Банцинг,находяща се в парцел II,кв. 31А в с.П.Д.,община К.,област Д.;Д.
ЕНЧ. Д. и „Вортекс Агро“ ООД-гр.Д. са осъдени да предадат на Ш. Х. Ш. и
Ф. Х. Р. владението върху помещения №1 и №2 с площ от 245 кв.м.,оцветени
в зелен цвят на план-приложение към заключение по съдебно-техническа
експертиза с вх.№270049/15.10.2021 г.,представляващ неразделна част от
решението,в сграда с площ от 492 кв.м.,с предназначение-Навес-
Банцинг,находяща се в парцел II,кв. 31А в с.П.Д.,община К.,област Д.;Д.
ЕНЧ. Д.,„Б.Е.“ ЕООД и „Вортекс Агро“ ООД са осъдени да заплатят на Ш. Х.
Ш. и Ф. Х. Р. сумата от 654,04 лева-разноски по гр.д.№1738/2020 г. по описа
на Районен съд-Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10