№ 304
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20231001000158 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4612/18.012023год.,
подадена срещу Решение № 1479/23.12.2022год., постановено по т.д.№ 1379/2022год. по описа на
СГС , с което „ Ани Трейд 16“ ООД е осъдено да заплати на „Пауър Брандс“ ЕООД на основание
чл.327,ал.1 от ТЗ вр. с чл.79,ал.1 предл. първо вр. с чл.102, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в
размер на 5 500 лева , представляваща сбора от неплатени падежирани вноски за периода от
м.януари 2022год. до м. ноември 2022год. включително,съгласно договор за поемане на дълг от
08.01. 2021год. сключен между „ Пауърс Брандс“ ЕООД като кредитор и „ Ани Трейд 16“ ЕООД
като поемател,ведно със законната лихва върху главницата от 3 500лева /за падежираните вноски
за периода от м.януари 2022год. до м.юли 2022год./за периода от 25.07.2022год. до окончателното
й изплащане и законна лихва върху главницата от 2000лева /за падежираните вноски от м.август
2022год. до м.ноември 2022год.включително / за периода от падежа на всяка от тези вноски-20
число на съответния месец до окончателното изплащане като е отхвърлил иска за горницата над
5 500лева до предявения размер от 29 500лева като неоснователен и с което е осъдил „ Ани Трейд
16 „ ЕООД да заплати на „ Пауър Брандс“ ЕООД разноски по делото в размер на 219.95лева.
Във въззивната жалба се твърди , че в обжалваната му част решението е неправилно , тъй
като погрешно първоинстанционният съд бил приел ,че подписването на договора от
08.01.2021год. има характеристиките на извънсъдебно признание на задължението,както и
признание на дълга и от заместения длъжник „ Дарли 90“ ООД/в несъстоятелност/.Последното
дружество не било страна по договора ,респ. не е възможно в договора за бъде обективирано
негова признание , а и заместването в дълг не било равнозначно на признание на дълга.
Неправилен бил и извода на съда ,че вземането на ищеца е съществувало към момента на
подписване на договора за заместване в дълг,тъй било погасено в хипотезата на чл.739, ал.1 от
ТЗ.Вземането ,предмет на договора за заместване в дълг , не било предявено в производството по
несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД, поради което и съгласно чл. 739, ал.2 от ТЗ
неудволетвореното в производството по несъстоятелност вземане се е погасило. Процесното
задължение не било подновено на 08.01.2021год. по смисъла на чл.107 от ЗЗД, за да продължи
1
ответникът да носи отговорност към ищеца, което също не било съобразено от
първоинстанционния съд. Поддържа се ,че на 08.01.2021год. ответникът бил заместил друго лице в
несъществуващо задължение към ищеца,тоест към 08.01.2021год. „ Дарли 90“ /в несъстоятелност/
не е притежавало качеството „ длъжник“ на „ Пауър Брандс“ ЕООД.
По изложените съоблажение се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това
последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от отвеника- „ Пауър Брандс“
ЕООД. В съдебно заседание въззиваемото дружество – чрез процесуалния си представител моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Поддържа , че
вземането към „ Дарли 90“ ООД /в несъстоятелност/ не било погасено с изтичане срока по чл. 688
от ТЗ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на въззивната
жалба.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и
доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При
разглеждането им по същество констатира следното :
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „ Пауър
Брандс“ ЕООД срещу „ Ани Трейд 16“ ЕООД за заплащане на сумата от 29 500 лева
,представляваща неизпълнена част от задължение по Договор за поемане в дълг от 08.01.2021год.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба е посочено ,че в началото на 2015год. „ Пауър Брандс“ ЕООД е доставило на „
Дарли 90“ ООД бутилирана продукция /високоалкохолни напитки и вина/ на обща стойност
44 752.46 лева с ДДС, която сума не му била изплатена изцяло. Посочено е , че на
08.01.2021год. между него и „ Ани Трейд 16“ ЕООД бил сключен Договор за поемане на дълг, по
силата на който „ Ани Трейд 16“ ЕООД се било задължило да поеме задължението на „ Дарли 90“
ООД в общ размер на 36 500 лева като изплаща дълга на ежемесечни вноски по 500 лева до
пълното му погасяване и че в изпълнение поетото задължение дружеството било издължило
единствено сума в размер на 6 000 лева. Твръдяно е , че с позоваване на нормата на чл. 739 от ТЗ „
Ани трейд 16“ ЕООД преустановило плащането на дълга към „ Пауър Брандс“ ООД, като останала
неиздължена част от него в размер на 29 500 лева.
