Решение по дело №422/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260047
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20201400500422
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 260047

 

гр. ВРАЦА, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско   отделение, в                публичното заседание на 14  октомври две хиляди и двадесета година,   в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:М.  Аджемова

            Надя  Пеловска

                

при секретар Галина  Емилова

като разгледа докладваното  от съдия Мишонова- Хальова              

въз. гр.дело N`422 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:

     Адв.М.Г. от ВрАК, в качеството си на  особен представител на Д.В.Ц. *** ,е подала въззивна жалба против  решение №260011 от 14.08.2020 г по гр. д.№ 4640 по  описа на  ВРСъд, в частта ,с което  е признато за установено,че Ц. дължи сумата от 2947,67 лв на "Топлофикация-Враца"ЕАД, представляваща стойността на консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода  31.07.2016 г до 30.06.2018 ,519 лв, лихва за забава от 31.08.206 до 01.07.2019 г както и законната лихва върху главницата считано от 16.07.2019 г до окончателното заплащане,вкл. и разноски.

В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ВРС в обжалваната част е незаконосъобразно.

Твърди се ,че не било доказано  Д. Ц. да е собственик на имота или ползвател, за който се твърди ,че дължи заплащане на консумирана топлинна енергия. Освен това в жалбата се твърди, че от вещото лице са станали известни  факти, които не са посочени в ИМ, а именно че липсвал водомер в имота за ползване на топла вода в процесното жилище ,както и  че за периода 2016/17 г бил осигурен достъп до имота, но нямало ползване на топлинна енергия.

     Адв. Г. е заявила ,че предявения установителен иск е останал недоказан, поради което моли решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което бъде отхвърлен предявения уст. иск изцяло с всички произтичащи правни  последици.

      В срока за отговор на ИМ "Топлофикация-раца"ЕАД не е  депозирала такъв по делото, освен платежен документ за внесен паричен  депозит за  особения представител на жалбоподателя пред ВОС.

      Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право  на обжалване, срещу  акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество  жалбата е  н е о с н о в а т е л н а.

     „Топлофикация - Враца" ЕАД гр.Враца е предявила пред ВРсъд  против Д.В.Ц. *** иск  за признаване за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 2947.67 лева,представляваща стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г. до 30.06.2018г. и лихва за забава в размер на 520.20 лева за периода 31.08.2016г. до 01.07.2019г. в жилище на адрес гр.***. Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението пред ВРС до окончателното й изплащане, както и на направените в заповедното и исковото производство разноски,включително юрисконсултско възнаграждение.

     Ищецът поддържа, че претендираните суми представляват задължение по партида при ищеца с титуляр- ответника както и че последният не е изпълнил задължението си за плащане, поради което счита, че същият  дължи незаплатените за процесното жилище  дължими суми за отопление, БГВ и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация. Заявява се, че по ч. гр. дело №2863/2019г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, съдът е указал на заявителя правото на иск за установяване на вземането, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящата искова молба.

     Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.

     В срока за  отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по основание и размер, както и фактите на които се позовава ищеца. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111,      б."В" от ЗЗД.

     По искане на ищеца ВРС е назначил и изслушал  специализирана съдебно-икономическа и техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Приложено е ч. гр. дело №2863/2019г на ВРС  както и други писмени доказателства.

     След обсъждане събраните по делото доказателства  от фактическа страна въз. състав приема следното:

По заявление на "Топлофикация-Враца" ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело №2863/2019г по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът, настоящ жалбоподател , да заплати на заявителя сумата от 2947,67 лева, представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2018 г. за жилище с адрес: гр. ***, сумата от 520,20 лева - лихва за забавено плащане, за периода от 31.08.2016 г. до 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 69,36 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. , определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.

След възражение на длъжника в  законния срок, съдът е указал на заявителя, настоящ  ответник, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок "Топлофикация-Враца" ЕАД гр.Враца  е предявила настоящия иск.

Пред ВРС  е изслушана съдебно-икономическа и техническа експертиза, според която в " "Топлофикация-Враца" ЕАД гр.Враца  е открита и се води партида на името на  жалбоподателя с  аб.№ 4309 към аб. станция № 124 за имот на адрес гр. ***. През процесния период е ползвана топлинна енергия за отопление и БГВ от етажната собственост на посочения адрес. Отчитането, дяловото разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с нормативната уредба, въз основа на информация предоставена от топлинния счетоводител. За процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация, общи разходи разпределена база отопляем обем на имота по проект - 125 куб.м. и за БГВ. Осигуряван е достъп на топлинния счетоводител за отчитане показанията на уредите за отоплителен сезон 2016/2017г. и е отразено, че топлинна енергия в имота не е ползвана. Ползвана е топла вода при липса на водомер и ТЕ за БГВ и е разпределена съгласно действащата нормативна уредба-за подгряване на 140 л.служебен разход на денонощие за 1 обитател /чл.69, ал.2 от Наредба№16-334 за топлоснабдяването/.

