РЕШЕНИЕ
№1713/26.9.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На девети септември Година две хиляди и деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 371 по описа на
съда за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Р.А. -
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 451/17.12.2018г. на зам.
Кмета на Община-Варна , с което му е
наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 20 лева, на основание чл.183
ал.2 т.1 от ЗДвП.
С
жалбата се навеждат множество доводи за допуснати нарушения на процесуалните
правила, а именно че актът е бил съставен при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
а те не са били налице, че нарушението, вменено във вина на въз.А. не е описано
по начина, предвиден в чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че при издаване на постановлението
не е било обсъдени дали не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и
други.Оспорва се и извършването на самото нарушение, като се твърди, че
автомобила не е бил паркиран на описаното място.Поради тези и други съображения
се иска цялостна отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание , въз. А., редовно призована, явява се лично и се представлява от надлежно упълномощени процесуални
представители , които поддържат жалбата на посочените в нея основания.По
същество адв. Давидкова излага
становище, че от една страна не е доказано, че въззивницата е извършил нарушение на чл.98 ал.1 т.1 от
ЗДП, а от друга отново излага доводи, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.40 ал.2 от ЗАНН,
чл.42.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Поради
това и пледира постановлението да бъде отменено като незаконосъобразно.Въз.А.
на свой ред заявява, че въпросът в случая е принципен и твърди, че не е
извършила описаното нарушение .
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който счита жалбата за неоснователна и пледира постановлението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 04.11.2018г. около 22,00ч. въз.А. паркирала
л.а. „ Ауди“ с рег. № У 47 06 АТ в близост до дома си , който се намирал в
гр.Варна, на ул.“Кавала“. Около 01,30ч.,
в изпълнение на служебните си задължения, на този пътен участък се намирали
полицейски служители при „Общинска полиция“-Варна- св.П.В. и св. Л.Ч..Те
преценили, че автомобила на въз.А. е паркиран на пътното платно на ул.“Кавала“
до № 42 , пред намиращ се там гараж. За
това и св.В. съставил глоба с фиш серия
ОВ, с бланков № **********/05.11.2018г. за допуснато нарушение на чл.98 ал.1
т.1 от ЗДП.
Срещу този
фиш въз. А. депозирала възражения, в които посочила, че е паркирала автомобила
си не на ул.“Кавала“ № 42, а на ул.“Дебър“ № 54 от дясната страна на пътното
платно , пред кварталния хранителен магазин.Св.В. на свой ред изготвил докладна
записка, в която посочил, че автомобила е бил паркиран на ул.“Кавала“ № 42, на
пътното платно, с което е създавал пречки и затруднения в движението на
останалите участници. На 16.11.2018г. депозираните от въз.А. възражения против
фиша били разгледани и със справка, в която били посочени имена различни от
тези на въззивницата, било предложено съставения
против нея фиш да бъде анулиран.
На
15.11.2018г. св.В. съставил против въз.А.
акт за установяване на нарушение, за това че на 05.11.2018г. около
01.30ч. в гр.Варна, на ул.“Кавала“ № 42,
е паркирала л.а. „ Ауди“ с рег. № У 47 06 АТ на пътното платно. Нарушението отново било квалифицирано като
такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП.При личното предявяване на акта въз. А. не
направила възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН тя депозирала писмени
възражения, в които отново оспорила обстоятелството, че е паркирала неправилно
и посочила, че е паркирала не на ул.“Кавала“ № 42, а на ул.“Дебър“ № 54.
Въз
основа на съставения акт против въз. А. било издадено и атакуваното наказателно
постановление , в което наказващият орган приел, че тя е
паркирала автомобила на ул.“Кавала“ № 42 на пътното платно, с което пречи на
движението на другите участници в движението.Била възприета правната
квалификация на нарушението по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП, като за него на въз.А.,
на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на 20лв.В
постановлението било посочено, че постъпилите възражения са били обсъдени и не
са били приети.
В хода
на съдебното следствие като свидетели
бяха разпитан св. П.В. -
актосъставител и св.Л.Ч.-свидетел при съставяне на фиша и очевидец на
нарушението.Двамата свидетели бяха категорични, че автомобила е бил паркиран на
ул.“Кавала“ до № 42 ,
на самата улица, като не е имало разчертани места, разрешаващи
паркирането.Св.В. посочи, че се е ориентирал по табелите и надписите на
жилищните сгради, за да приеме, че автомобила е на ул.“Кавала“ до № 42.И двамата
свидетели посочиха, че колата е била паркирана в дясната част на пътното
платно, като св.Ч. бе категоричен, че е била от страната на намиращ се на
кръстовището между ул.“Кавала“ и ул.“Дебър“ хранителен магазин, но не близо до
него, а пред гараж.По искане на
процесуалните представители на въз.А. съдът допусна до разпит св.Н. Г., с когото въззивницата
живее във фактическо съжителство и св.Х. Х.-техен съсед.Св.Г. посочи, че
вечерта на 04.11.2018г. около 22.00ч. са се прибирали всеки с автомобила си,
като той е успял да намери свободно място в началото на ул.“Дебър“.Докато се
оглеждали за място за колата на въз.А. , дошъл св.Х., чиято кола била зад тази
на св.Г..Св.Х. трябвало да отиде до аптеката и когато потеглил с автомобила си,
въз.А. спряла на неговото място на ул.“Дебър“.Св.Х. и св.Г. бяха категорични,
че колите са били спрени на разчертани места, а св.Г. заяви, че въпреки , че
двата автомобила са били един зад друг, на него не му е бил написан фиш.
