№ 800
гр. Велико Търново, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110102009 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „А. Ф.” ЕООД срещу Р.
С. Р., с която се иска установяването на вземания на ищеца спрямо ответника
на обща стойност 5 726.95 лева, от които 1791.89 лева - незаплатена главница
по лизингови вноски за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г., 1180.30 лева -
незаплатена лихва по лизингови вноски от 22-ра до 43-та, 134.61 лева -
неустойка за забавени плащания, 415.77 лева - неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, 329.25 лева - разходи за данъчни
задължения, 261.78 лева - разходи за застрахователни премии, 696.00 лева -
разходи за възстановяване на лизинговия актив и 623.21 лева - остатъчна
главница, ведно със законната лихва върху горните суми, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3643/2023
г. на Великотърновския районен съд.
Ищецът твърди, че на 27.12.2019 г. между страните е сключен договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността, като в
изпълнение на задълженията си по договора е придобил собствеността върху
л.а. „Мецедес Бенц S500”, рег. № *** и е предоставил ползването му на
ответника. Заявява, че ответникът е преустановил плащанията по договора,
който е развален на 26.7.2023 г., както и че на 10.12.2021 г. ответникът е
предал регистрационните табели на автомобила, заявявайки че го е предал за
1
скраб. Сочи, че ответникът дължи заплащане на пълния размер на остатъчната
главница от 623.21 лева, представляваща равностойността на унищожения
актив, както и договорените месечни вноски от 22-ра до 43-та, възлизащи на
2972.19 лева, от които 1791.89 лева - главница и 1180.30 лева -
възнаградителна лихва. Сочи, че в резултат на забавата в плащанията на
вноските е начислена неустойка за забава в размер на 134.61 лева и неустойка
за прекратяването на договора в размер на 415.77 лева, както и че ответникът
дължи възстановяване на направените разходи за заплатена застрахователна
премия по застраховка „Гражданска отговорност“, данъци и такси, както и
разходи за възстановяване владението на лизинговия актив.
Особеният представител на ответника оспорва исковата молба. Сочи, че
между страните няма валидно възникнало облигационно правоотношение,
което да породи твърдените в исковата молба правни последици. Счита, че
вземанията по договора са погасени по давност, както и че в случая е
приложима кратката 3-годишна погасителна давност. В условията на
евентуалност твърди, че претендираният остатък от главницата след
прекратяването на договора е недължим именно с оглед предсрочното
прекратяване на правоотношението. Сочи, че след унищожаването на
автомобила ищецът е получил съответното застрахователно обезщетение,
както и че неоснователно се претендират едновременно лихви за забава и
мораторна неустойка.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с
писмени молби поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе в предвид доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Съгласно разпределената доказателствената тежест, ищецът следваше да
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за финансов лизинг, по което е изпълнил точно задълженията си и е
2
предоставил на ответника за ползване лизинговата вещ за процесния период,
поради което за последния е възникнало задължение за заплащане на
лизингови вноски в размери и с падежи по погасителния план към договора,
че падежът на задълженията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава при
плащането им. По претенциите за неустойки следваше да установи наличието
на валидни договорни клаузи, които обосновават начисляването на
претендираните неустойки, сбъдване на условията за това и техния размер. По
претенциите за сторени разходи във връзка с лизинговия актив следва да
установи тяхното извършване, както и че са налице предпоставките за
възлагането им в тежест на ответника.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
27.12.2019 г. между „М. Б.” ЕООД, като лизингодател, и Р. С. Р., като
лизингополучател, е сключен договор за договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив.
Съгласно общите условия /ОУ/ към договора, със сключването на последния
лизингодателят се е задължил да придобие собствеността върху л.а. „Мецедес
Бенц S500”, рег. № *** и да предостави същия за ползване на
лизингополучателя. В договора е посочена цената на лизинговия актив /3
600.00 лева/, лихвеният процент /41.16 %/, фиксиран за целия срок на
договора, общият разход /3 240.00 лева/, включващ уговорената лихва, ГПР
/49.78 %/, включващ посочения компонент, като е отразено също, че освен
първоначална вноска от 360.00 лева, лизингополучателят следва да заплати и
132.00 лева разходи за регистрация в КАТ. Уговорено е също, че
лизингополучателят следва да сключи за собствена сметка застраховка
„Гражданска отговорност, която да поддържа за целия срок на договора.
Лизинговият актив е предаден на лизингополучателя на 27.12.2019 г., за
което е съставен съответният приемо-предвателен протокол.
Предвид неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за плащане
на вноски от № 22 до № 43 по погасителния план, договорът е развален,
считано от 26.7.2023 г.
Според заключението по допуснатата счетоводна експертиза договорената
и незаплатена главница към 26.7.2023 г. възлиза на 1 788.11 лева, включваща
месечните погасителни вноски за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г., а
договорената и незаплатена възнаградителна лихва възлиза на 1 180.33 лева,
3
включваща част от лихвата по вноска № 22 с падеж на 25.10.2021 г., лихвата
по вноски от № 23 до № 43 с падеж на 25.7.2023 г., както и част от лихва за
26.7.2023 г. Сочи се, че на основание т. 15.1 от ОУ е начислена неустойка за
забава в плащането на вноски от № 22 до № 43 в размер от 151.77 лева, а на
основание т. 15.5 от ОУ – и неустойка в размер на 3 лизингови вноски в общ
размер от 415.77 лева, като се заключава, че остатъчната главница /включваща
вноски от № 44 до № 48/ е в размер на 626.99 лева. Посочено е, че заплатените
от лизингодателя и непогасените от лизингополучателя разходи за данъчни
задължения са в размер на 329.25 лева, а заплатените от лизингодателя и
непогасените от лизингополучателя премии за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ са в размер на 261.78 лева.
