Мотиви към присъда №5/10.02.2016 г., постановена по
н.о.х.д. №16 по описа за 2016 г.
на Районен съд гр.Левски;
Срещу
подсъдимия Х.В.Г. ***, е повдигнато
и предявено обвинение за това, че:
На 08.02.2015 г., в дискотека,
находяща се в с.Малчика, обл.Плевен, причинил на Х.Д.Л., ЕГН ********** от ***,
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана с подлежащо
счупване на черепа и контузия на мозъка, представляваща нараняване, което
прониква в черепната кухина.
Престъпление по чл.129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия Г. и
защитникът му–адв.М.С. от ***, производството по делото е проведено по реда на
глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Г.. Счита
същото за безспорно доказано от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал и направеното самопризнание от подсъдимия в хода на
проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие. Пледира Г.
да бъде признат за виновен и осъден, като му бъде наложено предвиденото в
състава на извършеното престъпление, към средния му размер, което на основание
чл.66 от НК да бъде отложено със съответния изпитателен срок. Моли съда, при
определяне на наказанието да отчете, че е налице само едно смекчаващо вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелство – чистото му съдебно минало. Позовава
се на обвързващата съдебна практика, че формално направеното от подсъдимия
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, не следва да се интерпретира
втори път като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като на досъдебното
производство Г. не е оказал съдействие за разкриване на обективната истина.
Счита, че са налице превес на отегчаващите обстоятелства, а като такива сочи –
високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от извършването
му на публично място, пред множество хора, демонстративно и със силен социален
отзвук в обществото.
Частният обвинител по делото Х.Д.Л., чрез повереникът си – адв.С.И. от
***, след
приключване на съдебното следствие, изразява съгласие с изложените съображения
от представителя на прокуратурата, че направеното самопризнание от подсъдимия
напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и с
предложеното наказание, като счита, че при съобразяване с младата възраст на
подсъдимия, няма пречка изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
Под формата на реплика,
повереникът на частния обвинител изразява становище, в случай, че съдът приеме
кумулативното наличие на предпоставките по чл.58а и чл.55 от НК, и замени
предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода, което няма определен минимум, с наказанието пробация, да наложи на
подсъдимия това по вид наказание в размер около максимума, както и
пробационната мярка по чл.42, ал.2 от НК – забрана за посещение на питейното
заведение, където е възникнал инцидента за срок от 4 години, при отчитане на
обстоятелството, че със замененото наказание, включващо предложените три
пробационни мерки в максимален размер, ще бъде постигната целта на закона.
Под формата на реплика по
повод направеното възражение от защитата на подсъдимия, че пострадалият е
сезирал надлежните органи близо шест месеца, след извършване на престъпното
деяния, последното изключващо заявения от представителя на прокуратурата
социален отзвук сред обществото и интерпретирането му като отегчаващо
обстоятелства, повереникът на частния обвинител изразява становище, че органите
на реда са били сезирани още същата вечер от персонала на заведението,
разпитали са участниците в инцидента на следващия ден, вследствие на което досъдебното
производство не е образувано за престъпление хулиганство към този момент.
Изразява становище, че причина за закъснялото упражняване на правата от страна
на Л. е влошеното му здравословно състояние и извършване на необходимите
процедури по лечението му, поради което счита, че и с оглед целите, визирани в
разпоредбата на чл.66 от НК, исканата от обвинението условна присъда е
адекватна.