След дадени указания от съда за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът
е представил коригирана искова молба ,в която е уточнил ,че макар уговореното плащане на
вноски ,цялото задължение от 29 500лева бъли дължимо поради настъпилата му предсрочна
изискуемост.
В подаден писмен отговор ответникът оспорва така предявения иск като неоснователен.
Сочи ,че „ Дърли 90“ ООД е в открито производство по несъстоятелност ,че с Решение №
260085/28.06.2021год.,постановено по т.д.№ 118/2016год. производството по несъстоятелност било
прекратено и длъжникът залишчен, поради което и поради това ,че вземането на „ Пауър Брандс“
ЕООД не било предявено в производството по несъстоятелност,то съгласно чл.739,ал.2 от ТЗ
същото е погасено с изтичане на срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ или към 28.05.2018год. Така към
08.01.2021год.-датата на подписване на договора за поемане на дълг вземането към
първоначалния длъжник не е съществувало,респ. „ Ани Трейд 16“ ЕООД е поел несъществуващ
дълг. Задължението не било и подновено по смисъла на чл. 102, ал.3 от ЗЗД,поради което на
негово място не било възникнал и нов дълг,за който поемателят да отговаря .
По изложените съображения е направено искане за отхвърляне на иска като
неоснователен и за присъждане на направените по делото разноски.
С обжалваното в настоящото производство решение предявения иск е уважен частично за
сума в размер на 5 500 лева, представляваща сбора от неплатените падежирани вноски за периода
от м.януари 2022год. до м.ноември 2022год. съгласно договор за поемане в дълг от
08.01.2021год., ведно със законната лихва върху главницата от 3 500 лева /за падежираните вноски
за периода от м. януари 2022 год. до м.юли 2022 год./за периода от 25.07.2022год. до
окончателното й изплащане и законна лихва върху главницата от 2000 лева /за падежираните
вноски от м. август 2022год. до м.ноември 2022 год.включително / за периода от падежа на всяка
2
от тези вноски- 20 число на съответния месец до окончателното изплащане като е отхвърлил иска
за горницата над 5 500 лева до предявения размер от 29 500 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел ,че ищцовото дружество
е имало вземане към „Дарли 90“ ООД в размер на 44 847.73 лева, представляващо незаплатена
цена за доставени му стоки / високоалкохолни напитки и вина / , за която доставка са били
издадани фактури № *********/27.01.2015год., № **********/27.04.2015год. и №
**********/27.04.2015год. Приел е също така ,че по силата на сключен между „ Пауър Брандс“
ЕООД и „ Ани Трейд 16“ ЕООД на 08.01.2021год. договор за поемане на дълг ответното
дружество- „ Ани Трейд 16“ ЕООД е поело задълженията на „ Дарли 90“ ООД в размер на
36 500лева към „ Пауър Брандс“ ЕООД ,ведно с всички отговорности , проитичащи от него и че
след частичното погасяване на задължението и предвид уговореното заплащане на дължимата
сума на вноски от по 500лева , съобразно настъпилия падеж, искът се явявал основателен в размер
на 5 500 лева и че за разликата до пълния предявен размер от 29 500 лева следва да се отхвърли.
Посочил е , че предвид уговореното плащане на вноски са дължими само тези с настъпил падеж до
завеждане на исковата молба , позовавайки се на приложимост на т.1 от ТР от 02.04.2019год. по
т.д.№ 8/2017год. на ОСГТК на ВКС. Счел е за неоснователни възраженията на ответника по чл.
739, ал.1 и ал.2 от ТЗ и това за несъществуване на вземането на ищеца ,респ. за поемане от „ Ани
Трейд 16“ ЕООД с договора от 08.01.2021год. на несъществуващ дълг. При уважаване на
претенцията по чл.86 от ЗЗД първоинстанционният съд се е съобразил с падежа на вноските, като
за падежираните такива за периода от м.август 2022год. до м.ноември 2022год. е присъдил
законна лихва считано от падежа на всяка една от тях.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат.Фактическата обстановка ,
която се установява по делото е такава , каквато е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Спорният между страните въпрос е относно това дали със сключения между тях на
08.01.2021год. договор за поемане на дълг е поета отговорност за несъществуващо задължение. В
този смисъл- че е поета отговорност за несъществуващо задължение се поддържат от поемателя и
във въззивното производство и са допустими за разглеждане съгласно разпоредбата на чл.102, 3 от
ЗЗД. Поемателят твърди ,че не съществува дълг на „ Дарли 90“ ЕООД към „ Пауър Брандс“
ЕООД, който той да е поел с договора от 08.01.2021год. Вземането на „ Паур Брандс 90“ ЕООД и
произтичащо от доставката на „ Дарли 90“ ООД на високоалкохолни напитки не било предявено
в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и чл.688, ал.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Дарли
90“ ООД , поради което било погасено на основание чл. 739 от ТЗ. След като вземането на „Пауър
Брандс“ ЕООД било погасено, то липсвало и задължение на „ Дарли 90“ ООД към „Пауър Брандс“
ЕООД , което да е поето от „ Ани Трейд 16“ ЕООД с договора от 08.01.2021год.
Настоящият съдъбен състав намира за несъстоятелни възраженията на „ Ани Трейд 16“
ЕООД за липса на основания да му се търси отговорност от него за задълженията на „ Дарли 90“
ООД, обосновани по гореописания начин.
В случая , от приложените по делото съдебни актове е видно ,че по отношение на стария
длъжник -„ Дарли 90“ ООД е открито производство по несъстоятелност , което е спряно на
основание чл. 632, ал.1 от ТЗ .Производството по несъстоятелност е възобновено с Решение № 29/
28.02.2018год., постановено по т.д.№ 118/2016год. по описа на ОС-Враца поради привнесени от
кредитора „ Инвестбанк „ АД суми, определени за начални разноски в производството по
несъстоятелност. От направена от съда справка по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява
, че с последващо решение на съда по несъстоятелността, а именно Решение №96/08.08.2018год. ,
постановено по д.№ 118/2016год. на ОС-Враца производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“
ООД отново е било спряно на основание 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и възобновено повторно с
Решение № 145/15.08.2019год. С Решение № 34/06.2020год. производството по несъстоятелност на
„ Дарли 90“ ООД е спряно за трети път на основание чл. 632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ и с последващо
Решение № 260085/28.06.2021год., е прекратено на основание чл. 632,ал.4 от ТЗ като е
постановено и заличаване на дружеството от търговския регистър. Няма спор по делото ,че в
производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД ищецът- „ Пауър Брандс“ ЕООД не е
3
предявил вземане за сума в размер на 44 752.46 лева ,представляваща неизплатена цена за
доставени високоалхолни напитки съгласно фактури № **********/27.04.2015год., №
**********/27.04.2015год. и № **********/27.04.2015год.
С оглед така установения ход на производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД
,приключило с постановяване на решение по чл. 643, ал.4 от ТЗ настоящият съдебен състав намира
,че макар и да се е провела фаза по предявяване на вземанията на кредиторите на „ Дарли 90“ ООД
,то не са били налице основания за това при липсата – първоначална и последваща на средства и
имущество на длъжника ,което да бъде осребрено за погасяване вземанията на кредиторите .Това
обезсмисля и заплащането на разноски от кредиторите ,тъй като фаза по осребряване на
имуществото на длъжника не би могла да бъде осъществена . Основание за двукратното
възобновяване на производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД е именно извършено
предплащане на разноски за продължаване на производството по несъстоятелност , въпреки което
не е открито имущество на длъжника и/ или то е било недостатъчно , за да бъде осребрено и да
погасят вземанията на кредиторите.
Така, въпреки че е проведена процедура по предявявне и приемане на вземанията в
производството по несъстоятелност, то такава е била безпредментна с оглед имущественото
състояние на длъжника. Тази хипотеза следва да се приравни на хипотезата ,при която не се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземания в производството по несъстоятелност , което
е прекратено с решение по чл.632, ал.4 от ТЗ и оттук- приложимост на разрешението , дадено в
Тълкувателно решение № 2/2018год. от 13.07.2020год., постановено по т.д.№ 2/2018год. на ОСТК
на ВКС. В него е прието ,че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по
чл.632, ал.4 от ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията се погасяват
на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права , независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и
правноорганизационната им форма.