В открито заседание вещото лице допълва, че по повод на лизинговата
вещ не е заплащано застрахователно обезщетение.
С оглед на горното, съдът намира за основателни претенциите за
установяване дължимостта на неплатените вноски за главница по договора за
лизинг за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г. в размер на 1 788.11 лева, за
неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г. в
размер на 1 180.30 лева, за неустойка за забавени плащания за периода от
25.10.2021 г. до 25.7.2023 г. в размер на 134.61 лева, за неустойка за
прекратяване на договора по вина на ответника в размер на 415.77 лева, за
направени разходи за данъчни задължения в размер на 329.25 лева, за
направени разходи за застрахователни премии в размер на 261.78 лева, както и
за остатъчна главница в размер на 623.21 лева.
По повод втората от начислените неустойки /тази за прекратяване на
договора по вина на ответника/ съдът приема, че същата не е нищожна, като
излизаща извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, нито че същата е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Тук
следва да се има предвид съотношението между размера на уговорената
неустойка /три вноски от по 139.59 лева/ и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, които в случая не се съизмеряват единствено в
неполучената възнаградителна лихва до края на договора, която
междувпрочем е на значително по-висока стойност от неустойката, но и в
разликата между вече заплатената цена за придобития лизингов актив и
сумата, за която същият може да бъде продаден на трето лице. Не без значение
4
е и обемът на неизпълненото задължение – в случая са заплатени по-малко от
половината от лизинговите вноски, т.е. неизпълнението на ответника може да
се приеме за съществено.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Действително, съдебната практика приема, че плащанията на лизингови
вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което за вземанията на
лизингодателя за тези вноски е приложим предвиденият в тази разпоредба
тригодишен давностен срок /така решение по т.д. № 904/2016 г. на II т.о. на
ВКС и решение по т.д. № 50185/2016 г. на І г.о. на ВКС/. Доколкото обаче
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в случая е подадено на
7.12.2023 г., погасени по давност биха били лизинговите вноски преди
7.12.2020 г., но в случая се претендират вноски за периода от 25.10.2021 г. до
25.7.2023 г., т.е. такива, които не са покрити по давност.
Неоснователна се явява претенцията за възстановяване на направени
разходи по повод възстановяване на владението на лизинговия актив. Това е
така, доколкото лизингополучателят е предал регистрационните табели на лек
автомобил „Мецедес Бенц S500”, рег. № *** още на 10.12.2021 г., а неговата
регистрация в „Пътна полиция“ е прекратена на 9.6.2022 г., поради което не е
налице условието на чл. 8.7.10, вр. чл. 14.4, вр. чл. 14.1 от ОУ. Т.е. щом
лизингодателят е бил наясно, че лизинговият актив е унищожен, възлагането
на трето лице да извършва действия по възстановяване на владението на
автомобила очевидно е било безпредметно.
По разноските:
Предвид изхода на делото, ищецът има право на направените разноски
съразмерно с уважената част от исковете. В исковото производство ищецът е
направил разноски в размер на 1 309.00 лева, като по съразмерност в негова
ползва следва да се присъдят 1 081.82 лева. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 164.54 лева, като по съразмерност в
негова ползва следва да се присъдят 135.98 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. Р., ЕГН ********** дължи на „А.
Ф.” ЕООД /с предишно наименование „М. Б.” ООД/, ЕИК *** сумата от
1788.11 лева - незаплатена главница по договор за финансов лизинг от
27.12.2019 г. за лизингови вноски за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г.,
сумата от 1180.30 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски от 22-ра до
43-та, сумата от 134.61 лева - неустойка за забавени плащания за периода от
25.10.2021 г. до 25.7.2023 г., сумата от 415.77 лева - неустойка за прекратяване
на договора по вина на лизингополучателя, сумата от 329.25 лева - разходи за
данъчни задължения, сумата от 261.78 лева - разходи за застрахователни
премии, както и сумата от 623.21 лева - остатъчна главница, ведно със
законната лихва върху горните суми, считано от подаване на заявлението –
7.12.2023г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3643/2023 г. на
Великотърновския районен съд, като отхвърля претенцията за главница за
лизингови вноски за периода от 25.10.2021 г. до 25.7.2023 г. за разликата над
1788.11 лева до пълния предявен размер от 1791.89 лева и изцяло претенцията
за установяване дължимостта на сумата от 696.00 лева – разходи за
възстановяване на владението на лизинговия актив.
ОСЪЖДА Р. С. Р., ЕГН ********** да заплати на „А. Ф.” ЕООД /с
предишно наименование „М. Б.” ООД/, ЕИК *** сумата от 1 081.82 лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски, както и
сумата от 135.98 лева, представляваща разноските по ЧГД № 3643/2023 г. на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6