Защитата на подсъдимия Г., осъществена чрез адв.М.С. от ***, след приключване на
съдебното следствие, изразява становище, че с оглед направеното самопризнание
от подзащитния му в хода на проведената дифиренцирана процедура по делото,
обвинението се доказва по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303 от НПК, и подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден. Защитата
изразява несъгласие единствено с предложеното наказание от държавното и
частното обвинение. В този смисъл, моли съда, след като съобрази целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, както и наличието на
многобройни смекчаващи вината и отговорността на подзащитния му обстоятелства,
да приложи с присъдата си разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” от НК и да замени предвиденото в състава на извършеното престъпление
наказание лишаване от свобода с наказанието пробация, към минимално предвидения
в закона размер. Излага съображения относно невъзможността да се отчита във
вреда на подсъдимия като отегчаващо обстоятелство, упражненото от него право на
досъдебното производство да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. По
изложените съображения, защитата счита, че даденото тълкуване от обвинението на
направеното чистосърдечно признание на вината от подзащитния му по реда на
чл.371, т.2 от НПК като формално, не е коректно и не почива на доказателствата
по делото. Излага доводи, че високата степен на обществената опасност на
престъплението е отчетена от законодателя при определяне размера на санкцията,
поради което не може да се отчита втори път и като отегчаващо вината и
отговорността обстоятелство. Изразява несъгласие да се отчита като отегчаващо
обстоятелство и обществения отзвук на извършеното деяние. Защитата излага
доводи в обратната насока, а именно, че такъв въобще не е бил налице, предвид
факта, че пострадалият е сезирал надлежните органи близо шест месеца, след
извършване на престъплението. Пледира, че не само с оглед младата възраст и
чистото съдебно минало на подсъдимия, неговото наказание следва да бъде
определено при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият Х.В.Г., в последната си дума изразява съжаление за извършеното престъпно
деяние. Заявява, че инцидентът няма да се повтори, както и че няма лично
отношение към пострадалия.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Х.В.Г. е роден
на *** ***. Има постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********. По произход е
ром, с българско гражданство. Завършил е средно образование. Безработен. Г. не
е женен, не живее на семейни начала, няма деца. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност за извършени престъпления от общ
характер. Няма данни за регистрирани противообществени прояви.
Подсъдимият Г. заявява, че
разбира обвинението и се признава за виновен. На основание чл.371, т.2 от НПК
признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на тези факти.
Съгласие в същия смисъл дава и упълномощеният му защитник.
На основание чл.373, ал.3 от НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и
възприема изцяло приетата от обвинението фактическа обстановка, която е
следната:
На 07.02.2015 г., вечерта,
свидетелят Х.Л., заедно със свидетелката Д.Д., с която живее на семейни начала,
и свидетелят К.М., посетили нощното заведение-дискотека, находящо се в
с.Малчика, обл.Плевен. Тримата седнали на бара. Пострадалият консумирал уиски.
Същата вечер в заведението се намирал и подсъдимия Г., заедно с компания от
няколко свои братовчеди. Те също били седнали на бара, до компанията на
пострадалия.
Барман в дискотеката бил
свидетеля Р.Г.. Освен двете компании - на подсъдимия и на свидетеля Л., в
дискотеката се намирали още свидетелите: Б.А., С.Н., Ж.Г., В.Т. и В.В..
Цялата вечер свидетелите Л.
и Д. се веселили. Пострадалият се здрависвал приятелски с хора от компанията на
подсъдимия, тупали се приятелски по рамото. В един момент, компанията на
подсъдимия влязла в спор с непознати момчета, но пострадалият се намесил и
предотвратил задълбочаването на конфликта. След това, свидетелят Л. продължил
да говори с подсъдимия и хора от компанията му, като разговорът им се водел със
спокоен тон.
Около 05:00 часа на
08.02.2015 г., компанията на подсъдимия си тръгнала от дискотеката. Около 05:30
часа, Г. и братовчедите му се върнали. Пострадалият отново започнал да
разговаря с тях. В един момент, подсъдимият и братовчедите му започнали да го
блъскат. Свидетелят Л. се уплашил и заотстъпвал зад бара. Хора от компанията на
Г. започнали да го замерят с чаши. Свидетелката Д., забелязвайки, че
подсъдимият държи ръката си отзад и мислейки, че има нож, се намесила, като
отишла до него и го помолила да спре заявявайки му, че имат малко дете.
Подсъдимият я избутал настрани, качил се на едно от столчетата /тип конче/ до
бара, взел в ръката си намиращата се там бутилка с уиски, замахнал с нея и
ударил пострадалия по главата. Вследствие на нанесения удар Л. паднал на
земята, като от този удар получил разкъсно-контузна рана с подлежащо счупване
на черепа и контузия на мозъка, представляваща нараняване, което прониква в
черепната кухина. Останалите от компанията на Г. започнали да го ритат.
Барманът в дискотеката – свидетелят Р.Г. се намесил, опитвайки се да
предотврати побоя, но някой от компанията на подсъдимия казал да го оставят и
заедно напуснали заведението. Свидетелката Д. видяла свидетеля Л., който се
изправил олюлявайки се, а цялото му лице било в кръв, която течала обилно.
Двамата излезли от заведението, като пострадалият бил неадекватен и зашеметен.