При съобразяване на гореизложеното следва да бъде даден отговор и на следващия
релевантен и спорен в конкретния случай въпрос, а именно към кой момент настъпва
погасяването на вземанията поради непредявяването им в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав счита ,че погасяване на непредявени вземания от кредитора предполагат
приключило производство по несъстоятелност и не е обвързано с пропускането на сроковете
по чл.685 и чл.688 от ТЗ/ както се поддържа от въззивника /. Макар и този извод да е изведен в
съдебната практика касателно неупражнените права и непредявените вземания в производството
по несъстоятелност,което е прекратено на основание чл.735,ал.1 от ТЗ / така Решение №
9/06.06.2016год. по т.д.№ 3773/2014год., Определение №57 от 13.02.2009г. на ВКС по ч.т.д.
№48/2009г. на ВКС, Решение № 680 от 10.11.2008 г. на ВКС по т.д № 365/2008 г.,/, то е валиден и в
хипотеза на прекратяване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 632,ал.1 вр. с
ал.5 от ТЗ. Настъпването на последиците на чл.739, ал.1 от ТЗ са обвързани с прекратяването на
производството по несъстоятелност , каквото е налице и в двете хипотези . В случая решението по
чл. 632, ал.4 от ТЗ е влязло в сила на 06.07.2021год. като до 06.07.2022год. е изтекъл и
едногодишния срок по чл.744 от ТЗ ,в който би могло да се поиска възобновяване на
производството по несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД . До този момент- 06.07.2022год. няма
постановено решение за възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което тази
възможност е прекрудирана,респ. погасителния ефект по чл.739, ал.1 от ТЗ е стабилизиран.
Горното дава основание на съда да счита ,че непредявеното в производството по
несъстоятелност на „ Дарли 90“ ООД вземане на „ Пауър Брандс“ ЕООД би се погасило с влизане
в сила на решението по чл.632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ - на 06.07.2021год./ . Тъй като договора за
заместване в дълг между „ Пауър Брандс“ ЕООД и „ Ани Трейд 16“ ЕООД е сключен на
08.01.2021год. и това е релевантния момент ,към който следва да се извърши прецинката относно
съществуването на дълга, то към този момент поетото от новия длъжник задължение не е погасено
на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ и не е налице заместване в несъществуващ дълг.
При така приетото по-горе от настоящия състав на съда се явяват ирелевантни
разсъжденията върху това дали с договора от 08.01.2021год. страните са подновили старото
задължение на „Дарли 90“ ООД и дали е възникнал нов дълг с участието на ответника. Тъй като с
договора от 08.01.2021год. въззивника е поел съществуващ дълг , който не е погасен на основание
чл. 739,ал.1 от ТЗ ,то задължението е преминало върху него и заявената спрямо него претенция от
кредитора е основателна и правилно е уважена в посочените от първоинстанционния съд размери,
4
по които размери и формирането им не са направени оплаквания в жалбата.
В исковата молба ,включ. и в коригираната искова молба ищецът е изложил факти и
обстоятелства във връзка с възникването и размера на дълга на стария длъжник- „ Дарли 90“ ООД
, поет от новия длъжник „ Ани Трейд 16“ ЕООД с процесния договор за заместване в дълг. В
подадения писмен отговор ответникът е оспорил иска с доводи за липса на съществуващ дълг на
стария длъжник , поради погасяването му на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ . Ответникът не е
оспорил наличието на извършенени от ищеца на „ Дарли 90“ ООД доставки,получаването на
стоките и наличието на неплатени суми от страна на стария длъжник в посочения от ищеца
размер. При тази процесуална позиция на ответника твърдяните от ищеца факти във връзка с
извършените доставки и неплатените суми се явяват безпорни. Така се въприемат и от въззивната
инстанция , поради което оплакванията на въззивника касателно тяхното доказване и /или
признаване се явяват несъстоятелни.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни в размерите
,посочени в обжалваната част на първоинстанционното решение ,поради което следва да се
потвърди .Въззивната жалба на „ Ани Трейд 16“ ЕООС се явява неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид изхода от обжалването и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,в размер на
100лева , определено съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1479/23.12.2022год., постановено по т.д.№ 1379/2022год.
по описа на СГС , ТО, VI-8 състав.
ОСЪЖДА „ Ани Трейд 16“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „ Искър“, ул.“ Обиколна“ 56, ет.8, ап.36 да заплати на „ Пауър Брандс“ ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“ Дунав“ № 5 сумата от
100лева ,представляващо юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5