 За отоплителен сезон 2017/2018г.    в имота не е осигурен достъп за отчитане показанията на уредите и е начислена ТЕ за отопление при максимална мощност на отоплителните тела. ТЕ за БГВ за този сезон е изчислена при липса на водомер в имота за 1 обитател. Изготвяни са изравнителни сметки за отоплителните сезони за процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения.  Стойността на отчетената и разпределена топлоенергия за процесния имот и  дължимите суми за периода са: главница 2947.67 лв. и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху всяко едно месечно задължение, считано от 31-ия ден след изтичане на срока, за който се отнася до предявяване на заявлението, което възлиза за периода 31.08.2016 г.     до 01.07.2019 г.на сумата 519.90 лв.

При  гореизложената факт. обстановка, се налагат следните правни  изводи:

1.Процесния апартамент гр. *** се намира в жилищен блок- етажна собственост и съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) , продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи конкретни уговорки, различни от тези в общите условия. Според разпоредбата на чл.143, ал.З ЗЕ,  топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. А  чл. 142, ал. 2 от ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като по силата на т.6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №      16-334 за топлоснабдяването,количеството топлинна енергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Към момента на начисляване на дължимите суми, законосъобразно решаващият съдия е приел, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на  топлофикационно дружество количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части. При липсата на ангажирани от страна на ответника доказателства за неправилно начисляване на стойностите за топлинна енергия, твърдението му по заповедното производство, че не дължи, е неоснователно.

2. Според чл. 32,     ал.     1 от „Общи условия", одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30- дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Разпоредбата на ал.З дава право на купувачите да предявят възражения за начислената сума за топлинна енергия, а ал. б указва следващата се при неизпълнение на задълженията     за плащане санкция - обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Приложените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че за имота на жалбоподателя са отчетени и таксувани топлинна    енергия за отопление и за БГВ на обща стойност 2947,67 лева ,поради което   за процесния период начислените суми са дължими.

        3. Неоснователни са твърденията на особения представител на жалбоподателя, че нямало доказателства  Д.Ц. да е собственик или ползвател на процесния апартамент. Пред ВРсъд е приложена справка По наредба 4 ,че  адреса на процесния апартамент е и настоящия и постоянен  такъв на жалбоподателя. Освен това са приложени протокол, декларация и договор от управителя на етажната собственост на вх."А", който от името на всички в процесния вход "А" е сключил още от 2002 г договор с топлинния счетоводител и са изложени клаузите  за  отчитане ползваната топлинна енергия.Без съмнение ап.9  като член- кооператор е посочено лице В. Ц. П., чиито имена съвпадат с тези на жалбоподателя. При оспорване членството в  етажната собственост на вх."А" като собственик или  ползвател, , жалбоподателят следваше да установи липсата на  регистрация в този ***, както и липса на родствена връзка с това лице.

4.Неоснователно е и твърдението в жалбата ,че вещото лице за първи път дава данни ,че нямало водомер за топла вода в поцесния апартамент, а това не е посочено в ИМ. С договора между управителя на  ЕСобственост на вх.А и  отчитащият топлинната енергия изрично са уговорени клаузи за отчет както на топлинната енергия и на топлата  вода и при липса на уреди за отчитане, /съгласно чл.3 от този договор от 2002 г приложен по делото / да начисли служебни деления по Приложение 1 към чл.59 от Наредбата за топлоснабдяване.Включената сума в исковата молба включва и стойността на така отчетената топла вода за процесния апартамент.

Законосъобразно ВРС не е приел за основателно възражението на особения представите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност по см. на чл.111,      б."в" ЗЗД по отношение на главното и акцесорно вземане на ищеца. Както се посочи претендиранато вземане обхваща периода 31.07.2016г. до 30.06.2018г/ за главното/ и периода 31.08.2016 г. до 01.07.2019 г.за/ акцесорното за лихва за забава/. Заповедното производство е образувано с подаване на заявлението на 16.07.2019г., поради което нито едно от двете вземания не е обхванато от кратката тригодишна погасителна давност, приложима в конкретния случай.

С оглед гореизложеното  решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде  потвърдени с всички законни  последици.

При този изход на делото  жалбоподателят следва да заплати на "Топлофикация-Враца"ЕАД сумата от 700 лв представляваща д. т. от 350 лв и 350 лв за особен представител пред ВОС както  и 50 лв юрисконсултско възнаграждение.

 При гореизложеното съд. състав

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

      

ПОТВЪРЖДАВА  решение №260011 от 14.08.2020 г по гр.д.№ 4640/19 г по описа на ВРСъд.

 

ОСЪЖДА Д.В.Ц. *** да заплати на "Топлофикация"ЕАД гр.Враца сумата от 750/седемстотин и петдесет  лева/ представляваща разноски пред въззивната инстанция/д.т.350 лв,  350 лв за особен  представител и 50 лв юрисконсултско възнаграждение /

 

Решението на осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК е  окончателно.

 

            Председател :

 

 

                Членове:1/               2/