За случилото се свидетелката Д. сигнализирала органите на полицията и спешна
помощ. До пристигането на медицинския екип, свидетелката Д. притискала раната
на главата му, тъй като имало обилно кръвотечение. Пристигналият екип на
ФСМП-Левски транспортирал свидетеля Л. до болницата, където раните по главата
му били обработени /раната на главата и ухото зашита/, а след това – техен
познат ги взел и ги откарал до дома им в с.Малчика, обл.Плевен.
Тъй като пострадалият
продължавал да се чувства зле и изпитвал болки, още първия работен ден посетил
кабинета на личния си лекар, който го насочил за преглед към неврохирург в
гр.Плевен. При направено изследване със скенер била констатирана фрактура на
черепа.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от доказателствения материал, приложен към досъдебното
производство, събран при условията и по реда, предвидени в НПК и приобщен по
реда на 373, ал.1, във вр. с чл.283 от НПК. Към доказателствената съвкупност не
са приобщени протоколите за разпит на подсъдимия в качеството на свидетел
/л.28/, протоколите за проведени очни ставки, между подсъдимия в качеството на
свидетел и свидетелите Х.Л., Д.Д. и К.М. /л.75-77, л.80-82 и л.83-84/.
Посочените гласни доказателства съдържат показания на Г. в качеството му на
свидетел по делото, дадени преди привличането му в процесуалното качество на
обвиняем, тъй като не могат да се ползват в настоящото наказателно производство
срещу последния.
Безспорно се установява от
заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза, че на пострадалия Л. е причинена
разкъсно-контузна рана челно-слепоочно в дясно с подлежащо счупване на черепа и
контузия на мозъка. Експертното заключение изяснява в достатъчна степен и
механизма на причиняване на съставомерното телесното увреждане на пострадалия,
като е отчетена възможността същото да е получено по съобщения начин, а именно:
от удар със стъклена бутилка, макар и с уточнението, че същото е резултат от
тъпи травми и няма характерни морфологични особености, по които да се
конкретизира или по-подробно да се охарактеризира действалата повърхност.
Еднопосочни и логични са
показанията на свидетелите Д.Д., Х.Л., Р.Г. и К.М. относно авторството,
механизма на извършеното деяние и използваното средство. Въпреки, че в
показанията на останалите разпитани по делото лица в качеството на свидетели –
Б.А., Ж.Г., В.В., С.Н. и В.Т., се съдържат данни само за възникнал конфликт
/разправия/, между пострадалия и компанията на непознати момчета от ромски
произход, и като цяло не съдържат пълна и точна информация за главния факт на
доказване – извършеното деяние и неговото авторство, съдът намира, че
показанията на посочената по-горе първа група свидетели са достатъчни за
достигане на извод относно съставомерните признаци на инкриминираното деяние.
Направеното от подсъдимия признание и потвърждаване на фактите, изнесени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от всички
доказателства, събрани на досъдебното производство, с изключение на тези, които
не могат да се ползват. Предвид изложеното, съдът, при постановяване на
присъдата е ползвал самопризнанието на подсъдимия, без да събира и проверява
доказателствата за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК. Причиненото увреждане на пострадалия, изразяващо се в
разкъсно-контузна рана с подлежащо счупване на черепа и контузия на мозъка, по
своите медико-биологични особености представлява нараняване, което прониква в
черепната кухина. Обективният резултат е причинен на пострадалия чрез действие,
изразяващо се в нанасяне на един единствен удар в областта на главата със
стъклена бутилка. От субективна страна подсъдимият е съзнавал обективните
условия на деянието /общественоопасния му характер/, и в този смисъл е знаел,
че то е от естество да причини конкретното телесно увреждане на пострадалия.
Съзнавал е и отраженията на деянието върху действителността /общественоопасните
му последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Налице е и
волевият момент – подсъдимият пряко е целял настъпването на вредоносния
резултат. Желанието му да причини конкретния вредоносен резултат се обективира
в механизма на внезапно извършеното от него деяние. Единственият удар е бил
насочен към главата на пострадалия, т.е. към тази част от човешкото тяло –
черепната кухина, която изолира жизнено важен орган от външната среда, така че
да се изключи възможността от физическото му увреждане или от проникване на
чужди тела. Ударът е бил реализиран със средство - стъклена бутилка и със сила,
годни да причинят резултата. Горното дава основание на съда да приеме, че
подсъдимият е извършил деянието виновно, при форма на вината пряк умисъл, по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по този текст от закона. За извършеното престъпление закона
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, съдът съобрази
следното:
Разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК регламентира правилата за определяне на наказанието при съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, чрез препращане към
разпоредбата на чл.58а от НК. Според актуалната редакция на чл.58а от НК,
действаща и към момента на извършване на деянието, при постановяване на
осъдителна присъда при отказ на подсъдимия от провеждане на състезателно
съдебно производство, съпроводено с признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират
доказателства за тези факти, наказанието следва да се индивидуализира по общите
правила на чл.54 от НК, след което да се редуцира с 1/3. Съществува възможност
за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, при паралелното
наличие на предпоставките на чл.55 от НК и на чл.58а, ал.1-3 от НК.