В хода
на съдебното следствие съдът приобщи представените то страните писмени
доказателства- справки, извадки от ПУП, и други, които кредитира като относими
към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 451/ 17.02.2018г. е издадено от компетентен орган- Заместник
–Кмет на Община- Варна съгласно заповед
№ 4791 / 25.11.2015г. на Кмета на Община- Варна и в шестмесечния преклузивен
срок. След като срещу наложената глоба с фиш е била депозирана жалба, този фиш
е бил анулиран и срещу въз. А. е било образувано и проведено
административно-наказателно производство по реда на ЗАНН- бил й е съставен акт
и издадено наказателно постановление. Посочена е нарушената материално правна
норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Направените след
предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни.По
този начин наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Обстоятелството, че в изготвената справка след подаване на възражения
срещу фиша са били посочени неправилно имената на въз.А., както и са били
вписани имена на други хора, не може да бъде прието за съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото по никакъв начин с това не е било нарушено
правото й на защита.Идентично е становището на съда и относно възраженията на
защитата, свързани със съставяне на акта на въз.А..От показанията на св.П.В. се
установява, че той лично е съставил и връчил на въззивницата
акта за установяване на нарушение пред сградата на Общинска
полиция-Варна.Обстоятелството, че текстовата част на акта е била попълнена
предварително, по никакъв начин не води до извод, че е допуснато нарушение на
чл.40 ал.1 от ЗАНН.Поради това съдът намира, че възраженията в тази насока са
неоснователни.
Съдът
намира обаче, че в хода на производството са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, свързани с описание на нарушението от фактическа страна,
както и че неправилно е бил приложен материалния закон.От показанията на св.В.
и св.Ч. е видно, че според тях автомобила на въз.А. е бил спрян в дясната част
на пътното платно по посоката на движение , пред намиращ се на улицата гараж.В
акта св.В. обаче лаконично е посочил, че колата е била паркирана на пътното
платно, като е приел, че с това е била нарушена разпоредбата на чл.98 ал.1 т.1
от ЗДП.Тази норма забранява паркирането
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или
сигнал.Нито едно от тези обстоятелства не е посочено в акта, като само по себе
си паркирането на пътното платно , не
изпълва състава на нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП,а евентуално на такова по чл.98 ал.2 т.2 от ЗДП
.Едва в хода на съдебното следствие св.В. в показанията си заявява, че е
преценил, че автомобила пречи на движението, като факти в тази насока не е
описал при съставянето на акта.Действително, при издаване на постановлението е
било посочено, че автомобила е пречел на движението на останалите участници в
движението, но в случая това не може да
се приеме за саниране на допуснатата при съставяне на акта нередовност,
доколкото в акта липсват съставомерни признаци на самото нарушение. По този начин е било нарушено правото на
защита на въз.А., която видно от съдържанието и на възраженията, и на жалбата
до съда, се е защитавала единствено срещу посоченото място, на което се твърди,
че е бил паркиран автомобила.В случая, дори да се приеме, че автомобила е бил
на ул.“Кавала“ до № 42, то не би могъл да се направи категоричен извод, че е
било допуснато твърдяното нарушение, доколкото от приложената извадка от ПУП е
видно, че именно в дясната част на улицата има разчертани места за спиране с
оглед въведената „ синя зона“,каквито всъщност има и по ул.“Дебър“, която пък е
без изход.От друга страна, след като полицейските служители са приели, че въз.А.
е паркирала на пътното платно и пред намиращ се гараж, то остава неясно защо
нарушението е било квалифицирано като такова по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП , след
като нормата ва чл.98 ал.2 т.2 от ЗДП е тази, която
забранява паркирането на платното за движение и пред входовете на гаражи,
когато това затруднява достъпа до тях.
С оглед на
изложеното до тук съдът намира, че неправилно е бил приложен материалния закон,
както и че в хода на производството са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, които са съществени и са ограничили правото на защита на
нарушителя.Поради това атакуваното постановление се явява неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 451/17.12.2018г. на зам. Кмета на Община-Варна , с което на П.Р.А. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл.183 ал.2 т.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК
.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: