№ 352
гр. Ловеч, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500199 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от
М.М. Б., чрез пълномощника адв.Я.М., срещу определение № 65/09.02.2022 г.,
постановено по гр.дело № 935/2021 г. по описа на Районен съд – Троян, с
което съдът е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4
ГПК.
Счита, че обжалвания съдебен акт е неправилен, тъй като не е налице
основание за спиране на делото по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във връзка
с образуваното ДП № 346/2017 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, тъй като
същото няма значение за правилното решаване на спора. Изтъква, че
наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза не е
основание за спиране на гражданския спор на посоченото основание, тъй като
разпоредбата на члц229, ал.1, т.4 ГПК има предвид висящо гражданско,
наказателно или административно дело, но в съдебната му фаза, каквото не е
образувано. Цитира и практика на ВКС, която приема, че при евентуално
влязла впоследствие присъда в обратен смисъл, несъответствието между
установено от гражданския съд и в наказателното производство, е
преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол
по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
На следващо място счита, че следва да се отчете и факта, че другият
участник в ПТП е починал по време на инцидента и срещу него не може да
бъде водено разследване с оглед забраната по чл.24, ал.1, т.4 НПК. Твърди, че
по ДСП са налице множество данни, че именно починалият водач на л.а.
марка „БМВ“ Владимир Иванов Заимов е бил виновен за настъпването на
1
инцидента. Затова моли атакуваното определение да бъде отменено като
неправилно.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от ЗАД“Армеец“АД, чрез юрисконсулт Л.М.-Лозанова. В него моли съда да
остави без уважение подадената частна жалба. Счита, че постановеното
определение е правилно и законосъобразно, тъй като са налице
предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Излага, че с оглед данните по
делото, механизмът на настъпване на процесното ПТП и евентуалния принос
на всеки от участниците в същото, са включени в предмета на делото, поради
което предвид разпоредбата на чл.300 ГПК, крайният акт, с който ще
приключи образуваното наказателно производство, е от значение за решаване
на спора по гр.д. № 935/2021 г. по описа на РС Троян. Евентуално, ако съдът
счете, че в случая не са налице предпоставките за спиране на производството
по гр.д. № 935/2021 г. по описа на РС Троян на основание чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК, моли производството да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Претендира разноски за настоящето производство за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Частната жалба е подадена в преклузивния срока по 275, ал.1 от ГПК,
от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съдът като съобрази представените по гр.д. № 935/2021 г. по описа на
РС Троян писмени доказателства, писмо от 31.05.2022 г. на ОП Ловеч и
изложените в частната жалба оплаквания, счита същата за основателна.
За да спре производството по гр.д. № 935/2021 г. по описа на РС Троян
на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, в мотивите на обжалваното определение
съдът е приел, че образуваното досъдебно производство, което все още не е
приключило с акт по същество – присъда на наказателен съд,
респ.постановление за прекратяване на наказателното производство, се явява
обуславящо по отношение производството по гр.д. № 935/2021 г., тъй като
касае установяване на деликта в пълния му фактически състав. Цитирана е
разпоредбата на чл.300 ГПК, съгласно която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Изложени са доводи, че
ДП № 346/2017 г. по описа на РУ Ловеч все още не е приключило, по него е
привлечена като обвиняем Юлия Минчева Б.а, която е управлявала увредения
автомобил „Опел Фронтера“ с рег. № ОВ 4040 АН, обезщетението за чиито
вреди се търси в настоящето производство от застрахователя по
задължителна застраховка „ГО“ на другия автомобил, участвал в ПТП.
От страна на въззивната инстанция беше изискана служебно справка
относно етапа, на който се намира ДП № 346/2017 г. по описа на РУ Ловеч.
Видно от писмо изх. № 3179/2017 г. от 31.05.2022 г. на ОП – Ловеч,
разследването по ДП № 346/2017 г. по описа на РУ МВР Ловеч е приключило
2
и същото е изпратено на наблюдаващия прокурор за упражняване на
правомощията му по чл.242, ал.1 от НК. ДП е получено в ОП Ловеч на
26.05.2022 г., а срокът за произнасяне е 1 месец, но при необходимост може
да бъде удължен от Окръжния прокурор с още 1 месец.
От приложените с исковата молба доказателства безспорно се
установява, че за описаното от ищеца в исковата молба ПТП, настъпило на
24.05.2017 г. на първокласен път I-4 при километър 56+900 е образувано ДП
№ 346/2017 г. по описа на РУ Ловеч, което и към настоящия момент не е
приключило. Предпоставка за ангажиране отговорността на ответника -
застраховател, е установяването на виновността на водача на застрахованото
МПС, чрез което са нанесени претендираните вреди. В мотивите на ТР №
5/05.04.06 г. по тълк. д. № 5/05 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че ако
наказателното производство е в досъдебната фаза, до приключването му
гражданското дело следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК (отм.),
аналогичен на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Ако наказателното
производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда,
гражданското дело следва да се възобнови, като се запазва ефекта от спиране
на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда,
споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на
наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК
(отм.), аналогична на разпоредбата на чл.300 от сега действащия ГПК, са
задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди
от деликта. Отговорността на застрахователя е производна от гражданската
отговорност на причинителя на вредата (TP 2/2012 на ОСТК на ВКС). Затова
висящият процес по образуваното досъдебно производство е от значение за
гражданскоправните последици от деянието по висящия иск на пострадалото
лице относно вината на дееца, деянието и неговата противоправност.
Безспорно извършеното престъпление се установява с присъда на
наказателния съд по реда на НПК и влязлата в сила присъда е задължителна
за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от
деянието. Фактът на престъпното обстоятелство може да се установява
самостоятелно само в случаите, когато не може да бъде установено
престъплението по реда на НПК и е осуетено постановяване на съответна
присъда, което е налице в настоящия случай, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че водачът на л.а. марка „БМВ“, модел „Z3“ с рег. № РР
1500 АТ Владимир Иванов Заимов е починал вследствие на ПТП –
констативен протокол с пострадали лица № 27 от 22.06.2017 г. С оглед
разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 е недопустимо образуването на наказателно
производство, когато деецът е починал и по аргумент на чл.124, ал.5 от ГПК
неговото виновно поведение е предмет на доказване в гражданския процес.
На следващо място следва да се отбележи, че основание за спиране на
гражданско дело по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е наличие на висящо
производство в съдебна фаза, а в случая от приложените по делото писма на
ОП – Ловеч се установява, че наказателното производство все още е в
досъдебна фаза, т.е. не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни доводи налагат извод, че частната въззивна жалба трябва да бъде
уважена, а обжалваното определение като неправилно - отменено.
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 65/09.02.2021 г., постановено по гр. д. №
935/2022 г. по описа на РС - Троян, с което съдебното производство по делото
е спряно на основание чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК.
ВРЪЩА делото на РС - Троян за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4