Приложението на чл.55 от НК е възможно при наличието на многобройни смекчаващи
вината и отговорността на подсъдимия, обосноваващи и извод за по–благоприятния
изход за дееца, спрямо правилата на чл.58а, ал.1-3 от НК. В конкретния случай,
съдът съобрази, че извършеното престъпно деяние от Д. не разкрива по-голяма
тежест в сравнение с други такива от същия вид. В този смисъл се явява
основателно направеното възражение от защитата, че високата степен на
обществената опасност на престъплението е отчетена от законодателя при
определяне размера на санкцията, поради което не може да се отчита втори път и
като отегчаващо вината и отговорността обстоятелство. Ниска е степента на
обществена опасност и на подсъдимия, предвид добрите характеристични данни за
личността му. Г. не е осъждан за престъпления от общ характер и към настоящият
момент е с чисто съдебно минало, което от своя страна води на извод, че
извършеното от него деяние се явява изолиран случай в живота му. Г. е съвсем
млад човек и с недостатъчен житейски опит, с успешно завършено средно
образование и очаквана социална переспектива. Няма собствени постоянни доходи,
за да се издържа сам. Изразява искрено съжаление за извършеното. Освен
посочените, като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства,
следва да се отчетат доброто му процесуално поведение и признанието на вината,
което с оглед характеристиките и съдържанието на самопризнанието следва да бъде
оценено като форма на оказано съдействие за установяване на обективната истина
по делото. Съдът констатира, че признанието на съставомерните факти от
подсъдимия е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител, още в хода на досъдебното производство.
Основание за горната констатация на съда, в съответствие с дадените
задължителни указания с обвързваща съдебна практика, са следните обстоятелства:
Разследването по делото е инициирано от пострадалият с депозиране на жалба в
РП-Левски едва на 08.07.2015 г., близо шест месеца след извършеното деяние на
08.02.2016 г., в която описал причиненото от Х.В.Г. телесно увреждане,
установено с медицинско удостоверение, издадено на 16.02.2016 г. от съдебен лекар
при КСМД-МУ-Плевен, като нараняване, което прониква в черепната кухина. По
случая било образувано досъдебно производство на 09.07.2015 г., срещу
„неизвестен извършител” за престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК,
водено срещу такъв, макар същият да е бил известен, до 11.12.2015 г., когато Г.
е привлечен в качеството на обвиняем. Дотогава, в продължение на пет месеца,
подсъдимият е бил призоваван и разпитван в качеството на свидетел, в това си
качество се е явявал и участвал в очни ставки, включително и с пострадалия.
Логичен резултат от тази процесуална тактика е само, че събраните гласни
доказателства с участието на подсъдимия, но в друго процесуално качество
/предполагащо различни по обем и съдържание права и задължения/, нямат
доказателствена стойност и не могат да се ползват. Очевидно този резултат
неправилно се интерпретира, като липса на оказано съдействие от Г. в хода на
разследването в досъдебната фаза. Действително, след привличането му в
качеството на обвиняем, подсъдимият голословно е заявил, че не се признава за
виновен, като е отказал да дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В този
смисъл се явява основателно направеното от защитата възражение, че отказът му
да дава обяснения е негово неотменимо право и не може да се отчита в негова
вреда, а направеното от него признание на фактите – като формално. На това
основание и предвид горните констатации, съдът счита, че на досъдебното
производство Г. формално е бил лишен от възможността да окаже съдействие в
съответното процесуално качество на обвиняем, респективно: като известен
извършител на деянието, поради което и цялостното му процесуално поведение,
насочено към постигане на бързина и ефективност на процеса в съдебната фаза,
обективирано и чрез направеното от него признание на съставомерните факти, и то
след забавяне на наказателното производство повече от една година от извършване
на деянието, но не по негова вина, на общо основание следва да се третира, като смекчаващо вината
и отговорността му обстоятелство. Що се касае до посочените причини от
повереника на частния обвинител относно закъснялото сезиране на компетентните
органи за извършеното престъпление, съдът намира, че причиненият съставомерен
резултат следва да се отчита към момента на причиняване на увреждането и не
оправдава половингодишното изчакване на евентуално влошаване или подобряване на
здравословното състояние на пострадалия. Последното следва се отчете единствено
при индивидуализацията на наказанието. В този аспект, съдът констатира, че
съставомерният резултат не е довел до влошаване на физическото здравословно
състояние на пострадалия, а напротив – не се е наложила оперативна намеса,
поради правилното зарастване на разкъсно-контузната рана, без развити инфекции
в черепната кухина. Горното дава основание на съда да приеме и това
обстоятелство като смекчаващо вината и отговорността на Г.. Отразеното в
съдебно-медицинската експертиза постравматично стресово разстройство на
пострадалия, съдът намира, че не следва да се взема предвид при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, като настъпило последващо
усложнение от психологичен характер, тъй като не е установено със
съдебно-психологична експертиза, изготвена от специалист психолог, компетентен
да даде категоричен отговор на този въпрос.
Съдът е заменил предвиденото
в състава на извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, без
специален минимум, с наказание пробация, при съобразяване наличието на
многобройни смекчаващи вината и отговорността на Г. обстоятелства, а именно:
при условията на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, която се явява
по-благоприятна за него. С оглед постигане целите на наказанието, съдът му е
наложил три пробационни мерки – двете задължителни за срок малко над
минималния, а именно: осем месеца, при периодичност за явяване и подписване
пред пробационен служител – два пъти седмично. С оглед насочване към трудова
интеграция и изграждане на социални навици и умения за законосъобразно
поведение на подсъдимия Г., съдът отчита, като по-подходяща и целесъобразна в
случая пробационната мярка: включване в курсове за професионална квалификация
и/или програми за обществено въздействие, поради което му е наложил и такава за
срок от осем месеца. Така определеното наказание на подсъдимия по вид и размер,
съответства изцяло на степента на обществена опасност на деянието и на дееца,
същото ще окаже своето поправително и възпиращо въздействие върху него – за в
бъдеще да се въздържа от извършване на престъпления против личността и въобще,
като ще се постигне в пълна степен и генералната превенция.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателното производство против подсъдимия Х.В.Г.
е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Х.Д.Л. ***, ЕГН
**********, за сумата от 30 000 лева, представляваща причинените му неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.02.2015 г., до окончателното й изплащане.
Х.Д.Л. е
конституиран и като граждански ищец по делото. В това си качество лично и чрез повереника си – адв.С.И.
от ***, след приключване на съдебното следствие, моли съда да уважи изцяло
предявения граждански иск.
Представителят на прокуратурата предоставя на съда
преценката относно размера на претендираната гражданска претенция.
Подсъдимият, чрез защитника си, изразява становище, че
гражданският иск е основателен, но е прекомерно завишен по размер, поради което
моли съда да бъде определен по справедливост в размер на 1000 лева.
Гражданският иск е предявен
на деликтно основание, като съдът намира,че е осъществен фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В рамките на проведената диференцирана процедура,
съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и го е
осъдил, като му е наложил съответно наказание, поради което и предявения иск се
явява доказан по основание. На основание чл.52, във вр. с чл.45 от ЗЗД,
размерът на гражданският иск следва да се определи от съда по справедливост.
Във връзка с това законово изискване, съдът съобрази, че увреждането на
пострадалия е причинено само с един удар от подсъдимия, че като цяло е
настъпило подобряване на здравословното му състояние, без оперативна намеса и
без усложнения, включително и от психологическо естество. Съдът, взе предвид и
използваното средство от подсъдимия /стъклена бутилка/, което е годно да
причини сериозни увреждания на човешкото здраве, както и мястото на нанасяне на
удара – в главата, където се намират жизненоважни органи. С оглед на горното,
съдът намира, че гражданският иск е прекомерно завишен в предявения размер от
30 000 лева, а в предложения от защитата размер на 1000 лева се явява
занижен. Затова, като справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания
от пострадалия в резултат на причинения съставомерен резултат, съдът е осъдил
подсъдимия Г. да заплати на гражданския ищец сумата от 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 08.02.2015 г., до окончателното й заплащане. За
разликата до 30 000 лева, съдът е отхвърлил предявения иск, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати
направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 69.92
лева по сметка на ОД на МВР-Плевен, както и държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 80 лева по сметка на РС-Левски.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: